Решение по дело №208/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 16
Дата: 14 януари 2021 г.
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20215330200208
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Пловдив , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
Секретар:Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330200208 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА нарушителя М. И. Г. – родена на ***, живуща в ***, б., б.
г., висше образование, работеща, омъжена, неосъждана, ЕГН ********** за
НЕВИНОВНА в това, че на 24.08.2019 г. в гр. Пловдив, ул. „Волга“ № 70 на
гише на Паспортна служба е извършила акт на дребно хулиганство,
представляващо непристойна проява, изразена в употребата на неприлични
изрази и думи на публично място пред повече хора, в оскърбително
отношение и държане към гражданите, с които се нарушава обществения ред
и спокойствие, като я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение по чл. 1,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство.
ПРИЗНАВА нарушителя Е. Т. Г. – родена на ***, живуща в ***, б., б. г.,
висше образование, в майчинство, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********
за НЕВИНОВНА в това, че на 24.08.2019 г. в гр. Пловдив, ул. „Волга“ № 70
на гише на Паспортна служба е извършила акт на дребно хулиганство,
представляващо непристойна проява, изразена в употребата на неприлични
изрази и думи на публично място пред повече хора, в оскърбително
отношение и държане към гражданите, с които се нарушава обществения ред
1
и спокойствие, като я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение по чл. 1,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство.
Решението подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването
му пред Окръжен съд гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Решение № 16 от 14 януари 2021 г. по АНД № 208/2021 г. по описа на ПРС, ХI
н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ.
Образувано е по внесени два броя Актове от 14.01.2021 г. за констатиране на
проява на дребно хулиганство по чл. 2 от УБДХ срещу М. И. Г. и Е. Т. Г. заради това,
че същите са проявили на публично място непристойна проява, която се изразява в
употреба думи и изрази и непристойно поведение на публично място и проява на
оскърбително отношение към граждани, с което грубо са нарушили обществения ред и
спокойствие.
В открито съдебно заседание нарушителите се явяват лично. Не признават
вината си и молят да бъдат признати за невиновни и оправдани.
Съдът от фактическа страна установи следното:
М. И. Г. е родена на ***, живуща в ***, б., б. г., висше образование, работеща,
омъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Е. Т. Г. е родена на ***, живуща в ***, б., б. г., висше образование, в
майчинство, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
На 24.08.2020 г., в интервала между 12:00 ч. и 13:00 ч. в гр. Пловдив, ул. „Волга“
№ 70 на гише на паспортна служба, на обществено място и пред повече хора М. Г. и Е.
Г. са извършил непристойни действия (действия и държание, възмутителни и
непристойни, на публично място), като са отправили обидни думи „***” към Т. Б., и са
отправили обидни думи на висок тон „***“ към К. Б.. което поведение било възприето
от свидетелите като възмутително и нарушило обществения ред и спокойствието на
гражданите
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на нарушителите,
дадени пред съда и по преписката и показанията на свидетелите В. Б., Е. К., М. Г., В.
С., В. Д. и приложените до делото писмени доказателства, вкл. справка от база данни за
регистрирани заявления. При преценката на показанията на свидетелите и обясненията
на нарушители и данните от делото съдът намира, че същите са достоверни,
добросъвестно дадени, последователни и без липса на противоречия, поради което
следва да им се даде вяра и въз основа на тях да се приемат за установени фактите по
актовете. Не се събраха доказателства, които да опровергават записаното в актовете за
констатиране на проява на дребно хулиганство относно мястото, авторството и
механизма на деянието. Установява се, че нарушителите са изрекли думите и изразите
на публично място и са извършили непристойна проява. По този начин с изявените
непристойни думи и извършените непристойни прояви са демонстрирали пред другите
членове на обществото явно нежеланието си да се съобразят с установения ред.
Намиращите се на място лица са възприели казаното от тях. Изводите за случилото се,
се подкрепят и от обясненията на самите нарушители, които признават за ескалирането
на ситуацията, макар да не признават вината си и изричането на думите и изразите. В
този смисъл обясненията им косвен установяват настъпилата фактическа обстановка,
като съдът отчете тяхната двойствена природа – на доказателствено средство и на
защитна позиция.
От правна страна съдът приема, че с оглед така установената фактическа
обстановка, административното обвинение остана недоказано, както от обективна, така
и от субективна страна.
На първо място остана недоказано инкриминираните в актовете за констатиране
на проява дребно хулиганство (който акт е аналога в процеса по УБДХ на
обвинителния акт от общия наказателен процес) действия на нарушителите да са
извършени на сочените в тях дата и час - 24.08.2019 г. в интервала между 12:00 ч. и
13:00 ч.
От доказателствата по делото действително се установи отправянето от
нарушителите на обидни думи на висок тон срещу Т. Б. и К. Б., но това е станало на
1
съвсем друга дата, много след инкриминираната, а именно на 24.08.2020 г.
Съгласно трайната съдебна практика деянието под формата на употреба на
непристойни изрази и думи, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на
дадено място и при относителна неизменност на условията и обстановката.
Така изрично Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., ВКС, I н. о.,
Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., ВКС, I н.о., Решение №
202/04.06.2015 г. по н. д. № 290/2015 г., ВКС, III н.о., Решение № 64/31.03.2017 г. н. д.
№ 167/2017 г. ВКС, III н.о.
Следва, че времето на извършване на деянието е съществен негов
характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го
от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от телодвижения или
думи и изрази, като вид, съдържание и последователност, ако времето на извършването
им е различно, то би се касаело за различно деяние.
В същото време не подлежи на съмнение нито в теорията, нито в практиката, че
даден нарушител може да бъде осъден по реда на УБДХ, не ако въобще някое негово
деяние представлява акт на дребно хулиганство, а само ако се докаже, че е извършено
деянието във фактическите параметри, очертани в акта за констатиране на проява
дребно хулиганство и именно то съставлява непристойна проява.
Че времето на извършване на деянието е съществен елемент от неговата
индивидуализация и че деецът не може без надлежно изменение на обвинението да
бъде осъден за друга дата на извършване на престъплението /в случая нарушението/,
поради наличие на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението е
и трайната практика на ВКС. Така Решение № 329 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1105/2015
г. на ВКС съд, III н.о., Решение №217/27.11.2018 г. по дело № 1042/2018 г. на ВКС.
Тази практика следва безусловно да намери приложение и в настоящия случай
предвид препращащите норми на чл. 9 от УБДХ вр. чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН.
Действително в практиката на ВКС са налице произнасяния, че и без изменение
на обвинението деецът може да бъде осъден за друг час на извършване на деянието, но
в рамките на същата инкриминирана дата.
Посочената становище не може да намери приложение в конкретния казус на
две самостоятелни основание. На първо място в нея промяната във времевите предели
на деянието не се отразява на промяна на датата, а в процесния случай се достига до
съвсем различна дата. На следващо място, но не по-малко важно, естеството на
деянията в разгледаните от ВКС казуси, характеризиращи се с еднократността и
невъзвратимост на извършеното /убийство, провеждане на агитация по време на
изборния ден, превеждане на бежанец през границата на страната/ е такова, че въпреки
промяната във времето не е съществувало съмнение за идентичност и тъждество на
деянието, за което е повдигнато обвинение и деянието, за което подсъдимият е бил
осъден, въпреки промяната на времевите параметри.
В настоящия случай такъв несъмнен извод не може да се направи. Естеството на
инкриминираното изпълнително деяние – непристойна проява чрез отправяне на
непристойни думи и изрази е такова, че тя би могла да се извърши многократно през
непродължителни периоди от време, поради което и само може да се предполага, че
деянието, което се установява от доказателствата по делото е идентично с това, за
което е повдигнато обвинение.
Предвид правилото, че реализирането на наказателната /в случая
административнонаказателната/ отговорност не може да почива на предположения, то
нарушителите следва да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото
обвинение за извършване на непристойна проява, изразяваща се в употребата на
непристойни думи и изрази на публично място срещу две лица, с което за нарушили
обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, не представлява престъпление по смисъла на чл. 325 от НК.
По изложените съображения постанови своя акт.
2

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни