Р Е Ш Е Н И Е
№ 149 15.02.2023 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети януари
две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 1958 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Административното
дело е образувано по жалба от К.Г.С., ЕГН ********** с
адрес: ***, чрез адвокат Д.С. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-001197/10.10.2022 г.,
издадена от В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен със заповед № 251з-1821/26.04.2022 г., с която на К.Г.С.,
ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – ИЗЗЕМВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА
ВОДАЧ НА МПС, НА КОЙТО СА МУ ОТНЕТИ ВСИЧКИ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ И НЕ Е ИЗПЪЛНИЛ
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ПО ЧЛ. 157, АЛ. 4 ОТ ЗДВП.
Иска се
отмяната на оспорената заповед като неправилна, незаконосъобразна и издадена в
нарушение на материалния закон. Претендира се присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание
жалбоподателят К.Г.С. не се явява лично. За него се
явява процесуален представител адв. С., който поддържа жалбата и съобразно
заключението на изготвената в съдебното производство съдебно-графологична
експертиза моли за отмяна на оспорената заповед, като претендира присъждане на
разноски.
Ответната страна - В.Н.С., на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя
административната преписка по издаване на оспорената заповед, като изразява
становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-001197/10.10.2022
г. е
издадена от В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен със заповед № 251з-1821/26.04.2022
г., с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП свидетелство за управление
на МПС на жалбоподателя К.Г.С. е иззето, тъй като
са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП.
В
заповедта са изброени влезлите в сила наказателни постановления по отношение на
С., с които са му отнети контролни точки, както следва: НП № 10956/19.10.2006
г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 22.11.2006 г., с което са му отнети 10 контролни точки; НП № 242/24.01.2007 г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 13.10.2007 г., с което
са му отнети 10 контролни точки; НП № 12521/17.09.2007
г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 12.12.2007 г., с което са му отнети 10
контролни точки; НП № 2663/02.06.2009 г. на РУ
Несебър, влязло в сила на 04.07.2009 г., с което са му отнети 12 контролни
точки; НП № 9792/28.09.2009 г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 13.01.2010
г., с което са му отнети 7 контролни точки; НП № 4469/14.09.2011 г. на РУ
Несебър, влязло в сила на 24.11.2011 г., с което са му отнети 4 контролни точки.
Заповедта
била връчена лично срещу подпис на жалбоподателя К. С. на 25.10.2022 г., който я оспорил пред
Административен съд – Бургас, чрез административния орган с жалба вх.№ 769000-27189/04.11.2022 г., във връзка с
която е образувано настоящото съдебно производство.
В административната преписка са
приложени заверени копия на цитираните в оспорената заповед НП /л. 14-19 от
делото/, както и справка – картон на
водача К.Г.С. с ЕГН ********** за отнетите му
контролни точки, съставените му АУАН и фишове, както и за наложените му ПАМ /л.
12-13 от делото/. Приложени са и протокол № 23/13.06.2009
г. и протокол № 23/17.03.2012
г. /л. 20-21 от делото/ за резултатите от проведено обучение на водачи на МПС,
съгласно чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство
беше допусната и възложена съдебно-графологична
експертиза, заключението на която беше изготвено от вещо лице Щерьо К.Н.,
неоспорено и прието като доказателство по делото. Според заключението на вещото
лице подписът в НП № 10956/19.10.2006 г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила
на 22.11.2006 г., Е ПОЛОЖЕН от К.Г.С., докато подписите в НП № 242/24.01.2007
г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 13.10.2007 г. и НП №
12521/17.09.2007 г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 12.12.2007 г. НЕ СА
ПОЛОЖЕНИ от него.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на
директора на ОД на МВР гр. Бургас /л. 22 от делото/,
издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи /л. 23-24 от делото/, са определени длъжностните лица, в т.ч.
и полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“,
които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган
в рамките на неговата правомощия.
С оглед съдържанието на акта
съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 59, ал. 2 от АПК.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171,
т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се изземва свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Релевантният за приложението на чл. 171,
т. 4 от ЗДвП юридически факт е фактът на изпълнение и на двата
елемента от фактическия състав, с които правната норма на чл.
171, т. 4 от ЗДвП свързва прилагането
на ПАМ "изземване на СУМПС", а именно: 1) загубване на придобитата
правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2)
неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС
в съответната служба на МВР. Без значение за налагане на ПАМ е наличието на
съставен АУАН за извършеното нарушение.
В разпоредбата на чл.
157, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че
при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава
контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и
определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. С ал. 3 на
посочения член е делегирано правото на Министъра на вътрешните работи с наредба да
определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Според ал. 4 водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В чл. 158
от ЗДвП е уреден реда по който броят на контролните точки за отчет на извършваните
нарушения се възстановява, съответно – частично след преминато допълнително
обучение при определени условия и служебно, след изтичане на две години,
считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно
постановление, с което на водача са отнети контролни точки.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК,
административният орган е този, който трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които
обосновават налагането на ПАМ. В случая
органът следва да докаже, че на жалбоподателя К.С. са отнети максималният брой
контролни точки и че същият е станал неправоспособен водач, в резултат на което
е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Процесните наказателни постановления, с които
оспорващият е бил санкциониран, са издавани в периода 2006 – 2011 г., в който
за спорното правоотношение е действала Наредба
№ Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат /отм. с Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, в сила от 04.02.2013 г./. По
действащата за релевантния период наредба, максималният брой контролни точки е
39 и отнемането им се е извършвало само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление /чл. 2 и чл. 3 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г./.
Наказателните постановления, с които се
налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на
ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП. Съответно,
по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки,
които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление,
дори и само в частта му, в която е отбелязан броят на отнетите по силата на
закона контролни точки, се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен
съд.
По
отношение на цитираните в оспорената заповед наказателни постановления, не са
ангажирани доказателства за тяхната отмяна по реда на чл. 63 от ЗАНН.
Същевременно в настоящото съдебно производство жалбоподателят, чрез своя
процесуален представител, оспори факта на връчването по отношение на три от
тях, респ. верността на извършените вписвания относно датата на влизането им
сила, поради което по негово искане съдът допусна и възложи съдебно-графологична
експертиза, заключението на която беше изготвено от вещо лице Щерьо К.Н.,
неоспорено и прието като доказателство по делото. Според заключението подписът
в НП № 10956/19.10.2006 г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 22.11.2006
г., Е ПОЛОЖЕН от К.Г.С., докато подписите в НП № 242/24.01.2007 г. на Сектор
”ПП” Бургас, влязло в сила на 13.10.2007 г. и НП № 12521/17.09.2007 г. на
Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 12.12.2007 г. НЕ СА ПОЛОЖЕНИ от него.
С
оглед така изготвеното заключение следва да се приеме, че НП № 242/24.01.2007
г. на Сектор ”ПП” Бургас и НП № 12521/17.09.2007 г. на Сектор ”ПП” Бургас не са
влезли в сила, следователно същите не са породили като правна последица и
настъпил резултат – отнемане на контролни точки на водача С., общо 20 на брой.
Отнемането на
контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно
постановление, а възстановяването им в периода, релевантен за делото, се е
извършвало по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП /редакция ДВ, бр. 51/2007 г./.
Според разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на
точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1.чрез частично увеличаване с 1/3 от
първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от
веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задължението си
по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи/
разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП има отношение към заплащането на
наложеното с НП наказание „глоба“/; 2.служебно,
до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която
е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са
отнети контролни точки. Според ал. 2 на чл. 158 от ЗДвП в приложимата
редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може
да се възстановява само до първоначалния максимален размер. Съгласно чл. 157,
ал. 5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в
резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде
допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството.
Граматическото,
логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158, вр. чл. 157 от ЗДвП
налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо само при
частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер /арг.: чл. 158, ал.
2 от ЗДвП/, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит /чл.
157, ал. 4, вр. ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП/. В последната хипотеза водачът губи
придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по
реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и
посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни
точки. /В този смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1730/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева/.
В конкретния
случай към датата на първото възстановяване на контролни точки на жалбоподателя с протокол № 23/13.06.2009 г., на същия
са били отнети общо 10 контролни точки с издаденото му НП № 10956/19.10.2006 г.
на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 22.11.2006 г., с което са му отнети 10
контролни точки /другите две НП № 242/24.01.2007 г.
на Сектор ”ПП” Бургас и НП № 12521/17.09.2007 г. на Сектор ”ПП” Бургас не са
влезли в сила, съгласно заключението на СГЕ/, поради което С. е имал в
наличност 29 контролни точки. С протокол № 23/13.06.2009 г. са му възстановени
3 контролни точки или общият им брой става 32.
С последващи влезли в сила
наказателни постановление на жалбоподателя са отнети общо 23 контролни точки,
както следва: НП № 2663/02.06.2009 г. на РУ Несебър, влязло в сила на
04.07.2009 г., с което са му отнети 12 контролни точки; НП № 9792/28.09.2009 г.
на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 13.01.2010 г., с което са му отнети 7
контролни точки; НП № 4469/14.09.2011 г. на РУ Несебър, влязло в сила на
24.11.2011 г., с което са му отнети 4 контролни точки.
Към датата на второто
възстановяване на контролни точки на жалбоподателя с протокол № 23/17.03.2012
г., същият е имал 6 контролни точки и след като са му били възстановени 13,
контролните му точки са станали общо 19.
В този смисъл следва да се
приеме, че към момента на издаване на оспорената заповед не са били налице
материалните предпоставка за това, тъй като на жалбоподателя не са били отнети
всички контролни точки, т. е. не е бил настъпил релевантният за приложението на
чл. 171,
т. 4 от ЗДвП юридически факт на изпълнение на първият
елемент от фактическия състав, с които правната норма на чл.
171, т. 4 от ЗДвП свързва прилагането
на ПАМ "изземване на СУМПС", а именно: загубване на придобитата
правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки.
С оглед изложеното следва да се приеме,
че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалните разпоредби на
закона и в несъответствие с негова цел, поради което жалбата срещу нея се явява
основателна.
Предвид изхода на спора и в
съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за
основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане в негова полза на направените по делото разноски за внесена държавна
такса, и изплатено възнаграждение на вещо лице и адвокат, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0769-001197/10.10.2022 г., издадена от В.Н.С., на длъжност
полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен
със заповед № 251з-1821/26.04.2022 г., с която на К.Г.С., ЕГН ********** с
адрес: ***, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – ИЗЗЕМВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДАЧ НА
МПС, НА КОЙТО СА МУ ОТНЕТИ ВСИЧКИ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ И НЕ Е ИЗПЪЛНИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО
СИ ПО ЧЛ. 157, АЛ. 4 ОТ ЗДВП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – БУРГАС да заплати на К.Г.С.,
ЕГН **********, направените по делото разноски, общо в размер на 830 /осемстотин
и тридесет/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: