№ 538
гр. Сливен, 25.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20242200100380 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищeцът Н. Д. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. П. Станчева -
Минкова АК Ямбол, с пълномощно към исковата молба.
Ответникът Прокуратура на Република България, редовно призован, се
представлява прокурор М..
Адв. МИНКОВА: Считам, че не са налице пречки. Моля да се даде ход
на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
Адв. МИНКОВА: Поддържам исковата молба и направените
доказателствени искания в нея. Във връзка с искането за гласни доказателства
водя един свидетел. Уточнявам, че Претенцията ни е 4 000 лв. -
неимущетвнени вреди. Сумата от 33 798лв. претендираме като обезщетение
за имуществени вреди, като те представляват сбор от двамата работодатели,
тоест от първия работодател „Термотрейд България“ сумата 2800 лв. и сумата
от 30 198 лв. от втория работодател „Сидоренко Фуртекс“. И двете суми са
претендирани като брутно трудово възнаграждение. Допълнително сме
претендирали 800 лв. платено адвокатско възнаграждение по досъдебното
производство, както и направените в настоящото съдебно производство
разноски. Лихви върху обезщетенията не сме претендирали.
ПРОКУРОР М.: Уважаема госпожо председател, поддържам отговора на
исковата молба. Считам, че същата е недопустима и производството следва да
1
бъде прекратено, поради ненадлежен ответник. Възражения съм изложил с
отговора на исковата молба.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника ПРБ във
връзка с конституирането му като ненадлежен ответника по делото предвид
това, че ищецът сам преценя срещу кого желае да насочи своите искови
претенции, като съдът няма служебни правомощия сам да определи ответната
страна по делото. Предвид това исковата претенция се явява допустима, а
всички останали възражения на Прокуратура на Република България по
отношение на нейната отговорност следва да се преценят по същество при
преценка основателността на исковата претенция.
С оглед гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на ответната страна за прекратяване на
производството поради недопустимост на исковата претенция насочена към
Прокуратура на Република България.
Съдът ПРИСТЪПВА към устен доклад на делото по реда на чл. 146 от
ГПК:
Предявена е искова молба от Н. Д. Д. срещу Прокуратура на Република
България, в която се твърди, че на 14.06.2023г. движейки се с лек автомобил
шкода „Октавия“ в К., по ул. „Васил Левски“, ищецът е претърпял ПТП с
друго МПС. При посещение на място от органите на КАТ, след проверка на
водачите участващи в ПТП-то, последните са били изпробвани с Дрегер и
Дръг чек. Резултатът от проверката на ищеца бил положителен, като уредът
отчет бензодеазепини. Съставен бил протокол за извършената проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, като веднага бил
съставен акт за административно нарушение. Свидетелството за управление
на МПС било иззето като доказателство. Съответно изготвеният акт е бил
връчен на ищеца. Даден е на същия талон за медицинско изследване и
съпроводен до съответното медицинско заведение където е дал проба за
химичен анализ. Веднага след съставянето на акта за административно
нарушение било образувано и досъдебно производство /ДП/ № 193/2023 г.
по описа на РУ К.. По образуваното ДП въз основа на взетата проба кръв от
ищеца Д. била назначена съдебна химико-токсилогична експертиза,
резултатът по която е че не се установява наличие на наркотични вещества и
психоактивни медикаменти. Досъдебното производство е прекратено с
постановление от 09.01.2024 г., като свидетелството за управление на МПС е
върнато на ищеца на 15.01.2024 г.
Твърди се, че ищецът е скромен, възпитан, интелигентен човек, който се
ползва с изключителен авторитет сред колегите и приятелите си, с чисто
съдебно минало, никога не е бил реабилитиран, сдържан и спокоен. Още след
проверката и получаване на положителния резултат ищецът изпитал силно
2
чувство на стрес, впоследствие което преминало в безсъние, песимизъм,
чувство на безпомощност. Той се чувствал унизен от отчетения положителен
резултат за наркотици. Преживеният от него интензивен и продължителен
стрес довел до качествено изменение в живота му, както емоционално, така и
финансово. Стресът е бил провокиран допълнително и от отнемането на
свидетелството му за управление на МПС, а така също е допринесъл и до
сериозни отрицателни финансови последици в живота му. Първоначалният
положителен тест, който впоследствие се оказал неверен, станал причина за
конфликти и скандали в семейството му, тъй като съпругата му и родителите
му го обвинявали в употребата на наркотични вещества, заради резултата от
теста.
С оглед действията на разследващите органи по образуваното досъдебно
производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи в
неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснение от
неоснователното обвинение, което е станало достояние на целия му социален
кръг от приятели, близки, роднини и колеги. Също така и пред работодателя
си ищецът се изложил много, защото преди това е засвидетелствал огромно
уважение, което загубил за времето до излизане на резултата от експертизата.
Към момента на извършване на проверката и отнемане на
свидетелството за управление МПС ищецът е бил в трудово правоотношение с
две търговски дружества – „Термотрейд България“ ЕООД и „Сидоренко
Фудтех“ ЕООД. След оставането му без свидетелство за управление на МПС
работодателят „Термотрейд България“ ЕООД е предложил споразумение за
изменение на трудовото правоотношение, с което страните се споразумяват, че
вследствие отнетото свидетелство за управление на МПС, водещо до
обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор
и несъответствие с изискванията на длъжностната характеристика, Н. Д. Д. е
бил пуснат в неплатен отпуск. Така от 15.06.2023 г. – 15.01.2024 г. ищецът Д. е
останал в неплатен отпуск и за този период от седем месеца не е получавал
трудово възнаграждение от този работодател в размер на 2 800 лв. брутно
възнаграждение. Вторият работодател - „Сидоренко Фудтех“ ЕООД, изменя
размера на основното трудово възнаграждение без включени бонуси, като
считано от 01.07.2023 г., поради отнето свидетелство за управление на МПС
водещо до обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по
трудовия договор и несъответствие с длъжностната характеристика за
длъжност „търговски представител“, намаля възнаграждението от 3 496 лв.
на 1 415 лв. без право на бонуси за този период. Така за времето от 15.06.2023
г. до 15.01.2024 г. - или за период от седем месеца ищецът Д. е получил по-
малко трудово възнаграждение в размер на 30 198 лв., като се има предвид, че
средният доход при този работодател за предходните дванадесет месеца се
равнява на 5973 лв. и включват основно трудово възнаграждение и бонуси.
Разликата в получената сума за времето от 7 месеца се претендира като
пропуснати ползи от трудово възнаграждение при втория работодател.
Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което
3
осъди Прокуратура на Република България да заплати на ищеца Н. Д. Д.
сумата от 4 000 лв., представляваща неимуществени вреди, както и сумата в
размер 33 798 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди под формата на пропусната полза от неполучено трудово
възнаграждение от единия работодател, вследствие на принудително ползване
на неплатен отпуск и намалено трудово възнаграждение от втория
работодател от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС
до връщането му на работа, както и сумата 800 лв. адвокатско възнаграждение
платено по досъдебното производство, както и направените в настоящото
производство разноски.
Исковата молба е редовно връчена на ответника, като в
законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се навеждат
подробни възражения по допустимостта и основателността на исковата
претенция. Излага се хронология на извършените процесуални действия по
образуваното досъдебно производство /ДП/. Заявява се искане за прекратяване
на производството, поради недопустимост, а в условията на алтернативност от
съда се иска да бъде отхвърлена като неоснователна исковата молба, като се
излагат конкретни съображения всички свързани с липсата на пасивна
легитимация по иска в лицето на Прокуратура на Република България.
Оспорва се изцяло исковата молба както по отношение на
неимуществените вреди, така и по отношение на имуществените такива, както
и по отношение на претендираните разноски. В условията на алтернативност
се заявява, че в случай, че съдът уважи и исковата претенция на ищеца Д., то
разумният и справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде под 100 лв. Заявени са доказателствени искания за
приобщаване на ДП № 193/2023 г. по описа на РУ на МВР К.. Възразява се
срещу искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Правна квалификация на предявените искове – чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване -
образуваното и впоследствие прекратено ДП № 193/2023 г. по описа на РУ на
МВР К., приложено по делото.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните – няма такива.
Съдът разпределя доказателствената тежест, както следва:
Ищецът е длъжен да ангажира доказателства във връзка с наведените от
него в исковата молба /ИМ/ твърдения за претърпени неимуществени вреди по
отношение техния вид и интензитет; да ангажира доказателства във връзка с
установяване основанието и размера на претендираните имуществени вреди.
Ответникът е длъжен да ангажира доказателства във връзка с
наведените от него множество възражения изложени в отговора на исковата
молба.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водения от ищцовата страна
4
свидетел.
Сне самоличност на свидетеля, както следва:
Б.Х.Л. - 49 г., българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, с висше образование, без родство.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи
по чл. 290 от НПК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Приятели сме с Н. Д. от около 30 г., също така сме
семейни приятели. Учили сме заедно, децата ни са израснали заедно и сме в
много близки отношения. Често се виждаме, по няколко пъти седмично,
контактуваме общо взето постоянно. Не помня точно кога ми разказа, но той
беше видимо много разстроен. Отделно, че ставаше въпрос за катастрофа,
която е преживял тежко и останалите действия на длъжностните лица, цялата
тази ситуация, че го обвиняват за нещо, което той сам за себе си знае, че не е
така и изобщо не е вземал никакви субстанции, в което е обвинен, всичко това
беше го видимо изнервило и не се чувстваше на себе си. Впоследствие по мои
наблюдения той много отслабна. Изглеждаше направо като болен човек. Явно
психически много тежко го преживяваше. Беше доста дълъг този период и
той, както сам ми е споделял, се надяваше бързо да мине цялата процедура, но
за жалост тя се забави супер много. Имаше проблеми в работата, понеже
работата му е свързана с много пътувания. Той ми е споделял, че това е
оказало голямо влияние на финансовото състояние на семейството им. Като
цяло доходите им и средствата, на които са разчитали, са паднали много
вследствие на това, че той няма шофьорска книжка. Н. е с двама ученика,
децата му не са пълнолетни. Всеки от тях посещава някакви курсове, някакви
извънкласни занимания. Съответно тези деца трябва да бъдат водени на
курсове на училище и така нататък и цялата тази тежест падна върху
съпругата му, предполагам че са имали много семейни проблеми. Той ми е
споделял, че като цяло финансово вече не издържа. Те са имали някакъв
стандарт на живот и когато този стандарт падне рязко съответно и
семейството, комуникацията със съпругата му страдат. Освен това и тя си има
работа, тя се занимава с децата постоянно и като цяло положението е било
критично на моменти. Н. стана един затворен, той направо не излизаше,
защото реално не е разполагал със средства. Беше видимо много притеснен и
не знаеше до кога ще е това и как ще приключи случая. Цялата процедура
беше 7-8 месеца и той живееше в някаква неяснота за бъдещето. В края на
краищата можеше да се окаже в един момент, че е без работа. Н. ми е
споделял, че пътува с тротинетка, с велосипед или с градски транспорт до
работата му, а тя е доста далеч от жилището. Това са 1-2 часа на ден като
време, което допълнително му отнема личното време за семейство, за деца,
занимания в къщи. Като цяло това е било пагубно за техните семейни
отношения и съответно това го е изнервило допълнително. Този случай стана
достояние на всички. Проблемът е такъв, че който го познава от близо знае,
съответно, че той не употребява такива вещества, но за останалите хора от по-
5
външния кръг това може да е било някакъв повод за подигравки. Дъщерите ни
са много добри приятелки, учили са заедно. Доколкото знам е имало някакви
подигравки, което за деца на 13 г. може да е повлияло и на психиката на детето
им по някакъв начин, че баща й попада в някаква категория на хора, които са
отритнати от обществото. Говорили сме с него. Сега той още живее в някакъв
страх, защото най-голямото му притеснение, доколкото чувствам от
разговорите, е, че в момента той е, например, че в базата данни в полицията се
води един вид рисков, а работата му е свързана с постоянно пътуване, бързане
за срещи с клиенти и нормално е като го спрат, това са му и притесненията, а
те са и логични, че когато го спрат на пътя ще има отново проверки. Чувал съм
по телевизията, че този тип водачи, дори и след нормално приключване на
процедурата без последствия, след това са подложени на по-строг контрол от
органите. Всеки такъв контрол е от порядъка на половин - 2 часа могат да те
спрат на пътя и съответно това би попречило на нормалната работа на човек.
На мен лично той ми е споделил, но Бургас е малък град. Той е голям
град като разстояние, но принципно средата, хората - примерно, аз съм познат
с неговия шеф. Аз от Н. разбрах лично за случая. Ние сме една компания
където са 10 познати деца. Аз може да не съм споделил с моите, но някой от
компанията може да е споделил с детето си и останалите деца да са чули. Аз
лично нямам данни за публично съобщение за извършеното деяние от Н..
След като се случи този неприятен случай с Н., ние се срещаме. Били
сме в общи компании. Например - ще ходим на ски или някакви семейни
мероприятия, става ясно, че той не може да шофира. При много такива срещи
коментирали сме го случая много пъти и в компании. Дори и аз да не съм
казвал на моите деца, някое дете от компанията може да е чуло от родителите
си. Все пак те са на такава възраст и те са много любопитни. Всички знаеха за
какво е отнета книжката на Н.. Многократно при всяка среща ние сме
коментирали излезли ли са тестовете, кога ще излязат, защо се бавят. То всяко
забавяне вече - понякога може да е логично, че всъщност е имало такова
приемане на непозволени вещества и всеки си го интерпретира, както му е
удобно.
Н. работеше на две места. Нямам някакви конкретни впечатления от
работата му, но аз ви казах, че познавам добре работата му. Тя е свързана с
много пътуване. Той предполагам, че половината месец е общо взето в
командировки. Съответно не може да пътува с кола. Даже сме коментирали, че
е имало случаи техни чуждестранни партньори идват и партньорът е принуден
да го вози в колата, понеже той няма книжка. Това не говори добре за имиджа
на фирмата и е нормално, защото аз също съм работодател и ако имах такъв
тип работник, бих бил доста недоволен от цялата тази ситуация, понеже не е
нормално. Идват и контрагенти. Контрагентът не може да бъде обслужен и
всяко такова нещо прави лошо впечатление съответно на контрагентите
особено, ако са от друга страна. Специално не съм коментирал с хора от
работното му място как са го възприели, но съм абсолютно сигурен, че
дискомфортът му е бил много голям. Той ми е споделял, че принципно му е
6
голям проблем в работата това и даже не знае дали ще може да задържи
работата си, ако случаят не бъде решен в по-бързи срокове. Не знам в работна
среда как са нещата, не мога да дам мнение.
Във връзка със заявеното в исковата молба от ищеца искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и на основание чл. 195 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да
се изготви от Ж.П.П. като вещото лице след като се да запознае с
материалите по делото, както и при необходимост с документи налични при
двамата работодатели на ищеца, да изготви писмено заключение, в което
посочи размера на брутното и нетно трудово възнаграждение, което ищецът
би получил от двамата работодатели – „Термотрейд България“ ЕООД и
„Сидоренко Фуртекс“ ЕООД в случай, че не бе отнето свидетелството за
управление на МПС, като се отчете разликата след подписване на
допълнителните споразумения, за периода от отнемане на свидетелството за
управление на МПС до връщането му, тоест от 15. 06.2023 г. до 15.01.2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв.
платимо от ищеца по сметка „Депозити“ при СлОС в едноседмичен срок,
считано от днес
За събиране на допуснатите от съда доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и насрочва с.з. за 20.01.2025 г. от 10:00 ч., за която
дата страните да се счита редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Ж.П.П..
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:45 ч.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7