№ 4265
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110201939 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
248, ал. 1 ГПК.
Същото е инициирано по молба на въззивника Е. П. Б., чрез адв. Т. Ч., с
която се иска допълване на Решение № 2109 от 07.05.2024 г., постановено по
НАХД № 1939/2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, в частта за
разноските, като се осъди въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, съобразно изхода на
делото.
В предоставеното право на отговор е постъпило становище от насрещната
страна – Началник на 01 РУ – СДВР, чрез процесуален представител с
доказателства за надлежно учредена представителна власт, в което се сочи, че
в производството по делото майката на жалбоподателя твърди, че последният
е невменяем и не може да разбира и да ръководи действията и постъпките си,
респективно и не би могло да се приеме, че последният съзнателно е попълнил
пълномощно, с което упълномощава неговата майка да го представлява и й
заплаща 600,00 лева. На следващо място се поддържа, че уговорката между
майката и сина й за оказване на правна помощ при отсъствието на
предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. не поражда задължение за третото по
договора лице – в случая ответника. В случай, че молбата бъде приета за
основателна се релевира възражение за прекомерност по отношение размера
на претендираните разноски.
След преценка на данните по делото и доводите на страните, съдът
1
намира от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 2109 от 07.05.2024 г., постановено по НАХД № 1939/2024 г.
по описа на СРС, НО, 15-и състав, съдът е отменил Наказателно
постановление (НП) № II – 20/26.04.2023 г., издадено от Началник на 01 РУ –
СДВР, с което на основание чл. 218б от НК и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, за деяние
по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, на жалбоподателя Е. П. Б. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева.
С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските по
делото, касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с
осъществено процесуално представителство на въззивника, чието присъждане
е поискано изрично в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Представени са в производството и относими документи, а именно –
пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 29.12.2023 г., видно от
който уговореното възнаграждение е изплатено изцяло и в брой при
подписване на договора.
Софийският районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
2
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само
по молба на заинтересованата страна. В разглеждания случай, въззивникът в
производството е релевирал своевременно искане за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представено
доказателство за разходването им - пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, видно от който уговореното възнаграждение е изплатено изцяло и
в брой при подписване на договора.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е
предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.
3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на
разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен /ал.
4/.
С оглед на така установеното – осъществено процесуално
представителство и направено искане за присъждане на разноски, искането за
допълване на решението в тази му част е основателно. Следва да бъде
посочено, че делото няма за предмет изследване на обстоятелството, дали към
момента на учредяване на процесуалното представителство жалбоподателят е
могъл да разбира свойството и значението на упълномощителната сделка,
нито дали е могъл да ръководи постъпките си, поради което и при изричните
доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение – договор за
правна защита и съдействие, служещ за разписка, подробно обсъждане на
възраженията на процесуалния представител на въззиваемата страна не е
3
необходимо.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатското възнаграждение от въззиваемата
страна, обективирано в депозирани по делото писмени бележки и поддържано
в становище по искането за допълване на решението, съдът намира за
основателно, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1 от 2004 г.,
съобразно която при интерес до 1000 лева, минималният размер на
възнаграждението се равнява на сумата от 400 лева. Именно посоченият
размер съдът намира, че съответства и на фактическата и правна сложност на
делото. Поради изложеното, претендираният такъв в размер на 600,00 лева е
прекомерен и следва да бъде намален.
По изложените съображения на въззивника в производството Е. П. Б.,
ЕГН **********, следва да се присъди сумата в размер на 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение – минималният размер, предвиден в разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, респективно за разликата над присъдения
размер до пълния претендиран такъв от 600,00 лева молбата е неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 2109 от 07.05.2024 г., постановено по НАХД №
1939/2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав В ЧАСТТА за разноските, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати
на Е. П. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 400,00 (четиристотин) лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Е. П. Б., ЕГН **********,
чрез адв.Ч., молба с правно основание по чл. 248 ГПК за разликата над
присъдения размер от 400,00 лева до пълния претендиран такъв от 600,00
лева, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд
4
София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5