№ 85
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д в закрито заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507240 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Василев ч.гр.д. № 7240 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК,
вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, срещу
разпореждане на ЧСИ М.К., с рег. № 788, с р-н на действие СГС, постановено
по изп.д. 20217880400162 и обективиран в Съобщение до длъжника изх. №
2996/20.04.2021 г., с което е отказано намаляване на приетите по делото
разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, представляващи адвокатски хонорар в
полза на взискателя по изпълнителното делото алтернативно до размера от
200,00 лева или до минималния размер, дължим съгласно Наредба № 1 на
ВАдС за образуване и водене на изпълнително дело.
Жалбоподателят счита, че претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева е завишено и несъобразено с
фактическата и правна сложност на спора, както и с извършените от
процесуалния представител действия в изпълнителното производство.
Твърди, че възнаграждението следва да бъде определено в минималния
1
размер от 200,00 лева съгласно чл. 10, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г., като не следва да се включва сума по т. 2 от Наредбата за
водене на изпълнителното дело, поради несъответствие с практическата и
правна сложност.
Взискателят, чрез адв. В.В., подава отговор, в който оспорва жалбата.
Твърди се, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед на
фактическата и правна сложност на делото, че е поискано предприемане на
конкретни изпълнителните способи, както и че длъжникът не е платил в срока
за доброволно изпълнение.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви, в които поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като уговореното
между взискателите и процесуалния им представител адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева е установено в съответствие със
закона, същото се дължи за образуване и процесуално представително в
изпълнителното дело, като приетата сума е в минималния размер съгласно
Наредбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на
изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен когато
изпълнението бъде изоставено, делото се прекратява по реда на чл. 433 от
ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или са
направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за
сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде
освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се твърди
осъществяване на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от
ГПК.
От представените по делото доказателства се установява, че
изпълнителното дело е образувано по молба на процесуалния представител на
взискателя на 26.03.2021 г., към молбата е приложен договор за правна
защита и съдействие, който представлява и разписка за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 за извършване действие по образуване на
2
процесното изпълнително дело и процесуално представителство. Поканата за
доброволно изпълнение е получена от длъжника „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД на 26.03.2021 г. На 31.03.2021 г., в срока на доброволно изпълнение, е
постъпило възражение от страна на длъжника относно размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
С оглед установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че не следва да намалява размера на претендираното адвокатско
възнаграждение. Същото е в минимума, съобразно чл. 10, т. 2 вр. пар. 2 „а“
ДР от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая приложение не може да намери разпоредбата на чл.
10, т. 2 вр. пар. 2 „а“ ДР от Наредба № 1/2004 г., тъй като последната касае
разноски само за образуване, а в случая освен образуване има извършени и
изпълнителни действия.
При това положение процесното Постановление е законосъобразно и
следва да се потвърди.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **** срещу
Постановление на ЧСИ М.К., с рег. № 788, с р-н на действие СГС,
постановено по изп.д. 20217880400162 и обективиран в Съобщение до
длъжника, връчено с вх. № 2457/26.03.2020 г., с което е отказано намаляване
на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за
сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4