Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София,20.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова частно
гражданско дело № 5706/2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 31273496/06.04.2021 г. на длъжника по
изпълнението Т.С.
ЕАД срещу постановление за разноски изх.№
3127/15.03.2021 г. на ЧСИ И.М.К.по изп. дело №202108390400161, с което е
отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело до размера от 200 лв. и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Доводите в жалбата са, че единственото извършено от адвоката действие е по
подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, поради което
и не следва да се присъжда възнаграждение за други действия, като
пропорционалната такса също се явява завишена. Жалбоподателят претендира
разноски.
Взискателят по делото П.В.е депозирала възражение, с което сочи, че
уговореното и заплатено възнаграждение е съобразно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответно за образуване и
представителство по делото, за което са ангажирани отдели надковати, като
именно в резултат на предприетите действия по принудително изпълнение се е
стигнало до събиране на вземанията, като освен молбата за образуване на делото,
упълномощеният адвокат е депозирал и становище по жалбата.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна,
тъй като взискателят е направил разноски и искане за присъждането им, като
освен молбата за образуване на делото е направил адвокатът е упълномощен и за процесуални
представителство във връзка с действията по принудително изпълнение, а
претендираният размер е в рамките на минималното възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване наизискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 19.02.2021
г. по гр.д.№ 60076/2019 г. на СРС , с който Т.С. ЕАД е осъдена да заплати на П.В.-
сумата от 450 лв. разноски по делото.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 02.03.2021 г., като е подписана от взискателя и адвокат Е.Б., за
който пълномощно не е представяно, а представен договор за правна защита и
съдействие, който установява заплащането на 200 лв. за представителство по
подаване на молба за издаване на изпълнителе лист и за подаване на молба за
образуване на изпълнително дело. Молбата
за образуване на изпълнително дело е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията
на чл.426, ал.2 ГПК за посочване на начин на изпълнението, но въпреки това дело
е образувано, като нередовността е отстранена с молба от 04.03.2021 г.,
подадена от името на взискателя от адв.Б.А., в която молба е направено искане
за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като с молбата е
представено пълномщно за адвокат А. за представителство по изпълнителното дело
и договор за правна защита за уговорено и заплатено възнаграждение от 200 лв.
На 05.03.2021 г. са изпратени едновременно
запорно съобщение до ЦКБ АД и покана за доброволно изпълнение до длъжника,
получена на 08.03.2021 г., като на 09.03.2021 г. в резултат на наложения запор
е постъпило плащане на сума в размер на1523,65 лв., покриваща изцяло
задължението по изпълнителния лист, както и всички начислени от ЧСИ разноски и
такси, включително оспорваните.
С обжалваното постановление съдебният
изпълнител е отказал да намали по
възражението на длъжника от 10.03.2021 г. разноските за адвокатско
възнаграждение и таксата.
Съдът намира, че доколкото с молбата за
образуване на изпълнително дело е
нередовна, то за представителство във връзка с нея не се дължат каквито и да
било разноски. Едва с посочване на изпълнителен способ, с което е изпълнено
изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК, изпълнителното дело е
законосъобразно образувано, като в резултат на неговото приложение вземането е
събрано преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, поради което и
единственото извършено от адвоката на взискателя действие по представителство в
изпълнителното производство, което е
било необходимо за събиране на дължимите суми, е подаването на молбата
от 04.03.2021 г., която отстранява нередовностите на молбата образуване на
изпълнителното дело, като сумите са погасени в срока за доброволно изпълнение,
като в този срок е без значение дали се касае за доброволно плащане или
принудително събиране, тъй като лишаването на длъжника от възможността да
изпълни доброволно в този срок чрез принудително събиране на вземането следва
да има същите последици. Няма основание да се присъждат разноски за
възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия,
тъй като длъжникът следва да отговоря единствено за разноски, които са в
причинна връзка с поведението му, а не и за разноски, направени от взискателя
без необходимост.
Както беше посочено, по делото не са
извършвани изпълнителни действия, освен изпращането на запорно съобщение в
срока за доброволно изпълнение, което действие е довело да събиране на сумата,
но доколкото това е станала в срока за доброволно изпълнение, това плащане
следва да се третира като равнозначно на доброволното, по вече изложените
съображения във връзка с адвокатско възнаграждение. Следователно в този случай
не се дължи таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, която съгласно разпоредбата „се събира върху събраната сума“, като при
тълкуване във връзка с останалите разпоредби от Тарифата, под „събрана сума“
следва да се разбира принудително събраната от съдебния изпълнител сума, тъй
като за останалите действия на съдебния изпълнител са предвидени други прости
или пропорционални такси, а в срока за доброволно изпълнение не е налице
основание за извършване на принудителни действия.
В случая обаче длъжникът е поискал единствено намаляване на таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ поради неправилно изчисление на задължението по изпълнителния лист
и при съобразяване на намаления размер на адвокатското възнаграждение, поради
което и с оглед диспозитивното начало и извода на съда за дължимост на
възнаграждение от 200 лв., таксата по т.26 следва да се намали до 78 лв. с
ДДС/т.26, б.“б“ ТТРЗЧСИ/.
По изложените съображения обжалваното
разпореждане следва да се отмени, респективно постановлението за разноските да
се измени в частта относно разноските на взискателя, които следва да се
признаят в размер на 200 лв., както и в частта относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ,
която е в размер на 78 лв.
Не следва да се присъждат разноски на
жалбоподателя в настоящето производство, тъй като направените такива са в
резултат на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма
основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността за съдебни разноски се основава
на действия, изразяващи се в неоснователно предизвикан съдебен спор. В случая
макар и взискателят да е претендирал разноски по изпълнителното дело, частният
съдебен изпълнител е този, който е приел
искането за основателно и определил такива да бъдат понесени от длъжника по
изпълнението и въпреки неговото искане за изменение на постановлението за
разноските е отказал неговото изменение. Следователно именно неговите действия
са породили правния спор пред съда в производството по обжалване на действията
му, които е установено да са незаконосъобразни и са отменени и той носи
отговорност за вредите от тези действия.
Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки
акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога
се присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за
съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени,
тъй като не е допустимо да се претендират в отделно производство, но този
принцип е приложим в отношенията между страните по делото, но не и по отношение
на трети за спора лица и от него са въведени изключения дори и в отношенията
между страните /такива са например хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с
направените разноски в обезпечителното производство, разноските направени в
охранителни производства пред съда и др./.
В
случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с незаконосъобразно
действие на съдебния изпълнител, поради което и не следва да бъдат възлагани на
взискателя.
На
следващо място и за пълнота следва да се посочи, че съдебният състав счита, че
дори и когато правният спор е предизвикан неоснователно от поведението на
страна в процеса, а не е резултат от незаконосъобразни действия на съдебния
изпълнител, какъвто е случаят с неоснователна жалба, то когато предмет на
жалбата е единствено отговорността за разноските по изпълнението, в съдебното производство
по контрол на действията на съдебния изпълнител разноски не следва да се разпределят.. Отговорността
за разноски е акцесорна последица, няма самостоятелен характер и не може да
бъде предмет на отделен съдебен процес. Като изхожда от тези характеристики
настоящият съдебен състав приема, че не е допустимо в производството по
изменение на съдебен акт/акт на съдебен изпълнител относно разноските или в производството по обжалването му в тази
част да се присъждат отделни разноски, тъй като това е в противоречие с
основните цели и принципи, на които се основава института. Правото на разноски
не е самостоятелно, предвидената възможност за защита срещу допуснати непълноти
и грешки при разпределение на разноските касае дейността на съда/съдебния
изпълнител, а не на другата страна и не може да обоснове отделна последваща
отговорност за разноски.
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски изх.№ 3127/15.03.2021 г. на ЧСИ И.М.К.по изп.
дело №202108390400161, с което е отказано намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв. и на
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя П.М.К.-В.в размер на 200 лв. и такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 78
лв. с ДДС.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: