РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 28.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 05 август,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело №
254 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д.В.Д.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник Й. А. ***, против Решение № 333 от
10.04.2020 г., постановено по АНД № 2557/2019 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 6622 от 03.12.2019 г. на
Началник на Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция “Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на Д. за нарушение
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП) и на основание чл. 53,
ал. 1 от ЗП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 500
(две хиляди и петстотин) лева.
Изтъкват се оплаквания, че решението
е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Направено е искане да се отмени
обжалваното решение и да се отмени изцяло НП или в условията на евентуалност да
се намали наложеното наказание към установения от закона минимум.
Ответната страна по подадената
касационна жалба, чрез процесуален представител – Директора на ОПУ - Русе в
депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба вх. № 19114 от 16.06.2020
г. по описа на РС - Русе, оспорва основателността й.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна
проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
За
да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, Районен съд -
Русе е обсъдил становищата на страните и
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, въз основа на които
е приел, че наказаното лице е осъществило от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение, като при индивидуализиране
на предвиденото от санкционната норма наказание, АНО е спазил и изискванията на
чл. 27 от ЗАНН, като обосновано е наложил санкция под средата на предвидения по
закон размер. Изложил е и мотиви относно липсата на предпоставки в настоящия
случай да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Счел е също така, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до цялостното опорочаване
на НП. По тези съображения, съдът е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.
Административнонаказателната
отговорност на Д. Д. е ангажирана за това, че към момента на проверката от
контролните органи (13.11.2019 г.) е осъществявал движение на извънгабаритно
превозно средство (по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ), без
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по
реда на Раздел IV на Наредбата от администрацията, управляваща пътя (АПИ), за
дейност от специално ползване на пътищата. Така описаното деяние правилно е
квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от ЗП и е
санкционирано на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Неоснователни са доводите на касатора
във връзка с неправилно ангажиране на отговорността на водача на ППС по чл. 53,
ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от ЗП.
Касационният съд намира, че деянието
правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от ЗП -
нарушена е въведената от законодателя обща забрана без разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в
обхвата на пътя.
Безспорно са доказани обективните
елементи от състава на нарушението: а) процесното ППС има характеристики на извънгабаритно по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. – то е тежко, тъй като измереното
натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 13.480 т., при
допустимо максимално натоварване 11.5 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“
от Наредбата, както и при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.800 т., при максимално
допустимо натоварване 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. ”б” от Наредбата (съгласно чл. 3, т. 2 от същата
наредба, при превишаването на нормите по чл. 7, ППС е тежко); б) липсва съответно разрешение за
движението му по републиканските пътища; в) проверката е извършена на път от
републиканската мрежа.
Масата на ППС е измерена с техническо
средство, което е одобрено по съответния ред и е преминало последващи проверки.
Наказващият орган
правилно е издирил и приложил санкционната правна норма. Съгласно чл. 53, ал. 1
от ЗП се наказват с глоба от 1 000 до 5 000 лева, ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, букви „в” и „г”, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и
чл.41 от ЗП или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности: по т. 2 движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя.
От словесното описание на
нарушението, както и от дадената правна квалификация (посочената като нарушена
материалноправна разпоредба) и приложената санкционна норма за водача е станало
напълно ясно какво конкретно деяние му е вменено във вина, при което той е
могъл и е упражнил адекватно правото си на защита срещу повдигнатото му
обвинение.
Водачът на процесното ППС, което има
характеристики на извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11/2001
г., е физическо лице – водач на ППС. Физическите лица изрично са посочени в чл.
53 от ЗП като една от групите административнонаказателно отговорни субекти. В
този смисъл, наказващият орган правилно е определил субекта на нарушението.
За прецизност на изложението следва
да се посочи, че в чл. 53 от ЗП и чл. 54 от ЗП са посочени няколко групи
субекти, които могат да носят административнонаказателна отговорност при
нарушаване на общата забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС без
необходимото разрешение: а) физически
лица, които непосредствено извършват движението, т. е. водачите, които
управляват ППС; б)
лицата, които наредят
извършване на такова движение; в)
ЮЛ или ЕТ, които се наказват с имуществена санкция съгласно чл.54 от ЗП за
извършени нарушения по чл. 53 от ЗП.
Неоснователни са доводите, че в
случая следва да се носи отговорност по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а не по чл. 53,
ал. 1 от ЗП, тъй като била налице хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
На
извънгабаритните по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г., пътни
превозни средства с размери до посочените в чл.
14, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от същата наредба /които имат обща маса до
45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери:
широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м/, се разрешава
да се движат по пътищата след заплащане само на дължимата такса.
По
аргумент на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 11/2001 г., документ за платена такса в
случаите по чл. 14, ал. 3 от същата наредба се издава от Агенция „Пътна
инфраструктура“, а на граничните контролно-пропускателни пунктове - от Агенция
„Митници“. За многократни превози за не повече от 10 курса и за срок не
по-дълъг от 30 дни, когато се превозват еднакви товари с едно и също
извънгабаритно ППС и по един и същи маршрут, документ за платена такса в
случаите по чл. 14, ал. 3 се издава от Агенция „Пътна инфраструктура“.
В
останалите случаи, извънгабаритните ППС или състав от ППС с размери над
посочените в чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата /тоест, с
натоварване повече от 30 % от допустимите максимални натоварвания на ос по
раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина – над 3,30 м, височина –
над 4,30 м, и дължина - над 22 м/, могат да се движат по пътищата на България
след издадено по реда на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата разрешително по чл.
8, ал. 2 от цитираната наредба от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи (МВР).
Забраната
за движение на извънгабаритни ППС и състави от ППС без да се спазва установения
за това ред е регламентирана в Закона за пътищата и в Закона за движение по пътищата. В чл. 26, ал. 2 от
ЗП е указано, че за дейности от специалното ползване на пътищата се забранява в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства без разрешение. Понятието „Специално ползване
на пътищата“ по § 1, т. 8 от ДР на ЗП включва използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари.
При
съвкупното тълкуване на горецитираните норми от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и от Закона за пътищата става ясно, че понятието „без разрешение“ включва както
случаите на движение на извънгабаритни ППС без документ за заплатена дължима
такса, когато размерите им са в допустимите извънгабаритни норми по чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от
Наредбата, така и движението на извънгабаритни ППС без издадено разрешително в
останалите случаи.
Освен това нормите на
чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗП не защитават идентични обществени
отношения. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта на закона,
формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се
опазват имуществото на юридическите и физическите лица (т. е. тяхната
собственост), както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. Докато текстът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, защитава обществените
отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща (а не
притежаваща) пътя да прецени доколко е допустимо преминаването на определено
извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата
товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му
впоследствие. Затова настоящият състав приема, че има две различни административни
нарушения – по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 53, ал. 1 от ЗП, които се
установяват от различни органи и при различни условия. Както бе посочено вече
по-горе физическото лице - водач на ППС може да бъде административнонаказателно
отговорен субект за административното нарушение по чл. 53, ал. 1 от ЗП, също и по
чл. 177, ал. 3 от ЗДвП.
В конкретния казус не са налице
предпоставки, които да обусловят приложението на правната норма на чл. 28 от ЗАНН, още повече, че при извършеното измерване е установено превишаване на
допустимото натоварване, което не е незначително.
Наказващият орган е
санкционирал нарушителя по приложимата санкционна норма на чл. 53, ал. 1 от ЗП, която
предвижда административно наказание “глоба” в размер от 1 000 до 5 000 лева. В
случая на наказаното лице е определено и наложено административно наказание
“глоба” в размер на 2 500 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че наказанието е неправилно индивидуализирано.
Налагането на наказание в този размер в случая е необосновано. В конкретния
казус липсват данни за предходни нарушения на ЗП от страна на Д.
Д., поради което
наложеното му административно наказание “глоба” следва да бъде намалено от 2 500
лв. на 1 500 лв.
С оглед на изложените
съображения, решението на РС - Русе следва да бъде отменено. Вместо него следва
да бъде постановено друго, с което НП да бъде изменено, като се намали наказанието
“глоба” от 2 500 лева на 1 500 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 333 от 10.04.2020 г.,
постановено по АНД № 2557/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 6622 от 03.12.2019 г. на Началник на Отдел „Контрол
по РПМ“, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна
инфраструктура” – гр. София и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 6622 от 03.12.2019 г. на Началник на Отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна
инфраструктура” – гр. София, с което на Д.В.Д., ЕГН **********,***, за нарушение
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата и на основание чл. 53, ал.
1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на
2 500 (две хиляди и петстотин) лева,
като намалява размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева
на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.