Р Е Ш Е Н И Е № 249
21.11.2023 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря
Пенка Маринова
и в
присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №204 по
описа на съда за 2023 година.
Производството е по реда на глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение № 32 от 21.06.2023 г., постановено по АНД № 290/2022 г., Районен съд Раднево потвърди наказателно постановление /НП/ № 489200-F507717 от 10.01.2020 г., издадено от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална
агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с което на „А.- Н. 1“ ЕООД,
ЕИК ********* била наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание
чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС за нарушение на чл.7, ал.1
от Наредба № Н-18/2006г. и осъдил дружеството да заплати разноски за
юрисконсулт в размер на 80 лева.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останал административно-наказания,
който го обжалва в срок с довод за неговата неправилност, поради допуснати
нарушения на материалния закона, съществено нарушение на съдопроизводствени
правил и необосновано.
Касаторът оспорва извода на съда, че той
извършил вмененото му нарушение. Твърди, че към датата на извършване на
нарушението, процесният кафе автомат не е бил стопанисван от „А. – Н. 1“ ЕООД,
а от друго юридическо лице – „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД, на което кафе автомат бил
отдаден под наем и именно този субект към онзи момент генерирал приходи от
него. Претендира, че изводите на РС били изградени в противоречие с
представените писмени доказателства в тази насока. Иска се от съда да приеме,
че не се доказвало, че наказаният стопанисвал въпросния кафе автомат с оглед
съвкупната преценка да доказателствения материал- писмени и гласни
доказателствени средства, а от там и че не той генерирал приходи, съотв. не
извършил вмененото му административно нарушение. В крайна сметка се иска отмяна
на обжалваното решение и НП. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
Касаторът, редовно призован в с.з. се
представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата и излага доводи в хода
по същество на същата плоскост, като тези, изложени в касационната жалба.г
Ответникът
– Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, редовно
призован, не се представлява. От процесуалния му представител гл. юрисконсулт
Томова в представено писмено становище се оспорва касационната жалба като
неоснователна и се иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно. С оглед на изхода от делото претендира за
юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – прави възражение за прекомерност
на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи за законосъобразността на
НП.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че решението на Районен
съд Раднево е правилно и законосъобразно.
Правни съображения
Съдът,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата
цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена
в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
За
да потвърди процесното НП, РС приел от фактическа страна за установена
следното:
Дружеството
било задължено лице по см. на чл.3 от Наредба № Н-18/2006. Съгласно договор за
наем на площ от 1 кв. м. за поставяне на кафе автомат от 25.03.2019г., съгласно
Решение на Съвета на директорите на „Мини Марица Изток“ ЕАД, гр. Раднево и
протоколно решение по т.2.7 от СД на „БЕХ“ ЕАД, на наказания било предоставено
за временно и възмездно ползване посочения недвижим имот за поставяне на кафе
автомат, част от промишлена площадка на Рудник Траяново- Север, в с. Ковачево пред
входа на сграда „столова № 7“ /северозападно от централния вход на сграда
Администрация/. На 15.07.2019г. в 17.26 часа при извършена проверка на
въпросния търговски обект- кафеапарат рег. № 2806 и при извършена контролна
покупка от същия на стойност 0,50 лв., заплатени в брой, било установено, че
фискален бон за продажбата не се визуализирал на дисплея на автомата. При
направена на 16.07.2019 г. проверка в ИС на НАП, документирана с протокол за
извършена проверка (ПИП), сер. АА, № 0029687 било установено, че към
момента на проверката „А. – Н. 1“ ЕООД имало регистрирано само едно ФУ с адрес
гр. Стара Загора, *** и нямало регистриран ФУВАС за горепосочения кафеавтомат.
РС
приел, че нарушението било констатирано при проверка, документирана с ПИП №
0029687 от 16.07.2019 г., извършено било за първи път и водело до неотразяване
на приходи, като така описаните в АУАН и в НП факти, били възприети от АНО като
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., наказуемо на осн. чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
Районен
съд Раднево приел, че пред него основно спорно било обстоятелството относно
ползването на кафеавтоматите. Съдът коментирал направените възражения от
жалбоподателя в тази насока, представените доказателства и след анализ на същите
посочил, че не кредитирал показанията на свидетеля на жалбоподателя, като
противоречащи на приетите писмени доказателства – договора за наем и решението
на СД на наемодателя и неговия принципал. Приел още за безспорно, че от
проверения кафе апарат и след извършена контролна покупка на кафе, автоматът не
визуализирал на дисплея си данни, поради липса на поставено в него фискално
устройство, свързано с НАП и съотв. не се отчитали приходи от продажби от този
обект. На последно приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за
допуснати нарушения – липса на посочване на нарушената материално правна норма
и неяснота при описание на изпълнителното деяние.
От
правна страна въззивният съд посочил, че видно от приложимата правна уредба, санкционираното
дружество извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение
на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., същото стопанисвало търговският обект,
поради което и имал качеството на субект по чл.3, ал.1 от тази наредба, съотв.
и поради това имал задълженията, произтичащи от подзаконовия акт и от ЗДДС.
Изложил доводи за липса на нарушения на чл.57 от ЗАНН и че били налице всички
формални изискуеми се реквизити. Макар описанието в АУАН и в НП да сочело
описание на две изпълнителни деяния – неиздаване на фискален бон и немонтиране
на и въвеждане в експлоатация на фискално устройство, то органът бил в
оперативна самостоятелност да реши за което от тях да санкционира нарушителя,
като в случая това било за по-тежко наказуемото такова – липсата на монтирано и
въведено в експлоатация ФУ.
Съдът
още посочил, че установил всички съставомерни от обективна страна на деянието
елементи, като извършени от наказаният. Това се наказвало на осн. чл.185, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДДС. Не възприел за основателно и възражението, че процесното
нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
мотивирал доводи, че конкретното деяние не разкривало по-ника степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия вид и такова
обстоятелство не бил стойността на покупката, която не била отчетена.
Касационният състав намира жаленото решение
за правилно и законосъобразно, а подадената против него касационна жалба се
явява неоснователна.
Пред този съд отново се повдига спор относно
правилността на извода, че именно „А.-Н. 1“ЕООД е деецът. В случая обаче от
събраните по делото и неоспорени доказателства се установява, че с договор от
25.09.2019 г. „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК“ ЕАД гр. Раднево е
отдало под наем на „А. – Н. 1“ ЕООД гр. Стара Загора площ
от 1 кв. м. част от промишлената площадка на рудник „Трояново-север“ с.
Ковачево, разположена пред входа на сграда „Столова №7“ северозападно от
централния вход на сграда Администрация, за срок от 3 години – за поставяне на 1 брой кафеавтомат, като е
договорено, че наемателият няма право да пренаема или да преотдава наетия
недвижим имот на трети лица, без писмено съгласие на наемодателя /чл.7/. Също не е
спорно установеното от РС, че към кафеавтоматът е бил поставен от „А. – Н. 1“
ЕООД гр. Стара Загора на определеното в договора за наем място, като това
обстоятелство е документирано с приемо-предавателен протокол от 10.04.2019 г.,
подписан от представител на наемодателя и управителя на наемателя /л.35 от
делото на РС/. Няма
спора и, че към датата на извършване на процесното нарушение – 15.07.2019 г., „А. – Н.
1“ ЕООД гр. Стара Загора не е имало регистриран ФУВАС за горепосочения
кафеавтомат, а при извършената на същата дата контролна покупка от приходните
органи на 1 бр. кафе от кафеавтомата, поставен на определеното място в договора
за наем, сключен между „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК“ ЕАД и „А. – Н.
1“ ЕООД, фискалният касов бон за извършената продажба не се е визуализирал
на дисплея на автомата, като тези обстоятелства са документирани с ПИП. АУАН е
подписан от управителя на „А. – Н. 1“ ЕООД към датата на съставяне и
предявяване на акта – А.К.П., с изричното и собственоръчно отбелязване, че няма
възражения, като такива не са подадени от него и впоследствие в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН.
Тези факти, които РС е приел за безспорно
удостоверени, действително обуславят неговия
фактически извод, че към 15.07.2019 г. процесният
кафеавтомат е бил стопанисван от „А. – Н. 1“ ЕООД. Този
извод не се променя и с представения
договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 07.08.2020 г., нито от
представеното едва пред тази инстанция на договор за ползване на кафеавтомат от
01.06.2019г., чрез който се поддържа възражението, че към 15.07.2019 г.
процесният кафеавтомат е бил отдаден под наем от „А. – Н. 1“ ЕООД на „РОС
ПАРКЕТ“ ЕООД с едноличен собственик и управител Р.Ж.Б., разпитан като свидетел
във въззивното производство и чиито показания не са кредитирани от РС. Това е
правилно извършено от него.
Според
показанията на св. Борисов и от представения в касационното производство
договор за ползване на кафеавтомати, на 01.06.2019 г. „А.
– Н. 1“ ЕООД макар и да се удостоверява отдаване под наем от наказания на „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД на 3 бр. кафеавтомати, сред които и
процесния, за да бъдат използвани от „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД, на територията на град
Созопол в къмпинг „Градина“, съдът не би извел друг фактически извод, тъй като
въпросният договор не част от доказателствения материал представен пред РС от
страната жалбоподателя, същият е частен
документ и не се ползва с достоверна дата, а няма нотариална заверка на същата,
респективно – за най-ранна дата на съставянето му би могла да се приеме датата
на неговото представяне в касационното производство. С оглед на това
доказателствата, на които касаторът основава твърденията си, че не той е
стопансвал процесния кафеавтомат към датата на извършване на нарушението, не
следва да бъдат кредитирани с доверие, нито ценени като оборващи фактическия
извод на РС, че именно касаторът е деец на вмененото му нарушение. Ето защо,
изводът на Радневския
районен съд за доказаност на административно-наказателното обвинение от обективна
страна, вкл. и като извършено от „А.- Н. 1“ЕООД е изведен изцяло правилно и в
съответствие със закона.
Наведеното касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, не следва да се коментира, защото е посочено бланкетно – не са релевирани
от касатора каквито и да е било конкретни съображения за допуснати от РС съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, а и настоящият състав не установи такива при разглеждане на делото и постановяване на решението от
въззивния съд. Необосноваността не е самостоятелно касационно основание по см.
на чл.348 от НПК. Предвид на което, обжалваното
решение, като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона, и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на делото, искането на ответника по касационната жалба
за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено, като
на основание чл. 63д, ал. 4
и 5 от ЗАНН касаторът бъде осъден да заплати на НАП сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, т.е. определено в
минималния размер по чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ, тъй
като делото не е с фактическа и правна сложност, а и с оглед на вида и обема на осъществената от юрисконсулта на касатора правна защита в касационното производство – изготвяне и представяне на писмена защита.
Водим
от горното, Съдът а основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 21.06.2023 г., постановено
по АНД № 291/2022 г. по описа на Районен съд Раднево.
ОСЪЖДА „А. – Н. 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.