Определение по дело №4284/2018 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 23. 01. 2019 г.

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ

                                                                                             АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Щерева ВНЧД № 4284  по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

         Образувано е по частен протест на прокурор от Софийската районна прокуратура срещу определение от 01. 03. 2018 г. на СРС, НО, 19 състав, по н.ч.д. № 2424/18 г., с което е отменено постановление на СРП от 17. 01. 2018 г. за прекратяване на наказателното производство по д.пр. № 15161/ 16 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 1170/13 г. по описа на СРП.

         С протеста се иска оспореното определение на СРС да бъде отменено, като въззивният съд приеме, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е законосъобразно. В този смисъл излага, че прокуратурата е положила възможните усилия да установи действителната фактическа обстановка и е приела, че инкриминираното пълномощно е истинско. По отношение на липсата на мотиви сочи, че чл. 199 от НПК не въвежда конкретни изисквания какви мотиви да изложи прокурора в постановлението, поради което СРП счита, че в конкретно проверяваното от СРС е описал решаващите основания за прекратяване на наказателното производство.

         Въззивният съдебен състав, като обсъди доводите на прокурора и материалите по досъдебното производство, намери следното:

         Частният протест е подаден в срок от легитимирано лице и срещу акт, който може да бъде оспорен по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК. Поради това той е допустим. Разгледан по същество, протестът е основателен и определението на СРС следва да бъде отменено, макар и не по изложените от прокурора причини.

         Видно от материалите по досъдебното производство, то е образувано с постановление на СРП от 07. 04. 2016 г. за това, че на 28. 12. 2007 г. в София чрез използване на неистински документ – пълномощно за прехвърляне на недвижим имот – апартамент, находящ се на първи етаж в жилищна сграда на ул. ****в София – пред нотариус М.М.-Р.в нотариална кантора на бул. *******, неизвестен извършител е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства – престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК.

         В хода на разследването в досъдебното производство е установено, че процесният имот е бил собствен на покойната Л.Д.Р.към датата на осъществената продажба чрез пълномощно. Самата нотариална сделка е извършена пред нотариуса М.-Р.на 28. 12. 2007 г. като за пълномощник на Р.се е представил лицето Н.И.Д., а купувач на недвижимия имот е бил Г.А.Г..

         След смъртта на Л.Р.на 03. 08. 2012 г. тя е оставила за свой законен наследник дъщеря си и инициатор на производството по       чл. 243, ал. 5 от НПК пред СРС Б.И.Т.

         Наказателното производство е било прекратено от наблюдаващия прокурор с постановление от 17. 01. 2018 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е прието, че не е извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, тъй като използваното пълномощно от Р.за Д.е било истинско.

         С определението си от 01. 03. 2018 г. СРС е отменил това постановление, като е приел от една страна, че то не е мотивирано, а от друга и, че прокуратурата не е събрала всички възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства, за да може да формира обоснован извод, че не е извършено престъпление.

         Протестираното определение на СРС не е законосъобразно, тъй като той се е произнесъл по недопустима жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК право да обжалват по съдебен ред постановленията на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, и евентуално – ощетеното  юридическо лице. Кои лица имат качеството на пострадал/ощетено юридическо лице се определя в зависимост от възприетата от прокуратурата правна конструкция на престъплението, за което се е водило досъдебното производство.

Наказателното производство е било водено за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, от което вреди произтичат за лицето, което се е разпоредило със собствени парични средства, мотивирано от представен неистински документ. В случая се касае до твърдения за нотариална сделка по покупко-продажба на недвижим имот, извършена с неистинско пълномощно от името на Л.Р.и по нея купувач е бил лицето Г.Г.. Доколкото такава недействителна сделка не би могла да има вещнотранслативен ефект, то недвижимият имот не е излязъл от патримониума на Р., за да премине в този на купувача. Именно последният е пострадал, тъй като се е разпоредил с парични средства, а не е придобил срещу това правото на собственост върху недвижимия имот на Р..

При това положение и, след като приживе имуществото на Р.не е намаляло заради хипотетичното престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, за което се води наказателно производство, то и нейният законен наследник Б.И.Т.няма качеството на наследник на пострадалия по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК и не може да обжалва пред съответния първоинстанционен съд постановлението за прекратяване на наказателното производство. Произнасянето по жалба от нелегитимирано лице води до извод за незаконосъобразност на определението на СРС и налага неговата отмяна. Вместо това въззивният съд следва да остави жалбата на Т.без разглеждане. Ако този жалбоподател счита, че с прекратяването на наказателното производство от СРП все пак са накърнени нейни права и законни интереси, има възможност да се обърне към СГП, която да извърши преценка дали служебно да не изиска и провери законосъобразността на постановлението.

Следва да се акцентира на наблюдаващия досъдебното производство прокурор от СРП, че неправилно е пропуснал в постановлението си от 17. 01. 2018 г. да укаже да се връчи препис от него на действителния пострадал, за да може той да прецени дали да упражни правото си на жалба.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд, Наказателно отделение, II-ри въззивен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение от 01. 03. 2018 г. на СРС, НО, 19 състав, по н.ч.д. № 2424/18 г, като вместо това:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.И.Т.срещу постановление на СРП от 17. 01. 2018 г. за прекратяване на наказателното производство по д.пр. № 15161/ 16 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 1170/13 г. по описа на СРП.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            2.