№ 153
гр. Плевен, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20244400600343 по описа за 2024 година
Производство по чл.341, ал.1 , във вр. с чл.306, ал.1 от НК.
С определение № 170/18.04.2024г. по ЧНД №747/2024г. , РС-Плевен, на
основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, наложил на осъдения В.
Д. П. ЕГН: ********** общо най-тежко наказание, от определените му по
НОХД № 608/2023 г. и НОХД № 1042/2023 г. и двете на Районен съд-гр.
Плевен, в размер на една година лишаване от свобода, което да се изтърпи
при първоначален общ режим.
На основание чл. 23, ал. 3 НК, съдът присъединил към така
определеното общо най-тежко наказание, наложеното наказание по НОХД №
377/2019 г. на Районен съд гр. Плевен, а именно „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година.
На основание чл. 68, ал.1 от НК привел в изпълнение и наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ месеца при
първоначален общ режим, наложено по НОХД № 377/2019 г. на Районен съд
гр. Плевен.
1
Със същото определение на основание чл. 25, ал. 2 НК, съдът е
приспаднал от наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ месеца,
наложено по НОХД № 377/2019г. по описа на Районен съд гр. Плевен
фактически изтърпяното към дата 18.04.2024 г. в размер на 3 дни, съгласно
справка с изх. № 1635 от 15.04.2024 г., на Главна Дирекция „Изпълнения на
наказанията“ от Затвор -Плевен.
Срещу така постановеното определение е подадена въззивна жалба от
адвокат Д. З. от АК гр. Бургас, в качеството му на защитник и процесуален
представител на осъдения В. Д. П..Във въззивната жалба се съдържа
оплакване срещу така определеното общо наказание по НОХД 608/23 г. и
НОХД 1042/23 г. и двете по описа на РС Плевен, което според защитника се
явява по-неблагоприятно, с оглед правилата на чл. 25, ал. 1 и 4 от НК.Счита
се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 23, ал.3 от НК.Излагат се
доводи, че групирането на наказанията по НОХД 608/23 г. и НОХД 1042/23 г.
и двете по описа на РС- Плевен, е следвало да се извърши по правилата на чл.
23, ал.1 от НК, като се определи най-тежкото наказание, а именно 5 /пет/
месеца „Лишаване от свобода“, тъй като същото се явява по-тежко от
условното осъждане в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода,
отложено с 3 /три/ годишен изпитателен срок.Счита се, че с така
определеното ефективно наказание в размер на 1 година лишаване от свобода,
първоинстанционният съд е излязъл извън правомощията и съобразно чл. 25,
ал.4 от НК, произнасяйки се за приложението на чл. 66, ал.1 от НК и реално е
утежнил положението на осъдения, като е заменил условното с ефективно
осъждане, което е недопустимо.Акцентира се, че това е правомощие на съда
решаващ делото по същество.Иска се отмяна на обжалваното определение,
като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, въззивната жалба се
поддържа.Излагат се доводи, че е налице незаконен състав, съобразно чл.39,
ал.1 от НПК, тъй като е следвало да се разгледа делото от съдебния състав
постановил последния съдебен акт.В този смисъл, се твърди, че е налице и
процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.Отново се
иска отмяна на първоинсатанционното определение, като се върне делото за
разглеждане от съдебният състав постановил последната влязла в сила
присъда.Това, се счита и за проблем при администриране на районния съд.
Осъденият В. Д. П. поддържа становището на защитника си.
2
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита се,
че правилно са групирани осъжданията и правилно е определено общото
наказание, поради което се моли да се потвърди първоинстанционния съдебен
акт.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид, изложеното в жалбата,
становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановеното определение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество е основателна, макар и не по всички доводи
посочени в нея, по следните съображения:
От приложената актуална справка за съдимост е видно, че В. Д. П. е
осъждан до момента по три влезли в сила съдебни актове, по които е
следвало да се определи общо наказание, по НОХД № 1042/2023,. НОХД №
1042/2023 и НОХД № 608/2023 г. на РС-Плевен.
В конкретния случай са налице допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила изразяващи се на първо място в разглеждането на
делото от незаконен състав.Последният влязъл в сила съдебен акт,
определящ местната и родовата подсъдност, съобразно чл.39, ал.1 от НК, е за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.Предвидената наказуемост е от 1 до 3
години лишаване от свобода, което съобразно правилата на чл.28, ал.1, т.1 от
НПК, определя делото да се разгледа еднолично-от един съдия. Видно от
протокола от съдебното заседание на 18.04.2024г. е, че делото е разгледано в
състав със съдебни заседатели. Първите две осъждания на Д. П. НОХД №
377/2019г. и НОХД № 1042/2023 на РС-Плевен, са по влезли в сила
определения по споразумения по които, също съда принципно се произнася
еднолично На второ място по същество липсват мотиви за взетото решение, а
именно защо предложението на прокурора е основателно, относно така
предложеното групиране на наказанията. Настоящият съдебен състав не се
споделят обаче довода на защитника, че следва да се разгледа делото от
същият съдебен състав постановил последният съдебен акт. Смисълът на
3
закона, съобразно чл.306, ал.1, т.1, във вр. с чл.39, ал.1 от НПК е, че делото се
разглежда от съда, чиято родова подсъдност е то, като последен съд
постановил съответния съдебен акт-присъда или определение по
споразумение.
На следващо място лисват мотиви защо е присъединено на основание
чл.23, ал.3 от НК, наказание лишаване от права по НОХД №377/2019г. на РС-
Плевен, при условие, че такова наказание с влезлият в сила съдебен акт по
отношение на Д. П., няма.Такова наказание е било наложено по № 608/2023 г.
на РС-Плевен.Цифровото съответствие също е неточно и следва да е по чл.23,
ал.2 от НК.Липсват и мотиви във връзка с приложението на чл.68, ал.1 от НК,
относно привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода,
наложено на осъдения Д. П. по НОХД № 377/2019г. на РС- Плевен, което пък
е вече било приведено в изпълнение с влязлата в сила присъда по НОХД №
608/2023г. на РС-Плевен.
Обжалваният съдебен акт е само въз основа на справка за съдимост, а
съобразно съдебната практика включително и на РС-Плевен е да се изискат и
приложат всички влезлите до момента съдебни актове, по които се прави
предложение за групиране на наказанията.Това предполага съдът определящ
общо наказание да ги съобрази в цялост и съответно да изложи мотивите си
обосновано, което не е направено в конкретния случай, относно цялостната
престъпна дейност на осъдения и необходимостта определеното общо
наказание да се търпи ефективно.Липсват основанията съобразно закона при
определяне на режима за изтърпяване-цифровото изписване.Липсват
изложени мотиви и във връзка с направените от защитника възражения
относно така групиране на наказанията. Макар и да са налице мотиви то те са
формални и схематични, което прави въззивната проверка невъзможна.,
относно законосъобразността на обжалвания съдебен акт. По този начин са
били нарушени и правата на осъдения и защитника.
Така допуснатите нарушения представляват абсолютно процесуално
нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1, 2 и 3 от НПК. Въззивният съд е
контролна инстанция за проверка на правилността и законосъобразността на
постановеният съдебен акт и при дефицит на доказателства и дори частична
липса на мотиви, за съществени въпроси касаещи предмета на делото, не
може да ги отстрани. Допуснатите процесуални нарушения в конкретния
4
случай са неотстраними, а дори и да би могло да бъдат отстранени, не следва
да се отстраняват от въззивната инстанция, тъй като осъденият ще бъде
лишен да се защитава пред две съдебни инстанции.
При това положение следва да се отмени изцяло определението на РС-
Плевен и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.При ново
разглеждане на делото следва да се съобразят доводите изложени в жалбата.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, във вр. с с
чл.334,т.1, във вр. с чл. 348, ал.3, т.1, 2 и 3 от НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение № 370/18.04.2024г., постановено по
ЧНД № 747/2024 г.на РС-Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5