Решение по дело №9365/2012 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. С., 23.09.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Геника Михайлова

разгледа т. д. № 9365 по описа 2012 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІ ГПК, тъй като делото попада в приложното поле на чл. 365, т. 1 ГПК.

Ищецът Т.-С. ЕАД след издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 18 157/ 2012 г. СРС, ГО, 90-ти състав иска съдът да признае за установено, че ответникът й дължи по три договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди сумите 54 560 лв. – цена за доставената топлинна енергия в хотел, находящ се в гр. С., район С., ул. „В.” №* в периода м. 09.2010 – м. декември 2012 г, ведно със законната лихва от 23.08.2012 г; 2 759. 77 лв. – законна лихва върху всяка непогасена главница в период двадесет и първо число на месеца, следващ съответната доставка и край 25.04.2012 г. и 2 169. 60 лв. – разноски в заповедното производство. Претендират се разноските и в исковото производство и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „СС – ****” ООД оспорва исковете по размер с твърденията, че представените към писмения отговор доказателства за плащане са погасили неговите задължения в размер по-нисък от претендирания. Намира, че съдът следва да отхвърли исковете, като приложи за ищеца неблагоприятните последици на доказателствената тежест. Претендира разноски.

Съдът приема за установено, че страните подписват три договора № 8063/ 5175/ 22.03.2010 г, № 9259/ 5175/ 01.06.2011 г. и № 10150/ 5175/ 23.04.2012 г, с които ищецът се съгласява да продава на ответника топлинна енергия (ТЕ) в топлоснабдения имот, описан по-горе, при общи условия между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ (ОУ). Договорите са към исковата молба. Неоснователно възражението на ответника, че като санкция за тяхното непредставяне от ищеца съдът е длъжен да не приема за възникнали договорните отношения.

За процесния период в сила са ОУ от „Т. С. ЕАД, одобрени с решение № ОУ-043/ 12.07.2002 г. на ДКЕВР, ОУ, одобрени с решение № ОУ -013/ 06.03.2006 г. на ДКЕВР и ОУ, одобрени с решение № ОУ-033/ 08.10.2007 г. Всички ОУ определят идентично реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката след получаване на издадена от продавача фактура.

От заключението на вещото лице и представените от ответника три платежни документа се установява, че за периода м. 09.2010 г. – м. декември 2012 г. на основание сключените договори ответникът дължи на ищеца цена за ТЕ в общ размер 64 174. 82 лв. Издавани са и съответните данъчни фактури. В погашение на своите задължения ответникът извършва едно плащане – на 27.10.2010 г. в размер на сумата 765. 79 лв. Другите два платежни документа не касаят спорния период. В размер на сумата 765. 79 лв. е и главницата за доставената ТЕ през м. септември 2010 г. в топлоснабдявания имот. Ищецът отнася плащането именно в нейно погашение, въпреки 7-дневната забава на ответника. Погрешно осчетоводява, че след извършването на това плащане от главницата за м. септември 2010 г. остава непогасена разлика. Ето защо и по причина, че след 27.10.2010 г. плащанията са преустановени, общият размер на задълженията на ответника към ищеца за цена на доставената топлинна енергия в исковия период възлиза на сумата 54 507. 26 лв. Първият иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение е основателен до този размер.

Законните лихви върху всяка неиздължена главница в периоди с начало на забавата 21-во число на месеца, следващ доставката и край 25.04.2012 г. възлиза на общата сума 2 754. 20 лв. Вторият иск е частично основателен.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата 2 167. 39 лв. – част от разноските в заповедното производство, съответно на основателната част от исковете и сумата 1 345. 03 лв. – част от разноските в исковото производство при същото съотношение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът дължи на ищеца и сумата 1 022. 16 лв. – възнаграждение за представителството от юрисконсулт в исковото производство.

Претенцията по чл. 78, ал. 3 ГПК е неоснователна поради липса на доказателства, че ответникът е правил разноски по делото.

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „СС – ****” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., район „С.”, ул. „В.” № *, ЕИК ********, дължи на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” № **, ЕИК ********, следните суми:

·        54 507. 26 лв. – цена за доставената топлинна енергия в хотел, находящ се в гр. С., район С., ул. „В.” № 5 в периода м. 09.2010 – м. декември 2012 г, ведно със законната лихва от 23.08.2012 г;

·        2  754. 20 лв. – законна лихва върху всяка непогасена главница в период 21-во число на месеца, следващ съответната доставка и край 25.04.2012 г. и

·        2 167. 39 лв. – разноски по издадената заповед за изпълнение от 12.09.2012 г. по ч. гр. д. № 18 157/ 2012 г. СРС, ГО, 90-ти състав.

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.” ЕАД срещу „СС – ****” ООД до пълните предявени размери.

ОСЪЖДА „СС – ****” ООД да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 345. 03 лв. – разноски в исковото производство и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 1 022. 16 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението може да се обжалва от страните пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: