РЕШЕНИЕ
гр. София, 6 Юли 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12031 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.135 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „У.Б.“ ЕООД твърди, че е
кредитор на „П.б.“ ЕООД за вземания на стойност 417 790.73 лева.
Качеството кредитор той придобил по следния начин: С нотариален акт № 182,
том.І, рег.№ 2240, н.д. 177/2007 год. на нотариус № 389 от регистъра на
Нотариалната камара, лицата Л.А.С., М.М.Ф. и Б.М.Г. учредили в полза на „П.б.“
ЕООД право на строеж върху следния недвижим имот: УПИ ІХ-711 от кв.7 по П.на
гр.******“, с площ от 756 кв.м., представляващ имот с идентификационен номер
68134.4337.711, за изграждане на 6 етажна жилищна сграда. В договора било
определено кои шест апартамента с прилежащите им избени помещения и гаражи ще
останат в изключителна собственост на учредителите на правото на строеж. Върху
останалите построени обекти в сградата, правото на собственост следвало да бъде
придобито от строителя. С предварителен договор от 24/10/2007 год., сключен
между „П.б.“ ЕООД и Р.К.П., дружеството се задължило да построи и прехвърли в собственост
на физическото лице четвърти жилищен терасовиден етаж и целия пети тавански
етаж в сградата, която ще бъде построена по силата на учредената суперфиция. В
предварителния договор било договорено, че Р.П.ще придобие собствеността върху
апартаменти № 41, № 42 и № 43, заедно с принадлежащите им тавански помещения и
гаражи с № 12, № 13 и № 14, за сумата 265 000 евро. „П.б.“ ЕООД се
задължил да изгради сградата и я въведе в експлоатация с разрешение за ползване
в срок от 24 месеца от датата на издаване на Протокол за определяне на
строителна линия и ниво на строежа. Този протокол бил съставен на 06/11/2008
год. С Анекс към цитирания предварителен договор, страните по него се съгласили
Р.П.да бъде заместена като страна по договора от ищцовото дружество „У.Б.“
ЕООД. С Анекса договорната цена била увеличена на сумата от 320 000 евро.
С допълнителни анекси, сключени на 10/4/2009 год. и на 2/6/2009 год. ищецът и
ответникът „П.Б.“ ЕООД определили срок за сключване на окончателен договор,
уточнили извършените до момента плащания и договорили промяна на работния
проект. Ищецът твърди, че заплатил на ответното дружество суми в общ размер на 417 790.73
лева. Твърди, че ответното търговско дружество не изпълнило задълженията си да
завърши строежа и въведе сградата в експлоатация с разрешение за ползване в
предвидения в договора срок – 24 месеца от датата на Протокола за определяне на
строителна линия и ниво на строежа, по-конкретно до 06/11/2010 год. Вместо това
посоченият ответник извършил едностранен отказ от учреденото в негова полза
право на строеж, който отказ бил обективиран в нотариално заверена декларация
рег.№ 2316/6.7.2012 год., том.1, акт № 55 на нотариус № 127 от регистъра на
Нотариалната камара. В декларацията строителят заявил, че няма никакви
претенции към собствениците на терена за извършените до момента
строително-монтажни работи – строеж до кота +3.48 и направените подобрения. По
този начин ответникът търговско дружество направил невъзможно и изпълнението на
задълженията си по предварителния договор с ищеца, а ответниците физически лица
получили безвъзмездно извършените до момента подобрения в имота. След
извършеният отказ от право на строеж, ответникът „П.б.“ ЕООД не върнал на ищеца
получените до момента суми във връзка със строителството на сградата, поради
което и ищецът е явявал кредитор на изискуемо вземане спрямо ответника „П.б.“
ЕООД. В резултат от извършения отказ от право на строеж и преминаване
построеното до момента в собственост на учредителите на правото на строеж,
ответникът „П.б.“ ЕООД увредил ищеца, като съзнателно се лишил от имуществени
права и ограничил възможността да удовлетвори кредитора си. В същото време
отказът от право на строеж увредил интересите на ищеца, който вложил значителни
средства за реализиране на строежа. Ищецът установил освен това, чрез справка в
Търговския регистър, че ответникът „П.б.“ ЕООД няма друго имущество, което да
служи за удовлетворяване на кредиторите му.
Ищецът твърди, че на 12/11/2014 год. ответниците М.Ф.,
Л.С. и Б.Г. учредили право на строеж върху същия имот в полза на ответника „С.2.“
ООД, с договор оформен с нотариален акт № 85, том І, рег.№ 3148, н.д. 73/2014
год., като със същия договор прехвърлили на приобретателя на правото на строеж
и построеното до момента в имота – сграда в груб строеж, изградена до кота
+3.48 метра. Според ищеца, приобретателят на правото на строеж „С.2.“ ООД е бил
недобросъвестно лице, тъй като е знаел за увреждащия ефект, който сделката има
спрямо ищеца. Недобросъвестността на посоченото дружество произтичала от
следните факти: дружеството „П.Б.“ ЕООД прехвърлил на трето на настоящия спор
лице „И.И.“ ООД правото на строеж за изграждане на магазин № 1 и магазин № 2,
които следвало да бъдат построени на партерния етаж на процесната сграда, срещу
задължение на „И.И.“ ООД да осигури консултантски услуги на „П.б.“ ЕООД по
отношение на всички обекти в строящата се сграда. Консултантските услуги от
своя страна предполагали консултантът да се запознае и проучи всички условия,
свързани със строителството на сградата. Управител на консултанската фирма била
Р.Й.П., която била и управител и съдружник в дружеството „С.2.“ ООД. Така,
ищецът твърди, че у приобретателя на правото на строеж „С.2.“ ООД е
съществувало знание за увреждането, което се предполага по силата на чл.135
ал.2 от ЗЗД. В същото време новият приобретател на правото на строеж получил
безвъзмездно всички подобрения в имота – описани по-горе, така, както те са
били получени и от собствениците на имота – учредители на правото на строеж. По
тази причина също ищецът счита, че спрямо „С.2.“ ООД не е необходимо да се
доказва съществуването на знание за увреждането.
Ищецът, като счита отказът от право на строеж и
последващото учредяване на право на строеж за увреждащи сделки, моли съда да
постанови решение, с което да обяви за недействителен по отношение на него
отказът от право на строеж, извършен от „П.б.“ ЕООД с нотариално заверена
декларация рег.№ 2316/6.7.2012 год., том.1, акт № 55 на нотариус № 127 от
регистъра на Нотариалната камара. Моли съда да обяви за относително
недействителна по отношение на него и сделката, оформена в нотариален акт № 85,
том І, рег.№ 3148, н.д. 73/2014 год., с която М.Ф., Л.С. и Б.Г. учредили право
на строеж върху същия имот в полза на ответника „С.2.“ ООД. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът П.Б. ЕООД оспорва
предявения иск. Счита, че със заявения от него отказ от право на строеж не са
увредени интересите на дружеството-ищец. Между него и ищеца нямало
неудовлетворени вземания, а ищецът не потърсил дадените от него суми и не
предявил претенции към ответника. Договорът между П.Б. ЕООД и У. Б. ЕООД предвиждал единствено задължение за
заплащане на неустойка, но нямало задължение за изпълнителя да върне
заплатените му суми. Ответникът счита, че ищецът няма качеството кредитор по
отношение на него. Прави възражение за погасяване по давност спрямо вземането
на ищеца за сумата 417 790.73 лева, тъй като изтекли повече от пет години
от момента, в който ищецът считал, че му се дължи сумата. Погасено по давност
по силата на закона било и учреденото в полза на П.Б. ЕООД право на строеж, тъй
като същото не било реализирано до изтичане на пет годишния срок от датата на
определяне на строителна линия и ниво на строежа. Към датата на подписване на
декларацията за отказ от право на строеж, у ответника не съществувало знание,
че ищецът ще предяви претенции за заплащане на каквито и да било суми.
Ответникът се отказал от правото на строеж, за да не ощетява собствениците на
терена и поради възникнали проблеми във връзка с нуждата да се коригира
първоначалния проект. Построеното от ответника в имота представлявало
подобрение, спрямо което строителят се
отказал от претенции, като обезщетение за забавата, което дължал на
собствениците на терена. Поради липса на предвидените в закона предпоставки,
ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответниците М.М.Ф. и Б.М.Г. оспорват предявения иск,
като твърдят, че липсва неудовлетворено вземане на ищеца към тях, тъй като
такова вземане изобщо не е възниквало. Ищецът не бил кредитор на двете
ответници-физически лица. Оспорват качеството кредитор на ищеца и по отношение
на ответника П.Б. ЕООД, първо защото П.Б. ЕООД не е поемал задължение да
заплаща каквито и да било суми на ищеца и второ, защото, дори и да е поемано
такова задължение, то същото е погасено по давност. Ответниците твърдят, че по
отношение на тях правото на строеж, учредено в полза на П.Б. ЕООД е погасено по
давност по силата на закона. В тази връзка твърдят, че фактическата възможност
за упражняване на правото на строеж е с начална дата 6/11/2008 год.-датата на
откриване на строителна линия на строежа. Петгодишният срок за реализиране на
това право изтекъл на 6/11/2013 год., преди завеждане на настоящото дело,
поради което и липсвало защитимо право, което да бъде възстановено в
патримониума на П.Б. ЕООД. На следващо място ответниците твърдят, че отказът от
право на строеж, направен от П.Б. ЕООД не представлява увреждаща сделка, тъй
като към момента на подписване на декларацията за отказ не е било налице знание
у П.Б. ЕООД за съществуващи претенции на ищеца спрямо него. Самият ищец не
твърдял да е имал претенции към П.Б. ЕООД към датата на подписване на
декларацията за отказ от право на строеж. Към посочения момент не била
изпращана и покана до П.Б. ЕООД за плащане на дължимо вземане или за разваляне
на сключен договор. Ответниците оспорват предоставянето на подобренията в имота
в полза на учредителите на правото на строеж да представлява безвъзмездно
действие. Самият закон предвиждал, че собственикът на земята е собственик и на
построеното върху нея, при липса на друга уговорка. В случая правото на строеж
не било реализирано в уговорените при учредяването му срокове и предвид
увреждането на собствениците на имота, а и възникването на задължение за
заплащане на неустойка от страна на строителя, последният се отказал от правото
на строеж, а страните по суперфицията се уговорили, че строителят няма да
претендира стойността на подобренията, като обезщетение за забавата. От
сключеното между страните по суперфицията споразумение ставало ясно, че
стойността да подобренията представлява обезщетение за неизпълнение на
предварителния договор и последващия договор за учредяване на право на строеж,
поради което и подобренията не били придобити безвъзмездно от собствениците на
земята. Относно учредяването на правото на строеж с последващата сделка от 2014
год., ответниците твърдят, че договорът е сключен преди вписване на исковата
молба, а сделката е била възмездна. Самите ответници не знаели за претенции на
ищеца спрямо П.Б. ЕООД, поради което и нямали намерение за увреждане с
учредяване на втората суперфиция. След погасяване на правото на строеж на
6/11/2013 год. собствениците на земята станали собственици и на всичко
построено върху нея. Като такива те притежавали право да прехвърлят
безвъзмездно при учредяване на новото право на строеж, построеното до момента,
без това да уврежда по някакъв начин ищеца. Ответниците молят искът да бъде
отхвърлен, като им се присъдят и направените разноски.
Ответникът С.2. ООД оспорва
предявения иск. Освен, че поддържа становището на ответниците физически лица,
излага и следните допълнителни доводи: правото на строеж, учредено през 2007
год. било погасено по отношение на ответника С.2. ООД, тъй като не било
упражнено в предвидения в закона 5 годишен срок от момента на фактическата
възможност за изпълнението. Сделката, по силата на която този ответник придобил
правото на строеж била възмездна сделка и сключена преди датата на вписване на
исковата молба по настоящото дело. Ответникът С.2. ООД бил добросъвестно лице,
защото не знаел за съществуващи задължения на П.Б. ЕООД към ищеца, нито пък
имал намерение да увреди ищеца. Стилконсултк 2012 ООД не бил свързано лице с И.И.
ООД, тъй като с погасяване на правото на строеж, учредено през 2007 год. по
давност, И.И. ООД загубил и правата, придобити по нотариален акт № 6/2012 год.
– описаните имоти в нотариалния акт не били построени. Отделно от това
извършването на консултантски услуги от страна на И.И. ООД в полза на П.Б. ЕООД
не предполагало знанието за евентуални задължения, за които не било ясно и дали
са претендирани. Ответникът твърди, че спрямо него не се прилага презумпцията
за знание по чл.135 ал.2 от ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира
разноски.
Съдът
установи от фактическа страна следното:
На 17/7/2007 год. Л.А.С., М.М.Ф. и Б.М.Г.,
като собственици на УПИ ІХ-711, от кв.7 по П.на гр.******“, с площ от 756
кв.м., при съседи: улица, УПИ Х-710, УПИ V-769 и УПИ VІІІ-772, са учредили в полза
на П.Б. ЕООД право на строеж за построяване на жилищна сграда на шест етажа и
сутерен, състояща се от двадесет паркоместа и двадесет и три избени помещения в
сутерена, два магазина и два офиса на партера, двадесет и два апартамента на
жилищните етажи и двадесет и едно тавански помещения. Срещу учреденото право на
строеж собствениците на земята, са запазили за себе си описаните в договора
недвижими имоти. С подписване на договора страните са се съгласили клаузите на
сключен между тях предварителен договор от 17/8/2006 год., които не
противоречат на настоящия договор да останат в сила. Договорът е оформен в
нотариален акт № 182, том І, рег. № 2240, н.д. № 177/2007 год.
С предварителен договор от
24/10/2007 год., сключен между Р.К.П. и П.Б. ЕООД, дружеството се е задължило
да продаде на Р.П.недвижими имоти, подробно описани в договора и намиращи се в
сградата, която дружеството ще построи в УПИ ІХ-711 от кв.7, по П.на гр.******“.
Р.П., като купувач, се е задължила да заплати сумата 265 000 евро, в
срокове, посочени в договора. С анекс към предварителния договор от 15/9/2008
год. страните по договора са се съгласили Р.К.П. да прехвърли на У.Б. ЕООД
правата и задълженията си, които произтичат от предварителния договор. С
подписването на Анекса, У.Б. ЕООД е заместил Р.П.като страна по договора от
24/10/2018 год. В Анекса е определена нова цена на недвижимите имоти, които ще
бъдат продадени, а именно сумата 320 000 евро, платима на вноски, подробно
описани в Анекса. Променен е срокът за сключване на окончателен договор – 10
дни от подписване на акт образец № 15 или от изплащане на продажната цена. Не е
променено задължението на продавача да построи сградата и да я въведе в
експлоатация в рамките на 24 месеца от датата на протокола за определяне на
строителна линия и ниво на строежа. С Анекс от 2/6/2009 год., сключен между У.Б.
ЕООД и П.Б. ЕООД е променен предметът на договора, като страните са се споразумели
за различни недвижими имоти, които да бъдат прехвърлени, след построяването им.
У.Б. ЕООД е заплатил на П.Б. ЕООД
следните суми по предварителния договор: на 18/9/2008 год. – сумата 8800 евро;
на 21/11/2008 год. – сумата 50 400 лева; на 3/12/2008 год. – сумата
21 600 лева; на 31/3/2009 год. – сумата 16 020 лева; на 10/4/2009
год. сумата 113 064.78 лева; на 27/11/2009 год. – сумата 63 368.89
лева; на 27/1/2010 год. – сумата 136 125.77 лева.
На 28/8/2008 год. на Л.С., М.Ф., Б.Г.
и П.Б. ЕООД е издадено Разрешение за строеж № 193, за изграждане на жилищен
блок в УПИ ІХ-711, кв.26а (стар кв.7) по П.на гр.******“.
На 6/11/2008 год. е издаден протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.
С констативен акт от 25/6/2009 год. е установено, че
изградената до момента сграда отговаря на издадените строителни книжа.
Съгласно удостоверение № АБ-92-00-783 от 23/10/2014
год. на главния архитект на СО район Овча купел, към момента на издаване на
удостоверението процесната сграда е построена до кота +3.40, но не е достигнат
етап „груб строеж“.
С договор за прехвърляне на право на
строеж върху недвижим имот, оформен с нотариален акт № 6, том І, рег. № 388,
н.д. № 5/2012 год. на нотариус № 127 от регистъра на Нотариалната камара, П.Б.
ЕООД е прехвърлил на И.И. ООД правото на строеж, учредено върху УПИ ІХ-711 за
построяване на два от обектите в имота, а именно – магазин № 1 и магазин № 2,
срещу насрещно задължение на приобретателя да осигури консултантски услуги за
обекти на П.Б. ЕООД, ***.
С нотариално заверена декларация №
55, том І, рег. № 2316 от 6/7/2012 год. на нотариус рег. № 127 от регистъра на
Нотариалната камара, П.Б. ЕООД се е отказал от учреденото му право на строеж с нотариален
акт № 182, том І, рег. № 2240, н.д. № 177/2007 год. Декларирано е изрично, че П.Б.
ЕООД няма никакви имуществени претенции към собствениците на имотите за
извършените до момента на подаване на декларацията строително монтажни работи,
а именно строеж на кота + 3.48 метра и за направените подобрения в имота.
На 12/11/2014 год. Л.А.С., М.М.Ф. и Б.М.Г.,
като собственици на УПИ ІХ-711, от кв.7 по П.на гр.******“, с площ от 756
кв.м., представляващ имот с идентификатор 68134.4337.711, при съседи: улица,
УПИ Х-710, УПИ V-769 и УПИ VІІІ-772 или имоти с идентификатори 68134.4337.2089,
68134.4337.2222, 68134.4337.772 и 68134.4337.769, са учредили в полза на С.2.
ООД право на строеж за построяване на жилищна сграда на пет етажа, партер и
сутерен, състояща се от двадесет и седем апартамента и два магазина, както и
подземен паркинг и мазета в сутерена. Учредителите са запазили за себе си
правото на строеж върху конкретно посочени в договора обекти в жилищната
сграда. Учредителите на правото на строеж са прехвърлили безвъзмездно на
приобретателя собствеността върху направените в имота подобрения,
представляващи жилищна сграда, изградена до кота + 3.48. Договорът е оформен в
нотариален акт № 85, том І, рег. № 3148, н.д. № 73/2014 год.
На 22/5/2015 год. е издадено
разрешение за строеж № 30, допълнено със Заповед № АБ-44 от 10/6/2015 год. в
полза на С.2. ООД, А.А., В.С., Б.Г., М.Г. за изграждане на „жилищна сграда –
надстрояване, доизграждане и довършване“в УПИ ІХ-711, кв.7 в кв.Овча купел. В
разрешението за строеж е записано, че строежът е изграден до кота +3.48, в
съответствие с разрешение за строеж № 193 от 28/8/2008 год.
Управител на дружествата И.И. ООД и С.2.
ООД е Р.Й.П..
Л.А.С. е починала на 15/2/2015 год.,
като е оставила наследници по закон М.М.Ф. и Б.М.Г..
На 11/4/2016 год. е издаден акт за
приемане на конструкция, в който е констатирано, е носещата конструкция на
жилищна сграда – надстрояване, доизграждане и довършване в УПИ ІХ-711, кв.7, в
кв.“Овча купел“, е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на
СМР и на експлоатацията му, всички постоянни, временни и особени натоварвания и
е разрешено изпълнението на довършителните работи в сградата.
Вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза дава заключение, че заплатените от У.Б. ЕООД на П.Б. ЕООД на
21/11/2008 год., на 3/12/2008 год., на 31/3/2009 год., на 10/4/2009 год., на
27/11/2009 год.и на 27/1/2010 год, са осчетоводени в счетоводството на У.Б.
ЕООД, а не е осчетоводена сумата от 8800 евро, платена на 18/9/2008 год. В
счетоводството на У.Б. ЕООД не са осчетоводявани вземания на това дружество към
П.Б. ЕООД по предварителен договор от 24/10/2007 год.
Вещото лице по назначената
архитектурно-строителна техническа експертиза дава заключение, че двата проекта
за изграждане на жилищна сграда в процесния УПИ от 2007 и 2014 год., били почти
идентични – сградата имала един и същи скелет/носещи конструктивни елементи и
основи. Според вещото лице градоустройствените параметри, с които проектът от
2007 год. и този от 2014 год. са съобразени са напълно идентични, като в
съдебно заседание уточнява, че разликата в параметрите – плътност на
застрояване, КИНТ, озеленяване, била несъществена. И в двата проекта строежът
представлявал пететажна жилищна сграда, с магазини и складове на кота +0.00 и
едно подземно ниво за паркинги и мазета; плановата схема на етажите се
развивала около трираменно стълбище с горно осветление, асансьор с идентични
размери на кабината, с предверие и общ коридор за достъп до апартаментите.
Различен бил архитектурния образ – фасадата, на сградата в двата проекта.
Подземното ниво било идентично в двата проекта, освен добавяне на евакуационна
стълба в по-късния проект; изменение имало при мазетата към жилищната част.
Вещото лице е констатирало, че обектите, които са предмет на сделката между П.б.
ЕООД и И.И. ООД са запазени в същия обем и вид, като те се включвали в
изграденото до кота +3.48.
При
така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
По допустимостта на предявения иск
съдът се е произнесъл както с определението, с което е направен проекто-доклад
на делото, така и с нарочно определение от 18/4/2017 год., поради което този
въпрос няма да бъде разглеждан отново в настоящото решение.
По същество искът е неоснователен. С
оглед наведените от ищеца твърдения и търсената защита, съдът приема, че е
сезиран с иск за обявяване на относителна недействителност на поредица от увреждащи
сделки. Прилагайки разрешенията, дадени с решение № 122 от 13/9/2016 год. по
гр.д. № 5533/2015 год. на ВКС ІV ГО, съдът дължи да разгледа един иск, чието
успешно провеждане зависи от възможността да бъде обявена относителна
недействителност на всички увреждащи сделки от поредицата.
Правната уредба на Павловия иск сочи,
че това е иск на кредитора за обявяване на относително недействителни по
отношение на него сделки или правни действия на длъжника, които увреждат
кредитора (чл.135 ал.1 от ГПК). Няколко са предпоставките, които съдът следва
да установи при разрешаване на спора по предявения отменителен иск.
Първата от тези предпоставки е
преценка на качеството кредитор на ищеца. Съдебната практика трайно и
последователно възприема разбирането, че качеството кредитор на ищеца не
подлежи на пълно главно доказване и е достатъчно същото да следва от изложените
от ищеца фактически твърдения (вж. например решение № 328 от 23/4/2010 год. по
гр.д. № 879/2010 год. на ВКС ІІІ ГО, решение № 552 от 15/7/2010 год. по гр.д. №
171/2009 год. на ВКС ІV ГО, решение № 65 от 25/3/2016 год. по гр.д. № 3800/2015
год. на ВКС ІV ГО). Правоотношението, от което произтича вземането не е предмет
на делото, образувано по Павловия иск, освен ако подобно искане е изрично
заявено с исковата молба. Това означава, че извън предмета на делото остават
въпросите дали съществува вземането на ищеца към ответника длъжник. По
настоящото дело У.Б. ЕООД не е предявил иск за установяване съществуване на
вземането му към П.Б. ЕООД. От наведените в исковата молба фактически твърдения
обаче става ясно, че Урбано Б. ЕООД притежава вземане към П.Б. ЕООД – това е
или непарично вземане, изразяващо се в правото му да получи реално изпълнение
по предварителния договор от 15/9/2008 год., тоест да получи собствеността върху посочените в
предварителния договор имоти, или парично вземане за връщане на даденото по
този договор. Дали това вземане реално съществува, дали същото е погасено по
давност, каквито доводи се навеждат от ответниците, съдът няма да изследва в
настоящото производство, тъй като тези въпроси излизат от предмета на делото.
Съдът приема, че доколкото съществуването на вземането следва от изложените от
ищеца твърдения, то ищецът е кредитор на ответника П.Б. ЕООД. В случай, че
впоследствие се окаже, че вземането на У.Б. ЕООД не съществува по някаква
причина, то и евентуално положително решение по отменителния иск ще бъде лишено
от смисъл, тъй като относителната недействителност ползва кредитора единствено
за заявеното от него в настоящото производство вземане (в този смисъл решение №
552 от 15/7/2010 год. по гр.д. № 171/2009 год. на ВКС ІV ГО).
На следващо място, съдът дължи да изследва
въпроса налице ли е увреждаща сделка. Увреждащо е всяко действие на длъжника,
което има за последица осуетяване или затрудняване на осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника. Без значение е дали с правното действие
длъжникът се разпорежда със свое право, отказва се от свое право или обременява
имуществото си така, че това да засегне правото на кредитора да получи
удовлетворение на вземането си. Както практиката, така и доктрината (“Общо
учение за облигационното право“, А.К.) приемат, че на отмяна по реда на чл.135
от ЗЗД подлежат не само двустранните договори, но и едностранните сделки, при
положение, че представляващ увреждащо кредитора действие. Първата от
атакуваните в настоящото производство сделки е едностранният отказ на длъжника П.Б.
ЕООД от учреденото в негова полза право на строеж. Съдът счита, че безспорно
тази едностранна сделка представлява увреждащо кредитора действие. Това е така,
защото с отказа от учреденото право на строеж длъжникът първо губи възможността
или поне поставя значителни пречки пред изпълнението на задължението си към У.Б.
ЕООД да изпълни непаричното си вземане, като му прехвърли правото на
собственост върху имотите, описани в предварителния договор от 15/9/2008 год.,
но така също и се отказва от свои права (правото на строеж, което след
реализиране се трансформира в право на собственост върху построеното), които
намаляват имуществото му, а това затруднява удовлетворяването на кредитора. Тъй
като сделката е едностранна, то и знание за увреждането (третата предпоставка
за успешно провеждане на отменителния иск) следва да съществува само у длъжника
– липсва насрещна страна, с която длъжникът договора, отказът от право на
строеж е едностранен акт. Съдът приема, че в случая длъжникът е бил наясно, че
с отказът от правото на строеж той уврежда своя кредитор и е осъзнавал, че ще
осуети или затрудни изпълнението на своите задължения към него. Не е необходимо
длъжникът да е целял увреждането, достатъчно е само той да е осъзнавал, че
отказът му от правото на строеж уврежда кредитора му. Становището на длъжника П.Б.
ЕООД, че липсва увреждане, тъй като той не знаел, че кредиторът ще предяви
правата си е изцяло ирелевантно. Достатъчно е, че длъжникът е знаел за
съществуването на свое задължение към кредитора си, а това той е знаел, тъй
като е сключил предварителния договор за продажба и е получавал плащания по
него и че е бил наясно, че няма как да изпълни поетите с предварителния договор
задължения, като намалява имуществото си.
Неоснователни са доводите на ищеца
относно възмездния характер на отказа от право на строеж. Като едностранна
сделка, отказът от право на строеж не може да бъде възмездна сделка, тъй като
липсва насрещна страна по него, тоест липсва съконтрахент, който да прехвърли
на приобретателя на правото на строеж, нещо срещу отказът му от това право.
Действително декларацията за отказ от право на строеж съдържа изявление както
за отказ от ограниченото вещно право, така и за отказ от облигационни претенции
на суперфициара за подобренията в имота.
След отказа от право на строеж и по силата на чл.92 от ЗС, собствениците на
земята са станали и собственици на подобренията при нея, като с оглед отказът
на суперфициара да претендира стойността на построеното, следва да се приеме,
че липсва „уговорено друго“, по смисъла на чл.92 от ЗС. Това обаче не придава
възмезден характер на отказа, тъй като липсва разместване на блага в посока към
патримониума на суперфициара. Последиците от декларацията за отказ да се
претендира стойността на подобренията е отказ на суперфициара от облигационна
претенция. Когато длъжникът бездейства и не упражнява свои имуществени права,
законът урежда различен правен способ за защита правата на кредитора.
Извън предмета на настоящото дело
остава и въпросът дали правото на строеж, учредено в полза на П.Б. ЕООД се е
погасило по давност, тъй като във връзка с предявения иск съдът не
изследва дали и как е реализирано това
право от неговия приобретател.
От изложените до тук съображения се
налага извод, че с отказът от правото на строеж, ответникът П.Б. ЕООД е увредил
кредитора си У.Б. ЕООД, като е осъзнавал това. Както вече беше посочено обаче в
настоящото производство се атакува поредица от сделки, поради което искът не
може да бъде уважен единствено при наличие на предпоставките за това за първата
от сделките в поредицата. Необходимо е съдът да разгледа същите предпоставки и
по отношение на последващите сделки. Това е така, защото увреждането на кредитора
настъпва с последната от поредицата сделки. След отказът на П.Б. ЕООД от
правото на строеж, такова право е било прехвърлено от собствениците на имота в
полза на трето лице, което няма качеството длъжник на ищеца.
Съдът счита, че не са налице
предпоставките за обявяване на учреденото право на строеж от собствениците на
земята (ответниците физически лица) в полза на трето лице (ответникът С.2.
ООД), направено с договор, оформен с нотариален акт № 85, том І, рег. № 3148,
н.д. № 73/2014 год. за относително недействителен спрямо ищеца. Причините за
това са няколко.
Първо, договорът за учредяване на право на строеж е
сключен в период, значително предшестващ вписването на исковата молба по
настоящото дело и този договор се ползва от защитата на чл.135 ал.1, изречение
трето от ЗЗД – „Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността“. За да достигне до този извод, съдът взема предвид, че
ответникът С.2. ООД е трето лице. Съдът приема също така, че и прехвърлителите
и приобретателят на правото на строеж са добросъвестни лица, тъй като не са
знаели за увреждащия характер на сделката (вж.мотивите по-долу), а самата
сделка е възмездна, доколкото срещу прехвърленото право на строеж,
приобретателят се е задължил да построи със свои средства и труд имоти в полза
на прехвърлителите.
По настоящото дело не бе доказано извън всякакво съмнение,
че физическите лица, учредители на правото на строеж и ответникът С.2. ООД са
знаели за увреждащия характер на сделката, сключена между тях. По отношение на
тези лица презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД не се прилага, тъй като те нямат
нито едно от посочените в цитираната норма качества. Дори и да се приеме, че С.2.
ООД е свързано лице с И.И. ООД, а последното е било приобретател на част от
имотите в процесната сграда, прехвърлени му от длъжника на ищеца, то това не позволява
на съда да приеме, че С.2. ООД е знаел за увреждането, нито пък позволява да се
тълкува разширително презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД. Знанието следва да
бъде доказано извън всякакво съмнение. В случая от естеството на сключените между
У.Б. ЕООД и П.Б. ЕООД и между П.Б. ЕООД и И.И. ООД сделки, не може да се
направи извод, че С.2. ООД, като свързано с И.И. ООД лице, е знаело, че с
прехвърлянето на правото на строеж се увреждат интересите на У.Б. ЕООД. Знание
за увреждане не следва дори и от характера на поетите от И.И. ООД към П.Б. ЕООД
задължения с договора от 1/2/2012 год., оформен с нотариален акт № 6, том №,
н.д. № 5/2012 год., а именно „да осигури консултантски услуги на П.Б. ЕООД“
относно обекти на последното в други части на гр.София. При всички положения
обаче, по делото не се доказа настъпване на такива факти, които да могат да
мотивират извод за знание за увреждането както у С.2. ООД, така и у физическите
лица – учредители на правото на строеж. Ето защо и като приема, че посочените
ответници са добросъвестни и че са сключили възмездна сделка преди датата на
вписване на исковата молба, съдът счита, че тези ответници се ползват от
защитата на чл.135 ал.1 изречение трето от ЗЗД.
На следващо място, втората неоснователна сделка не е
относително недействителна по отношение на ищеца на още едно основание. Законът
и съдебната практика признават относителна недействителност на поредица от
правни сделки, ако същите са увреждащи интереса на кредитора. Този резултат
обаче може да бъде постигнат само ако поредицата от правни сделки се състои от
деривативни способи за придобиване на имущество. Това са такива сделки, при
които праводателят може да прехвърли само правото, което той самият притежава. При
тези сделки прехвърляното право не се променя, единствено се променя неговият
притежател. При обявена относителна недействителност на поредицата от сделки,
имущественото право такова, каквото е излязло от патримониума на длъжника, ще
се счита за негово и съконтрахентите на длъжника или третите лица ще трябва да
търпят изпълнение срещу това право. Не така се поставя въпроса, когато
последващата сделка представлява оригинерен способ за придобиване на права. При
оригинерен придобивен способ, приобретателят получава различно право от това,
което прехвърлителят притежава. В случая носителят на правото на собственост,
учредявайки правото на строеж не прехвърля собствеността върху имота си, нито
прехвърля собствеността върху това, което ще се построи. Той прехвърля правото
си да построи нещо в своя имот на трето лице (ограничава правото си на
собственост върху земята), а третото лице получава право на собственост върху
построеното-чл.63 от Закона за собствеността и правото да държи построеното в
чужд имот. Правото на собственост върху построеното не възниква по силата на
деривативен способ – собственикът на земята не е притежавал такова право при
учредяване на суперфицията, а възниква на първично основание – реализираното
право на строеж. Всичко това означава, че при оригинерното придобиване не е
налице „прехвърляне на имущество“, което в отношенията между длъжника и
кредитора да се счита за такова на длъжника и кредиторът да може да насочи
изпълнение срещу него. Приобретателят на правото на строеж придобива едно
изцяло ново имуществено право, което не е принадлежало на длъжника и според
настоящия съд това право не може да служи за обезпечаване на задълженията на
длъжника. Изложените съображения обуславят допълнително основание за
неоснователност на отменителния иск относно втората оспорена сделка.
Предвид факта, че спрямо последния
приобретател не са налице предпоставки за обявяване на относителна
недействителност на оспорената сделка, то и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен – в този смисъл е решение №
122 от 13/9/2016 год. по гр.д. № 5533/2015 год. на ВКС ІV ГО.
По
отговорността за разноски: При този изход на спора и на основание чл.78
ал.3 от ГПК ответниците имат право да получат направените по делото разноски.
Ответникът П.Б. ЕООД не е направил
разноски по делото.
Останалите ответници са направили
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 14 800 лева. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците. Съдът не е длъжен да намали
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, а при преценката на
нуждата от намаляване настоящият съд отчита свободата на договаряне между
адвокат и клиент, както и факта, че адвокатският хонорар се изплаща не само за
явяването по делото, но и за предварителното проучване и подготовката на
документи. Освен това, за да се допусне намаление, законът изисква да е налице
очевидно несъответствие между заплатеното адвокатско възнаграждение и
фактическата и правна сложност на делото – в този смисъл следва да се тълкува
използваният в закона термин „прекомерно“. В настоящия случай подобна
прекомерност не е налице. Ответниците е следвало да се бранят по иск с
усложнена правна сложност, направили са множество възражения, а заплатеният
хонорар не надвишава минималния по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения със сумата около 4500 лева. Съдът намира
заплатеното адвокатско възнаграждение за съответно на положените от
процесуалния представител на ответниците усилия за защита по предявения иск.
Ето защо адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалено.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.135 ал.1
от ГПК, предявен от У.Б. ЕООД, ЕИК ******, със съдебен адрес *** – адвокат Д.П.Г.
и адв.Р.Й.К., срещу П.Б. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
М.М.Ф., ЕГН **********, Б.М.Г., ЕГН ********** и С.2. ООД, последните трима
ответници със съдебен адрес *** – адвокат Н.Б., за признаване на относителна
недействителност на отказът от право на строеж върху УПИ ІХ-711, от кв.7 по П.на гр.******“,
с площ от 756 кв.м., при съседи: улица, УПИ Х-710, УПИ V-769 и УПИ VІІІ-772,
извършен от „П.Б.“ ЕООД с нотариално заверена декларация рег.№ 2316/6.7.2012
год., том.1, акт № 55 на нотариус № 127 от регистъра на Нотариалната камара и договор
за учредяване на право на строеж, оформен с нотариален акт № 85, том І, рег.№
3148, н.д. 73/2014 год., с който М.Ф., Л.С. и Б.Г. учредили право на строеж
върху УПИ ІХ-711, от кв.7 по П.на гр.******“, с площ от 756 кв.м.,
представляващ имот с идентификатор 68134.4337.711, при съседи: улица, УПИ
Х-710, УПИ V-769 и УПИ VІІІ-772 или имоти с идентификатори 68134.4337.2089,
68134.4337.2222, 68134.4337.772 и 68134.4337.769, в полза на ответника „С.2.“
ООД.
ОСЪЖДА У.Б. ЕООД, ЕИК ******, със съдебен
адрес *** – адвокат Д.П.Г. и адв.Р.Й.К. да заплати на М.М.Ф., ЕГН **********,
Б.М.Г., ЕГН ********** и С.2. ООД, ***, ж.к.Гоце Делчев, бл.259, вх.А, ет.2-3,
ап.2-3 – адвокат Н.Б., на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата по 14 800 лева за всеки от
тях, адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: