Присъда по дело №4230/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 4230/2023г. по описа на
Варненския Районен Съд, 13 наказателен състав

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт срещу Д.С.С. за това,
че на 23.01.2023 г., в гр. В., в условията на опасен рецидив, отнела чужди
движими вещи - 1 бр. пудра „Ла рош" на стойност 38,33 лв., 1 бр. фон дьо тен
„Ла рош" на стойност 36,53 лв., 1 бр. витамини „Центрум" на стойност 30,05
лв., 2 бр. концентрат за коса „Виши" на стойност 145,79 лв., 1 бр. крем за
лице „Виши лифт актив" на стойност 60,20 лв., 1 бр. крем за лице „Виши
аквалия термал" на стойност 41,66 лв., 1 бр. крем за лице „Виши слол ейдж"
на стойност 50,12 лв. и 1 бр. крем за лице „Виши неова диол" на стойност
57,32 лв., всичко на обща стойност 460,00 /четиристотин и шестдесет/ лева,
от владението на Ж.Д.Ц., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои- престъпление по 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27
от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно
следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите ,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
възведеното против подс.С. обвинение като счита, че същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на
съдебното следствие безпротиворечиви и категорични доказателства. По
отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подс. да
бъде наложено наказание към минималния предвиден в закона размер.
Подс. С. участва в производството лично и с назначен процесуален
представител. По време на досъдебното производство е признала авторството
на деянието и е разказала подробно за извършеното от него. Самопризнания
прави и в хода на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С
последната си дума моли за минимално наказание.
Процесуалният представител на подс. С. - адв.В. пледира за минимална
присъда.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс.С. била многократно осъждана на лишаване от свобода за
извършени от нея престъпления против собствеността. Тя не работела поради
1

което останала без парични средства. Злоупотребявала и с употребата на
наркотични вещества, но тъй като не работела и нямала финансови средства,
прибягвала до извършването на противоправни деяния с цел набавяне на
такива средства.
На 23.01.2023 г., преди обяд, подс.Д. С. посетила аптека „Со фармаси",
находяща се в магазин „Кауфланд 2", в кв. „Трошево", на бул. „Христо
Смирненски" №2, в гр. В., с намерение да извърши кражба на козметични
продукти. След като влязла в аптеката се огледала и набелязала различни
продукти който да отнеме. Огледала се и слид като видяла, че работещите
аптекари са заети и не я наблюдават започнала да взема от различни стелажи
вещи, като умело прикривала действията си по разопаковане на стоките и
премахване на предварително сложените скрити аларми. Така подс.С. успяла
да вземе 1 бр. пудра „Ла рош", 1 бр. фон дьо тен „Ла рош", 1 бр. витамини
„Центрум", 2 бр. концентрат за коса „Виши", 1 бр. крем за лице „Виши лифт
актив", 1 бр. крем за лице „Виши аквалия термал", 1 бр. крем за лице „Виши
слол ейдж" и 1 бр. крем за лице „Виши неова диол", които вещи
предварително разопаковала, махнала им алармените стикери и ги поставила
в носената от нея чанта. След това, подс. С. напуснала аптеката, без да
заплати отнетите от нея вещи и по-късно ги продала на неустановени по
делото лица.
Около 13.00 ч. на 23.01.2023 г., управителя на аптека „Со фармаси" - св.
Ж.Д.Ц., която била на работа, била сигнализирана от нейна колежка, че
лиепсват част от продуктите от изложените на щандовете, като през деня
няма извършени продажби на такива артикули. Предположили, че те са обект
на извършена кражба. Поради това св. Цвяткова веднага прегледала записите
от охранителните камерите за видеонаблюдение в обекта. При преглеждане
на записите свидетелката видяла как подс. С. извършва отнема на
горепосочените вещи за което сигнализирала в полицията.
С протокол за доброволно предаване от 09.03.2023 г. /л.57 от делото/, св.
Ж.Д.Ц. е предала един брой компакт диск, съдържащ записи от аптека „Со
Фармаси", находяща се в магазин Кауфланд 2" на бул. „Христо Смирненски"
№ 2, в гр. В..
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно оценителна експертиза /л.ЗЗ/, стойността на отнетите
вещи е както следва: 1 бр. пудра „Ла рош" на стойност 38,33 лв., 1 бр. фон
дьо тен „Ла рош" на стойност36,53 лв., 1 бр. витамини „Центрум" на стойност
30,05 лв., 2 бр. концентрат за коса „Виши" на стойност 145,79 лв., 1 бр. крем
за лице „Виши лифт актив" на стойност 60,20 лв., 1 бр. крем за лице „Виши
аквалия термал" на стойност 41,66 лв., 1 бр. крем за лице „Виши слол ейдж"
на стойност 50,12 лв. и 1 бр. крем за лице „Виши неова диол" на стойност
57,32 лв. - всичко на обща стойност 460,00 /четиристотин и шестдесет/ лева.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебно лицево-идентификационна и фототехническа комплексна експертиза
/л.41-52/, от която следното заключение:
„В предоставеният за изследване оптичен диск CD-R „silverfirst" се
2

съдържат 5 броя видеофайлове, записани във формат „MPEG-PS". Записаното
изображение е цветно, без звук, с вкопирани в кадър данни за дата и време,
отразяващи настройката за време на видеоохранителната система.
Не се установиха следи от манипулация/намеса върху записаната
информация. Видеозаписите са годни за обработка.
Видеозаписите за заснети от 3 броя камери за наблюдение, монтирани на
височина, надвишаваща тази на преминаващите лица от записите. В обхвата
на камерите се вижда търговска част от магазин/аптека.
В 11:34:27 ч. на 23.01.2023 г. /според вкопирания таим код/, в обхвата на
камера „Сатега 05" влиза лице от видим женски пол - условно наречено лице
№1.
Лице №1 - на средна възраст; с нормално телосложение; степен на
охраненост - слаба; с черна на цвят коса, вързана на плитки; облечена с тъмно
сиво яке; светъл колан; черен панталон; черни обувки с бяла подметка;
носеща черна чанта на рамо.
В 11:35:53 ч. /в обхвата на камера „Сатега 06"/, лице №1 отива пред
стелаж, намиращ се в долния десен ъгъл на екрана; лицето взема 4 /четири/
броя предмета с квадратна форма, наподобяващи кутии от кремове; след
което лицето отива в лявата част от екрана и започва да извършва
телодвижение, наподобяващи разопаковане на кутии, премахване на стикери
от тях и поставяне на стикери на стелажите и прибиране на кутии в чантата.
В 11:38:47 ч., лице №1 се насочва между стелажи, намиращи се в горния
край на екрана /сн.14/ За периода от 11:38:47 ч. до 11:41:16 ч. — лицето се
вижда да разглежда стоки, като взема; правоъгълна форма от стелажа, след
което извършва неясни телодвижения. В 11:41:14 ч., в обхвата на камера
„Сатега 05", се вижда лицето да излиза от редицата с стелажи, като в не носи
в ръцете си. В 11:43:02ч., лицето изважда предмет с правоъгълна форма от
чантата си и го поставя върху стелаж. След което изважда още един предмет,
и повтаря действието. В 11:43:59 ч., лицето напуска обхвата на същата
камера.
В 11:44:04 ч., лицето влиза в обхвата на камера „Сатега 03", като в
ръката си държи правоъгълен предмет. В обхвата на камерата се вижда, че
лицето поставя предмета на стелаж; и започва да разопакова предмети, като
изважда съдържанието им от кутиите и ги прибира обратно в чантата си. След
което взема друг предмет от стелажа, разопакова го; прибира съдържанието
от кутията в чантата си и връща кутията на стелажа.
После взема предмета от стелажа, с който влиза в обхвата на същата
камера, и взема предмет от срещуположният стелаж, разопакова го, взема
съдържанието; оставя кутия в друга част на стелажа и прибира съдържанието
в якето си. В 11:47:39 ч., лицето излиза от обхвата на камерата и се връща в
обхвата на камера „Сатега 05" в 11:47:45 ч.
В 11:48:02 ч., лице №1 взема правоъгълен предмет, с преобладаващ бял
цвят, който го оставя в чантата си. След това лицето взема предмет,
наподобяващ по форма и цвят на предходният; лицето извършва
телодвижения, наподобяващи разопаковане на предмета; след което лицето
3

поставя предмета в чантата си и отива пред съседен стелаж със парфюми.
В 11:50:26 ч., в обхвата на камера „Сатега 06" се вижда, че лице №1
взема предмет от разопакова кутията и прибира съдържанието в чантата си.
След което взема още един разопакова кутията и изважда предмет,
наподобяващ по форма на туба от крем; поставя/намазва съдържанието върху
дланта си; след което едновременно поставя кутията на стелажа с дясната
ръка, и прибира тубата в чантата с лявата ръка.
Лицето продължава да оглежда стелажите, като в 11:52:57 ч. - лицето
излиза от обхватите на камерите".
Видно от заключението /л.52/ на съдебно лицево-идентификационната и
фототехническа комплексна експертиза:
„В предоставеният за изследване оптичен диск CD-R „silverfirst" се
съдържат 5 броя видеофайлове във формат „MPEG-PS". Записаното
изображение е цветно, без звук, с вкопирани в кадър данни за дата и време,
отразяващи настройката за време на видеоохранителната система.
Не се установиха следи от манипулация/намеса върху записаната
информация. Видеозаписите са годни за обработка.
От лицето и неговите действия бяха извлечени снимкови кадри.
Снимковите файлове са обработени и представени в изследователската част,
подредени в хронологичен ред.
Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на
изследваните снимкови кадри и на сравнителния снимков материал,
категорично е заснето едно и също лице, посочено като Д.С.С. ЕГН:
**********".
Подс. Д.С.С. е родена на 29.10.1980г. в гр. Плевен, с адрес гр. В., ж.к.
„В.В."№204, вх.5, ет.6,ап.145,българка,български гражданин, средно
образование, безработна, омъжена, осъждана, ЕГН:**********.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между
страните, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по
делото- самопризнанията на подс.Добрев, които са доказателствено
обосновани от писмените доказателства по досъдебно производство №
133/2023г. на 3 РУП – В., инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК-
докладни записки , протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, заключение
на съдебно-оценителна експертиза и др. експертизи, разписка, справки за
съдимост и други, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно
обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
Подс.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
4

осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и
на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
кражба - отнемането, е извършено от подсъдимата чрез поредица от действия
– влизане в аптеката, вземане на продукти от витрините, премахване на
поставените аларми и прикриването им в дамсакта и чанта, излизането от
магазина без да ги плати и отдалечаването от местопроизшествието. По този
начин, както и след извършеното разпореждане със вещите обект на
инкриминираното деяние, е прекъснато упражняваното на фактическа власт
върху инкриминираните вещи от техния собственик към него момент, като е
безспорно отсъствието на съгласие от негова страна за отнемането им.
От субективна страна подс.С. е извършила престъплението при пряк
умисъл, видно от обясненията и: тя е съзнавала общественоопасния характер
на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от Закона,
предвиждала е общественоопасните последици при противоправността на
отнемането на чуждите движими вещи без съгласието на владелеца й, че по
този начин го лишава от фактическата му власт върху тях и видно от
действията и е искала тези последици.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че от
субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл по отношение на
инкриминираните вещи, като е предвиждала общественоопасните последици
на своето деяние, съзнавала е неговия общественоопасен характер и е целяла
пряко настъпването на престъпния резултат. Било и е безусловно ясно, че
отнема чужда движима вещи от владението на собственика им, без неговото
съгласие, и пряко е целяла този резултат.
В конкретния казус, се установи, че подсъдимата е отнела чуждите
движими вещи от владението на пострадалия с намерение противозаконно да
ги присвои.
Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение за своене
трябва да съществува при самото отнемане на вещта, тъй като по принцип
намерението за противозаконно присвояване, което е възникнало след
извършване на отнемането, не изпълнява състава на престъплението кражба.
Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на дейност,
насочена към определена последица, поради което е изключено
осъществяване на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това
намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и
неговото изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В
случая намерението за своене на вещта само у подсъдимата се доказва с
действията и, което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно във
времето упражняване на правата на собственика на дадена вещ да я държи,
ползва и да се разпорежда с нея. Т. е. противозаконното отнемане по
дефиниция ангажира отнемане на вещта от пострадалия и упражняване върху
5

нея съвкупността от права, които упражнява собственика. В конкретния
случай вещите са отнети от подсъдимата, тя ги е изнесъла от търговския
обект, отдалечил се е от него и е упражнила своя фактическа власт върху тях.
Действително намерението за противозаконно присвояване се явява
субективен признак и не е необходимо да бъде изпълнено на всяка цена, за да
се приеме, че е налице довършено престъпление. Но в случая събраните
доказателства, въз основа на които може да се основе извод, че у
подсъдимият е налице намерение противозаконно за присвои вещта, се
изведоха именно от неговите умишлени действия при отнемане на вещите и
разпореждането с тях. Именно поради това съда, счете, че е осъществен
състава на престъплението кражба.
Квалифициращият признак по смисъла на чл.196 от НК по отношение
на подс. С. съдът прие за доказан с оглед предходната и съдимост.
Съдът намира, че в случая осъщественото от подс.С. деяние не
представлява немаловажен случай дори и с оглед факта, че щетата е под
минималната работна заплета за старната. Маловажността на деянието по
смисъла на чл.93т.9 от НК се определя не само и единствено от ниската
стойност на предмета на посегателство. За наличието на маловажен случай е
необходимо в съвкупност да се преценят евентуалното отрицателно
въздействие на деянието върху съществуващите обществени отношения,
липсата или незначителността на вредните последици, както и всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. От събраните по
делото доказателства е видно, че извършеното от подсъдимата деяние е
породило съответните общественоопасни последици- налице са причинени
щети, като съдът намира, че деянието е немаловажен случай предвид на това,
че обществената му опасност не е явно незначителна, още повече, че
доказателствата по делото сочат на завишена степен на обществена опасност
на подс.С., която няколкократно е осъждана с влезли в сила присъди за
извършени от нея противоправни деяния, като същите са извършени в кратък
период от време.
Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.194 ал.1 от НК.
Престъплението за което деецът е подведен под наказателна отговорност се
намира в раздел престъпления собствеността, и е свързано с обществените
отношения, гарантиращи правото на собственост на гражданите. Настоящата
инстанция намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на малозначителност или явна незначителност, особено
като се има предвид характерът на този вид.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против
подсъдимата обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
6

ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна
подс.С. за виновна в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 194, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени наличието
на предходна съдимост по отношение на подсъдимия.
Съдът също така при определяне на наказанието на подсъдимата
съобрази обстоятелството, че стойността на инкриминираните вещи е под
минималната работна заплата за м. 01.2023г..
Предходните и многобройни осъждания постановени спрямо подс.С.
безспорно са налице, но според настоящата инстанция следва да се има
предвиди факта, че една част от осъжданията определят правната
квалификация на настоящото престъпление и в този смисъл те не могат
допълнително да се обсъждат като отегчаващи. От друга страна, въпреки
предходните осъждания и трайно изградени престъпни навици на подс.С.,
които безспорно влияят при определянето на подсъдимия като личност с по-
висока степен на обществена опасност, в конкретния случай следва да се
отчете и факта, че подсъдимият е признал вината си още в хода на
досъдебното производство и е съдействал за разкриването на обективната
истина. Ето защо, според настоящата инстанция, наказанието спрямо подс.С.
за инкриминираното престъпление, следва да се определи при баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
Смекчаващите отговорността обстоятелства-изразеното от
подсъдимата искрено разкаяние за стореното още в хода на досъдебното
производство, съдействието оказано от него на разследващите, а също и не
високата стойност на инкриминираните вещи. Изложеното не противоречи на
ТР№ 1/2009 г., доколкото признанието на подсъдимата не само е послужило
за провеждане на съкратено съдебно следствие, но и е "елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение".
Отегчаващи отговорността обстоятелства са осъжданията на дееца, все за
престъпления против собствеността, извън тези, отчетени при квалифициране
на деянието, както и краткият период от време, изтекъл между последния и
престой в пенитенциарно заведение и осъществяването на процесното деяние.
Осъжданията на дееца, обуславящи по-тежката правна квалификация на
процесното престъпление, коректно не следва да бъдат взети като
утежняващи отговорността обстоятелства, понеже същите са отчетени от
закона при определяне на съответното престъпление.
В тази връзка неоснователни се явяват доводите на защитата, че като
смекчаващо обстоятелство следва да бъде съобразено направеното от
подсъдимия самопризнание. Съгласно задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008
г., ОСНК на ВКС, т. 7 в процедурата по Глава 28 НПК самопризнанието е
основание за редуциране на наказанието с една трета. То може да бъде
7

допълнително отчитано като смекчаващо обстоятелство, освен ако е
своевременно направено още на досъдебна фаза и е спомогнало съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, като
установяването на обективната истина по делото не се дължи само на
активността на органите на разследването, а на процесуалното поведение на
подсъдимото лице.
Гореизложеното обуславя извод, че деецът е имал съществен принос
за разкриване на обективната истина по делото, поради което и
самопризнанието и следва да се третира не само като инструмент за
протичане на производството по реда на Глава 28 НПК.
За да бъде наказанието законосъобразно, то трябва да представлява
възмездие за дееца. Трайно изяснено в правната теория и съдебната практика
е, че справедливо е това наказание, което съответства не само на тежестта на
извършеното престъпление и на личността на дееца, но е и необходимо за
постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от НК. Съгласно Решение № 528 от X.
1993 г. по н. д. № 377/93 г., I н. о. справедливото наказание е целесъобразно, а
в Решение № 144/1973 г. на II н. о. е изяснено, че наложеното наказание ще
бъде в явно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца
дори и при правилна оценка на степента на тяхната обществена опасност, но
когато по вид и размер е такова, че чрез изтърпяването му няма да се
постигнат посочените в закона цели. Тези общи ръководни начала, почиващи
на принципите на законността и справедливостта, дават отправна точка за
дейността на съда по индивидуализация на конкретното наказание.
В процесната хипотеза настоящият съдебен състав намира, че след
предходно изтърпяното наказание лишаване от свобода, при уважаване
искането на защитата и налагане на наказание под минимума, то не би
съдействало за постигане на целите на наказанието. Без на по-тежките
наказания да се придава значение на своеобразна "панацея" в борбата с
престъпността, то не следва да се игнорира и влиянието, което размерът на
наказанието има както върху поведението на дееца, така и на останалите
членове на обществото.
Единственото отгчаващо вината обстоятелство е предходната
съдимост, която определя квалификацията на деянието. Други такива не бяха
посочени от държавното обвинение.
Като анализира така индивидуализиращите отговорността
обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на
подсъдимия следва да се определи при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в минимално
предвидения от закона размер от две години лишаване от свобода, което на
основание чл. 58А, ал. 1 от НК да се намали с една трета, като наказанието
което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на една
година и четири месеца лишаване от свобода. Това наказание съответства
както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на
8

подсъдимата и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Поради това, като взе предвид по-високата степен на обществена
опасност на подс.С., изводима и от интензитета на престъпната и дейност,
както и посочети до момента както отегчаващи така и смегчаващи вината
обктоятелства съдът приложи задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК,
респективно чл.58 „а” ал.1 от НК и доколкото в настоящият случай са
налице условията на чл. 58 а ал.1 от НК при пбаланс на смекчаващите
отговорността и обстоятелства от 2 години „лишаване от свобода”, към
минималния предвиден в чл.196 ал.1 т.1 от НК размер „Лишаване от
свобода”. След определяне на това наказание като размер, съобразно нормата
на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс.С.
да изтърпи наказание от 1.4 години „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно, съдът намира че подс. С. следва да
изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” ефективно в затвор
при първоначален строг режим съгласно установеното от ЗИНЗС. Налице е
законова пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимата е
осъждана на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
С така наложеното наказание на подсъдимата, съдът счита, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства
предупредително и възпиращо спрямо нея и ще се ограничи възможността и
да върши нови престъпления.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. С. да заплати
направените по делото разноски в полза на бюджета на ОД на МВР-В..
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане
на установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

9

Номер на акта:	270
Дата:	1 ноември 2023 г. (в сила от 17 ноември 2023 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20233110204230
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 октомври 2023 г.

Присъда по дело №4230/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите