№ 127
гр. Варна, 22.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора П. М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253000600096 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..
Жалбоподател-подсъдим Х. А. Р., редовно призован, води се от органите
на Съдебна охрана, явява се лично и с адв. П. В. от АК – Варна, редовно
упълномощен от днес.
Не се явява адв. Р. Ж. П. от АК – Варна, редовно упълномощен.
ПОДС. Р. – В днешното съдебно заседание ще ме защитава адв. В..
Подсъдим Ж. Д. Ж., редовно призован, явява се лично, представлява се
от адв. С. Х. Л. от АК – Варна, редовно упълномощен.
Жалбоподател-частен обвинител Д. К. Г., редовно призован, не се явява,
представлява се от повереник адв. К. В. М., редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. М. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
1
АДВ. Л. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА
ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ констатира противоречия в показанията на частния обвинител –
свид. Д. К. Г., дадени на досъдебното производство от една страна и тези,
дадени пред първоинстанционния съд от друга, което прави необходимо да
бъдат прочетени показанията му от досъдебното производство. Свидетелят и
частен обвинител Д. Г., обаче, не се явява в съд. заседание, което от своя
страна, съобразно чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.5 от НПК изисква съгласие на
страните, за да бъдат прочетени показанията на Г., дадени в хода на
досъдебното производство.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимите Р. и
Ж., че показанията на свидетеля и частен обвинител Д. Г. могат да бъдат
ползвани от съда при решаване на делото.
ПРОКУРОРЪТ – Давам съгласие да се прочетат показанията на свид. Г..
АДВ. М. – Да се прочетат показанията на свид. Г.
АДВ. В. – Не се противопоставям да бъдат прочетени показанията.
АДВ. Л. – Не се противопоставям да бъдат прочетени показанията.
ПОДС. Р. – Разбирам разясненията на съда и правата си. Съгласен съм да
бъдат прочетени.
ПОД. Ж. – Също съм наясно с правата си, разяснени ми току що.
Съгласен съм да бъдат прочетени.
СЪДЪТ намирайки, че са налице противоречия в показанията на частния
обвинител – свид. Д. К. Г., дадени на досъдебното производство от една страна
и тези, дадени пред първата инстанция от друга намира, че са налице
основанията на чл.281, ал.5, вр.ал1, т.5 от НПК да бъдат те прочетени.
Съответно налице е и съгласие от страна на всички страни в процеса, изразено
днес в съдебно заседание. Свид. Г. редовно призован, не се явява, поради което
и съдът намира, че няма пречки да бъдат прочетени показанията му и на това
основание
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид. Д. К. Г., дадени на ДП № 911/2024 г. по
описа на Трето РУ при ОД МВР Варна на 05.08.2024 г. находящ се на л. 54.
ПРОЧИТА показанията на свид. Д. К. Г., дадени на ДП № 911/2024 г. по
описа на Трето РУ при ОД МВР Варна на 07.08.2024 г., л. 60.
ПРОЧИТА показанията на свид. Д. К. Г., дадени на ДП № 911/2024 г. по
описа на Трето РУ при ОД МВР Варна на 20.08.2024 г., л.66.
Съдът запитва подсъдимите желаят ли да дадат обяснения.
ПОДС. Р. – Когато съм го повалил на земята пред СВА аз нямах нож,
абсолютно нищо нямах в ръцете си, нямах никакви предмети в ръцете си.
Съжалявам за постъпката си.
ПОДС. Ж. – Аз всичко съм си казал, няма какво да добавя.
Блоковете са в каре. Спрях колата в посока на движението, понеже отляво
и отдясно бяха пълни паркингите. Мислех, че за пет минути ще приключим.
Колата беше на 15 м по диагонал напред от това, което се случва. Почти не
съм видял кога Г. е дошъл, кога всичко е станало. Разбрах когато дойдоха до
колата и отвориха вратата. Когато отвориха вратата се качиха вътре. Обърнах
се, погледнах момчето, то ме гледаше, нищо не каза, нито викаше, не
изглеждаше да е имало нещо и нещо да се е случило. При такива ситуации аз
бих викал и се борил, и т.н., след което Х. каза: „откарай ни до банкомата на
бл.37.“ Той е съвсем наблизо, на зиг-заг за две минути, спрях колата там, те
слязоха, говориха около пет минути. Нищо не съм видял.
Аз бях в колата и не видях нещо да се случи. Понеже до моята кола имаше
миниван, предполагам „Ситроен сценик“ защото е по-висок, а банкомата беше
по диагонал, просто им виждах главите, че стоят пред банкомата и си говорят.
Това беше. Накрая някак си Х. го натисна, не го удари, натисна го, върна му
телефона и момчето си замина. След банкомата момчето не дойде до колата,
директно си замина.
Не съм видял момиче преди това. Той каза: „слизам, да говоря“. Както
казах моята кола беше по диагонал.
Х. ме помоли да отидем да говорим с тази негова позната, която аз не съм
видял. Беше тъмно, в два часа сутринта и колата както казах беше спряна по
диагонал, не съм се въртял, а няма и какво да се види, не беше добре осветено,
както би трябвало да е.
Въпроси на прокурора:
ПОДС. Ж. - Не видях видимо насинено око с кръв да тече. Може би леко
раздърпан, но нямаше нещо разкъсано, да се вижда нещо. Той нищо не каза,
3
той просто ме погледна, помислих, че са някакви познати.
На въпроси на съда:
ПОДС. Ж. – Х. му поиска телефона в колата и го сложи отпред на
таблото. Х. взе телефона когато слязоха пред банкомата.
На въпроси на адв. М.:
ПОДС. Ж. – Частният обвинител беше поканен в колата. Х. му каза:
„влизай в колата“. Х. отвори неговата врата, а отзаде момчето я отвори, той се
качи толкова бързо. Това което беше както казах качи се момчето,
погледнахме се, нито каза нещо, нито извика и това беше.
На въпроси на адв. Л.:
От там където имах видимост Х. му каза няколко думи, върна му
телефона и го натисна така за ухото. Нито го е удрял, нито го е шутал. Аз не
съм видял да го удря. Вътре в колата никой не е удрял пострадалия. Аз бях на
шофьорското място, Х. той беше до мен, вътре в колата никой не го е удрял.
На въпроси на съда:
ПОДС. Ж. – Пострадалият беше облечен с къса фланелка, не видях да е
скъсана, не съм видял скъсана тениска, да е разпрана, да виси така, той седна
отдясно, погледнах го за две секунди, просто видях че някой се качва отзаде,
нито каза нещо.
Както обясних аз бях пред 5-ти вход, те отидоха на 3-ти, който е
диагонално назад, аз съм на пътното платно, имаше паркинг с коли. Момичето
знае колата, познава и мен. Тя е видяла колата.
На въпроси на адв. Л.:
ПОДС. Ж. – Аз не съм излизал от колата нито при първото спиране, нито
при второто спиране.
АДВ. В. – Представям акт за раждане на детето на моя подзащитен и два
броя експертни решения за ТЕЛК за двамата му родители. Запознал съм
страните с представените писмени доказателства.
ПОДС. Х. – Преди да ме задържат живеех в кв. Трошево, бл.48, с жена ми
и с детето, бяхме на квартира, под наем. След забраната живях при майка ми и
баща ми, в селищно образувание Кочмар, над Възраждане. Родителите ми
живеят там. Имам по-голяма сестра, която е омъжена и също живее при тях.
Сестра ми има две деца.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат представените писмени доказателства.
АДВ. М. – Да се приемат.
АДВ. Л. – Да се приемат представените писмени доказателства.
4
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените писмени
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото удостоверение за
раждане № 0786/17.11.2021 г. на Мелани Х. Р., два броя експертни решения
№№ 91441/93/15.05.2024 г. и 91710/121/28.06.2023 г. по отношение на Е.И. Р. и
А. Х. Р..
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. М. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. В. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. Л. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
СЪДЪТ счете, че не се налага извършването на нови съдебни следствени
действия, поради което председателят на състава обяви съдебното следствие
за приключено и се пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
ВОП, на основание посочените в него аргументи, които е излишно да
повтарям. Колегата от ОП се е мотивирал защо според него неправилно ОС е
оправдал двамата подсъдими за извършване на престъпление по чл.142 от НК,
най-вече с оглед наличието на обстоятелства, които изключват възможността
подс. Ж. да не е знаел, да не е разбрал какво се случва.
В този смисъл считам за основателна жалбата на частния обвинител,
съответно въззивната жалба на подсъдимия, с искане за намаляване на
наказанията считам за неоснователна. Предвид високата обществена опасност
на деянието и данните за неговата личност не са налице други обстоятелства,
които да обосновават необходимост от намаляване на това наказание,
включително и представените днес в съдебно заседание писмени
доказателства касаещи наличието на негово дете, за което той очевидно няма
как се грижи, включително и с оглед забраната да не приближава неговата
съпруга. По отношение на родителите, както разбрахме има кой да се грижи за
тях - неговата сестра, която живее заедно с тях. Не са представени някакви
други доказателства, че той без това е полагал някакви грижи за родителите
си. Тези обстоятелства – наличието на негово дете и необходимостта да се
5
грижи за родителите си не му е попречила, както видяхме да извърши това
престъпление. Считам, че по отношение на престъплението по чл.199 от НК,
наказанието за правилно и законосъобразно.
Моля да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова, с която
двамата подсъдими в съучастие да бъдат признати за виновни за извършено
престъпление и по чл. 142 от НК.
Благодаря Ви.
АДВ. М. – Уважаеми Апелативни съдии, аз изцяло поддържам посочените
мотиви в жалбата. Също поддържам и това, което каза държавното обвинение.
Считам, че тезата на Ж. за неучастие в извършването на престъпление по
чл.142, ал.2, т.2 от НК е като неговата защитна теза. Парадоксалното в случая
беше, че беше допуснато в съдебно заседание да се договорят двамата и Р.
изцяло да поеме вината. Веднага възникна логичния въпрос, ако автомобилът
на Ж. не беше там и Ж. не присъстваше дали щеше да има отвличане, дали
щеше да има извършване на престъпление. Всички доказателства събрани в
досъдебното производство и в хода на съдебното производство доказаха по
безспорен и категоричен начин съучастието на Ж. в извършването на това
престъпление. Всичко това, което той твърди, че не е видял и не е чул, и т.н. не
почива на събраните по делото доказателства, нито на това, което твърди свид.
В.а, че го е видяла, но той бил на 15-20 метра, през два входа, което няма как
да е вярно, тъй като той е бил свидетел на всичко, което става пред колата.
Всичко това се е случило пред колата. Така, че аз също считам, че подс. Ж.
следва да бъде признат за виновен и да бъде осъден за извършване на
престъпление в съучастие по смисъла на чл.142, ал.2, т.2 от НК и настояваме
за една справедлива присъда – да му бъде отменена тази присъда, която е за
невиновност за извършено престъпление и да бъде осъден по това
престъпление.
АДВ. Л. – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че първоинстанционната
присъда е правилна и законосъобразност, като моля да я потвърдите изцяло.
Ключовият въпрос в настоящия случай е до голяма степен участвал ли е
Ж. Ж., знаел ли е по някакъв начин за извършване на престъпление,
респективно трябва ли да носи отговорност. Струва ми се, че изначално още
прокурорът в ОП, както и в настоящата инстанция и прокурорът и частният
обвинител не успяха или неправилно възприемат фактическата обстановка.
Ще се опитам съвсем накратко да обясня така, както аз съм я възприел и
твърдя, че това което аз съм възприел почива изцяло на доказателствата по
делото.
Ж. Ж. се познава с Х. Р. от години назад, ритали са топка заедно. Когато
Ж. се прибира в България, той живее и работи в Англия, прибира се тук и
когато се прибира искали са някаква кола да купуват, да продават – няма
6
значение. Чували са се многократно. Във въпросната вечер се разбират докато
Х. Р. е бил с жена си и детето си някъде на плажната алея, да мине през нощта,
когато приключат – към един часа, два часа, когато и да е, за да го прибере
оттам. Взема ги с жена му и детето, кара ги до тях. По пътя към тях, доколкото
аз успях да разбера тогава въпросната свид. И. В.а се е свързала с Х. Р. за
връщане на някакъв заем от двадесет лева. Тя самата го казва, както и той. Х.
го моли да отидат, тъй като се намира на съвсем кратко разстояние, на 50-100
м, да отидат с колата за да си вземе тези пари. Това и се случва. Тръгват с
колата. Ж. Ж. паркира малко по-напред, дали е на петнадесет метра или на
тридесет и пет метра няма никакво значение. Паркира по такъв начин, че няма
видимост. Показанията на свид. В.а казват: „Видях колата на Ж. и Ж. беше в
нея.“. Абсолютно логично е да види как идва колата, да я разпознае, защото се
познават, от квартала са, но тя не казва къде са спрели. Напълно вероятно е да
е спрял по-напред. Това е първият ключов момент.
След това Ж. се занимава с телефона си докато стават някакви събития
отзад по диагонал зад гърба му. В един момент какви са неговите възприятия
на Ж.? Отваря се врата до него, отваря се задна врата. Отзад влиза някакво
момче, отпред влиза Х.. Как да предположи, че има отвличане, при положение
че отзад е сам човека, няма някой да седне до него да го натиска, да го бие и
каквото и да е. Как да предположи, че има отвличане. Забележете самият Г.
казва в показанията си: „Аз седнах по средата“. Той не е в единия край да даде
някакъв сигнал, че има нещо нередно, сяда по средата. Х. сяда отпред до него.
Х. му казва тръгвай към банкомата. Банкомата е на минута, две с кола. В един
момент се обръща Х. и казва: „дай си телефона“. Взема телефона и го слага
пред него. Това е което възприема Ж.. В следващия момент паркира колата
пред банкомата и както казват там е имало място, там я паркират и той няма
пряка видимост към банкомата, който се намира отпред вляво. Вижда им
главите, нещо става там, ама какво става разбира в момента, в който има
видимост когато излязат пред него, когато както самият той описа натиска го
за ухото или там нещо му прави. Това е което възприема и не мога да се
съглася, че в тази ситуация той има субективният елемент за извършване на
престъпление, камо ли за отвличане.
Обръщам внимание на няколко детайла, които за мен са показателни и
изключително важни за да разберем, че това което аз възприех и току що
разказах като фактическа обстановка е действително така.
На първо място показанията на Г. на много пъти се разминаваха с
неговите собствени твърдения и с останалия доказателствен материал.
Уважаеми Апелативни съдии, бях изумен наистина от поведението на
частния обвинител когато го разпитвахме в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция, проронването на сълза, драматичното избърсване на
сълзата и изтриването й, не можех да повярвам на това, което виждам. Каза
няколко неща, които няма как да отговарят на истината, а именно: Г. казва, че
Ж. Ж. бил излязъл от автомобила, докато Х. го е удрял. Едновременно с това
7
казва, че И. В.а е била там през цялото време. Тя самата не казва такова нещо.
И. В.а казва, че била с бебето в ръце, което там е гледала, нещо е станало и се е
прибрала. Г. каза, че И. В.а е гледала до последния момент, докато се качат в
колата. Това не отговаря с останалия доказателствен материал. Нещо повече,
Г. едва тогава се сети, че е бил ударен в колата, за това той се сети в съдебно
заседание. Той три пъти е разпитван на досъдебното производство и до тогава
не се беше сетил. Нещо повече, той се сети, че Ж. Ж. е излязъл от колата и го е
гледал тогава – в съдебно заседание. Всички доказателства, погледнати в
тяхната съвкупност говорят само за едно – никаква възможност за разбиране
на ситуацията от страна на Ж. Ж. до последния момент, докато е имал пряка
видимост кой кого удря или натиска, каквото и да прави. В тази връзка бяха и
неговите показания пред първата инстанция, които ще си позволя да
коментирам пред Вас, от които стана ясно, че когато го питаха какво разбра г-
н Ж., какво стана, защо така стана, той отговори: „Да като се качи Х. го пита
какво беше, защо беше всичкото това нещо, за какво го натиска по главата? И
Х. му казва: „Да защото той помогна да ме изключат когато бях в осми клас.“
или нещо такова. Накрая вече когато той се връща и влиза в колата, тогава той
разбира че има нещо нередно, но какво е това нещо …?
Уважаеми Апелативни съдии, завършвам своята защита с малкото
уточнение, че понякога, макар и рядко ми се случва да защитавам наистина
невинни хора, на които са повдигнати обвинения, като в случая се касае за
едно наистина тежко обвинение – от 7 до 14 г. лишаване от свобода, при
положение, че наистина не е участвал в деянието отвличане.
На второ място каква е неговата характеристика, неговите
характеристични данни – работи в Англия, живее там, чисто съдебно минало,
той няма никакъв досег с полицията. Няма как да се съглася, че има каквото и
да е престъпление извършено от негова страна.
Моля Ви за справедлив съдебен акт, моля Ви да потвърдите
първоинстанционната присъда. Благодаря Ви.
АДВ. В. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
колегата. Ще изложа и аз няколко доводи във връзка най-вече с
престъплението по чл.142 от НК.
Видях, че в съдебно заседание колегата е имал резерви само към това
престъпление и аз споделям неговите доводи до известна степен. Предвид и
доказателството, което в днешно съдебно заседание са събрани, прочитане
показанията на пострадалия Г.. За мен също буди недоумение,
първоинстанционният съд е признал за невиновен единия подсъдим за
отвличането и въпреки това го е осъдил подзащитния ми. Действително
спрямо показанията на свид. Г. има резерви, твърдя да кажа от страна на
държавното обвинение. Въпреки, че Г. при прочетените от Вас показания
твърди в две от тях, че подзащитният ми извадил нож срещу него, такова
описание в обв. акт няма. Оттук си вадя изводи, че държавното обвинение
8
също е с някакви резерви спрямо неговите показания, които действително на
няколко пъти се променят и в съд. заседание от показанията му за мен е видно,
че същият се опитва да лавира и да изкарва вината на двамата подсъдими в
повече отколкото е реално.
Моля да имате предвид, че подзащитният ми още при задържането си е
съдействал изцяло на разследването, като разказва абсолютно всичко каквото
е било, каквото се е случило. Моля да имате предвид, че престъпленията по
чл. 198 от НК и чл. 214 от НК са доста по-тежко наказуеми, отколкото това по
чл.142 от НК, за което е признат за виновен. Въпреки това същият излага
доводи и според него престъплението по 142 от НК той не го е извършил.
Според него той не е накарал насила Г. да влиза в колата. Считам, че
доказателствата по делото подкрепят това негово твърдение.
На първо място г-н Г. никога не казва, че той насила го е вкарал в колата.
Действително бит е преди това, но побоя е във връзка с престъплението по чл.
199 от НК, за отнемане на вещите му. В колата е влязъл сам от задната врата.
Другият подсъдим каза, че едновременно са били отворени двете врати, нито е
имало някакво заповядване – влизай веднага вътре придружено с каквото и да
е. На всичкото отгоре същият е бил на задната седалка, подзащитният ми е
бил на предната седалка и с гръб към него и е нямало каквато и да е
възможност да му попречи да слезе или каквото и да е било друго.
Отделно от това искам да се спра на умисъла, който подзащитният ми е
трябвало да има за да отвлече лицето. Очевидно умисълът му е не да отвлече
лицето, а да вземе пари от дебитната му карта. Дебитна карта, която е взел
предварително още когато е паднал на земята. Ако подзащитният ми, както
твърди Г. колко е бил уплашен и т.н., както в последствие сам е изтеглил пари
от картата, то подзащитният ми ако искаше щеше да поиска номера на картата
и да си изтегли сам пари. Очевидно целта на подзащитния ми освен да
изтеглят пари е била да му остави и всички вещи, които е взел предварително,
което е и направил. За мен умисъла няма умисъл същият да иска да отвлича Г..
Не случайно другият подсъдим по никакъв начин не е видял някакви
насилствени действия, от които пък да си помисли въобще че може Г. да е бил
отвлечен. Пак казвам, единствените претенции по отношение на това
престъпление няма какъвто и да е смисъл подзащитният ми да си признава за
двете престъпления и да избягва другото. Абсолютно безсмислено е. Толкова
за това деяние. Пак казвам подсъдимият ми е искал първо да сключи
споразумение, впоследствие да минава по т.2 на чл. 371 от НПК, което по
обективни причини то е нямало как да стане. Отново казвам, признава вината
си, в съдебно заседание е дал пространни обяснения. Не считам, както твърди
частното обвинение, че на тях им била оставена възможност да се наговарят.
За какво да се наговарят? Подзащитният ми още първия ден е казал всичко,
което е знаел. Още от първия ден е трябвало да се наговарят, че той да се
опитва да избягва вината на другия подсъдим и защо, при условие че за него
тези престъпления са включително тежко наказуеми и той е съдействал още
отначало с идеята да минимизира колкото може наказанията си. Съжалява още
9
от първия ден и няма никаква логика те да имат някакъв уговор, че той да се
опитва да го оневинява. Не виждам повод за това.
Считам, че когато ОС е взел своето решение не са били обсъдени някой
смекчаващи вината обстоятелства относно моя подзащитен, които считам, че
са налице. За някой от тях доказателства не са били представени, както в
днешно съдебно заседание направихме, други въобще не са били обсъдени.
Считам, че изключително много са подценени самопризнанията на
подзащитния ми, пак казвам от момента на задържането. Считам, че тези
самопризнания имат сериозна тежест за разкриване на престъплението.
Извършено престъпление, пострадалият не е отишъл веднага в болница, отива
на следващия ден, други свидетели нямат освен свидетелката, от чиито
показания не може да стане ясно изцяло цялото поведение на подзащитния ми
във всички действия извършени от него и пострадалия. Същият всичко е
обяснил, всичко е казал и аз считам, че неговите самопризнания в случая имат
сериозна тежест за разкриване на престъплението и същият е спомогнал за
разкриване на престъплението. От първия до последния момент същият си
поддържа обясненията, които е дал – както в началото, така и в съдебно
заседание. Считам, че това съдът не го е отчел, а е важно според мен. Не е
отчетено изразеното съжаление още първия път когато е разпитан и същият е
изразил това съжаление, и моля да имате предвид, че в същия ден щетата е
била възстановена, която същият е нанесъл на пострадалия, като впоследствие
е възстановил и щетата на счупените вещи, които той си е признал, че е
счупил.
Моля да имате предвид също така, че стойността на отнетото имущество
е ниска, под една минимална работна заплата, действително престъплението е
сериозно, но все пак считам, че първоинстанционният съд не е отчел и това.
Усилията на подзащитния ми делото да приключи нормално бързо има данни
по делото желание за споразумение, желание за съкратено съдебно следствие
по т.2, което разбира се по независещи от него причини не се е случило.
Моля Ви също така да имате предвид представените в днешно съдебно
заседание писмени документи относно това, че подзащитният ми се грижи за
детето си, въпреки представените по делото документи, че действително той
има забрана да доближава жена си. Има доказателства по делото, че същата
вечер тя е била с детето им с него. Едно е да искаш заповед, променят се
нещата, в крайна сметка това дете е тяхно, преценила е явно жената, че той не
е заплаха за нея и дори и на заведение е била с него. Това, че има забрана да я
доближава не и пречи на нея когато тя иска да отива при него и тя и това
прави. В този момент родителите му каквото могат помагат защото това в
крайна сметка им е внук, това е детето на сина им. Въпреки въпросната
заповед не считам, че има каквато и да е пречка подзащитния ми да се грижи
за детето, особено когато майката желае това и определено, видно е от делото,
че тя това сама го желае.
Моля да имате предвид и родителите на подзащитния ми, и двамата са с
10
ТЕЛК, не могат да работят и да се трудят. Действително сестра му е там, но тя
е с малки деца, гледа си децата и няма такава възможност да гледа родителите
си. Това е едно от основанията подзащитният ми да живее в дома, в който са
родителите му, а не да отиде в друго жилище. Той е достатъчно голям да се
отдели и да живее сам дори и да не е при жена си.
Считам, че това са множество смекчаващи вината обстоятелства. Аз ще
Ви моля да ги вземете предвид и да намалите наказанията към минимума
предвиден в закона за всяко от престъпленията, след което разбира се
съобразно чл. 23 да групирате, като наложите най-тежкото от тях. Нашата
молба е тези наказания да бъдат определени към минимума. Считам, че
всички тези факти, всички тези смекчаващи вината обстоятелства не са били
отчетени по никакъв начин от първоинстанционния съд и Ви моля за това.
Отново казвам същият прави самопризнания, признава вината си и считам, че
определени наказания към минималните предвидени в закона ще изпълнят
целите на закона, подзащитният ми да се труди в затвора, да излезе по-рано и
разбира се да помага за детето си, което е съвсем малко и има нужда както от
майчина грижа, така и от бащина.
Благодаря Ви и Ви моля за Вашето решение в тази връзка.
АДВ. М. /реплика/ – Уважаеми Апелативни съдии, изслушах защитата на
подс. Ж., аз изслушах тук един преразказ на защитата. Когато дадохте думата
на Ж. да разкаже за случилото се той каза, че няма нищо друго какво да
добави. Аз останах с впечатление, че защитата е присъствала на извършеното
престъпление така, както го разказа той. Абсолютно не отговаря на истината
тези неща, че Ж. Ж. е бил непричом, нищо не е видял, нищо не е чул.
Събраните по делото доказателства категорично доказват, че престъплението
е извършено пред автомобила на Ж. и той е бил там и е видял какво се е
случило.
По отношение на сломената защита на моя доверител. Той е бил удрян
неколкократно, сломена му е защитата. Това, че той казва, че ако е бил той е
щял да се защитава и да вика. Кого да вика в два часа вечерта. Те са го
поставили пред такива обстоятелства, че той е нямало какво повече да
направи.
След това, бил отворил вратата. Той сам не е отворил вратата. Той е бил
натикан в колата макар, че те и двамата твърдят, че едва ли не го е поканил да
влезе в колата и той е влязъл и е застанал по средата. Това са техните защитни
тези, които няма как да бъдат доказани категорично.
Най-вече по отношение на свидетелските показания на В.а, тя е видяла
Ж.. Тя е видяла тези неща. Тя не се е прибрала както твърди защитата.
Защитата не е била там за да каже в кой момент се е прибрала В.а с детето.
По отношение на доказателствата, които днес представи защитата, аз се
съгласих да бъдат приети и приложени по делото, но аз не знаех в качеството
на какво, така че категорично се противопоставям тези доказателства да бъдат
11
приети като смекчаващи вината обстоятелства и категорично се
противопоставям неговата присъда да бъде намалена.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/ – Уважаеми Апелативни съдии, тъй като
имаше казано от защитниците нещо, което е ново, което е след моята
пледоария, говоря за защитника на подс. Р.. Той в своята пледоария изтъкна,
че неговият подзащитен е виновен за извършване на грабежа, но не и за
осъществено отвличане, тъй като качването на пострадалия в автомобила на
подс. Ж. е било едва ли не с цел подс. Р. да му върне отнети вещи. Първо, не е
ясно кои вещи ще му връща подс. Р., очевидно не му е върнал нищо. После
беше поднесена тезата, че не е имал умисъла за осъществяване на отвличане
от подс. Р., тъй като не е било необходимо да прави това, ако е искал да вземе
някакви пари от банковата карта на пострадалия, то би могъл да стори това
като заплаши или да го принуди да даде ПИН кода на картата си и той сам да
изтегли парите от банкомата. Очевидно няма логика това твърдение и то не
може да бъде вярно защото след осъществяване на първоначално насилие,
понесъл удари пострадалият от подс. Р., той му е скъсал насила синджира с
кръстчето и няма как да очаква подс. Р., че след това доброволно пострадалият
да му даде ПИН кода на картата за да може Р. да изтегли парите сам. Р.
естествено е предполагал, че може пострадалият да го излъже за ПИН кода и
за това му е бил нужен пострадалият да се качи в колата, заедно да отидат до
банкомата за да може той да изтегли парите. Той има умисъла, логично е да
извърши отвличането за да може да осъществи целта си. В този смисъл
противопоставям се на това, което защитника казва, че едва ли не, не е било
необходимо и няма как да има умисъл да извърши отвличането в съучастие с
другия подсъдим.
ЖАЛБ. ПОДС. Р. – Съгласен съм с това, което каза адвоката ми. Много
съжалявам за постъпката си.
ПОДС. Ж. – Няма какво да добавя към казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ. ПОДС. Р. – Моля да ми намалите присъдата към минималната,
признавам се за виновен, признал съм си всичко.
ПОДС. Ж. – Моля да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния
съд. Както каза моят адвокат аз живея в Англия, вече идвам за четвърти, пети
път, не се крия, не бягам, явявал съм се на всички дела. Моля да ми се
потвърди присъдата на Окръжния съд.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
12
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13