Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 26.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа
търговско дело № 806 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 694 ТЗ.
Образувано
е по искова молба на А.С.Б. и Р.Л.Б.,
двамата граждани на Великобритания, с адрес: ********, ********, Великобритания, предявена срещу „С. - БГ“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********,
обявена по т. дело № 1249/2011 г. по описа на СГС, за установяване
съществуването на техни вземания приети и оспорени, съответно неприети от
синдика за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на дружеството.
Ищците
твърдят, че с молба от 27.02.2012 г. предявили в срок вземания спрямо
неплатежоспособното дружество „С. - БГ“ ЕООД, както следва: необезпечено
вземане за главница по предварителен договор в размер на 40040,40 евро с левова
равностойност 78312 лева, претендирано в условията на евентуалност като парична
равностойност на дължима непарична престация за сключване на окончателен
договор, компенсаторно обезщетение за пълно неизпълнение на договора и като
подлежаща на връщане сума, дадена без основание, при отпаднало или с оглед
неосъществено основание; необезпечено вземане в размер на 62720 евро с левова
равностойност 122667 лева - неустойка за забавено изпълнение на задължението на
ответното дружество в качеството му на прехвърлител по предварителен договор да
предаде фактическата власт върху недвижим имот за периода 02.10.2007 г. - 17.01.2012
г.; необезпечено вземане в размер на 62720 евро с левова равностойност 122667
лева - неустойка за забава, дължима за периода 02.10.2007 г. - 17.01.2012 г. за
неизпълнение на задължението за прехвърляне на вещните права върху имота и
необезпечено вземане за законна лихва за забава за периода от 18.02.2012 г. до
окончателното плащане на главницата. Общият размер на предявените вземания,
възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, възлизал
на сумата 165480 евро с левова равностойност 323650 лева. Вземанията
произтичали от неизпълнение на задълженията на „С. - БГ“ ЕООД (в
несъстоятелност) като продавач по предварителен договор за продажба на недвижим
имот, сключен на 14.04.2006 г.. С плащания, извършени на 29.04.2006 г.,
21.04.2007 г. и 26.07.2007 г. А.С.Б. и Р.Л.Б. превели на „С. - БГ“ ЕООД (в
несъстоятелност) уговорените в предварителния договор 3 вноски от цената на
имота в общ размер от 40740,40 евро, като поради забава на продавача да изгради
недвижимия имот, предмет на договора, не изпълнили задължението си за заплащане
на четвъртата вноска. От друга страна, дружеството-продавач апортирало
недвижимия имот, с което действие престанало да е титуляр на правото на
собственост върху него и направило обективно невъзможно провеждането на иск по
чл.19, ал.3 ЗЗД. Задължението за изграждане на сградата било непарично по своя
характер, затова ищците претендират пазарната му равностойност и предявяват иск
за реалното му изпълнение, който с оглед откритото производство по
несъстоятелност е установителен. При условията на евентуалност претендират
сумата да им се дължи като обезщетение вместо изпълнение, съответно като
вземане за изравняване на неоснователно обогатяване при всяка от хипотезите на
чл. 55, ал.1 ЗЗД. Наред с главното вземане претендират да се установи дължимост
и на неустойки за забавено изпълнение на задължението за предаване фактическата
власт върху имота и за забавено изпълнение на задължението за прехвърляне на
вещните права върху него. Върху главницата се претендира и обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Ответникът
не оспорвал вземанията и извършил отказ от изтекла по отношение на тях
погасителна давност. Временният синдик на „С. - БГ“ ЕООД не приел за
удовлетворяване в производството вземането за неустойка за забава за периода
02.10.2007 г. - 17.01.2012 г. за неизпълнение на задължението за предаване на
фактическата власт върху недвижимия имот в размер на 62720 евро с левова
равностойност 122667 лева. Но другите вземания включил в списъка на приетите
такива. С възражение, вх. №39313/09.04.2012 г. пред СГС друг кредитор на
длъжника – „РМС Т. – БГ“ ЕООД, ЕИК*********, оспорил приемането на останалите
вземания на ищците. С определение №798/01.02.2013 г. по т. д. №1249/2011 г.
съдът по несъстоятелността уважил възражението на „РМС Т. – БГ“ ЕООД и оставил
без уважение възражението на ищците, в резултат на което никое от предявените
вземания не било част от одобрения списък на приетите за удовлетворяване в
несъстоятелността вземания, което налагало провеждането на исковете за
установяване на тяхната дължимост.
По
така предявената искова молба било образувано търг. дело № 773/2013 г. на СГС,
ТО, VІ-9 състав, в рамките на което е извършена размяна на книжа и са събрани
доказателства, но постановеното съдебно решение е обезсилено, поради
неучастието на задължителен необходим другар – кредитора, по възражение на
който вземанията на ищците са били изключени от списъка на приетите вземания.
Не е имало основание решението да бъде обезсилено по отношение на предявените
искове за установяване съществуването на неприети от синдика вземания, тъй като
по тези искове (за сумата 122667 лева – мораторна неустойка за непредаване на
фактическата власт върху недвижимия имот) страните в производството са
конституирани съответно на изискванията на ТЗ. С оглед указанията на въззивния
съд, на ищците е дадена възможност да приведат исковата си молба в съответствие
с изискванията за редовност, като насочат исковете си срещу всички пасивно
легитимирани субекти. В изпълнение на указанията е постъпила молба, в която
ищците сочат нов факт, настъпил в хода на производството, а именно влязло в
сила на 28.02.2015 г. съдебно решение, с което е признато за установено, че
„РМС Т. – БГ“ ЕООД, ЕИК********* не е носител на вземания от длъжника „С. - БГ“
ЕООД (н). С влизане в сила на това решение, с което със сила на пресъдено нещо
е отречено кредиторовото качество на „РМС Т. – БГ“ ЕООД, ЕИК*********, това
дружество се явява трето за производството по несъстоятелност лице и участието
му в настоящото производство е лишено от правен интерес. Този факт е бил
известен на процесуалните представители на ищците, но не е релевиран в
подадената срещу въззивното решение касационна жалба. Тъй като делото е върнато
за ново разглеждане само с оглед осигуряване участието на правен субект, който
с отпадане на кредиторовото му качество вече няма право на такова участие,
настоящият състав намира, че не се налага да бъде повторена дейността по
събиране на доказателствата. Независимо от това е необходимо да се изложат
основните възражения и доводи на страните при размяната на книжа.
От
страна на ответника е подаден отговор, в който възразява срещу процесуалната
допустимост на исковете и реда за тяхното разглеждане, които възражения са
неоснователни. При наличие на двама пълномощници на ищците, всеки от тях
разполага с пълна представителна власт за извършване на процесуални действия,
поради което фактът, че исковата молба е подписана само от един от
упълномощените адвокати, по никакъв начин не се отразява върху нейното редовно
предявяване. От друга страна на евентуални недостатъци при учредяването и
упражняването на представителна власт може да се позовава само ненадлежно
представляваната страна, но не и насрещната такава – т.2 от Тълкувателно
решение №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Предмет на спора са искове, предявени по
реда на чл.694 ТЗ, затова и същите се разглеждат по реда на глава 32 ГПК – чл.
365, т.4 ГПК, като подробно обоснованите доводи за това дали вземанията
произтичат или не от търговска сделка, са напълно ирелевантни.
По
отношение основателността на исковете несъстоятелният длъжник твърди, че между
страните не бил сключен предварителен договор, като същият не бил подписан от
представляващ дружеството. Дори да бил сключен, договорът не бил породил
действие, тъй като купувачите по него не изпълнили задължението си да заплатят
първата дължима вноска в уговорения срок. Вземанията били погасени по давност.
Неустойки не били дължими, тъй като ищците не били изправна страна по договора.
Размерът на неустойките накърнявал добрите нрави, затова били нищожни.
Кредиторите имали възможност да влияят върху размера на акцесорните вземания,
като сами определяли момента, в който да претендират неустойките. Оспорва „С. -
БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) да е било в някакви правоотношения с „Б. С.Т.“
Лимитид, което било избрано от купувачите по предварителния договор и нямало
право да представлява ответника при извършване на плащнията.
С
определение от 27.02.2017 г. съдът е конституирал, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, като страна в производството Р.П.Т., в качеството й на синдик на „С. - БГ“
ЕООД (н). Същата не изразява становище по предявените искове.
В
допълнителната искова молба ищците поддържат исковете и оспорват възраженията
на ответника. Твърдят, че били изпълнили точно всичките си задължения по
договора, като последното плащане не било дължимо поради липсата на писмено
уведомление от продавача месец преди изграждането на сградата. Незабавно след
подписването на Акт, образец 15 на 09.02.2010 г., ответникът заявил за вписване
в търговския регистър апорт на всички недвижими имоти, включително и на този,
предмет на предварителния договор, сключен между страните. Клаузата за
автоматично разваляне при неплащане на вноските по чл. 6.1, изр. 2 от договора
била нищожна поради противоречието й с чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Уговорените неустойки
не накърнявали добрите нрави, а видно от последващото поведение на длъжника,
ищците имали интерес от уговаряне на неустойките, които били за различни форми
на неизпълнение и се дължали кумулативно. Потвърдителните писма за получени от
ищците плащания са подписвани от представители на „Б. С.Т.“ Лимитид, което било
овластено от продавача да комуникира с клиентите и да получава плащания по
предварителните договори. Давността върху вземанията била прекъсната с
подадената през 2012 г. молба за предявяване на същите в производството по
несъстоятелност.
В
допълнителния отговор ответникът „С. - БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) поддържа
възраженията си, като счита, че отказът от изтекла погасителна давност не
поражда последици, съответно извършването му от вече бивш управител на
дружеството не го обвързва.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Видно
от представения предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, на
14.04.2006 г. между ищците, в качеството им на купувачи и „С. - БГ“ ООД
(правноорганизационна форма към момента на сключване на договора), в качеството
на продавач, възникнало облигационно правоотношение със съдържание задължението
на продавача да прехвърли на купувачите правото на строеж, съответно правото на
собственост с обект недвижим имот, представляващ апартамент А304, със застроена
площ от 45,03 кв.м., изграден в жилищна сграда „Ди Орчард“, в гр. Банско, срещу
задължението на купувачите да заплатят цена от 66734 евро, платима на 4 вноски,
уговорени в т.2.2 от договора. Първата вноска, представляваща 15 % от дължимата
цена следвало да бъде заплатена на 29.04.2006 г., втората вноска,
представляваща 20% - при приключване на втория етаж, третата вноска от 25%
следвало да се заплати при завършване на покрива, удостоверено със съставянето
на акт, образец 14 и последната вноска от 40% или 26693,60 евро – при
завършване на обекта, удостоверено с подписване на акт, образец 15. Недвижимият
имот следвало да бъде изграден и предаден на купувачите, въведен в експлоатация
и във вида, определен с договора, в срок от 01.07.2007 г. до 01.09.2007 г. (т.3
от договора). Сключването на окончателния договор следвало да се извърши в
30-дневен срок от въвеждане на сградата в експлоатация, за който факт
купувачите следвало да бъдат уведомени от продавача – т.2.3 от договора. При
неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията по т.2.3 за прехвърляне
правото на строеж/собственост върху имота и т.3 за предаването му в уговорения
вид, продавачът дължал на купувачите мораторна неустойка в размер на 0,1% върху
внесените суми за всеки ден забава.
Страните
се съгласили всички плащания помежду им да се извършват чрез посредник – „Б. С.Т.”
Л., Великобритания, като приели, че задълженията на страната-купувач да заплати
цената се считали изпълнени при постъпване на сумите в банковата сметка на
посредника.
С
писмо от 01.06.2006 г. „Б. С.Т.” Л. обективирало потвърждение на факта на
получаване на сумата 10010,10 евро – първоначална вноска от цената на
апартамент „Ди орчард” А304 от А.Б. и превеждането й на строителя, съответно с
писма от 15.05.2007 г. и 10.09.2007 г. са потвърдени получаването на втора
вноска в размер на 13346,80 евро и на трета вноска от 16683,50 евро, както и
прехвърлянето на сумите в полза на строителя на апартамента.
В
молба, депозирана по търг. дело №51/2011 г. на Плевенски окръжен съд,
управителят на „С. - БГ“ ЕООД И.В.М.изрично признал, че дружеството дължи на А.С.Б.
и Р.Л.Б. сумата 400740,4 евро, платена по предварителен договор от 14.04.2006
г. за покупка на апартамент А304, като дружеството било в забава по отношение
на задълженията си за снабдяване на сградата с акт, образец 16, сключване на
окончателен договор и предаване владението върху имота, заради което дължало
мораторна неустойка. В молбата е релевиран и изричен отказ от изтекла давност.
В
производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което няма
основание да не бъде кредитирано, но не установява факти, за които да са
необходими някакви специални знания, с каквито съдът да не разполага. Вещото
лице не е установило дали плащанията на суми, съгласно писмата на дружеството
посредник - „Б. С.Т.” Л., са били счетоводно отразени в книгите на ответника.
Размерът на уговорената неустойка по т.6.2 от договора за периода 02.10.2007 г.
– 17.01.2012 г. възлиза на сумата 62823,39 евро, а ако в периода се включи и
18.01.2012 г. възлиза на 62863,43 евро.
Въз
основа на заключението на съдебно-техническата експертиза следва да се приеме,
че средната пазарна стойност на процесния недвижим имот –апартамент А304 с площ
от 45,03 кв. м., към 18.01.2012 г. е в размер на 57100 лева.
Не
е спорно и вписванията по партидата на „С. - БГ“ ЕООД (н) установяват, че с
решение №108/18.01.2012 г. по търг. дело № 1249/2011 г. на СГС, е открито
производство по несъстоятелност на дружеството.
С молба от 27.02.2012 г. ищците
предявили в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ за принудително удовлетворяване в
производството по несъстоятелност вземане в размер на 40 040,40 евро, с
левова равностойност 78 312 лева – главница, дължима на договорно,
евентуално извъндоговорни основания, необезпечено вземане за неустойка в размер
на 62720 евро, с левова равностойност 122667 лева, дължима за забавено
неизпълнение на задължението за предаване на фактическата власт върху
недвижимия имот, предмет на предварителния договор за периода 02.10.2007 г. -
17.01.2012 г. и мораторна неустойка в същия размер и за същия период, но
обезщетяваща вредите от неизпълнението на задължението за прехвърляне на
вещните права върху имота, като върху главното и акцесорните вземания се
претендира и заплащане на законната лихва, считано от 18.01.2012 г. до
окончателното им плащане.
Временният синдик на „С. - БГ“ ЕООД приел
предявените вземания за главница и мораторна неустойка за забавено изпълнение
на задължението за прехвърляне на вещните права върху имота, като ги включил в
списъка на приетите вземания, съответно предявената
неустойка за забава в изпълнението на задължението за предаване на фактическата
власт върху недвижимия имот по предварителен договор включил в списъка на
неприетите вземания. Срещу приетите вземания на кредиторите А. и Р.Б. от друг
кредитор било депозирано възражение, а самите те оспорили включването на
неустойката за забавено предаване на фактическата власт в списъка на неприетите
вземания. С определение № 798 от 01.02.2013 г. на СГС, VІ-13 състав, по т. д. №
1249/2011 г., съдът по несъстоятелността оставил без уважение възражението на
ищците и уважил възражението на „РМС Т. – БГ“ ЕООД. Така никое от предявените
вземания на А. и Р. Б. не било прието за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на „С. - БГ“ ЕООД.
Недвижимият
имот, предмет на предварителния договор – апартамент А304 е апортиран от „С. -
БГ“ ЕООД в капитала на учреденото от него „М.К.” ЕООД, като непаричната вноска
е вписана в търговския регистър на 11.02.2010 г..
Други доказателства
от значение за спора не са ангажирани.
Относно установителните
искове с правна квалификация чл.694 вр. чл. 79, ал.1, предл. 1 и предл.2,
съответно чл.55, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД.
С оглед одобряване на списъка на приетите от синдика
на „С. - БГ“ ЕООД (н) от съда по
несъстоятелността, в който списък предявените от ищците вземания не са
включени, в резултат на уважено възражение на оспорващ ги кредитор и оставено
без уважение тяхно възражение по чл. 690 ТЗ, защитата на претендираните субективни
права на вземания А. и Р.Б. са легитимирани да търсят чрез провеждане на
установителни искове по чл. 694 ТЗ.
Няма съмнение, че в производството ищците твърдят да са
носители на вземания, произтичащи от сключен предварителен договор: главница в
размер на 40040,40 евро с левова равностойност 78312 лева, претендирана като
парична равностойност на непаричното задължение на продавача по предварителния
договор да изгради и прехвърли собствеността върху недвижим имот, което
задължение е трансформирано в парично с откриване на производството по
несъстоятелност на „С. - БГ“ ЕООД (н) или при условията на евентуалност
вземането се твърди да представлява обезщетение вместо пълното неизпълнение на
задълженията на ответното дружество по предварителния договор. Наред с това се
претендират и неустойки, всяка от които в размер на 62720 евро с левова
равностойност 122667 лева за неизпълнение на задължението за предаване на
фактическата власт върху вещта и за непрехвърляне на вещните права върху
същата. Само при установяване на порок при сключването на предварителния
договор или приемане на извод за неговото прекратяване (разваляне) главницата
се търси като подлежаща на връщане сума престирана без основание, на отпаднало
основание или поради неосъществено основание. При съобразяване на
диспозитивното начало, съдът следва да разгледа дължимостта на главницата в
поддържаната от ищците поредност на заявените правопораждащи я факти (основания).
Няма съмнение, че между страните със сключване на предварителния
договор е възникнало облигационно правоотношение, което има комплексен
характер, тъй като включва елементите на предварителен договор за продажба и на
договор за изработка, но договорът е правно средство, насочено към задоволяване
на интереса на страната-купувач да придобие в своя патримониум правото на
собственост върху апартамент А304, срещу цена в размер на 66734 евро с ДДС.
Това означава, че независимо от включените в съдържанието му елементи на
договор за изработка, с оглед същността на кредиторовия интерес, същият следва
да се разглежда като предварителен договор за продажба, който по дефиниция
поражда само облигационен, но не и вещно-транслативен ефект (още повече, че
обектът на вещното право е в процес на изграждане). Основното задължение на продавача
по договора е да обективира волеизявление за сключване на окончателен такъв,
който би транслирал правото на собственост върху апартамент А304 в полза на
купувача. Тази престация, макар да е имуществена има непаричен характер - предметът й е осъществяване на едно правно
действие – извършване на волеизявление в предвидената от чл.18 ЗЗД форма, което
да е елемент от фактическия състав на договор за продажба, наред с
волеизявлението на купувача.
Уговорената цена за придобиването на вещното право страните
са считали за негов еквивалент и тя в техните отношения е пазарната стойност на
непаричната престация на продавача. Заплащането на тази цена е основното
задължение на страната-купувач, което е изпълнено до размера от 40040,40 евро,
формиран от уговорените първа, втора и трета вноски, като по отношение на
четвъртата вноска купувачите упражнили основателно възражение за неизпълнен
договор, тъй като изискуемостта на тази вноска е настъпила на 09.02.2010 г., с
оглед уговорката да е платима при завършването на обекта, удостоверено с
подписването на акт, образец 15, съставен на посочената дата, а към този момент
дружеството-продавач вече било в забава. Така страната-купувач (А. и Р.Б.) е
изпълнила породените от договора свои задължения, които са били с настъпил
падеж, а по отношение на последната вноска упражнила правото да задължи
престацията си до насрещното престиране на продавача, който обаче се разпоредил
с правото на собственост върху имота чрез апорт.
Възраженията на ответното дружество, че предварителният
договор е несключен (не е породил действие), поради невнасяне на първата
уговорена вноска в срок, са неоснователни. Действително, падежът й е бил
29.04.2006 г., а погасяването е извършено на 01.06.2006 г., но
дружеството-продавач е приело плащането без възражения (доказателства да е
обективирало такива няма) и представляващият го управител И.В.М.изрично е
потвърдил влизането в сила на предварителния договор и извършените от
купувачите плащания по същия в извънсъдебно признание. Признанието е достатъчно
за извеждане неоснователността на възраженията на дружеството, свързани с
липсата на представителна власт на лицето, сключило договора от името на
дружеството, още повече по отношение на неговото волеизявление е приложима и разпоредбата
на чл. 301 ТЗ.
Задължението на страната-продавач да сключи окончателен
договор е уговорено като срочно – изискуемостта му страните уговорили да
настъпи в 30-дневен срок от въвеждане на сградата в експлоатация, а сам
продавачът се задължил да я изгради и въведе в експлоатация в срок до
01.09.2007 г.. Това означава, че на 02.10.2017 г. „С. - БГ“ ЕООД (н) изпаднало
в забава по отношение на задължението си да сключи окончателен договор. Това
непарично задължение обаче не се е трансформирало в парично по пазарната му
стойност с постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност за страната-продавач - 18.01.2012 г., както твърдят ищците.
Задължението, породено от сключен предварителен договор
за продажба не подлежи на принудително изпълнение по реда за реализиране на
притезанията (чрез иск за реално изпълнение по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД). И
това е логично с оглед правната му характеристика – страната дължи да
обективира волеизявление, което заедно с волеизявлението на другата страна по
предварителния договор да формира съгласието, необходимо за сключване на
проектираната правна сделка. Затова и правното средство да бъде изпълнено това
задължение е провеждането на конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Иск за
реално изпълнение няма как да е допустим. По същите съображения не е възможно и
това непарично задължение да се трансформира в парично, съгласно чл.617, ал.2 ТЗ. Предявяването на иск за обявяване на сключен предварителен договор за
окончателен такъв е допустимо без значение на обстоятелството, че спрямо една
от страните по договора е образувано производство по несъстоятелност. В този
смисъл е постановеното решение № 503/17.08.2009 г.
по гр. дело № 2941/2008 г. на ВКС, ГК, в което по задължителен за съдилищата
начин е разяснено, че целта на разпоредбата на
чл.637, ал.1 ТЗ е да може в едно производство - това по несъстоятелност да се
разгледат и установят всички вземания, които произхождат от облигационни,
граждански или търговски правоотношения. ВКС приема, че искът по чл.19, ал. 3 ЗЗД не е за имуществено вземане, а за принудително осъществяване на едно
потестативно право, което може да се осъществи само по исков път. Затова и за
невярно се счита, че задължението за прехвърляне собствеността върху един
недвижим имот, съгласно чл.617, ал.2 ТЗ от непарично се превръща в парично,
оценено по пазарната му стойност към момента на откриване производството по
несъстоятелност и че можело да бъде удовлетворено само в рамките на
производството по несъстоятелност. Както се посочи, става въпрос за непарично
задължение и то може да се удовлетвори само по реда на чл. 362 – чл. 364 ГПК,
т.е. като се разгледа и евентуално уважи иск, предявен на основание чл.19, ал.
3 ЗЗД. Това задължение не се включва в масата на несъстоятелността. Към това
разрешение се придържа и определение № 276
от 14.04.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 913/2010 г., I т. о., ТК.
Изложеното сочи, че исковете на А.С.Б. и Р.Л.Б. за установяване съществуването на тяхно вземане в размер на сумата
40040,40 евро с левова равностойност 78312 лева, представляващо
паричната равностойност на дължимата от „С. - БГ“ ЕООД (н) престация по
предварителен договор, са неоснователни.
При това положение, следва да се разгледат претенциите
същата сума да съставлява обезщетение вместо изпълнение, квалифицирани по
чл.79, ал.1, предл. 2 ЗЗД.
Не е спорно, че ответното дружество е в неизпълнение на
задължението си да сключи окончателен договор, с който да прехвърли вещното
право на собственост върху процесния апартамент, респ. да предаде фактическата
власт върху същия, които задължения са с настъпил падеж. Длъжникът се е
разпоредил с вещното право върху недвижимия имот, като го е апортирал в
капитала на трето за спора лице. В решение № 20 от 04.06.2012 г. по търг. дело
№1084/2010 г. на ВКС, формиращо задължителна практика за съдилищата, е подробно
разяснено, че апортът или непаричната вноска в капиталово дружество
представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на
собственост. Дружеството, в което е направена непаричната вноска, придобива
собствеността на деривативно основание от вписването в търговския регистър. В
случая, апортът е вписан в търговския регистър на 11.02.2010 г. по партидата на
„М.К.“ ЕООД, ЕИК ********,
с вписване № 20100211155632, ето защо правото на собственост с обект апартамент
А304 е напуснало патримониума на „С. - БГ“ ЕООД (н) и същото се е
поставило в субективна невъзможност да изпълни задълженията си, за която невъзможност
отговаря. В този случай за кредиторите - А.С.Б. и Р.Л.Б., се поражда правото да искат обезщетение вместо изпълнение, но в
този случай правоотношението не се прекратява и кредиторът следва да изпълни
насрещното си задължение. Това е и основното поддържано от ищците основание за
дължимост на сумата, предвид изложеното в хода на устните състезания и в
представеното становище по същество на спора.
Обстоятелството,
че кредиторът не е изпълнил изцяло собствената си престация, тъй като упражнява
правото да я задържи не го лишава от правото да търси компенсаторно обезщетение
за пълното неизпълнение на длъжника. Възражението за неизпълнен договор е общо
средство за защита срещу насрещно изискуемо задължение в рамките на същото
правоотношение. То е способ за едновременно изпълнение, с което се цели
осигуряване на реалното изпълнение на насрещното задължение по договора.
Правният ефект на упражненото право по чл. 90, ал. 1 ЗЗД е равен на правото на
задържане, но в случая едновременност на изпълнението на ищците и на ответника,
няма как да се постанови по изложените вече съображения за неприложимост на
общия иск за реално изпълнение. Това обаче не следва да лишава кредитора от
една от предоставените му от закона възможности за уреждане на последиците от
пълното неизпълнение на длъжника, а именно да претендира компенсаторно
обезщетение. В този смисъл настоящият състав приема, че изправният кредитор,
макар и да е престирал частично, поради упражняване на право по чл.90, ал.1 ЗЗД, има право на компенсаторно обезщетение.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. №
1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е прието, че облигацията е средство за
задоволяване на един подлежащ на правна защита интерес на кредитора, с оглед на
който възниква облигационно право - право на кредитора да очаква един обещан от
длъжника облигационен резултат, чието съдържание при отношения, произтичащи от
договор се определя от страните. Предмет на облигационното отношение е онова,
за което длъжникът се е задължил. При неизпълнение на обещания облигационен
резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за
претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени
последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди, дифинирани в
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД като "претърпяна загуба" - фактическо
влошаване състоянието на засегнатото имущество, осуетяване на очаквани облаги и
"пропуснати ползи" - неосъществено увеличаване на имуществото,
пропусната печалба. Поправянето на вредите в областта на договорната
отговорност е уредено с разпоредбата на чл. 79 ЗЗД. Ако престацията е още
възможна и длъжникът е в забава - липсва изпълнение в надлежното време,
кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за вредите от забавата
(мораторни вреди) или да иска обезщетение вместо изпълнение (компенсаторни
вреди). Той може и да развали договора, с което да прекрати облигационното
отношение заедно със задължението на длъжника. При настъпил преобразуващ ефект
на развалянето, кредиторът не може да търси реално изпълнение заедно с
мораторно обезщетение, съответно компесаторно обезщетение. Ако кредиторът се
насочи към иск за изпълнение, той не може да търси обезщетение вместо
изпълнение. Ако е поискал компесаторно обезщетение, той не може да търси
изпълнение на началната престация.
Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно
задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен -
всички преки и непосредствени вреди. В случая длъжникът „С. - БГ“ ЕООД (н) е
недобросъвестен – при полагане на дължимата грижа е следвало да предвиди, че
апортирането на недвижимия имот в капитала на трето лице, ще направи
изпълнението на поетото спрямо ищците изискуемо задължение невъзможно (освен
при последващо придобиване на правото на собственост), тъй като окончателният
договор не би имал транслативен ефект и това би довело до ангажиране на
отговорността на продавача вече в рамките на продажбеното правоотношение. Затова
претендираното компенсаторно обезщетение при неизпълнение на договорно
задължение в случая ще обхваща всички преки и непосредствени вреди.
В молбата за предявяване на вземанията, както и в
исковата молба ищците твърдят, че компенсаторното обезщетение се формира като
стойност на осъществената от тях парична престация срещу която не са получили
насрещна такава. Както вече се посочи, претърпяната загуба е вид имуществена
вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора в резултат
на неизпълнението на договорното задължение. Размерът на претърпяната загуба
съответства на разликата между имуществото, което кредиторът би имал, ако
задължението беше изпълнено, и имотното му състояние след неизпълнението. В
случая, ищците са престирали на длъжника 40040,40 евро с левова равностойност
78312 лева, с която сума безспорно патримониумът им е намалял. Срещу тази тяхна
престация (включително заплащане на четвъртата уговорена вноска), при точното
изпълнение на длъжника биха получили правото на собственост върху имота, което
при сключване на предварителния договор страните са приели да възлиза на сума в
размер на 66734 евро. Доказателства каква е била пазарната цена на имота към изпадане
на длъжника в забава (02.10.2007 г.), не са събрани. Установяването, че в
последващ момент – 18.01.2012 г. пазарната стойност на имота е значително
по-ниска, е без значение за определяне на размера на вредите. Вредата настъпва
от неизпълнението, а то е релевирано на 02.10.2007 г., когато съдът приема, че
пазарната стойност на имота е възлизала на уговорената в договора цена. Този
извод се налага предвид факта, че пазарната цена се определя от търсенето и
предлагането, които са съвпаднали и това е изразено със сключването на договора.
Купувачите по предварителния договор обаче не са изпълнили цялата си насрещна
престация, затова и вредите са ограничени до даденото, а именно до сумата
40040,40 евро с левова равностойност 78312 лева.
Ищците не претендират пропуснатати ползи като част от
компенсаторното обезщетение, които биха представлявали нереализиране на
възможността кредиторът да увеличи имотното си състояние. Пропуснатата полза е
това увеличение на имуществото, което при обикновени условия би настъпило, ако
длъжникът би изпълнил задължението си. Съобразно всеки конкретен случай
размерът на пропуснатата полза може да е точно доказан или да е определяем въз
основа на опита и обичаите в практиката. Такива ползи ищците не твърдят и не
доказват да са настъпили в правната им сфера, а съгласно Тълкувателно решение №
3/2012 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е налице доказана сигурност на увеличаване
на имуществото на кредитора.
Предвид изложеното, за ищците е възникнало правото „С. -
БГ“ ЕООД (н) да им престира компенсаторно обезщетение по чл.79, ал.1, предл.2
вр. чл.82 ЗЗД, в размер на сумата 40040,40 евро с левова равностойност 78312
лева, затова и предявените искове за установяване съществуването на това
задължение са основателни и следва да бъдат уважени.
При извод да е налице парично задължение на „С. - БГ“ ЕООД
(н) за обезщетяване на вредите от пълното неизпълнение на задължението му,
породено от предварителния договор, следва да се разгледа възражението на
дружеството това вземане да е погасено по давност.
Правото
на обезщетение, както се посочи възниква от неизпълнението на длъжника, което
се дължи на виновното му поведение, а за неизпълнение говорим при настъпила
изискуемост на задължението. Това означава, че вземането за обезщетението е
възникнало на 02.10.2007 г., като по отношение на същото се прилага общата
5-годишна давност. С решение от 18.01.2012 г. по отношение на ответника е
открито производство по несъстоятелност, като вземанията на А.С.Б. и Р.Л.Б. са
предявени за удовлетворяване в това производство с молба от 27.02.2012 г..
Съгласно чл. 685а, ал.1 ТЗ с предявяването на вземане в производството по
несъстоятелност, давността се прекъсва, а през времетраене на производството се
спира, поради което общата 5-годишна давност не е изтекла. Кредиторите са
проявили процесуална активност в защита на нарушеното си субективно право, а
давността е неблагоприятна последица само за бездействащия кредитор.
При
извод за основателност на предявените искове за дължимост на сумата 40040,40
евро с левова равностойност 78312 лева на предпочитаното основание –
компенсаторно обезщетение, съдът не следва да разглежда евентуалните основания
за дължимост на сумата в някоя от хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД.
Необходимо е да се посочи, че разваляне на договора
ищците не твърдят, включително не се установява такова изявление да е
обективирано и от синдика, който разполага с възможност да прекрати правната
връзка, независимо от това, че именно несъстоятелният длъжник е виновен за
неосъществяване на съдържанието й.
Според
създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл.290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на
ВКС , I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя
характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при
наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал.
1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че
договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление
до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение,
свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че
договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно
прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние, е диспозитивна и
страните по договора са свободни и могат да се отклонят от тях, ако уговорят
други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало
да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до
длъжника. Следователно правото да се развали договора е преобразуващо
субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора,
отправено до неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на
насрещната страна. Упражняването на правото е насочено към правна промяна –
прекратяване на облигационната връзка. Необходимо е да се прави разлика между
упражняване от кредитора на предоставено му от закона право едностранно да
развали един двустранен договор поради неизпълнение на насрещната страна, което
се осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от друга страна -
получаване на уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има значение
за настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл.87 ЗЗД касае
самото субективно право на разваляне на двустранен договор – кой е негов
титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, по какъв начин и в какъв
срок, а разпоредбата на чл.88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.
В
случая, до длъжника не е отправено едностранно волеизявление от кредитора за
прекратяване на правната връзка, като от съдържанието на молбата за предявяване
на вземания не може да се изведе воля на А.С.Б. и Р.Л.Б., насочена към отпадане на правната обвързаност между
страните. Релевирането на претенция за дължимост и съответно връщане на
престираната сума не може да бъде приравнено на разваляне, още повече, че
изрично се подчертава евентуалния характер на този твърдян правопораждащ факт,
с оглед възможни недостатъци на сключения предварителен договор.
Исковете
за установяване съществуването и дължимостта на претендираните вземания за
заплащане на мораторни неустойки са неоснователни.
Уговорените
в договора акцесорни задължения имат характер на мораторни неустойки –
предварително е установен размера на обезщетението, което би дължал неизправния
длъжник за настъпилите в правната сфера на кредитора вреди от забавеното
изпълнение на задълженията му по предварителния договор. Забавеното изпълнение
обаче в случая се поглъща от релевираното пълно неизпълнение, за което
кредиторът иска да му се престира компенсаторно обезщетение. Недължимостта на
мораторна неустойка в този случай е разяснена в Тълкувателно решение № 7/2013
г. на ОСГТК на ВКС, действително постановено във връзка с развалянето на
договорите, но принципното разрешение, че в хипотезата, в която двустранен
договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно
развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово
съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите
от цялостното неизпълнение, е приложимо и в случая, в който кредиторът
предпочита компенсаторно обезщетение за вредите от пълното догворно неизпълнение.
Няма никакво съмнение, че неустойките не са уговорени като компенсаторни,
съответно същите биха били дължими наред с изпълнението, когато то е само
забавено. При пълното неизпълнение кредиторът е избрал да получи компенсаторно
обезщетение за всички вреди, които е претърпял от неосъществяването на
дължимата престация и няма как да е носител на правото да получи и мораторни
обезщетения. Затова в тази част вземанията не обременяват правната сфера на „С.
- БГ“ ЕООД (н) и предявените положителни установителни искове следва да се
отхвърлят.
С
оглед изхода на спора, съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, право на присъждане на
разноските за производството се поражда за всяка от страните, но само ответното
дружество претендира присъждане на разноски, каквито обаче не доказва да е
извършило реално (Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид разпоредбата на чл.694, ал.7 ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от
вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася предварително.
Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца, затова А.С.Б. и Р.Л.Б. следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на бюджета на СГС държавна такса от 1% върху размера на
отхвърлената част от исковете (245334 лева) или 2453,34 лева. Разпоредбата не изключва приложението
на общите правила на чл.78 ГПК и върху уважената част от исковете (78312 лева)
дължимата държавна такса в размер на 783,12 лева следва да бъде внесена от
ответника „С. - БГ“ ЕООД (н).
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.Б. и Р.Л.Б., двамата граждани на
Великобритания, с адрес: ********, ********,
Великобритания, срещу „С.
- БГ“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***, искове с правна квалификация чл. 694 ТЗ вр. чл. 79, ал.1,
предл.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане в размер на сумата
40040,40 евро, с левова равностойност 78312 лева, представляващо парична
равностойност на непаричното задължение на ответника да сключи окончателен
договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент А304, със
застроена площ 45,03 кв. м., състоящ се от една спалня, една всекидневна,
кухня, една баня и един балкон, в сграда „Ди Орчард“, корпус „А“, построена в
имот пл. номер 155105, находящ се в местността „Асаница“, в землището на гр.
Банско, обл. Благоевград.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.С.Б. и Р.Л.Б., двамата граждани на Великобритания, с адрес: ********, ********, Великобритания, срещу „С. - БГ“ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***,
искове с правна квалификация чл. 694, ал.1 ТЗ вр. чл. 79, ал.1, предл.2 вр. чл.
82 ЗЗД, че в полза на ищците съществува необезпечено вземане в размер на сумата
40040,40 евро, с левова равностойност 78312 лева, представляващо компенсаторно
обезщетение за пълно неизпълнение на задълженията на ответника по предварителен
договор за продажба на недвижим имот в строеж от 14.04.2006 г., с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 8 ТЗ, заедно със законната лихва за забава върху
това вземане от 27.02.2012 г. до окончателното му погасяване, с поредност по
чл.722, ал.1, т.9 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.С.Б. и Р.Л.Б., двамата
граждани на Великобритания, с
адрес: ********, ********, Великобритания, срещу „С. - БГ“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********, със
седалище *** и адрес на управление:***, обективно, кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл. 694 ТЗ вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземане в размер на сумата 62720 евро, с левова равностойност
122667 лева, представляващо мораторна неустойка за забавено изпълнение на
задължението за предаване на фактическата власт върху недвижим имот, съгласно
т.3.1 от предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, сключен на
14.04.2006 г., дължима за периода
02.10.2007 г. - 17.01.2012 г. и на вземане в размер на сумата 62720
евро, с левова равностойност 122667 лева, представляващо мораторна неустойка за
забавено изпълнение на задължението за прехвърляне на вещните права върху
недвижим имот, съгласно т.2.3 от предварителен договор за продажба на недвижим
имот в строеж, сключен на 14.04.2006 г., дължима за периода 02.10.2007 г. - 17.01.2012 г..
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от А.С.Б. и Р.Л.Б.,
двамата граждани на Великобритания, с адрес: ********, ********, Великобритания, срещу „С. - БГ“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********, със
седалище *** и адрес на управление:***, евентуално съединени искове с правна
квалификация чл. 694 ТЗ вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на
вземане за сумата 40040,40 евро, с левова равностойност 78312 лева, престирана
по предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж от 14.04.2006 г.
и подлежаща на връщане като дадена без основание, евентуално с оглед на
неосъществено основание, евентуално при отпаднало основание.
ОСЪЖДА А.С.Б.
и Р.Л.Б., двамата граждани на
Великобритания, с адрес: ********, ********,
Великобритания, да
заплатят в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 694, ал.7 ТЗ, сумата 2453,34 лева (две хиляди четиристотин петдесет и три лева и тридесет
и четири стотинки) – държавна такса върху цената на отхвърлените искове.
ОСЪЖДА „С.
- БГ“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на
основание чл. 694, ал.7 ТЗ, сумата 783,12
лева (седемстотин осемдесет и три лева и дванадесет стотинки) – държавна
такса върху цената на уважените искове, която да се събере от масата на
несъстоятелността.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и е постановено при
участието на Р.Т. – синдик на „С. - БГ“ ЕООД (н).
СЪДИЯ: