№ 213
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Слабакова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600544 по описа за 2021 година
С протоколно определение №261546 от 23.04.2021 година по НЧД№518/2021 година
по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, СГС, НО - І състав е определил едно общо наказание по
отношение на В. Р. П. с ЕГН ********** измежду тези по НОХД №5127/2019год. по описа
на СГС, НО - 27 състав и НОХД №124/2020 год. по описа на СГС, НО - І състав, а именно 2
години и 6 месеца „лишаване от свобода“ при „строг“ режим, като на основание чл.24 НК е
увеличил определеното общо наказание с 1 година на 3 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“ при „строг“ режим. Приспаднал е времето на изтърпяната част от наказанието и
времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Така постановеното определение е обжалвано от осъдения и неговия служебен
защитник само относно приложението на чл.24 НК, като молбата е в тази част същото да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Мотивите на жалбоподателите за това
са, че съдът не е отчел, че П. е с тежък здравословен проблем – вродено увреждане и липсата
на адаптивен капацитет в обществото поради леката умствена изостаналост, това че има
семейство и деца, че същият е трудово ангажиран и вредите по кумулираните присъди са
възстановени. Възразява се отчитането отново на факта, че осъденият е с обременено
съдебно минало, тъй като това е взето предвид при определяне размера на наложените
наказания.
В хода на съдебните прения пред САС, служебният защитник на осъдения поддържа
1
депозираната жалба и допълва, че следва да се има предвид, че по двете присъди
наказанията са по реда на чл.54 НК, т.е. завишени в значителна степен за разлика от
предходните му осъждания, които са били по реда на чл.55 НК. Въпреки здравословните
проблеми на П. защитникът е на мнение, че следва да се отчита като положителна тенденция
това, че той е успял да създаде семейство, а и не следвало да се забравя, че заради вродените
си проблеми ресоциализацията в обществото за него представлява една значителна
трудност. Твърди се, че е зависим от други лица и това проличава от множеството писма,
които изпраща до съда и, които са писани отново с помощта на трети лица. С оглед на
всичко това се моли да се отмени приложението на чл.24 НК, тъй като това представлява
репресивна санкция спрямо осъденото лице.
Осъденият П. също поддържа жалбата си и казаното от неговия защитник, а в
последната си дума моли за по-леко общо наказание.
Представителят на САП предлага да се потвърди определението на СГС като правилно
и законосъобразно и се вземат предвид множеството осъждания на П..
Настоящата въззивна инстанция след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е частично основателна, като мотивите на съда за това са следните:
Правилно и законосъобразно, с оглед наличните осъждания на В. Р. П.,
първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1
НК за определяне на едно общо наказание.
П. е осъждан многократно, но предложението на СГП е за определяне на едно общо
наказание измежду следните:
По НОХД №5127/2019 г. на СГС, НО-27 състав със споразумение влязло в сила на
21.02.2020 г., за деяния ( по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.“А“ и „Б“ НК, където при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК му е определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца и по чл.249, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК му е определено наказание от 1 година и
9 месеца „лишаване от свобода“) извършени на 07.06.2018 год., където е осъден на едно
общо наказание при условията на чл.23, ал.1 НК, а именно 2 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“ при „строг“ режим на изтърпяване. Началото на изтърпяване на наказанието по
това споразумение е 28.02.2020год. като и към настоящият момент е в процес на
изтърпяване от осъдения и към 15.03.2021 година е с остатък от 1 година, 4 месеца и 18 дни.
По НОХД №124/2020 год. по описа на СГС, НО - І състав му е определено едно общо
наказание по реда на чл.23, ал.1 НК( измежду две деяния по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.29, б.“А“ и „Б“ НК, за което му е наложено наказание от 1 година и 8 месеца
2
„лишаване от свобода“ и по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, за което му е наложено наказание
в размер на 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“), а именно в размер на 2 години и 4
месеца „лишаване от свобода“ при „строг“ режим, като изтърпяването на същото предстои, а
времето през което осъденият е бил по това производство с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ е от 08.12.2018 год. до 28.02.2020 год. или общо 1 година, 2 месеца
и 20 дни.
С оглед на така посочената фактология, във връзка с осъжданията на П. правилно СГС
е приел, че са налице предпоставките визирани в чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК, тъй като
въпросните деяния са извършени преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да е от
тях. Именно поради тази причина основателно и законосъобразно е определено едно общо
наказание, а именно най-тежкото от тях - 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим по силата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС, като правилно на
основание чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 и ал.2 НК е приспаднато времето на изтърпяната част от
наказанието и „задържането под стража“ по кумулираните осъждания.
Спорният момент в процесния случай е по отношение на приложението на чл.24 НК, с
което е увеличено общото наказание с 1 година „лишаване от свобода“ като от формална
гледна точка са налице предпоставките визирани в цитираната норма.
От една страна няма как да не се отчетат множеството осъждания на П., въпреки
възраженията на защитата, които макар и да са взети предвид с оглед наличната по-тежка
квалификация при двете кумулираните наказания, са факт, който има много ярко отражение
върху обществената опасност на дееца и това, че същият многократно е извършвал
престъпления, които преимуществено са срещу собствеността и, което от своя страна по
категоричен начин рефлектира върху характеристичните данни на осъдения. Не е за
пренебрегване и още едно обстоятелство, че в един кратък период след двайсетото по ред
изтърпяване на наказание извършва поредните две, за които в процесния случай става дума.
На следващо място не е без значение и друго обстоятелство, че кумулираните
наказания са за деяния извършени при опасен рецидив, което също дава отражение върху
приложението на чл.24 НК, тъй като показва една престъпна нагласа, тенденция и липса на
успех за каквато й да е ресоциализация в обществото. Тоест, по отношение на
жалбоподателя ще бъде нужно да се работи професионално за едни по-дълъг период от
време със съответната експертиза в местата за лишаване от свобода във връзка с неговото
поправяне, за да се преценят какви са проблемите при адаптирането му в обществото при
всяко едно поредно изтърпяване на наказание.
От друга страна, правилно е посочено от защитника, че няма как да се пренебрегне
здравословното състояние на В. Р. П., видно от наличната документация по делото, свързана
с пожизнена трайна намалена работоспособност свързана с невросензорна загуба на слух
или т.нар. глухонемота и лека умствена изостаналост. Въпреки това е необходимо да се
приеме като положителна тенденция, че осъденият е успял да създаде семейство, баща е на
3
две деца и следва да полага грижи за тях, а и въпреки неговите множество
противообществени прояви е упражнявал трудова дейност, което е още едно обстоятелство в
правилната посока при извънзатворническото му развитие. Съдът не може да се съгласи
обаче, с посоченото от защитника, че за двете процесни наказания съдилищата за разлика от
останалите осъждания на П. са наложили по-завишена репресия по реда на чл.54 НК, тъй
като видно от справката и бюлетина за съдимост приложен по делото е, че за първото
осъждане по НОХД№5127/2019 год., което е общо за 2 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“, съдът е определил наказанията и за двете деяния преди приложението на чл.23,
ал.1 НК отново при условията на чл.55 НК, докато за присъдата по НОХД№124/2020 год.
наказанието е определено при диференцираната процедура по чл.373, ал.2 НПК.
Всичко изложено дава основание настоящият съдебен състав да приеме, че
увеличението на определеното общо наказание с 1 година „лишаване от свобода“ е
прекомерно и целите предвидени в чл.36 НК биха били постигнати и с увеличение в
рамките на 6 месеца „лишаване от свобода“. Именно поради тази причина и атакуваното
определение следва да се измени в тази му част.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.306, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НПК, 8
състав на САС, НО,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Определение №261546 от 23.04.2021 година по НЧД№51820/2021 година
по описа на СГС, НО - І състав в частта относно приложението на чл.24 НК като намалява
същото от 1(една) година „лишаване от свобода“ на 6(шест) месеца „лишаване от свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4