Р Е Ш Е Н И Е
№….........../03.02.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 14644 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „М.п.м.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
(правоприемник на „М.п.м.“ ЕООД, ЕИК ***, с предишно наименование „К.“ ООД)
срещу М.Т.П., ЕГН **********,***, положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 1951,39 лв.,
заплатена без основание в полза на ответницата с платежно нареждане № 241058 от
25.09.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20862/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, на 25.09.2019 г. ищецът „М.п.м.“ ООД
(с предишно наименование „К.“ ООД) наредил превод в размер на сумата от 1951,39
лв. по банкова сметка *** М.П. с основание „хонорар за месец 08.2019“.
Посочената сума не се следвала на ответницата, тъй като същата не била в
правоотношения с дружеството. Затова и веднага след узнаването за погрешно
извършения превод служител на ищцовото дружество се свързал по телефон с
ответницата с молба за връщане на сумата, като отделно отправил до нея и
писмена покана със срок за доброволно изпълнение до 17.10.2019 г. Въпреки това
обаче средствата така и не били върнати.
За посочената сума ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли за уважаване
на предявения иск и претендира разноски по исковото и заповедно производство.
В
срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответницата депозира отговор
на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Оспорва обстоятелството, че сумата е
недължимо платена.
По
същество моли за отхвърляне на иска.
В
открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, с която поддържа иска и моли за уважаването му, както и
за присъждане на разноски за исковото и заповедно производство, вкл. адвокатско
възнаграждение.
Ответницата
не се явява лично и не се представлява.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Положителният
установителен иск, с който съдът е сезиран, е допустим, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 20862/2019 г.
по описа на Районен съд – Варна, видно от които в полза на ищеца „М.п.м.“
ООД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
процесната сума от 1951,39 лв., ведно със законна лихва, срещу ответницата М.Т.П., като заповедта е
връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителният
иск е предявен в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415 ГПК.
Предмет на иска е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираното в
заповедта за изпълнение парично вземане за получена без основание сума, поради
което основателността на претенцията с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД е обусловена от
наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно:
даването, респ. получаването на сумата и липсата на основание за това. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното вземане,
както и неговия размер. Липсата на основание е отрицателен факт от
действителността, поради което е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва, а именно наличието на правно основание за настъпилото
имуществено разместване на блага.
От представеното платежно нареждане от 25.09.2019 г. (л. 3 от заповедното
дело пред РС-Нови Пазар) се установява, че ищецът „К.“ ООД е наредил в полза на
ответницата М.П. банков превод на сумата от 1951,39 лв. по посочена банкова
сметка *** ***, открита в „Юробанк България“ АД, с
отразено основание на превода „хонорар за м.08.2019 г. от името на FS&HRM”.
От постъпилите и приети по делото книжа от „Юробанк
България“ АД – банково удостоверение и извлечение от сметка (л. 61-66) се
изяснява, че посочената банкова сметка ***.03.2018 г. и активна към 24.01.2022
г., като неин титуляр е ответницата. Установява се още, че сметката е заверена
с преведената от ищеца сума в размер на 1951,39 лв. на 25.09.2019 г., както и
че са изтеглени 1900 лв. от тази сума, от които 1500 лв. на 26.09.2019 г. и 400
лв. на 27.09.2019 г.
Видно от приложената покана за доброволно изпълнение от 01.10.2019 г. (л. 4
от заповедното дело пред РС-Нови Пазар), ищецът е поканил ответницата да върне
в 15-дневен срок неоснователно получената сума, която била преведена по грешно
по нейна банкова сметка, ***, чийто имена частично съвпадат с нейните, и на
което се дължи въпросният хонорар. В писмото се съдържат и данни за
предварително проведен телефонен разговор с ответницата, в който тя възразила,
че вече била похарчила сумата. Поканата е връчена на ответницата на 02.10.2019
г. (л. 6 от заповедното дело), като няма данни сумата да е върната нито в
указания срок на поканата, нито след това.
От обсъдените писмени доказателствени средства се доказва имущественото разместване на блага, при
което ответницата се е обогатила за сметка на ищеца с процесната сума.
По отношение на правното основание
за това обогатяване особеният представител на ответницата не е ангажирал
никакви доказателства. Отразеното такова в платежното нареждане, от друга
страна, се разколебава от съдържанието на обсъдената покана, според което
въпросният хонорар се е следвал на трето лице. Следователно ответницата не е
установила по делото, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
правно основание за получаване и задържане на преведената й от ищеца сума,
респ. същата подлежи на връщане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, предявеният установителен иск се явява
основателен и следва да бъде изцяло уважен, като се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1951,39
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 07.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер на 244,03 лв., от
които 39,03 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за особен представител, 5 лв.
такса за съдебно удостоверение. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва
да се присъжда на ищеца, тъй като не са представени доказателства за реалното
заплащане на такова (съобр. т. 1 от Тълкувателно
решение 6/2012 г. ОСГТК на ВКС).
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Такива са присъдени в полза на ищеца с издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 89,03 лв., като същата сума следва да бъде възложена в тежест на
ответницата, съобразно изхода на делото.
При извода за основателност на предявения иск, разноски на ответната страна
не се следват, а отделно такива не са и сторени, нито претендирани.
На особения представител следва да бъде изплатено възнаграждение в размер
на 200 лв. за процесуалното представителство на ответницата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, че ответницата М.Т.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца
„М.п.м.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от
1951,39 лв. (хиляда деветстотин петдесет и един лева и тридесет и девет
стотинки), преведена без основание с платежно нареждане № 241058 от 25.09.2019
г. по банкова сметка *** ***, открита в „Юробанк
България“ АД, и получена от нея на същата дата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20862/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Т.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„М.п.м.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 244,03 лв. (двеста четиридесет и четири лева и три стотинки) за сторените в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Т.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„М.п.м.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 89,03 лв. (осемдесет и девет лева и три стотинки) за сторените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на
особения представител адв. К.П.,***,
за осъщественото процесуално представителство на ответницата М.Т.П. в размер на 200 лв. (двеста
лева) от внесения за целта депозит,
за което да се издаде разходен касов ордер.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: