Определение по дело №860/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Г. против решение № 5227/28.11.2012 г., постановено по Г.д.№ 1095/2012по описа на РС Р..

Сочи се въззивната жалба, че решението е неправилно. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд,според които само въз основа на декларацията по чл. 9, алв. 3 от ЗЗДН и показанията на един заинтересован свидетел не би могло да се приеме твърдяното в молбата за наличие на акт за домашно насилие. Твърди се, че тези доказателства са достатъчни за обратния извод.

В отговора на жалбата се оспорват доводите като се сочи, че съдът правилно е преценил събраните доказателства като се съобрази, че показанията на заинтересования свидетел на ищеца се опровергават от показанията на св. Г.. Ето защо иска да бъде оставен в сила първоинстанционния акт.

Жалбата е допустима. За преценка на основателността й Окръжният съд съобрази становищата на страните, събраните доказателства и обжалвания акт, въз основа на които счита следното:

С атакувания акт РС е оставил без уважение като е отхвърлил молбата на А. С. Г. за издаване на заповед за съдебна защита срещу сестра му Г. С. Г. и е отказал издаване на заповед за съдебна защита, за вземане на мерките по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН.

РС е приел, че с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗСДН и показанията на един заинтересован свидетел, каквато е жената, с която ищецът живее на семейни начала не може да се приеме за установено наличието на акт за домашно насилие, така както се твърди в молбата до съда.

Настоящият състав намира становището за незаконосъобразно. Видно е, че с молба до РС-Р. А. Г. е поискал защита по реда на ЗЗДН. Посочил е, че сестра му на 27.8.2012 г. и на 20.9.2012 г. му е отправяла закана, че ще плати на някой да го убие, като на 20.9.2012 г. е хвърлила срещу него и желязо; на 15 и 16 септември, 2012 г цяла нощ е удряла по вратата на стаята, в която спи като го е ругаела и обиждала, а на 17.9.2012 г. освен обидите и ругатните е счупила стъклото на стаята му. Тези обстоятелства се съдържат в представената и подписана от Г. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Разпитана е св. Г., която живее на семейни начала с молителя и непълнолетната Л. Г. /дете на Г. от жена, с която не живее в момента / в присъствието на психолог. От свидетелските им показания се установява, че брата заедно със семейството си и сестра му обитават една къща като две стаи се ползват от сестрата Г. Г., която отглежда и непълнолетната дъщеря на А. Г. -Л., а останалата една стая - от семейството на молителя. От тях се установява още че отношенията помежду им не са добри като често има спорове и кавги. Социалният работник от отдел “. за Д. също е констатирал конфликтни отношения между страните по делото. И св. К. знае, че А. и Г. се карат. В случая очевидно свидетелите Л.Г. и Ж.Г. са заинтересовани от изхода на делото и същите предвид противоположните факти, които посочват за индидентите, предмет на производството съгласно чл. 172 от ГПК следва да се обсъдят в съответствие с възможната тяхна заитересованост и останалите събрани по делото доказателства. Такива доказателства по изричната норма на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН е и декларацията по чл. 9, ал. 3, каквото е представена по делото подписана от А. Г.. Декларацията, поради спецификата на отношенията, който се уреждат от този закон- защита на правата на лицата, пострадали от домашно насилие /чл. 1 от закона/ е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, когато няма други събрани доказателства. А в случая описаното в декларацията се потвърждава и от св. Г.. За извода си съдът при преценка и показанията на св. Л., съобрази, че тя е непълнолетна и е зависима от ответницата, тъй като живее с нея и единствено полага грижи спрямо нея.

Предвид изложеното настоящият състав, счита решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлена молбата за предприемане на мерки срещу домашно насилие за незаконосъобразно, поради което го отменя. Видно е, че молбата е допустима, тъй като подадена в определения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок; спрямо лице, обхванато от кръга по т.6 на чл. 3, ал. 2 определен в същия закон, по отношение на което може да се подаде такова искане за защита.Доказа се от молителя извършването на акт на домашно насилие спрямо него, тъй като се установи морално укоримо поведение от страна на ответницата по отношение на пострадалото лице, което съдът квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Затова следва да се определят мерки по ЗЗДН. При определянето им съдът съобрази, че от предвидените в чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН подходящи за конкретния случай е тази по т. 1, с която съдът задължава ответницата да се въздържа от домашно насилие спрямо брат си и по т. 2 от същата норма за отстраняването й от съвместно обитаваното жилище за определен от съда срок. Срокът за това отстраняване следва да е минимално предвидения в ал. 2 на чл. 5 от ЗЗДН от три месеца. Страните очевидно занапред следва да разрешат конфликтите си, предизвиквани по повод къщата, в която живеят доброволно или по С. ред. На ответницата съдът налага и глоба, която законодателят е предвидил в чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН във всички случаи на домашно насилие. Размерът й при липса на данни за имущественото и финансово състояние на Г., съдът определя в минимално предвидения от законодателя размер от 200 лв. като се осъди Г. и да заплати на основание чл.11, ал. 2 ЗЗДН следващите се държавни такси за производството пред двете съдебни инстанции, а именно 30 лв. по сметка на РС-Р. и 15 лв. по сметка на БОС, а на молителя направените от него разноски, пред РС в размер на 200 лв.

Настоящият състав за пълнота ще отбележи, че малолетната А. Г. не е страна в производството, тъй като тя не фигурира в титулната част на молбата, с която е сесиран РС /никъде в молбата не се сочи, че се подава от бащата, в качеството му на законен нейн П./, поради което неправилно е включена в списъците за призоване. Видно е още, че спрямо нея РС не е постановил решение и няма искане за допълване.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5227/28.11.2012 г., постановено по Г.д.№ 1095/2012по описа на РС Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

НАЛАГА на Г. С. Г. от Г.Б., У."И.”, 6, следните мерки по Закона за защита срещу домашното насилие, а именно:

Задължава Г. С. Г. от Г.Б., У."И.”, 6 да се въздържа от извършване на домашно насилие над брат си А. С. Г..

ОТСТРАНЯВА Г. С. Г. от Г.Б., У."И.”, 6, от съвместно обитаваното с брат й жилище , находящо се Г.Б., У."И.”, 6 за срок от три месеца

ДА СЕ ИЗДАДЕ съответната заповед по Закона за защита срещу домашното насилие.

НАЛАГА на Г. С. Г. от Г.Б., У."И.”, 6, глоба в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА Г. С. Г. от Г.Б., У."И.”, 6, да заплати държавна такса по сметка на ОС Б. сумата от 15 лв.,а по сметка на РС Р. държавна такса от 30 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изп. лист.

ОСЪЖДА Г. С. Г. от да заплати на А. С. Г. направените от него разноски по делото в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението и заповедта да се изпрати на РПУ Г.Р..

Председател : Членове: