РЕШЕНИЕ
Номер1788/7.10.2019г. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На първи октомври Година
две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3662 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Евразия 2013" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Н.М., депозирана чрез пълномощник- адвокат А.Х., ВАК против Наказателно
постановление № 03-005797 от 04.05.2016 година на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 10000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 и
чл. 61, ал. 1 и от Кодекса на труда КТ).
С жалбата се иска отмяната на НП. На първо
място, се сочи, че НП не е връчено на
жалбоподателя по императивно установения ред, посочен в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
За съществуването му възз. разбрал от публичен
изпълнител, в НАП-Варна, когато на 30.01.2019 г., е получил препис от същото.
Нарушена била нормата на чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗАНН,
тъй като в НП не било посочено името на актосъставителя,
длъжността му и местослуженето, посочен бил само
номера на АУАН и датата му. При съставянето на НП не били спазени и
императивните разпоредби на чл. 57, ал. 5 от ЗАНН, с което се затруднява
съществено правото на защита на жалбоподателя. В обстоятелствената част на НП липсвали детайли около самата проверка по спазване
на трудовото законодателство: не било пояснено, как проверяващият екип е
стигнал до категоричния извод, че именно дружеството жалбоподател извършва
строителни дейности в обекта.
В
съдебно заседание , въззивната страна, редовно
призована се представлява от адв.Х., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Ицлага аргументи ца недоказаност
на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено,
като сочи, че нарушението е доказано.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През
месец февруари 2016 год. служител на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.Н.И., съвместно със служител на Инспектората на ИТ извършили
проверка на строителен обект „Ваканционни жилища" УПИ 83404.5031.556 по
кадастрална карта на с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл.
Варна, посочен от служителя Инспектората. На място били заварени четири лица,
които не знаели за кого работят, а посочили, че са се уговорили с човек от
града. Обектът бил ограден с ограда , на която имало поставена информационна
табела, на която било отразено, че строител е „Лидер АМТ“ ЕООД, а възложител е „Евразия 2013“ ООД. След проверката на
място, органите на Д“ИТ“ посетили офиса на „Лидер АМТ“ ЕООД, като открили
административно производство на дружеството. Били снети сведения на управителя
М.Д., която посочила, че представляваното от нея дружество„Лидер АМТ“ ЕООД е
било на обекта до около 10.05.2015г.. Посочила още, че към момента на
проверката дружеството няма работници на обекта. Представила и договор за
строителство от 31.05.2013г. между представляваното от нея дружество като
изпълнител и „Евразия 2013“ ООД, като възложител. Св.И. и негов колега посетили
и офиса на „Евразия 2013“ ООД, където установили управителя на дружеството – Н.М. и открили административно производство на дружеството. На 11.02.2016г.
св.И. и негов колега посетили отново горепосочения обект и установили, че там
се намират две лица, които лепели плочки на втория етаж на сградата. Тези лица
били същите, констатиани при предходната проверка. Когато
видели служителите на Д“ИТ“, двете лица избягали. Впоследствие те били
установени с помощта на полицията. Едно от тях било лицето И.Е.А. ЕГН**********.
Последният попълнил собственоръчно декларация, че работи за Н./Н., че лепи плочки и че няма трудов и граждански договор.
Собственоръчно А. вписал, че се срещнал с Н. в гр.Варна, в края на януари или
началото на февруари, като се разбрали да започне работа в с.Шкорпиловци.
Посочил още, че не се били уговорили за сума, а се разбрали ако хареса работата,
че ще го назначи, като му разрешил да спи в обекта.
С постановление от
11.02.2016г. , на основание чл.405а, ал.1 от КТ, св.И. обявил съществуването на
трудово правоотношение между въззивното дружество
и работника лицето И.Е.А..
Постановлението не било връчено на управителя на въззивното
дружество. Проверяващите органи описали констатациите си и в констативен
протокол №ПР1605749/24.02.2016г.
С оглед горните констатации, на 24.03.2016г. св.И.,
на длъжност инспектор в Д“ИТ“-Варна съставил
против въззивника АУАН №03-005797 за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като
приел, че същото се състои в това, че дружеството в качеството си на
работодател е допуснал лицето И.Е.А. ЕГН ********** да изпълнява трудови
функции „лепене на плочки" с място на работа - строителен обект
„Ваканционни жилища" УПИ 83404.5031.556 по кадастрална карта на с.
Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна, с
определено работно време и договорено трудово възнаграждение без да е сключил
трудов договор в писмена форма между страните на трудовото правоотношение
работник и работодател. Приел още, че
нарушението е установено при извършена проверка по работни места в
описания обект на 11.02.2016г. АУАН бил съставен в отсъствието на
представляващия въззивното дружество и не бил връчен.
На 20.04.2016г. АУАН бил публикуван в интернет страницата на ИА ГИТ.
АНО изцяло
възприел фактическите и правните
констатации на актосъставителя и наложил „Евразия
2013“ ООД административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 10 000лв.
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от
Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Н.И.,
депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът
изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се
установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.И.,
дадени с.з., АУАН, идентификационна
карта, декларации, договор, обяснения, протокол от извършена проверка и от
останалите писмени доказателства по делото.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал
доказателства за редовното връчване на НП . Съдът приема, че липсва спор
относно адреса на жалбоподателя- гр.Варна, Приморски парк 563, №271 , ет.2
– адрес публикуван в търговския
регистър към 08.02.2017г. т.е. към датата на изпращане за връчване на НП,
съгласно приложените документи- НП е изпратено за връчване на 08.02.2017г.
Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая в оригинал
на НП /приложен по преписката/ не се
съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата
инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58
ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На
първо място, в НП не е налице
отбелязване, че жалбоподателят е
бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и не се съдържа
отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта
на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана
върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От
което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят
7-дневен срок за обжалването му пред въззивната
инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от
нарушителя, НП влиза в сила. НП би влязло в сила едва след изтичане на
7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е
открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било
редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно
връчено. Съгласно нормата на чл. 58 ал.2
от ЗАНН, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения
от него адрес, но така и че новият му
адрес е неизвестен. В процесното НП не се съдържа
текст, че новият адрес на наказаното лице е неизвестен. Нещо повече, такъв нов
адрес въобще не е наличен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за
да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсва
втората предпоставка – органа не е извършил необходимите действия за да
установи, че адреса на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че
изпращането на едно писмо с обратна разписка не е достатъчно за да
обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното
известие за доставяне, Български пощи удостоверяват, че „пратката не е
потърсена“. Нещо повече, въззивното дружество бе призовано по настоящото дело именно
на тази адрес. Поради това настоящият въззивен състав
намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на
разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание,
поради което въззивната му жалба не би могла да се
явява просрочена. Последната е депозирана пред ВРС 06.02.2019г., чрез АНО /
друг е въпроса, че е постъпила във ВРС на 09.08.2019г., и то след изпращане на
две писма от РС-Варна с които преписката е изискана, като очевидно е пътувала
от Д“ИТ“ до ВРС повече от 6 месеца и предвид липсата на годни доказателства по
преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок.
В горния смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични
казуси- например Определение по частно к.адм.дело
№ 3 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година;
Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда
за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело №
3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година; Определение по
частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.;
Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018
година на съда ;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа
за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.
Поради това жалбата е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по
делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399
от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени
от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе
разпоредби органът, който може да налага адм.
наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено
от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция
„ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от
ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на
ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на
„ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции
„ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. АУАН също е
съставен от компетентен орган- инспектор в Д“ИТ“.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в отсъствието на представляващия
ООД, тъй като след връчена покана същият не се е явил за съставяне на АУАН.
Последният е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е
съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен
субект.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.
Спазено
е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Въпреки горното, съдът намира, че в хода
на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.
В хода на АНП е нарушена процедурата по
връчване на АУАН, поради което е ограничено правото на защита посредством
нарушеното право на участие в АНП на санкционираното лице. АУАН е връчен по
реда на чл.
416, ал.3 от КТ. Посочена разпоредба за връчването на АУАН е специална по
отношение на аналогичната обща разпоредба на ЗАНН, поради което приложима е
първата. Разпоредбата предвижда, че актът за установяване на
административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при
невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му
адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет
страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният ред
за връчване на АУАН по чл.
416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на
нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписана е
процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния
му адрес или по месторабота- връчването се извършва чрез поставяне на съобщение
за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в
интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на
последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете
предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и
при ненамиране на адреса на управление. В случая по АНП не са приложени каквито
и да било доказателства, че представляващия дружеството е бил търсен,
призоваван и прочие за връчване на АУАН.. Не са представени доказателства и че
актът е изпращан по пощата за връчване, че лицето не е намерено на посочения
адрес. Приложените обратни разписки по преписката, касаят призоваване на
връчване на протокол от извършената проверка и за съставяне на АУАН. Липсват
доказателства за призоваване за връчване на АУАН. Към момента на съставяне на
АУАН – 24.03.2016г., в търговския регистър общодостъпен за всички е бил посочен
адрес на управление *** . Въпреки това
липсват доказателства АУАН да е изпращан за връчване на този адрес.
Всъщност актосътавителят е нямала никакво
правомощие да предприеме връчване на АУАН чрез поставяне на
съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, в интернет страницата
на ИА ГИТ преди да изчерпа възможността за лично връчване на представляващия
дружеството и изпращане по пощата срещу обратна разписка. Предвиденото
задължение за контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява
гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще
им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита.
Като е предприел подобни действия по връчване на АУАН при липса на
предпоставките на чл.416, ал.3 от КТ, актосъставителят е
опорочил цялото АНП. Преди издаване на наказателното постановление, наказващият
орган не е съобразил и приложил разпоредбата на чл.
52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя
краен акт. При това положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните
превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на
санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере
фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира
адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който наказаният субект
участва в производството е в неговата съдебна фаза. АНО е нарушил правото му на
участие, респективно правото му на защита в досъдебната фаза на процеса, като
никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че горното съставлява
съществено процесуално нарушение, влечащо след себе си незаконосъобразност на
НП. В този смисъл неоснователно е твърдението на представителя на наказващия
орган относно липсата на процесуални нарушения при издаването на НП.
Отделно
от горното съдът намира, че неправилно е приложен и материалния закон. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал. 1 и от Кодекса на труда.
От обективна страна състава на това
нарушение изисква деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице
и да е допуснал същото до работа без да има сключен трудов договор в писмена
форма.
Съгласно §1, т.1 от
КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа.
В конкретния случай по делото няма спор,
че към датата на проверката лицето И.Е.А.
е бил заварен на строителен обект „Ваканционни жилища" УПИ
83404.5031.556 по кадастрална карта на с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна, на който строителен обект е била поставена
информационна табела, че възложител на строежа е въззивното
дружество. Няма спор и по отношение на това, че към същата дата А. не е имал
сключен трудов договор с въззивника.
В същото време обаче в хода на съдебното
следствие не бяха събрани каквито и да било доказателства, още по-малко пък
безспорни и категорични такива, които да установят, че към тази дата А. е бил в
трудови правоотношения с въззивното дружество.
За да е налице такова правоотношение
следва работника да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа,
да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки,
отпуски и т.н.
В случая в хода на съдебното следствие не
бяха събрани доказателства, че към датата посочена в акта А. е била нает от въззивното дружество да извършва някаква работа в негова
полза. Напротив от приложената по преписката декларация от А. е видно, че той е посочил , че работи Н./Н. без да
сочи работно време, заплата/ надница и др. елементи на трудово правоотношение.
В приложеното на гърба на декларацията саморъчно обяснение пък е записано, че А.
се е разбрал с лице на име Н. да започне в с.Шкорпиловци. Посочено е още, че е
нямало уговорка за точна сума. Идентични са декларацията и обясненията на
другото лице завалено в обекта, който съобщава, че работи за Н./Н.. Нито от страна на актосъставителя,
нито от страна на АНО е проведено разследване кое е било това лице Н., а в
декларацията Н./Н. и има ли нещо общо с въззивното дружество, можело ли е да договаря и да наема лица
на работа. Обстоятелството, че дружеството изпълнител/ строител на строителния
обект „Лидер АМТ“ ЕООД е декларирано , че няма работници на строежа не променя
този извод. Никъде от представения по делото договор за строеж не става ясно
какви конкретно СМР е следвало да извърши строителя, нито пък срокът за тяхното
извършване, за да се направи извод, че „Лидер АМТ“ ЕООД няма отношение към
извършените дейности в обекта. Обстоятелството, че част от цитираното в
декларацията име Н./Н. съвпада с малкото име на
представляващия въззивното дружество не променя този
извод за недоказаност. В обясненията си по преписката лицето И.А. е категоричен,
че уговорка за заплащане на някакво конкретно възнаграждение не е имало. Не се
съобщават данни и за работно време.
В АУАН и НП е посочено, че между А. и въззивното дружество имало уговорено работно време и договорено трудово възнаграждение.
Доказателства обаче в подкрепа на горното не са ангажирани. В тази връзка
следва да се отбележи, че констатирането на лице в обекта на контрол, което лепяло
плочки само по себе си не установява наличието на трудово правоотношение. Както
бе посочено по-горе за да е налице такова следва работника да е бил нает от
работодателя да престира труд в негова полза, при
определено от работодателя работно време, работно място и пр. и то срещу
заплащане. С оглед на всичко изложено по-горе и като счете, че по делото
липсват безспорни и категорични доказателства, които да установят че въззивното дружество е имало качеството на работодател
спрямо лицето И.Е.А. към 11.02.2016год. съдът прецени, че атакуваното НП се
явява издадено и в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-005797 от 04.05.2016 година
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което
на „Евразия 2013" ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Н.М. е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 10000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 и
чл. 61, ал. 1 и от Кодекса на труда.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: