Р Е Ш Е Н И Е
№ 261148
гр. Варна, 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 12986/ 2019 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „Б.З.П.“ ООД, ЕИК ********, гр. Варна срещу „А.Е.“ ООД, *** в
условията на обективно кумулативно и евентуално съединени искове, както следва:
1./ с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр.
чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 200
лв., претендирана като обезщетение за вреди под формата на претърпяна
загуба от неизпълнение на задължение от страна на изпълнителя „А.Е.“ ООД да
извършва следпродажбено обслужване и поправка на
дефекти по система за загряване на топла вода с 40 броя плоски слънчеви
колектори, монтирани в хотел „Б.“, находящ се в гр. Варна, ********* по договор
за закупуване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на система за
загряване на топла вода с плоски слънчеви колектори, сключен на 10.04.2013г. в
размер на разходите за поправката на 40 броя слънчеви колектори, заплатени на „Е.“
ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
14.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ в условие на евентуалност, иск с
правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 200 лв., претендирана като
обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане стойността
на ремонта на 40 броя слънчеви колектори, монтирани в хотел „Б.“, находящ се в
гр. Варна, *********, заплатени на „Е.“ ЕООД, в резултат на замръзване поради
напълване със студена вода на системата за загряване на топла вода с 40 броя
плоски слънчеви колектори с вода в периода от месец ноември 2018г. до месец
февруари 2019г., вместо с пропиленгликол, извършено
от служители на „А.Е.“ ООД по възлагане на законния представител, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението;
3./ с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр.
чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 3
240 лв., претендирана като обезщетение за вреди под формата на претърпяна
загуба от неизпълнение на задължение от страна на изпълнителя „А.Е.“ ООД да
извършва следпродажбено обслужване и поправка на
дефекти по система за загряване на топла вода с 20 броя плоски слънчеви
колектори, монтирани в хотел „Б.“, находящ се в гр. Варна, ********* по договор
за закупуване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на система за
загряване на топла вода с плоски слънчеви колектори, сключен на 27.11.2014г. в
размер на разходите за поправката на 18 броя слънчеви колектори, заплатени на „Е.“
ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
14.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
4./ в условие на евентуалност, иск с
правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 240 лв., претендирана като
обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане стойността
на ремонта на 18 броя слънчеви колектори, монтирани в хотел „Б.“, находящ се в
гр. Варна, *********, заплатени на „Е.“ ЕООД, в резултат на замръзване поради
напълване със студена вода на системата за загряване на топла вода с 18 броя
плоски слънчеви колектори с вода в периода от месец ноември 2018г. до месец
февруари 2019г., вместо с пропиленгликол, извършено
от служители на „А.Е.“ ООД по възлагане на законния представител, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението;
В исковата молба ищецът твърди, че на
10.04.2013г. страните по делото са сключили договор, по силата на който „„А.Е.“
ООД е поело задължение да достави, монтира и въведе в експлоатация система за загряване на топла вода с 40 броя
плоски слънчеви колектори срещу възнаграждение от 71 042, 76 лв. с ДДС,
платимо от възложителя „Б.З.П.“ ООД.
Поддържа се, че изпълнителят е
доставил, монтирал и въвел в експлоатация системата за загряване на топла вода,
състояща се от 40 броя колектори, поставени на покрива на хотел „Б.“, находящ
се в гр. Варна, ********* на 20.03.2014г., а възложителят заплатил целият размер
на уговореното възнаграждение.
Твърди се, че при приемана на
изработеното на 20.03.2014г. страните са съставили финален приемо
– предавателен протокол, в който изпълнителят е поел задължение да обезпечи следпродажбено обслужване и поправка на всеки един
възникнал дефект за период от пет години за соларните панели и две години за
всички останали елементи, както и да я почиства от наноси и котлен камък.
По съгласие на страните в периода на
експлоатация от края на 2015г. до началото на 2019г., през лятото на всяка
година системата е пълнена с вода от служители на ответника, а през зимата с пропиленгликол, вещество, което препятства замръзването й.
През месец януари 2019г., служител на
възложителя установил напукани тръби и солари, което
е резултат от напълване на системата с вода от изпълнителя, вместо с пропиленгликол, факт, узнат от законния представител на „А.Е.“
ООД на 03.01.2019г.
Претенцията по чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер на 7 200 лв. почива на твърдения, че в
резултат на неизпълнение на поето с договора задължение, а именно да поддържа
системата в изправност през зимните месеци, като я пълни с пропиленгликол,
както и да я почиства, възложителят е претърпял вреди в размер на разходите,
които е заплатил на „Е.“ ЕООД за поправката на всички соларни панели /напукани
медни тръби/ или по 180 лв. с ДДС за 1 брой, включващо следните дейности: 1./
пълнене на системата с вода; 2./ демонтаж на соларите
от соларното поле; 3./ демонтаж на стъкло на панела за откриване на пукнатите
части; 4./ заваряване на пукнатите части; 5./ тестване на панела; 6./ при
установяване на нови пукнатини, провеждане на нова процедура по заваряване и
тестване; 7./ почистване на алуминиевата рамка на панела; 8./ монтаж на стъкло;
9./ монтаж на панела на соларното поле;
Ако се установи, че изпълнителят не е
поел задължения да поддържа системата и всички елементи от нея, то се настоява
за бъде уважен евентуално съединеният иск по чл. 49 ЗЗД. Същият почива на
твърдения, че в периода от месец ноември 2018г. до месец февруари 2019г. по
възлагане на законния представител на „А.Е.“ ООД монтираната система е
напълнена с вода от служители на дружеството, вместо с пропиленгликол,
което е довело до замръзването й и до напукване на медните тръби в панелите.
В исковата молба се излага още, че
след сключване на посочения договор на 27.11.2014г., страните са постигнали
съгласие в същия обект да бъдат закупени, монтирани и въведени в експлоатация
допълнително 20 броя плоски слънчеви колектори при уговорено и заплатено от „Б.З.П.“
ООД възнаграждение в размер на 14 942, 92 лв.
Ищецът, в качеството си на възложител
по договора поддържа, че при сключването му изпълнителят „А.Е.“ ООД е поел
задължение да извършва следпродажбено обслужване и
поправка на всеки един възникнал дефект за период от пет години за соларните
панели и две години за всички останали елементи, както и да я почиства от
наноси и котлен камък, което не е сторено.
Вместо с незамръзващо вещество през
месец януари 2019г. системата е напълнена с вода, което е имало за последица
замръзването й и напукване на медните тръби в панелите, което е заставило „Б.З.П.“
ООД да заплати за поправката на 18 броя панели сумата от 3 240 лв. в полза
на „Е.“ ЕООД, която се претендира по иска по чл. 82 ЗЗД.
Евентуално съединения иск по чл. 49 ЗЗД е основан на твърдения, че в периода от месец ноември 2018г. до месец
февруари 2019г. по възлагане на законния представител „А.Е.“ ООД монтираната
система е напълнена с вода, вместо с пропиленгликол,
което е довело до замръзването й и до напукване на медните тръби в панелите.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът „А.Е.“ ООД признава, че действително страните са сключили договор по
повод изграждане на система за подгряване на битова вода с 40 броя соларни
плоски колектори, преобразуващи слънчевата енергия в топлинна, отдаващия чрез топлообменник към подгряваната вода, а не какво се твърди
от ищеца система от соларни панели, преобразуващи слънчевата енергия в
електрическа. Твърди се още, че единственото задължение, поето с договора е
обучение на служители на възложителя за правилната и нормална експлоатация,
което е изпълнено от изпълнителя.
Ответникът признава още, че през
лятото на 2015г. по възлагане на „Б.З.П.“ ООД е доставил и монтирал
допълнително още 20 броя панели към вече изградената система без да поема
задължение за следпродажбеното им обслужване.
Ответникът оспорва твърденията, че
със сключване на договора за изграждане на системата, е поел задължение за следпродажбеното й обслужване, включващо почистване и
напълване с флуид. Единствената гаранция е дадена от производителя и касае
панелите, а не правилната експлоатация на системата, вкл. и през зимата.
Оспорват се също твърденията, че
служители на ответника са пълнили системата с вода в периода от месец ноември
2018г. до месец февруари 2019г., което е довело до напукване на панелите,
поправянето на 58 броя панели и заплащането на възнаграждение на „Е.“ ЕООД.
Заявява се, че ако панелите са
напукани, то се дължи на неправилната експлоатация на системата от служители на
възложителя, които са я напълнили с вода, както и на недостатъци на бойлерната инсталация и на басейновата
система на хотела и наличие на котлен камък.
В условията на евентуалност са
направени правопогасяващи възражения, ако исканията
на ищеца за заплащане на обезщетения по чл. 82 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, се окажат
основателни да бъдат прихванати с негови насрещни вземания, както следва: 1./
за сумата от 1 000 лв., претендирана като възнаграждение по сключен през
пролетта на 2014г. договор за изработка с предмет почистване на котлен камък
/варовик/, която работа е изпълнена в периода от месец март – май 2014г.; 2./
за сумата от 2 000 лв., претендирана като възнаграждение по договор за
доставка и монтаж на топломер към вече изградената система, обслужваща
хотелската част, сключен през лятото на 2016г., която работа е приета в периода
месец юни – август 2016г.; 3./ за сумата от 1 380 лв., претендирана като
възнаграждение за извършен през пролетта на 2017г. ремонт на 21 броя спирателни
вентили по договор за изработка, във връзка с който е издадена фактура №
723/17.05.2017г.; 4./ за сумата от 300 лв., претендирана като възнаграждение по
договор с предмет – допълване на изградената в хотела система с незамръзващ
флуид, извършено през есента на 2013г. и на 2014г.;
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът „Б.З.П.“ ООД е кандидатствал и
е бил одобрен по проект „Подобряване на
енергийната ефективност в хотел „Б.”, *********/л. 272/ по оперативна програма
„Развитие на конкурентноспособността на българската
икономика” 2007 – 2013г.
В първото съдебно заседание са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, на осн. чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както следва:
1./ във връзка с участие на ищцовото
дружество в проект „Подобряване на енергийната
ефективност в хотел „Б.”, *********на 10.04.2013г.
между страните по делото е сключен договор /л. 5/.
С него, „Б.З.П.“ ООД, в качеството на
възложител е възложил на изпълнителя „А.Е.“ ООД да достави, монтира и въведе в
експлоатация система за загряване на битова гореща вода с плоски слънчеви
колектори с технически параметри, посочени в техническа оферта на изпълнителя
/чл. 1/ срещу заплащане на възнаграждение от 71 042, 76 лв. /Раздел II, чл. 2/.
Изпълнителят е доставил, монтирал и
въвел в експлоатация система за загряване на битова гореща вода с 40 бр. плоски слънчеви колектори, а
възложителят е заплатил уговореното в договора възнаграждение.
След проведени 72 часови проби /л.
16/ на 20.03.2014г. е подписан финален
приемо-предавателен протокол, удостоверяващ
доставката, инсталирането и тестването на соларните панели. С полагането на
подпис, законният представител на „А.Е.“ ООД е поел задължение да предостави следпродажбено обслужване и извършване на поправка на всеки
един възникнал дефект за период от пет години от подписването му за соларните
панели и две години за всички останали елементи /л. 19/.
2./ на 27.11.2014г. страните по делото са сключили неформален договор, по
писмено предложение /л. 27/, с който „Б.З.П.“
ООД, е възложил на изпълнителя „А.Е.“ ООД да достави, монтира и въведе в
експлоатация система за загряване на битова гореща вода срещу заплащане на
възнаграждение от 15 365, 19 лв.
Изпълнителят е доставил, монтирал и
въвел в експлоатация система за загряване на битова гореща вода с 20 бр. плоски слънчеви колектори, а
възложителят е заплатил уговореното в договора възнаграждение.
От заключението на допуснатата в
настоящото производство СТЕ, изготвена от инженер, специалист от Катедра
„Топлотехника” при ТУ – Варна и от обясненията му в съдебно заседание, се
установяват следните релевантни за делото факти:
1./ предназначението на монтираните
плоски слънчеви панели на покрива на хотел „Б.”, находящ се в к.к.”Златни Пясъци” е да подгряват (начално) вода за битови
нужди – за посетителите на хотела и ресторанта, да затоплят сутрин водата в
открития басейн пред хотела, а през зимния период да затоплят греещата вода във
водопомпената отоплителна инсталация на част от стаите
в хотела;
Хотелът разполага с 68 стаи и 138
легла с възможност за увеличение до 150 и ресторант с 110 места.
2./ всеки панел (плосък конвективен слънчев нагревател на течности) се състои от:
1./ корпус; 2./ тръбна мрежа, състояща се от горна и долна колекторни тръби,
свързани с 11 броя конвективни тръби, всички прави и
от мед. Връзката между колекторните и конвективни
тръби е чрез спояване. Конвекторните тръби са
надлъжно оребрени с висока топлопроводимост. Ребрата
изпълняват функцията на абсорбер на попадащата върху тях слънчева енергия.
Кутията на корпуса е покрита със закалено термоустойчиво призматично стъкло,
способно да създава „парников ефект”;
При първоначално изграждане на
системата се монтират топломер и спирателни вентили.
Системата има един топломер, чието
предназначение е да измерва какво е количеството топлоенергия, която се носи от
греещия флуид, идващ от слънчевите колектори към бойлерите;
Спирателни вентили са били монтирани
при първоначалното изграждане на системата в сутерена на хотела, за да се
регулира ръчно циркулацията в различни групи слънчеви колектори.
Вентилите, монтирани между
колекторите, намиращи се на покрива, са поставени, за да намалят дебита, респ.
да го увеличат от една към друга група колектори.
При разширяване на системата с още 20
броя панели, допълнително са монтирани 18 броя спирателни кранове с различен
размер и 7 броя балансирани вентили. По-късно през 2019г. ненужните спирателни
кранове са демонтирани.
3./ целогодишно системата може
безаварийно да се експлоатира, ако бъде запълнена с воден разтвор на пропиленгликол – нетоксичен топлоносител с концентрация от
50 %, който замръзва при „ -32 градуса” и кипи при „+ 110 градуса“. Недопустимо
е в хранително – вкусовата промишленост да се използва антифриз, тъй като е химически
активен. Ако към него се прибавят соли и азотиста киселина, течността вече е
токсична;
Допустимо е през летните месеци в
слънчевата инсталация като топлоносител да се използва вода. И двата
топлоносителя – водата и пропилен гликолът
са с добри топлофизични свойства, но при отрицателни
температури през зимните месеци, водата би замръзнала и би спукала стените на
обемите, в който се намира;
Във всички случай е препоръчително
през зимата или системата да бъде напълнена с воден разтвор на пропиленгликол, или да бъде изпразнена от другия възможен
топлоносител – вода.
4./ според експерта първоначално
системата не е изпълнена правилно, тъй като са били създадени условия
абсорберите на голяма част от колекторите да прегряват, т.е. температурата им
да надхвърли 110 градуса. В този случай, топлоносителят (вода или пропиленгликол) прегрява, закипява и се изгубва в
атмосферата под формата на пара, което води до финансови загуби, ако в
системата е поставен пропиленгликол, тъй като
възниква необходимост от допълването й с топлоносител.
Според експерта, причините за
изпаряването на топлоносителя, са няколко: необоснован избор на циркулационни
помпи за слънчевия кръг и между бойлерите и топлообменника,
напора на помпите, отсъствие на оценка дали топлообменниците
са в състояние да поемат топлоенергия и обстоятелството, че сумата от площите
на светлите сечения на малките тръбички във всеки панел, които следва да са 10,
а не 11, както е в случая, е по-голяма от площта на светлото сечение на
колекторните тръби, т.е. след навлизане на топлоносителя в колекторната тръба
той не може да запълни всички тръбички, при което се получава прегряване и
закипяване.
Загубата на вода не води до значими финансови
загуби, но тъй като водата е „твърда” се отлага „накип”
в тръбите на колекторите, който влошава съществено топлопредаването между
абсорбиращите ребра на конвекторните тръби и
топлоносителя в тях. Съществуването на „накип”
изисква почистване на системата след летния сезон с реагент, което според
експерта не е правено;
5./ ако системата е запълнена през
зимата със замръзваща течност, напр. вода, напукването на подвеждащите и
отвеждащите топлоносителя тръби и тръбите в слънчевите колектори, е неизбежно.
Спукването на тръбите е пак неизбежно дори и когато системата е изпразнена, но
в нея са останали частици вода, който не се изтичат, поради неправилна
нивелация.
Ако са налице условия за замръзване
на течния топлоносител (вода) в слънчевите колектори, то замръзването ще
настъпи във всички колектори, тъй като те се намират при еднакви условия.
Дейностите по поправянето на един
панел, включват: 1./ напълване на системата с вода за идентифициране на
местата, от които би се проявил теч; 2./ демонтиране на колектора, при който е
установен теч; 3./ почистване на накипа от тръбите; 4./ демонтиране на стъклото на колектора
и констатиране на пукнатините; 5./ заваряване (запояване) на пукнатините; 6./
тестване на запоения абсорбер за теч – с вода с налягане 5
Bar; 7./ при
установяване на теч процедурата се повтаря; 8./ ако теч не се констатира се
почиства носещата рампа; 9./
поставяне на уплътнение между стъклото и корпуса на колектора; 10./ монтаж на
демонтираното стъкло; 11./ след 24 часа следва монтаж на колектора в
колекторното поле;
6./ експертът е категоричен, че
напукването на тръбите в колекторите не се дължи на експлоатацията на бойлеровата и басейновата
система, тъй като между тях има топлообменници;
В производството по гр.д. №
11124/2019г. на ВРС, инициирано по реда на чл. 207 ГПК, е изслушано заключение
на СТЕ, вещото лице по която след извършен оглед на 25.09.2019г. на поставените
панели е установил пукнатини по тръбите (повреди по тръбната разводка по колекторното поле) и разкъсани тръби в
слънчевите колектори, което ги прави негодни за употреба. Причината за тези
повреди е запълването на кръга на колекторното поле през зимата с неподходящ
топлоносител, който е преминал от течно в твърдо състояние, т.е. е замръзнал.
Една част от панелите са били поправени, а друга – не.
Ангажираните по делото гласни
доказателства, чрез разпита свидетелите И. Ц. и С.С.,
водени от ищеца, Г.П. и В.Н., водени от ответната страна установяват следните
релевантни за делото факти:
За времето от месец ноември 2015г. до
2019г. И. Ц. е заемал в „Б.З.П.“ ООД длъжността „електротехник”, натоварен с
цялостната поддръжка на хотела. Обучаван е да работи и със системата от плоски
слънчеви колектори, монтирана на покрива, лично от управителя на „А.Е.“ ООД Т.Н..
Според свидетеля системата може да
работи и без топломер, въпреки, че такъв е монтиран. Поставени и са и вентили,
чието предназначение е да предпази тръбата, за да не се стопят. През годините
изпълнителят е подменял вентили и кранове. Представители на дружеството не са
извършвали почистване на системата от котлен камък.
През лятото на 2016г. водата, с която
е била напълнена системата, се е изпарявала през вентилите на колекторите и
системата не е функционирала ефективно. Тъй като пропиленглоколът
се е изпарявал във въздуха, системата е пълнена с вода всеки ден през лятото.
Т.Н., в качеството на управител на „А.Е.“
ООД, е посещавал хотел „Б.” и е пълнил системата с пропиленгликол
през месец ноември 2015г. и през 2016г. в присъствие на свидетеля и в негово отсъствие
през ноември 2017г., когато дейността по напълването й с флуид е извършено от И.
Ц. след консултации с управителя по телефона. През месец ноември 2018г. Т.Н. не
е напълнил системата с пропиленгликол, въпреки
отправените му покани и обещанията да стори това.
Напълването на системата с пропиленгликол се е извършвало със специална помпа, каквато
Т.Н. е притежавал след обезвъздушаване на системата и
подаване на течността под налягане. Флуидът е осигуряван от собственика на хотела.
Със разрешение на управителя на
хотела през зимата на 2018г. свидетелят изпразнил системата от водата в нея, за
да предпази тръбите от измръзване.
През пролетта на 2019г. системата не
е функционирала, за което бил уведомен Т.Н. от управителя на хотела Е.С..
Именно във връзка с поканата да посети обекта, в който е изградена, Т.Н.
изпратил снимка на Е.С., която тя показала на свидетеля. На снимката с дата 01.01.2019г. се виждала течаща тръба на покрива на хотел „Б.”,
придружена от съобщение: „Да, знаем, че има проблем в системата.” Г-н Николов и
негови служители са напълнили системата с вода, установили са течове и са
напуснали обекта. Свидетелят не ги е видял, но ако са идвали на 01.01.2019г. най-вероятно са влезли през сервизната врата,
която осигурява достъп на персонала до хотела. Проблем в системата не е
установен за времето от 01.01.2019г. до месец март
2019г., тъй като хотелът не е функционирал през посочения период.
През месец март 2019г. били установени
от представители на „*******” множество напукани медни тръби в соларните панели
при отварянето им, най-вероятно поради измръзване на водата в тях.
При ремонта им, всеки панел е
отварян, запоявани са тръбите и след това затварян.
От показанията на С.С., управител на „Е.“ ЕООД се установява, че през лятото на
2017г. дружеството е било ангажирано по молба на „Б.З.П.“ ООД да поправи 5 броя
панели, монтирани на покрива на хотел „Б.”, поради съмнение за теч.
При първоначалния оглед свидетелят
възприел само начина по който са свързани и разположени панелите. Установил
още, че едната група панели е свързани с друга по начин, който не позволява
едното поле да бъде източено от водата, освен ако не се извърши разглобяване на
предходното поле.
При второто посещение системата от панели била
напълнена с вода, за да се провери дали тя се изтича. Установено било,
съвместно със служителя на хотела Иво, ангажиран с поддръжката й, че пет от
панелите били пукнати поради замръзване и от тях е изтичала вода.
След като „Е.“ ЕООД и „Б.З.П.“ ООД
сключили договор повредените панели били демонтирани. Всеки от тях е бил
разглобен, медните тръби са заварявани, а след това поставян на мястото си и
отново пълнен с вода, за да се провери дали отново тече.
След поправката на петте панели са
установени течове в още 45 броя или общо „Е.“ ЕООД е извършило ремонт на общо
50 броя панели след установяване последвателно на
течове в „3, 5, 6 панели”, за което са сключвани отделни договори, а в
уговорените срокове всички са били поправени за период от около 20 дни.
След поправката им, панелите били
пренаредени, във връзка с което между „Е.“ ЕООД и „Б.З.П.“ ООД, е сключен
договор. Системата е напълнена с пропиленгликол и е
работила нормално. След кризата с Ковид 19 е
изпразнена, тъй като хотелът не е функционирал.
Свидетелят Г.П. е заемал длъжността
монтажник в „А.Е.“ ООД за времето от 2012г. до месец март 2020г., когато е
освободен. Посещавал е хотел „Б.” през лятото без спомен за конкретна година по
повод обслужване на системата от панели – за обезвъздушаването
на панелите, необходимо за напълването й с вода или антифриз, защото в тях е
имало въздух, който пречи на циркулацията. Не е поправял панели, а
водопроводната система на хотела.
Според г-н Пенчев е достатъчно е
системата да бъде напълнена с вода през лятото, а през зимата с пропиленгликол. През зимата, когато хотелът не работи е
достатъчно системата да бъде изпразнена от водата, което би й позволило да се
съхрани без да замръзне.
Знае, че негови колеги са посетили
хотела и са установили спукани тръби в панелите, но не е запознат кога това се
е случило.
От показанията на В.Н., също
монтажник в „А.Е.“ ООД от 2015г. до настоящия момент, се установява, че по
възлагане на Т.Н. веднъж е напълвал системата с пропиленгликол
през пролетта.
При второто посещение, вероятно през
пролетта /април – май/ преди около две години, задачата на свидетеля е била да
напълни системата с пропиленгликол. Установил е, че в
системата има пропуски и течове в два панела, за което е уведомил работодателя
си и е напуснал хотела. Не е уведомил за констатациите си нито служители на
хотела, нито управителя.
Спорните по делото въпроси, на които
съдът следва да даде отговор, са дали изпълнителят „А.Е.“ ООД е поел задължение
за цялостно обслужване на системата, първоначално състояща се от 40 броя
слънчевите колектори, монтирани съобразно договор от 10.04.2013г., към която след
27.11.2014г. са прибавени допълнително още 20 броя и дали това задължение е
изпълнено.
Съобразявайки от една страна
подписания от страните по договора финален приемо –
предавателен протокол от 20.03.2014г., с който „А.Е.“ ООД, е поел задължение да
предостави „следпродажбено обслужване на соларните
панели” за период от 5 години или в срок до 20.03.2019г., а от друга,
извършените от изпълнителят фактически действия по напълването на системата с
топлоносител /припиленгликол и вода/, собствен на
ищеца след възникване на правоотношението, съдът приема, че ответното дружество
несъмнено е поело задължение за цялостно обслужване на системата, състояща се
от общо 60 броя панели.
Постигнатото споразумение за
цялостното обслужване на системата от панели, обозначено като „следпродажбено обслужване на соларните панели”, не може да
бъде отнесено единствено и само към доставката им, както поддържа ответника, а
към процесното правоотношение в неговата цялост, чиито предмет, включва още и
монтаж, и въвеждането в експлоатация.
Съобразявайки предназначението на
монтираните плоски слънчеви панели, така както е посочено от експерта, а
именно: да подгряват вода за битови нужди за посетители на ресторанта и хотела,
да затоплят сутрин водата в открития басейн пред хотела, а през зимния период
да затоплят греещата вода във водопомпената
отоплителна инсталация на част от стаите в хотела, то следва да се приеме, че
поддържането на системата от панели следва да е обезпечено така, че да осигури целогодишно
ефективното й функциониране за безаварийна експлоатация.
Обезпечаването на ефективното
функциониране на 60 броя панели налага и изисква системата да бъде пълна
целогодишно и през зимата, и през лятото с нетоксичен топлоносител, какъвто е
разтворът на пропиленгликол с концентрация от 50 %,
извод формиран от заключението на неоспорената СТЕ.
Тази дейност включва напълване на
системата с воден разтвор на пропиленгликол
целогодишно.
В случай, че системата функционира
през лятото с вода, което е допустимо, то преди настъпване на зимата така
използваният топлоносител е следвало да се премахне изцяло, а тръбите почистени
от накипи, ако такива са констатирани. След всяко изпразване на системата
изпълнителят следва да се увери, че в нея не са останали никакви остатъци от
вода, за да я предпази от напукване на подвеждащите и отвеждащите флуида тръби
и на тези в слънчевите колектори.
Формираният извод на съда, че след
сключване на договора от 10.04.2013г. „А.Е.“ ООД е поел задължение за
целогодишно поддържане на системата от 60 броя панели, се подкрепя от
показанията на свидетеля И. Ц., плод на преки и непосредствени впечатления за
периода от 2015г. до 2019г., в качеството му на лице, обучено от законния
представител на изпълнителя и натоварен от работодателя си с поддръжката й в
хотела установяващи, че системата е напълнена с пропиленгликол
през ноември 2015г. и 2016г. в негово присъствие от управителя на ответното
дружество.
Тези показания кореспондират и на
събраните гласни доказателства, чрез разпита на водените от ответника свидетели
- С.С. и Г.П., пряко ангажирани с напълването й с
флуид, извършено поне два пъти, а при третия опит, е установено, че панелите са
повредени.
Свидетелските показания за
извършените дейности по поддръжането на системата не
само, че установяват така поетото задължение по отношение на цялата система от
60 слънчеви колектори, но доказват и изпълнението му от „А.Е.“ ООД, а именно:
напълването й с воден разтвор на пропиленгликол през
2015г. и 2016г.
Показанията на И. Ц. установяват още,
че през 2017/2018г. и 2018/2019г., системата нито е била пълнена с вода през
лятото, нито е била изпразнена от същия флуид през зимата от ответното
дружество. Считано от 2017г. системата вече е пълнена само и единствено с вода
през лятото, поради прегряване на слънчевите колектори и изпаряване й, а не с пропиленгликол, факт, установен от показанията на същия
свидетел.
Безспорно се установява още, че
тръбите в панелите са се напукали. Причината за това следва да се счита
установена не само от показанията на свидетелите, водени от ищеца, но и от
заключението на СТЕ, събрано в производство по чл. 207 ГПК, изготвено на база
оглед на непоправените панели, сочещо, че пукнатини по тръбите (повреди по тръбната
разводка по колекторното поле) и разкъсани тръби в
слънчевите колектори се дължи на запълването на кръга на колекторното поле през
зимата с неподходящ топлоносител, който е преминал от течно в твърдо състояние.
Неподходящият топлоносител е била водата, която замръзва през зимата.
Съвкупната преценка на
доказателствата по делото обосновава категоричен извод, че през зимата на
2018/2019г., „А.Е.“ ООД не е изпълнил поетото задължение да обезпечи
ефективното и безаварийно функциониране на системата от слънчевите колектори,
състояща се от 60 броя панели, тъй като нито е изпразнил системата от
съдържащия се неподходящ топлоносител – вода, нито я е напълнил с пропиленгликол, в резултат на което водата е замръзнала, а
подвеждащите и отвеждащите флуида тръби и тръбите в слънчевите колектори в 47
броя панели са се напукали, от които 40 броя по първоначално сключения договор
от 10.04.2013г. и 7 броя от по-късно сключения на 27.11.2014г. договор.
Не се установява замръзването на
панелите да е резултат на неправилна експлоатация на системата от страна на
служители на ищцовото дружество, или на експлоатацията на басейновата
или басейновата система, с оглед заключението на
експерта по СТЕ.
В случая е ирелевантно
дали представители на ответното дружество са напълнили системата с вода през
зимните месеци на 2018/2019г., които твърдения, относими към евентуално
съединените искове по чл. 49 ЗЗД, остават недоказан от показанията на И. Ц.,
които почиват на предположение, формирано от снимка относно времето – 01.01.2019г. и лицата посетили хотела /управителя и негов
служител/ без да бъдат забелязани и извършените от тях действия.
Достатъчно е по предявените главни
искове, ищецът да докаже поетото от ответника договорно задължение за поддръжка
на системата, бездействието му, от което са произтекли имуществени вреди в
размер на разходите за поправката на панелите, намиращи се в причинно –
следствената връзка с поведението му в отклонение на поетите ангажименти.
Неизпълнението на поето от ответната
страна договорно задължение е причинило вреди за „Б.З.П.“ ООД, намиращи се в
причинно-следствена връзка с бездействието на „А.Е.“ ООД, поради което исковете
по чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр.
чл. 82 ЗЗД, съдът приема за доказани по основание.
За установяване твърденията, че
панелите са поправени по възлагане от „Б.З.П.“ ООД, броят и стойността им и
заплащането на уговореното възнаграждение, ищецът е ангажирал писмени
доказателства – договори за доставка и
монтаж от 26.06.2017г. и от 01.07.2019г. /л. 36 и 37/, сключени между
възложителя „Б.З.П.“ ООД и изпълнителя „*******” ЕООД с едноличен собственик на
капитала С.С., считано от 02.04.2009г. с предмет:
ремонт на 13 броя панели в размер на 150 лв. без ДДС за 1 брой панел или общ
уговорен размер от 2 340 лв. с ДДС.
Наред с двата договора са представени
5 броя фактури, двустранно подписани от представителите на двете търговски
дружества, всички обективиращи ремонт на 47 броя солари
на обща стойност 7 200 лв. без ДДС, а с ДДС 8 460 лв., както следва:
1./ **********/26.06.2019г. /л. 31/ на
стойност 1 260 лв. с ДДС /7
броя * 150 лв. без ДДС/;
2./
**********/26.06.2019г. /л. 32/ на стойност 1 080 лв. с ДДС /6 броя * 150 лв. без ДДС/;
3./
**********/11.07.2019г.
/л. 33/ на стойност 2 700 лв. с ДДС
/15 броя * 150 лв. без ДДС/;
4./ **********/12.07.2019г. /л. 34/ на
стойност 1 440 лв. с ДДС /8
броя * 150 лв. без ДДС/; 5./
**********/08.07.2019г. /л. 35/ на стойност 1 980 лв. с ДДС /11 броя * 150 лв. без ДДС/;
Така представените договори от 26.06.2017г. и от 01.07.2019г. и петте
броя фактури са оспорени от ответната страна в частта досежно
тяхната автентичност с твърдения, че подписите положени в тях не са изпълнени
от законните представители на двете дружества.
В откритото производство по оспорване
истинността на документите по чл. 193, ал. 1 ЗЗД е изслушано заключение на
допусната СГЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, от което се
установява, че подписите за „възложител” и „изпълнител” в двата договора са
изпълнени от законните представители на двете дружества – С.С.
и Е.С. към момента на сключването им.
Подписите в графа „съставител” във
всички фактури са изпълнени от С.С., а подписите за
получател във фактури № **********/26.06.2019г. и № **********/08.07.2019г., принадлежат на Е.С..
Подписите в останалите три фактури, положени в графа „получател”, не са
изпълнени от законния представител на „Б.З.П.“ ООД.
Следователно, двата договора 26.06.2017г. и от 01.07.2019г. и фактури № **********/26.06.2019г.
и № **********/08.07.2019г.
представляват истински документи, носещи подписите на законните представители
на „Б.З.П.“ ООД и „*******” ЕООД.
Въпреки, че останалите три фактури -
**********/26.06.2019г., № **********/11.07.2019г. и № **********/12.07.2019г.,
не носят подписа на управителя на „Б.З.П.“ ООД, с факта на включването им в
дневните за покупки на търговеца /л. 159 гръб, л. 160 гръб и л. 161/, следва да
се приеме, както че ищецът е възложил ремонта на 29 броя панели при
възнаграждение от 150 лв. без ДДС, така и че извършената от „*******” ЕООД
работата е била приета от изпълнителя.
Тези факти се потвърждават и от
показанията на С.С. установяващи, че постигнатите
уговорки, страните са обективирали в отделни
правоотношения за поправка на различен брой панели. Посочените от ищеца
дейности по поправката на 1 брой панел съответства на тези, посочени от
експерта за привеждането им за предвиденото в договора употребление.
Представени са и платежни нареждания
/л. 144 -151/ за преводи на суми от възложителя до изпълнителя „*******” ЕООД,
в основанието на които са отразени следните фактури и суми:
1./ № **********/26.06.2019г. в
размер на 1 260 лв.;
2./ № **********/26.06.2019г.
на стойност 1 080 лв.;
3./ № **********/11.07.2019г. на
стойност 2 700 лв.;
4./ № **********/12.07.2019г. на
стойност 1 440 лв.;
5./ **********/08.07.2019г. на
стойност 1 980 лв.;
Представените са още 3 преводни
нареждания, в който е посочено, че те са относими към аванс по договор в размер
на 6 000 лв. от дата 30.10.2019г., по фактура № 28 на стойност 1 290,
70 лв. от дата 28.11.2019г. и по фактура № 25 в размер на 540 лв. с дата на
превод от 29.10.2019г.
В процеса не се твърди и не поддържа,
че със сумата от посочените три преводни нареждания, е заплатен ремонта на
панелите, поради което съдът приема, че те са неотносими
към спора и вероятно имат отношение към друго правоотношение между страните,
следващо поправката на панелите през месец юли 2019г., а именно това по промяна
на начина на свързване на колекторите и групите, което също е извършено от „*******”
ЕООД по възлагане на „Б.З.П.“ ООД, което е извършено и е заплатено
възнаграждението, но в периода месец октомври – ноември 2019г., факт,
удостоверен от експертизата и потвърждаващ се и от показанията на законния
представител на изпълнителя.
Съвкупната преценка на
доказателствата сочи, че „Б.З.П.“ ООД е заплатил за ремонта на 40 броя плоски
слънчеви колектори, сумата от 7 200 лв. с ДДС / 40 бр. * 150 лв. * 20 %/,
а за останалите 7 броя сумата от 1 260 лв. /7 бр. * 150 лв. * 20 %/.
Въз основа на изложеното, първият от
предявените главни искове по чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, се явява основателен до претендирания
размер от 7 200 лв., а вторият е основателен до размера на сумата от
1 260 лв. /7 бр. *150 лв. * 20 %/, ведно със законната лихва върху всяка
главница от датата на депозиране на исковата молба – 14.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
За разликата до пълния претендиран
размер от 3 240 лв. касаещи вредите от поправката на още 11 броя плоски
слънчеви колектори, предявеният главен
иск следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва.
По възраженията за прихващане
В условията на евентуалност са
направени правопогасяващи възражения, ако исканията
на ищеца за заплащане на обезщетения по чл. 79, ал. 1, предл.
2 вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, се окажат основателни
да бъдат прихванати с негови насрещни вземания, както следва: 1./ за сумата от
1 000 лв., претендирана като възнаграждение по сключен през пролетта на
2014г. договор за изработка с предмет почистване на котлен камък /варовик/,
която работа е изпълнена в периода от месец март – май 2014г.; 2./ за сумата от
2 000 лв., претендирана като възнаграждение по договор за доставка и
монтаж на топломер към вече изградената система, обслужваща хотелската част,
сключен през лятото на 2016г., която работа е приета в периода месец юни –
август 2016г.; 3./ за сумата от 1 380 лв., претендирана като
възнаграждение за извършен през пролетта на 2017г. ремонт на 21 броя спирателни
вентили по договор за изработка, във връзка с който е издадена фактура №
723/17.05.2017г.; 4./ за сумата от 300 лв., претендирана като възнаграждение по
договор с предмет – допълване на изградената в хотела система с незамръзващ
флуид, извършено през есента на 2013г. и на 2014г.
По делото липсват данни „Б.З.П.“ ООД
да е възлагал на „А.Е.“ ООД почистване на котлен камък /варовик/, доставка и
монтаж на топломер към вече изградената система, обслужваща хотелската част, ремонта
на 21 броя спирателни вентили, допълване на изградената в хотела система с
незамръзващ флуид.
Почистването на накипи и допълване на
системата плоски слънчеви колектори с незамръзващ флуид съставлява поето от „А.Е.“
ООД на 20.03.2014г. договорно задължение във връзка с ефективното й
функциониране, а не дейности, които биха могли да бъдат допълнително възложени
от ищеца.
По делото е представена една фактура
№ 723/17.05.2017г., издадена от „А.Е.“ ООД на стойност 1 380 лв. за ремонт
на 21 броя спирателни вентили, която не е подписана от получателя „Б.З.П.“ ООД.
По делото не са налице данни първичният счетоводен документ да е осчетоводен в
счетоводствата на двете дружества, да е включен в дневниците за продажби и
покупки, поради което извод за надлежно възникнало правоотношение, по което да
е извършен сочения ремонт, не би могъл да се направи.
Предвид изложеното, съдът приема, че
възраженията за прихващане са неоснователни поради отсъствие на доказване
надлежното възникване на сочените правоотношения, изпълнение по тях от страна
на „А.Е.“ ООД и приемане на извършената работа от „Б.З.П.“ ООД.
Тъй като по възраженията за
прихващане се формира сила на пресъдено нещо, освен в
случаите, когато се отхвърля, поради неизискуемост или некомпенсируемост
на насрещното вземане /Решение № 45/22.04.2009г. по т.д. № 483/2008г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/, съдът следва да отрази произнасянето си по тях в диспозитива на
решението, предвид сбъдване на условието под което е предявен, като ги
отхвърли.
Съдът не дължи произнасяне по
евентуално предявените искове по чл. 49 ЗЗД, поради несбъдване на условието под
което са предявени.
По разноските
При този изход на спора ищецът „Б.З.П.“
ООД има право на сторените по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В представения списък по чл. 80 ГПК
разноските са посочени, както следва: за производството по чл. 207 ГПК държавна
такса в размер на 50 лв., при действително платена от 20 лв. и 300 лв.
депозит за изготвяне на СТЕ; за производството по чл. 390 ГПК държавна такса от
40 лв. и 126 лв. разноски в изпълнителното производство; за настоящото
производство сумата от 417, 60 лв. държавна такса, 500 лв. адвокатско
възнаграждение, 300 лв. за депозит за СГЕ и 500 лв. за СТЕ.
Разноските във връзка с налагане на
допусната обезпечителна мярка в размер на 126 лв. не се присъждат, тъй като не
са сторени в настоящото производство.
Съобразно изхода на спора в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1 738, 19 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
За отхвърлената част от главния иск,
в полза на ответната страна „А.Е.“ ООД следва да се присъдят разноски, претендирани в размер на 2 000 лв., от които
1 500 лв. адвокатско възнаграждение и 500 лв. депозит за изготвяне на СТЕ.
Своевременно е релевирано възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар, чиито минимален размер по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 843, 20 лв.
Отчитайки от една страна, че делото
се отличава с изключителна фактическа сложност, а от друга, че събирането на
доказателства е извършено в пет съдебни заседания, съдът приема, че уговореният
и заплатен адвокатски хонорар, не следва да бъде намаляван.
Предвид изложено, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 222, 22 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.Е.“
ООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.З.П.“ ООД,
ЕИК ********, гр. Варна сумата от 7 200
лв. /седем хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за вреди под
формата на претърпяна загуба от неизпълнение на задължение от страна на
изпълнителя „А.Е.“ ООД да извършва следпродажбено
обслужване и поправка на дефекти по система за загряване на топла вода с 40
броя плоски слънчеви колектори, монтирани в хотел „Б.“, находящ се в гр. Варна,
********* по договор за закупуване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация
на система за загряване на топла вода с плоски слънчеви колектори, сключен на
10.04.2013г. в размер на разходите за поправката на 40 броя слънчеви колектори,
заплатени на „Е.“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 14.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ направените от „А.Е.“ ООД възражения
за прихващане, предявени по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК, на
вземането на ищеца „Б.З.П.“ ООД за заплащане на сумата от 7 200 лв., представляваща
обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на
задължение от страна на изпълнителя „А.Е.“ ООД да извършва следпродажбено
обслужване и поправка на дефекти по система за загряване на топла вода с 40
броя плоски слънчеви колектори, монтирани в хотел „Б.“, находящ се в гр. Варна,
********* по договор за закупуване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация
на система за загряване на топла вода с плоски слънчеви колектори, сключен на
10.04.2013г. в размер на разходите за поправката на 40 броя слънчеви колектори,
заплатени на „Е.“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 14.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението с
насрещни вземания на „А.Е.“ ООД, както следва: 1./ за сумата от 1 000 лв., представляваща
възнаграждение по сключен през пролетта на 2014г. договор за изработка с
предмет почистване на котлен камък /варовик/, която работа е изпълнена в
периода от месец март – май 2014г.; 2./ за сумата от 2 000 лв., представляваща възнаграждение по договор за
доставка и монтаж на топломер към вече изградената система, обслужваща
хотелската част, сключен през лятото на 2016г., която работа е приета в периода
месец юни – август 2016г.; 3./ за сумата от 1 380 лв., представляваща възнаграждение за извършен през
пролетта на 2017г. ремонт на 21 броя спирателни вентили по договор за
изработка, във връзка с който е издадена фактура № 723/17.05.2017г.; 4./ за
сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение по договор с предмет – допълване на изградената в хотела система
с незамръзващ флуид, извършено през есента на 2013г. и на 2014г.
ОСЪЖДА „А.Е.“
ООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.З.П.“ ООД,
ЕИК ********, гр. Варна сумата от 1 260
лв. /хиляда двеста и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за вреди
под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на задължение от страна на
изпълнителя „А.Е.“ ООД да извършва следпродажбено
обслужване и поправка на дефекти по система за загряване на топла вода с 20
броя плоски слънчеви колектори, монтирани в хотел „Б.“, находящ се в гр. Варна,
********* по договор за закупуване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация
на система за загряване на топла вода с плоски слънчеви колектори, сключен на
27.11.2014г. в размер на разходите за поправката на 7 броя слънчеви колектори, заплатени на „Е.“ ЕООД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
79, ал. 1, предл. 2 вр. чл.
82 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ направените от „А.Е.“ ООД възражения
за прихващане, предявени по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК, на
вземането на ищеца „Б.З.П.“ ООД за заплащане на сумата от 1 260 лв., представляваща
обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на
задължение от страна на изпълнителя „А.Е.“ ООД да извършва следпродажбено
обслужване и поправка на дефекти по система за загряване на топла вода с 20
броя плоски слънчеви колектори, монтирани в хотел „Б.“, находящ се в гр. Варна,
********* по договор за закупуване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация
на система за загряване на топла вода с плоски слънчеви колектори, сключен на
27.11.2014г. в размер на разходите за поправката на 7 броя слънчеви колектори, заплатени на „Е.“ ЕООД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението с насрещни вземания на „А.Е.“
ООД, както следва: 1./ за сумата от 1 000
лв., представляваща възнаграждение по сключен през пролетта на 2014г.
договор за изработка с предмет почистване на котлен камък /варовик/, която
работа е изпълнена в периода от месец март – май 2014г.; 2./ за сумата от 2 000 лв., представляваща
възнаграждение по договор за доставка и монтаж на топломер към вече изградената
система, обслужваща хотелската част, сключен през лятото на 2016г., която
работа е приета в периода месец юни – август 2016г.; 3./ за сумата от 1 380 лв., представляваща
възнаграждение за извършен през пролетта на 2017г. ремонт на 21 броя спирателни
вентили по договор за изработка, във връзка с който е издадена фактура №
723/17.05.2017г.; 4./ за сумата от 300
лв., представляваща възнаграждение по договор с предмет – допълване на
изградената в хотела система с незамръзващ флуид, извършено през есента на
2013г. и на 2014г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Е.“ ООД, *** срещу
„Б.З.П.“ ООД, ЕИК ********, гр. Варна иск за разликата над присъдената сума от
1 260 лв. до пълния претендиран размер от 3 240 лв., представляваща
обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на
задължение от страна на изпълнителя „А.Е.“ ООД да извършва следпродажбено
обслужване и поправка на дефекти по система за загряване на топла вода с 20
броя плоски слънчеви колектори, монтирани в хотел „Б.“, находящ се в гр. Варна,
********* по договор за закупуване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация
на система за загряване на топла вода с плоски слънчеви колектори, сключен на
27.11.2014г. в размер на разходите за поправката на 11 броя слънчеви колектори, заплатени на „Е.“ ЕООД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
79, ал. 1, предл. 2 вр. чл.
82 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.Е.“
ООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.З.П.“ ООД,
ЕИК ********, гр. Варна сумата от 1 738,
19 лв. /хиляда седемстотин тридесет и осем лева и деветнадесет ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.З.П.“
ООД, ЕИК ********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ
на „А.Е.“ ООД, *** сумата от 1 222,
22 лв. /хиляда двеста двадесет и два лева и двадесет и две ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: