№ 666
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ТЕОДОРА ЕВГ. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110217827 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 3438480 на
СДВР с дата от 04.03.2020 г. срещу ЦВ. ВЛ. М., ЕГН: **********, с който му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева за административно нарушение
на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че автомобилът не е бил в движение, а в покой..
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата си, твърди, че автомобилът е бил в покой, като му е била изтекла задължителната
застраховка „гражданска отговорност“.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, в писмени бележки
моли за потвърждаване на ЕФ.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 04.03.2020, в 12.43 часа в село Долни Богров бул. „Ботевградско шосе“ до номер 44
с посока на движение от ул. „38-ма“ към гр.София при ограничение на скоростта от 50 км/ч
за населено място с мобилно автотехническо средство АТТС TFR1-M 506, изпитано с
протокол за проверка от БИМ под № 1-39-2020/28.01.2020 г. и със снимков материал към
клип № 9066, радар № 506, е установено, че МПС – лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. №
**** собственост на жалбоподателя, се е движел със скорост от 85 км/ч, след приспадане от
3 км/ч толеранс от 88 км/ч или с превишена скорост над разрешената от 35 км/ч.
След заснемане на нарушението, на жалбоподателя С. бил издаден и връчен
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 3438480 на СДВР с дата от 04.03.2020 г.
1
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е именно
жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ. Независимо, че срокът на валидност на одобрения тип
е изтекъл, същият е годен да изпълнява своята функция на основание чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията, според който когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от
протокол, приложен по делото.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение
се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на булеварда, където е
извършено нарушението, срещу коя административна сграда е установено нарушението,
посоката на движение, датата и часът на нарушението.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на
движение, а именно 88 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно
приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във
фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че
съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента
или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е
намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в
полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч
съобразно посоченото в протокола за проверка.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като
собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство
не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни,
жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6
ЗДвП.
Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по
административната преписка е съставен на 31.03.2020. и е връчен на 05.03.2020г. Съобразно
тези данни фишът е издаден по-малко от месец след извършване на нарушението. Спазени
са всички срокове за неговото съставяне. Датата на връчване е различна от датата на
съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са спазени от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
2
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът
и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното
изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по
пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и
независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в
протокол.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от
получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята
за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш. Тази законова
презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че
собственикът не е управлявал МПС.
Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички
необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното
превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът
отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да
съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в
определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради
което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно
описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено
в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят
за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по силата на самата разпоредба на закона
(чл.21, ал.1 то ЗДвП, която предвижда максимална скорост за движение на територията на
населено място за тази категория МПС – 50 км/ч). Същата е била превишена от водача,
обстоятелство, което е безспорно установено. Доколкото пътят се намира в населено място
общото ограничение е винаги 50 км/ч., освен ако с пътен знак не е въведено друго. Видно от
приложената справка, в участъка, където е заснет да управлява жалбоподателят, няма
въведено ограничение с пътен знак, позволяващо движение със скорост по-висока от 50
км/ч. Съответно е следвало жалбоподателят да спазва общото ограничение от 50 км/ч за
населено място.
Неоснователни и недоказани са възраженията на жалбоподателя, че автомобилът му е
бил в покой. Видно от представения снимков материал, автомобилът се е намирал на
посочената във фиша дата в движение, разположен на платното за движение и не е в покой,
както се твърди в пледоарията на М.. Обстоятелството, че същият е наказан и за липса на
задължителна застраховка по Кодекса на застраховането не изключва възможността същия
да бъде наказан и за превишаване на скоростта, доколкото МПС е управлявано със скорост
над допустимата за населено място. Жалбоподателят не представи никакви доказателства,
които да оборват заснетото от техническо средство движение на неговия автомобил.
3
Липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ по никакъв начин не означава и не
доказва, че автомобилът не е бил приведен в движение и управляван по пътната мрежа с
превишена скорост. Поради тези съображения съдът не споделя доводите на жалбоподателя,
че автомобилът се е намирал в покой, когато е бил заснет. Нещо повече, МПС е само на
пътното платно и се изключва категорично възможността системата-радар да е заснела друго
МПС.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е било
поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено място без наличие на
пътни знаци, указващи движение със скорост, различна от предвидената в чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Съответно е следвало да спазва общото правило за поведение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и
да избира скорост на движение в максималните граници на тази разпоредба.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на
техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в
ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща
задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.
Нарушението е заснето на 04.03.2020г. и към тази дата задължение на контролните органи
не е било предвидено.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол АТСС
TFR1-M 506, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва
4
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
това качество.
Неоснователно се явява и възражението в жалбата, че по
административнонаказателната преписка липсва снимка на разположението на АТС. Освен
снимка на управлявания от жалбоподателя автомобил към моментна нарушението, е
налична и снимка на самата система за видеоконтрол, приложена към материалите,
изпратени от административнонаказващия орган.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в
км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в случая 50 км/ч за съответния вид превозно
средство за населено място. Движейки се със 85 км/ч, водачът е нарушил това правило за
поведение, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. По отношение на
определената санкция съдът счита, че размерът на същата е правилно определен от
административнонаказващия орган, а с оглед нейния абсолютен размер съдът не би могъл
да я измени. Правилно е посочена в ЕФ нарушената законова разпоредба.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде потвърден.
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, както и за юрисконсултско възнаграждение пред
АССГ, който е отменил първоначално постановеното решение на СРС и е върнал делото за
ново разглеждане. Следователно настоящият съд следва да присъди разноски в размер на 80
лева за настоящата инстанция и 80 лева разноски за юрисконсулт пред АССГ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 3438480 на СДВР с дата
04.03.2020 г. срещу ЦВ. ВЛ. М., ЕГН: **********, с който му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400.00 лева за административно нарушение на основание
чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ЦВ. ВЛ. М., ЕГН: ********** да заплати на СДВР сумата от 80 лева-
разноски пред настоящия съд и 80 лева – разноски пред АССГ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5