№ 19
гр. Пазарджик , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201625 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Б. С., ЕГН ********** от гр.Варна
против Електронен фиш серия К, № 3245789 на ОД на МВР - Пазарджик, с
който на основание чл.188 ал.2 във вр. с чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с
чл.182 ал.2, т.3 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие
на процесуална и материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна
се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител, но постъпва писмено
становище от пълномощник, с което се излагат съображения за отмяна на ЕФ.
Иска се и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран, в качеството му на управител, респ.
законен представител на „Ю.” ООД, ЕИК ***, чиято собственост е МПС – л. а.
„Мерцедес С 350” с ДК№ ***, за това, че на 20.09.2019 година, в 15.38 часа, на
АМ „Тракия”, км. 86+400, в посока за гр.София, горепосоченото МПС е било
управлявано и се е движело с превишена скорост от 170 км.час, при
максимално допустима за движение в извън населено място и по
автомагистрала от 140 км.час. Скоростта била установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система „MULTA
RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 175
км.час, т.е. превишение на скоростта от 35 км.час, но от това превишение били
извадени 3%, т.е. 5.25км.ч., което било закръглено на 5 км.час, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост над 100 км.час, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението от 30 км.час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение
по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Не се спори по делото, че горепосоченото МПС е собственост на „Ю.”
ООД, ЕИК ***, както и че жалбоподателят Сребров е законен представител на
посоченото търговско дружеството.
Тук е мястото да се отбележи, че нормата на чл.188 от ЗДП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика /законния
представител на юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното с
2
него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител.
Законодателят е предвидил в чл.189 ал.5 от ЗДП 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е
извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС.
В противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за
извършеното с МПС /негова собственост/ нарушение. Последният не се
възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП, поради което и правилно е
бил приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за
извършеното нарушение.
В този смисъл неоснователно би било възражение, че е налице
съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, т.к.
АНО не бил „изискал” от представителя на юридическото лице декларация по
реда на чл.189 ал.5 от ЗДП. Според недвусмислено разписаното в цитираната
правна норма, процедурата по подаване на декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП
зависи единствено и само от волята на собственика на МПС, респ. законния
представител на ЮЛ, което е собственик или ползвател. Единствено по негова
инициатива би могло да се подаде декларация в горния смисъл, а наказващият
орган няма законово задължение да изисква такава.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен
правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
3
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на
начало и край на работния процес от контролния орган. Последните уточнения
бяха направени по-скоро с разяснителна цел, т.к. в настоящия казус
нарушението е установено със стационарна система.
С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице твърдените
във въззивната жалба или други служебно установени нарушения на
процесуалните правила при издаване на ЕФ.
В нормата на чл.189 ал.4 от ЗДП са посочени реквизитите, които следва да
се съдържат в един ЕФ, като снимковият материал не е сред тях. Единствено в
чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ
в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него
лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и
информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко
това по настоящото дело е сторено. Отделно от това мястото на нарушението е
описано недвусмислено, а именно на 86-тия километър плюс 400 метра на
магистрала „Тракия” в посока за гр.София.
4
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото
съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотос от заснетия клип /лист 27 от делото/. Описано е нарушението по време,
място и констатирано превишение на скоростта. В ЕФ е посочена изрично и
посоката на движение на л.а. Разминаването между скоростта, която се сочи
като измерена по данните от клипа, изведен във фотоса – 175 км.час и
възприетата като установена в ЕФ – 170 км. час, се отдава на редуцирането й,
предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена
в полза на нарушителя. Три процента от 175 км.час се равняват на 5.25 км. час,
които очевидно са закръглени на 5 км. час, а тази стойност е извадена от
отчетената скорост от видеосистемата -175 км. час, като се е получило
превишението по ЕФ от 30 км. час. Изрично в ЕФ е записано, че при определяне
на превишението е „отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост”.
Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.21 ал.1/, както и наложената
глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Датата на издаването на ЕФ, както и срокът и органът, пред който същият
може да се обжалва също не са сред реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. Тук
следва да се държи сметка за легалната дефиниция на понятието „електронен
фиш”, съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДП - електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В
установените от закона реквизити на електронния фиш, с оглед легалното му
определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи датата му на
издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко от естеството
на фиша като електронно изявление, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Тъкмо поради това фишът
не представлява „документ” в обичайния смисъл на понятието, защото се
генерира от електронна система въз основа на въведените данни за нарушението
и собствеността/ползването на автомобила.
5
Сроковете и органите, пред които се оспорва, респ. обжалва ЕФ са
разписани в закона и очевидно жалбоподателят не е бил затруднен с тяхното
узнаване, доколкото го е обжалвал по надлежния ред и в предвидения срок, при
което правото му на защита в този смисъл по никакъв начин не е накърнено, а
напротив – реализира го в пълен обем.
Като се има предвид моментната фотоснимка от целия видеоклип,
придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно
валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания. Фотосът е
изведен в съответствие с изискванията на производителите – виж инструкцията
за експлоатация на техническо средство MultaRadar SD580 на производителя
„JENOPTIK Robot GmbH”-Германия.
Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване /виж стрелката в графата „Посока”/, която
напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били
приближаващите се автомобили. Отчетената скорост е на автомобила на
жалбоподателя, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла
автомобила, движещ се в лента №2, а видно от фотоса точно там се движи
автомобилът на жалбоподателя, като зад него в тази лента няма друг автомобил,
който да е бил обект на засичане. В случая е заснет и друг движещ се автомобил
на известно разстояние зад този на жалбоподателя, но в лента № 1, при което не
се поражда съмнение, че засечената скорост може да е на задния автомобил,
доколкото пак от инструкцията за експлоатация става ясно, че системата може
ясно да определи в коя лента се движи превозното средство, съобразно
въвеждане на размерите на лентите и разстоянието между ръба на банкета и
радарния сензор при конфигурирането на системата (ширина на лентите).
Всички разстояния се задават от средата на маркировките. Изчислената лента се
запазва във файла на инцидента и се описва със скрипт. Ако превозното
средство не е ясно позиционирано в някоя лента в момента на измерване,
системата показва междинно положение, като маркировката на лентата.
Системата присвоява на всяко измерено превозно средство лента от 1 до 3,
което се извежда на видеоклипа, а от там и на фотоса към ЕФ. Превозни
6
средства, които се намират между лентите в момента на измерване, се обявяват
като лента 1-2 (или 2-3). В случая категорично е засечено МПС в лента №2.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно /виж приетите като писмено доказателство протокол за
последваща проверка за техническа изправност и удостоверение за одобрен
тип средство за измерване на лист 8-9 от делото/.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Доколкото е
безспорно установено, че превишението на скоростта е от 30 км. час, то
правилно е приложена материалноправната санкционна норма на чл.182 ал.2,
т.3 от ЗДП, в която е предвидено, че за превишение на разрешената скорост
извън населено място от 21 до 30 км. час се налага глоба в размер на 100 лв.
Поради всичко казано до тук обжалваният ЕФ следва да се потвърди.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя,
направеното от неговия пълномощник искане за присъждане на разноски не
може да бъде удовлетворено.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3245789 на ОД на
МВР - Пазарджик, с който на М. Б. С., ЕГН ********** от гр.Варна, на
основание чл.188 ал.2 във вр. с чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.3
от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на
100 лв. /сто лева/.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8