МОТИВИ към Присъда № 260070 от 07.05.2021 г., постановена по НЧХД №278/2021 г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е
образувано по повод постъпила в РС-Бургас частна тъжба от Х.В.В. с ЕГН ***********
***, против Т.Н.В. с ЕГН ********** *** с обвинения по чл.130 ал.2 НК, за това,
че на 28.08.2020г, около 19,00 часа, на полето в близост до село В., община К.,
обл.Б. е нанесъл три удара с пъпеши по главата и лицето на В. като с това му
причинил лека телесна повреда и унизил честта и достойнството му и затова, че
на
Същата дата и час в идеална
съвкупност с деянието по-горе е нарекъл В. в негово присъствие „педераст“, с
което унизил честта и достойнството му –престъпление по чл.146 ал.1 вр. чл.23
ал.1 НК.
Приети за съвместно разглеждане
в наказателното производство са и граждански искове в размери от по 3000 лева
представляващ обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие
непозволено увреждане –нанасяне на лека телесна повреда и обида и граждански
иск в размер на 1000 лева, представляващ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие обида и двата иска ведно със законните лихви
върху сумите начиная от 28.08.2020г до окончателното изплащане на задълженията
на основание чл.86 ал.1 ЗЗД като и направените в хода на производството
съдебно-деловодни разноски.
Повереникът на частния тъжител
поддържа обвиненията и приетите граждански искове. Моли съдът да признае
подсъдимия за виновен и да го осъди, като не предлага конкретни наказания.
Подсъдимият В. дава обяснения пред съда, като твърди, че не се признава
за виновен в повдигнатите му обвинения. Заявява, че познава тъжителя и му е бил
негов работник за един ден, но не го е удрял, нито го е обиждал, а само му е
направил забележка докато тъжителят
седял върху купчина с набрани пъпеши и ги начупил. В последната си дума моли
съдът да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимия също счита, че В. следва да бъде
признат за невиновен. Посочва, че от събраните в хода на съдебно следствие
доказателства–гласни и писмени не се доказва по несъмнен начин описаните в
тъжбата престъпления. Счита, че единственият свидетел на тъжителя, не е
очевидец на деянието и е пристрастен, тъй като му е роднина. Счита, че в
обстоятелствената част на тъжбата има противоречия. Моли съдът да признае
подсъдимия за невиновен.
Пред съда,
производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички
свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени
относимите и необходими писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.Н.В.
с ЕГН ********** роден в гр.Айтос и живущ *** е български гражданин, неосъждан
(лист 25 от делото), без данни за криминални прояви, със средно образование,
работник при земеделски производител, неженен.
Подсъдимият
и тъжителят са се познавали, тъй като живеели в едно село-К., община К., обл.Б.
Подсъдимият В. и брат му В. В. работели при земеделския производител от същото
село.
На
28.08.2020г, около 08,00 часа, работници сред които и свидетелите З. М., Т. М.,
С. М. и Б. М. както и Г. Д. и тъжителят били отведени от центъра на село К. до
работните им места в полето на землището на село В., община К., където имало
засети бостани с домати и пъпеши, дини. Превозът се осъществявал с микробус
управляван от брата на подсъдимия В. В. На място пристигналите работниците и се
разделили на групи, като на пъпешите през този ден били свидетелите З. М., Т. М.,
С. М., Б. М., В. В. и тъжителят Х.В. Там посочените по-горе свидетели събрали
пъпешите на купчини и в 12,00 часа седнали да обядват. В 13,00 часа тъжителят Х.В.
и свидетелят Б. М. отишли да товарят пъпешите в тракторче, управлявано от брата
на подсъдимия В. В. Свидетелите З. М. и С. М. сортирали пъпешите в кашони, а Т.
М. били качен на тракторчето и редял кашоните в палети. Когато дошло
тракторчето свидетелят З. М. забелязала, че доста пъпеши били начупени.
Забелязала, че тъжителят Х.В. бил седнал върху пъпешите и ги е начупил. Тези
пъпеши били изхвърлени. Това било забелязано и от подсъдимия В., който
пристигнал от бостана с дините и казал на тъжителя, че е голямо момче, качило
се е на пъпешите и ги е смачкало. Тъжителят започнал са се смее, а свидетелката
З. М. го упрекнала да не дразни с това си поведение хората.
Към
16,30 часа обратно към село К. били върнати работниците, сред които свидетелите
и тъжителят.
През
времето, докато тъжителят бил на работа, свидетелите посочени по-горе не са
видели подсъдимият В. да е удрял с пъпеши по главата и лицето В., нито да го е
наричал в негово присъствие с думата „педераст“. Нито един от свидетелите не е
видял при тях на бостана с пъпешите да е била свидетелката Г. Д., обратно
според тях същата била на бостана с доматите. Свидетелите посочени по-горе не
са видели през този ден тъжителят да е
бил в недобро здравословно състояние, да повръща. Последният се е прибрал с тях
в края на работния ден в 16,30 часа с микробуса до центъра на село К.
На
другия ден, на 29.08.2020г тъжителят В. постъпил в неврохирургично отделение на
УМБАЛ –Бургас АД с диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.
(лист 6 от делото). Изписан бил на 01.09.2020г.
На
04.09.2020г тъжителят се явил в отделение по съдебна медицина в УМБАЛ –Б. АД и
оттам му било издадено съдебномедицинско удостоверение №223/2020г от ординатора
д-р П. Пред него освидетелстваният съобщил, че на 28.08.2020г около 19,00 часа
на робота в село В. собственикът го ударил със зелен пъпеш няколко пъти по
главата, при което паднал и получил замайване. Имал световъртеж и главоболие,
повърнал. При прегледа д-р П. не открил видими травматични увреждания. От
направения преглед и медицинската документация д-р П. установил мозъчно
сътресение -15 точки по скалата на Г., което е било възможно да се получи по
време и начин както е съобщил пострадалият. Причинено било временно
разстройство на здравето без опасност за живота (лист 7 от делото).
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от доказателствата, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както
следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Т. Х. М., З. Я. М., С. С. М. и
Б. Т. М.;
От писмените доказателства: епикриза от
неврохирургично отделение в УМБАЛ-Бургас АД, съдебномедицинско удостоверение
№223/2020г, справка съдимост на
подсъдимия с рег.№563 от 11.02.2021г и от приложените адвокатски пълномощни.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени
източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно,
като достигна до следните изводи:
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. Х. М.,
З. Я. М., С. С. М. и Б. Т. М., като
ги намира за последователни, логични и
взаимно допълващи се. С особено внимание съдът анализира изложените от
свидетелите обстоятелства, доколкото същите са свидетели-очевидци на случилото
се, респективно техните възприятия представляват първични и преки
доказателства. Същите са категорични, че не са видели подсъдимият да нанася
удари на тъжителя в областта на главата с пъпеши. Категорични са и че тъжителят
през този ден до прибирането му в селото не се е почувствал зле и не е
повръщал. Всички свидетели-очевидци са категорични за часа, в който в процесния
ден са се прибрали от полето. Посоченият час в тъжбата –около 19,00 часа не
отговаря на обективната истина. Съдът взе предвид отношения между свидетелите и
подсъдимия при кредитиране на показанията им. Отчете тези отношения, но и взе
предвид, че в разказите на свидетелите няма тенденциозност, стремеж да бъде
преувеличено някое обстоятелство и развитието на самия инцидент по време,
местонахождение и др.
Поради горните причини съдът цени изцяло както изложеното
от свидетелите Т. Х. М., З. Я. М., С. С.
М. и Б. Т. М.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г. Д., тъй
като счита, че в тях личи пристрастие и стремеж в доказване тезата на тъжителя.
Д. е първа братовчедка на тъжителя. Същата на 28.08.2020 г. е била на полето,
но на доматите и не е очевидец на описаното в тъжбата. В показанията й са
налични противоречия като това, че тъжителят имал бинт на главата след като се
върнал от болницата, докато нейната майка свидетелката М. Д. отрича.
Разминавания има и досежно обстоятелството кога тъжителят е бил приет в
болницата. Според текста на тъжбата и според представеното писмено
доказателство- епикриза това е станало на следващия ден -29.08.2020г, а според
свидетелските показания на Г. Д. това станала след два дни. Съдът не кредитира
и показанията на свидетелката М. Д. Според тях на 28.08.2020г отишла да
посрещне племенника си в центъра на селото при пристигането му от полето, тъй
като дъщеря й свидетелката Г. Д. й се обадила да отиде и да го придружи защата
се чувствал зле. Според М. Д. племенникът й се чувствал много зле, но тъй като
баща му бил на работа в С. б. си пристигнал чак на следващия ден и едва тогава
била повикана линейка. В показанията на тази свидетелка отново личи стремеж да
бъде потвърдена тезата на тъжителя. Съдът не кредитира тези показания.
Съдът цени всички
описани по-горе писмени доказателства. Същите не са оспорени от страните и се
оценят от съда като достоверни.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираните деяния, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна признаците на
съставите на престъплениято по чл. 130 ал.2 от НК,
както и това по чл.146 ал.1 от НК.
На основание чл.304 от НПК съдът призна
подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.2 от НК.
Не се доказа по
несъмнен начин се доказа извършено престъпление по чл.146 ал.1 НК, за това, че
на 28.08.2020г, около 19,00 часа, на полето в
близост до село В., община К., обл.Б. в идеална съвкупност с деянието по чл.130
ал.1 НК е нарекъл В. в негово присъствие „педераст“, с което унизил честта и
достойнството му –престъпление по чл.146 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК.
По изложените
съображение и на основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия и по двете
обвинения.
По гражданските искове:
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, за да се говори за непозволено увреждане, трябва
да са налице кумулативно следните предпоставки - да е извършено противоправно
деяние, да е извършено виновно, да са настъпили вреди и да е налице причинна
връзка между виновното поведение и причинената вреда. Подсъдимият е признат за
невиновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 НК. От събраните по
делото доказателства се установи категорично, че подсъдимият Т.Н.В. *** не е
осъществил от обективна страна и състава
на престъплението по чл.146 ал.1 от НК. Следователно
не е налице противоправен резултат.
Предвид
изложеното съдът отхвърли приетите граждански искове като неоснователни.
По разноските:
По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството,
че подсъдимият е признат за невиновен в извършване на повдигнатите му обвинения
за извършени престъпления и на основание чл.190 от НПК съдът осъди тъжителят
Х.В.В. с ЕГН ********** да заплати на Т.Н.В. с ЕГН ********** направените от последния разноски по делото в размер на
800,00 (осемстотин) лева за адвокат по адвокатско пълномощно.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата
са изготвени.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.