О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е № 260166
Гр. Пловдив, 16.12.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, трети граждански състав в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Вера Иванова частно
въззивно гражданско дело № 641 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във
вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.7 от ГПК.
Обжалвано е определението, постановено в открито съдебно заседание
на 8.10.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по в.гр.д. № 1524/2020 г., с което е спряно производството
по делото до приключване на Дело С-262/20 на СЕС.
Жалбоподателят Д.Г.Б. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 266792/27.10.2020 г.
Ответникът по частната жалба ГД“ГДГПне
е взел становище по нея.
Пловдивският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството
по в.гр.д. 1524/2020 г. на ОС-Пловдив е образувано по подадената на 2.06.2020
г. от ГД“ГДГПвъззивна жалба против решение, постановено от РС-Пловдив, с което ГД“ГП“-М. - гр. С.е осъдена да заплати на Д.Г.Б.
сумата 1 584,77 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
1 812,6 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143,
положен през периода 22.10.2016 г.-22.10.2019 г., заедно с мораторна лихва върху
тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на
месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният
труд, до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 188,76 лв.,
заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 22.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по
делото в размер на 350 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС-Пловдив – 116,97 лв. ДТ и 100 лв. депозит за ССЕ. Делото е насрочено от
окръжния съд за разглеждането му в открито съдебно заседание на 8.10.2020 г., в
което съдебно заседание окръжният съд постановява обжалваното сега определение,
с което спира производството по въззивното дело до произнасяне на СЕС по дело
С-262/20.
С
обжалваното определение от 8.10.2020 г. въззивният съд посочва, че му е
служебно известно обстоятелството, че РС-Луковит с определение от 2.06.2020 г.
по гр.д. 606/2019 г. е отправил преюдициално запитване до СЕС, по което е било
образувано Дело С-262/20. Съдът преценява, че отправените от РС-Луковит три
въпроса, конкретно посочени в определението, са от значение за произнасянето по
подадената въззивна жалба. Съдът посочва, че съгласно чл. 633 от ГПК решението
на СЕС е задължително за всички съдилища в Република България, което обуславя
необходимостта от спиране на производството по делото на основание чл. 631,ал.1
от ГПК до произнасянето на СЕС, с цел избягване на такова решение, което би
било в противоречие с правото на Съюза и би ангажирало отговорността на
държавата за неговото нарушаване. Съдът посочва, че адресат на задължението по
чл. 631,ал.1 от ГПК е не само отправилият преюдициалното запитване съд, но и
всеки съд, за който отговорите на запитването биха били от значение за
правилното разрешаване на спора. Позовава се на практиката на ВКС, отразена в
определение № 194/18.06.2020 г. по ч.т.д. № 751/2020 г., 1 ТО, ТК и определение
№ 317/27.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1413/2020 г., 3 ГО, ГК. Затова съдът спира
производството по делото на основание чл. 633 във вр. с чл. 631 от ГПК до приключване
на дело С-262/20 на СЕС.
За
обжалваното определение ответникът по въззивната жалба Д.Б. е уведомен на 22.10.2020
г. и на 27.10.2020 г. подава частната жалба до апелативния съд.
С частната жалба жалбоподателят
твърди, че определението е неправилно, тъй като съгласно чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК основание за спиране на производството има съдът, който е отправил
запитването, в случая РС-Луковит, а не ОС-Пловдив, като няма данни ОС-Пловдив
да е отправил преюдициално запитване до СЕС по въззивното дело, за да има
основание да го спира по този повод. Заявява, че ДФЕС и чл. 628 от ГПК
предвиждат, че когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването
и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на
делото, българският съд прави запитване до СЕС и спира делото, но в случая
визираните предпоставки не са налице. Заявява, че определението на окръжния съд
е неконкретизирано и не визира конкретни норми на първичното или вторичното
право на ЕС, които да се нуждаят от тълкуване, нито посочва такива в делото на
РС-Луковит, като липсва посочване какви въпроси са отправени от РС-Луковит, по
какво дело, с какви страни и предмет и по какъв начин предметът на гражданското
дело № 606/2019 г. и въпросите, които се решават по това дело, са относими към
предмета и въпросите за решаване, поставени по в.гр.д. 1524/2020 г. на
ОС-Пловдив и по-конкретно към въпроси, посочени във въззивната жалба, и
тълкуването на коя разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на
акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Заявява,
че окръжният съд не е посочил никаква конкретика дали въпросът-предмет на
преюдициалното запитване по дело С-262/20 на СЕС има обуславящо значение за
изхода на спора по в.гр.д. 1499/2020 г. на ОС-Пловдив, за да се прецени дали е
правилен изводът на въззивния съд за спиране на производството. Заявява и че
ОС-Пловдив не е посочил никаква конкретика дали въпросът, предмет на
преюдициалното запитване по дело С-262/2020 на СЕС има обуславящо значение за
изхода на спора по въззивното дело на ОС-Пловдив, за да се прецени дали е
правилен изводът на въззивния съд за спиране на производството. Посочва, че
основанията за спиране на производството са регламентирани в чл. 229,т.1-7 от ГПК, като в определението на окръжния съд липсва посочване на коя от посочените
хипотези основава спирането, за да се прецени законосъобразността на това
действие. Затова моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато
на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да
бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното
развитие на делото. В т.5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001
г. на ВКС, ОСГК е посочено, че сред определенията за преграждане на
производството са и определенията за спиране на съдебното производство. На
въззивно и касационно обжалване подлежат всички определения за преграждане на
по-нататъшното развитие на делото, каквото е определението за спиране на
производството. В случая не е приложима нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 от ГПК,
тъй като тя е специална, урежда изключение от принципа за обжалваемостта на
определение за спиране на производството по делото и предвижда необжалваемост
конкретно на определението за спиране на производството по делото от съда,
който е отправил преюдициалното запитване. Уредбата относно преюдициалните запитвания
съгласно нормите на чл. 628-632 от ГПК касае действията на националния съд по
отправяне на запитване по конкретно дело. Логично, когато в производството по
делото е разгледан с участието на страните и е решен от съда въпросът дали да
бъде отправено запитване и преюдициалното запитване е изготвено и отправено до
СЕС, то производството по това дело следва да бъде спряно, за да бъде изчакано
произнасянето на СЕС и затова определението за спиране не подлежи на обжалване.
Когато обаче друг съд, различен от отправилия преюдициалното запитване съд,
постановява определение за спиране на делото до произнасянето от СЕС, нормата
на чл. 631,ал.1,изр.2 е неприложима. В този случай подлежи на преценка както от
първоинстанционния съд, така и от последващите съдебни инстанции, въпрос,
различен от разглеждания в производството по чл. 628-630 от ГПК, именно в
рамките на което се постановява определението по чл. 631,ал.1 от ГПК. Този
въпрос е дали е налице основание за спиране на производството с оглед на това
какъв е разглежданият спор и дали произнасянето на СЕС по отправеното от друг
съд преюдициално запитване е задължително в конкретния случай за решаването на
този именно спор при условията на чл. 633 от ГПК. Затова подадената от
жалбоподателя частна въззивна жалба против определението на въззивния съд за
спиране на въззивното производство по спора е допустима и следва да бъде
разгледана от апелативния съд съгласно чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 във вр. с чл.
274,ал.1,т.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 229,
ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в
закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по
отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища в Република България. Несъмнено е, че
преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и
прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на
чл. 633 от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг
български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по
него. За спазването на това законово изискване логично следва, че български
съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, следва да спре
разглежданото от него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от
друг български съд, производството пред който е спряно на основание чл.
229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. Основанието за спиране в този
случай е нормата на чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК. Спирането е
обосновано само когато се установи, че спорът, който съдът разглежда, включва и
решаването на въпрос, който е поставен с преюдициалното запитване. Неоснователно
е следователно оплакването на жалбоподателя, че в случая окръжният съд няма
основания да спира производството по делото, тъй като не той, а РС-Луковит е оправил
преюдициалното запитване, както и че липсва посочване на коя от хипотезите на
чл. 229,ал.1,т.т.1-7 от ГПК окръжният съд основава спирането.
В случая окръжният съд като
въззивна инстанция е спрял производството по делото именно на основание чл.
229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК, като в мотивната част на определението окръжният
съд изрично посочва, че постановява спирането на основание чл. 631,ал.1 от ГПК
и излага съображенията за наличие на това основание, като в диспозитива
посочва, че спирането е на основание чл. 633 във вр. с чл. 631 от ГПК. В
обжалваното определение окръжният съд изрично е посочил въпросите, които са
отправени с преюдициалното запитване. Неоснователно е затова оплакването,
заявено в частната жалба, че зададените от РС-Луковит въпроси не са посочени в
определението. Посочени са именно трите
въпроса, които са видни от публикацията в Официалния вестник на ЕС от
24.08.2020 г., съгласно която е образувано Дело С-262/20 на СЕС по преюдициално
запитване, отправено от Районен съд Луковит (България) на 15.06.2020 г. – VB/Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, а именно: 1. Ефективната защита по чл. 12, б “а“ от Директива 2003/88/ЕО, изисква ли
нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е
по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?; 2. Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от
Хартата за основните права на ЕС, изисква ли определената в националното право
нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор,
да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?; 3. Ефективното постигане на целта по § 8 от
преамбюла на директива 2003/88/ЕО - да се
ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна
уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд,
включително на заетите в публичния сектор? Видно е, че тези въпроси се отнасят до тълкуване
на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията
на работното време, като конкретно касаят защитата при полагането на нощен труд
от полицаи и пожарникари. Несъмнено е, че решение на СЕС по това преюдициално
запитване следва да бъде съобразено в случая съгласно чл. 633 от ГПК от
постановилия спирането на производството по въззивното дело окръжен съд, тъй
като разглежданият спор е именно за дължимо на ищеца от ответника сума за
допълнително възнаграждение за положен и неизплатен нощен труд. Неоснователно е
затова и оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд не е обосновал
наличието на основание да спре производството по своето дело с оглед
отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване.
Установява се при тези
обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното определение
на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в открито съдебно заседание
на 8.10.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по в.гр.д.
№ 1524/2020 г., с което е спряно производството
по делото до приключване на Дело С-262/20 на СЕС.
Определението
може да се обжалва от жалбоподателя Д.Г.Б. с касационна частна жалба при
условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр. София
в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)