О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./……...03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на ……………………….март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1895 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по т.д. № 1895 по описа за 2018г. на Окръжен съд Варна е е образувано по молба
на „УП България 1“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, пл.Позитано 2 ет.5, представлявано от Г.П.–управител,
чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно
съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К.- членове на
УС, са предявени искове за заплащане на
1. сумата от 135 638.02 лева, представляваща
дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ
„Камен Бряг Север-1“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ, състояща се от един
генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №35746.22.58
в землището на с. Камен бряг,
общ.Каварна, обл.Добрич, произведена през м. ноември 2015г.,
на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 104 от 26.08.2009г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и
2. сумата от
39 039.36 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от
135 638.02 лева за периода от 29.01.2016г. до 30.11.2018г.,
3. сумата от 48 033.80
лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване
на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Камен Бряг Север-1“ с обща инсталирана мощност от
3000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №35746.22.58 в землището на с. Камен бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, произведена през м. декември 2015г., на
основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 104 от 26.08.2009г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и
4. сумата от 13 878.46
лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 48 033.80 лева за
периода от 25.01.2016г. до 30.11.2018г.,
Претендират
се сторените разноски в производството.
При служебна проверка относно
допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Предявените искове са
допустими и са с предмет право, породено от търговска сделка, поради което
исковете следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32
от ГПК.
По делото е осъществена
двойна размяна на книжа.
В депозирания от ответника
отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща страна на
„Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8, представлявано от Петър Асенов
Илиев. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК с вх. №
37823/27.12.2018г. Съдът намира искането за допустимо и основателно, поради
което следва да бъде уважено.
Делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Воден от изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ обективно
съединени осъдителни искове на „УП
България 1“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.Позитано 2 ет.5, представлявано от Г.П.–управител,
чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно
съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К.- членове на
УС, за заплащане на
1. сумата от 135 638.02 лева,
представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ
„Камен Бряг Север-1“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ, състояща се от един
генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ
№35746.22.58 в землището на с. Камен
бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, произведена през м.
ноември 2015г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия №
104 от 26.08.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане и
2. сумата от 39 039.36 лева, обезщетение за
забава в плащането на главницата от 135 638.02 лева за периода от 29.01.2016г.
до 30.11.2018г.,
3. сумата от 48 033.80 лева, представляваща
дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ
„Камен Бряг Север-1“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ, състояща се от един
генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ
№35746.22.58 в землището на с. Камен
бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, произведена през м.
декември 2015г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия №
104 от 26.08.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане и
4. сумата от 13 878.46 лева, обезщетение за
забава в плащането на главницата от 48 033.80 лева за периода от 25.01.2016г.
до 30.11.2018г.,
КОНСТИТУИРА НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД ЕИК
*********, София, район Оборище, ул.Триадица №8, на основание чл.219 ГПК като
трето лице помагач на ответника.
На третото лице да се връчат препис от
настоящото определение, разменените книжа от страните /да се изготви служебен
препис от искова молба и д-ва; препис за третото лице
помагач от ОИМ, ДИМ и ОДИМ се съдържат в делото/, препис от молбата на
ответника Енерго-про Продажби АД с вх. № 37823 от
27.12.2018г.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски
спорове”.
Съобщава на страните следния проект за
устен доклад по делото :
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ,
която е присъединена към електроразпределителната
мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД /сега „Енергоразпределение
Север“ АД Договор за присъединяване на обект на независим производител на
ел.енергия № ДУА-428/20.03.2008-3036-ВГ-21.03.2008-4039-ВГ-08.09.2008 от
14.11.2008г.
За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 104 от 26.08.2009г., по силата на който
последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от
производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална
цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011г., и съобразно
разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на
електрическата енергия.
Сочи, че през м. ноември 2015 г. ищецът произвел и доставил на
ответника енергия в размер на 667.501 MWh, за която е
издал фактура № **********/30.11.2015 г., на стойност 150 820.51 лв. с ДДС при
продажна цена в размер на 188.29 лв./МВтЧ,
представляваща преференциална цена, определена в т.8 на Решение №
Ц-010/30.03.2011г. за ВяЕЦ, работещи до 2 250
часа.
Твърди се, че през месец ноември 2015 г. ВяЕЦ е надхвърлила определеното в т. 1.7 от Решение №
СП-1/31.07.2015 на КЕВР нетно специфично производство в размер 2 000 MW/h за инсталиран 1 kW мощност за вятърни
електрически централи работещи до 2 250 часа, и е издал на същата дата Кредитно известие №
**********/30.11.2015 г. към Фактура № 100, с което общата сума по Фактура № 100 е намалена със 146 071,54 лв. с ДДС.
Сумата е получена чрез умножаването на количеството електрическа енергия,
произведена от ВяЕЦ и надхвърляща определеното в т.
1.7 от Решение СП-1 нетно специфично производство в размер 2 000 MW/h за инсталиран 1 kW мощност,
произведена докато централата е работила до 2 250 часа, в размер 646.483 MWh, по съответната цена
определена с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. в размер от 188.29 лв./MWh.
За тези 646.483 MWh, въз основа на чл.
31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ ищецът издал Дебитно известие № **********/30.11.2015
г. към Фактура № 100, с което общата сума на Фактура № 100 е увеличена с 10
433,52 лв. с ДДС. Сумата е получена като количеството електрическа енергия,
произведени от ВяЕЦ на ищеца и надхвърлящи
определеното в т. 1.7 от Решение СП-1 нетно специфично производство в размер 2
000 MW/h за инсталиран 1 kW мощност, произведени докато централата е
работила до 2 250 часа, в размер на 646.483 MWh, е умножено по
съответната цена за излишък на балансиращия пазар в размер на 13.45 лв./MWh.
Впоследствие, централата е надминала 2 250
ефективни часа работа през декември 2015 г. и ищецът е издал на ответника
Дебитно известие № **********/31.12.2015 г. към Фактура № 100 на стойност 135
638,02 лв. с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера на
преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1, а именно - по цена в
размер на 174,82 лв./MWh (представляваща разликата между
преференциалната цена и съответно приложимата цена за излишък 188,29 - 13,45 =174,84 лв./MWh). Посочената сума не
била заплатена.
По отношение на ел.енергията, произведена и изкупена през м.декември 2015г. се твърди, че ищецът е произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на ответника, електрическа енергия в размер на 272,1836 MWh, за която е издал Фактура № **********/31.12.2015 г. на обща стойност 52 168,20 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 103,517 MWh е 188,29 лв./MWh (а именно, съответно преференциална цена определена в т.8 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа), а за количеството от 138,666 MWh продажната цена е в размер на 172,95 лв./MWh (а именно, съответно преференциална цена определена в т.9 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа). Към настоящия момент ответникът е направил частично плащане по Фактура № 103 в размер на 4 134,40 лв., извършено на 03.05.2016 г. от цялата сума по Фактура № 103 в размер на 52 168,20 лв. с ДДС, като остава дължима сумата от 48 033.80 лв. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на 13 878,46 лв. за плащането на сумата в размер на 48 033,80 лв. с ДДС, считано от 25.01.2016 г. -датата, на която е изпаднал в забава (15 работни дни след получаването на Фактура № 103,съгласно чл. 24, ал. 1 от Договора за изкупуване), до датата на подаване на настоящата искова молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът сочи, че за производителите на
електрическа енергия от вятърни електрически централи са определени две
различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се
прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната
електрическа централа. В конкретния случай се твърди, че към момента на
сключване на договора за изкупуване се прилага преференциалната цена,
определена в Решение № Ц-04/30.03.2009г. на ДЕКЕВР, а с влизане в сила на ЗЕВИ
– тази, определена с Р Ц-010/30.03.2011г. Така в т. 8 на Решение Ц-10 е
определена цена от 188.29 лв./MWh за вятърни
електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 е
определена цена от 172.95 лв./MWh за вятърни
електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на
Решение Ц-10 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически
централи, включително ищецът, следва да фактурират произведената от тях
електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение
Ц-18 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица
инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по
преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана
мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между
ищеца и ответника, продължила години, както и в отношенията между други
производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на
нормативната уредба, която счита за приложима към процесното
правоотношение.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът
„ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* гр. Варна чрез адв.А.Т.
от САК, оспорва предявените исковете
като неоснователни.
Сочи, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „Камен бряг Север-1“ с обща инсталирана мощност от
3000 кВт, находящ се в землището на с. Камен бряг, общ.Каварна,
присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“
АД по силата на посочения от ищеца договор и анекс към него. Сочи, че между
него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества
енергия № 104 от 26.08.2009г., като съгласно чл.18 от договора цената на
изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между
страните за процесния период е приложима
преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР,
която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното
специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните
цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на
балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“
ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между
страните възниква във връзка в
тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя
нетното специфично производство на енергия, което единствено подлежи на
заплащане по преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31,
ал. 5 ЗЕВИ.
Излага, че с писмо от 18.01.2016г. е върнал издаденото дебитно известие,
за да бъде коригирано, съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за
изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ при
работата до/над 2250 часа и нетното им специфично производство, определено с
Решение № СП-1/31.07.2015 г., но коригиране не последвало. От своя страна
излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща
процесните отношения и сочи, че с последното
изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв.
крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по
преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения
на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък,
като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална
дефиниция на понятието.
Оспорва се начина на изчисляване
на стойността на произведеното количество енергия, като се настоява, че след
достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровия
генератор за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство
на ел.енергия по т.1.7 от Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват
прага, до който се дължи преференциалната цена. Количествата на произведената и продадена
електрическа енергия над определените с Решението 2000 КВтч
следва да се заплащат по цена за излишък. Счита, че ищецът с поведението си,
предхождащо процесния период е демонстрирал
принадлежността си към групата производители по т. 1.7 от Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се оспорва от ищеца, че произведената от
него енергия за предходен период е била заплащана по цена от 188.29 лева/МВтч., съгласно т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Сочи, че неправилно след
преминаване на 2 250 часа ефективна работа през м. ноември и декември 2015г.,
ищецът е издал второто дебитно известие за м.ноември 2015г. фактурата за м.декември 2015г., като остойностил цялата произведената ел.енергия през м.
септември по преференциални цени по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г., тъй
като приел, че след преминаването на 2 250 часа спрямо него се прилага нетно
специфично производство от 2 300 кВтч съгласно т. 1.8
от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.
Изразява се становище, че твърдението на ищеца, че две от подточките, а
именно т. 1.7. и т. 1.8. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, са приложими
към една и съща ВяЕЦ, противоречи на заложеното в
решението диференциране и обособяване на отделни групи производители въз основа
на специални критерии, а именно производителността на инсталацията, съответно
наличния ресурс на първичния енергиен източник. Поддържа, че след достигане на
пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори за 2015 г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство
на електрическа енергия по т. 1.7. от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват прага, до
който се дължи преференциалната цена. Над този праг следва да се приложи чл.
31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ т.е. произведената от ищците ел. енергия подлежи на
изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Тъй като ответникът
твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в забава и не
дължи обезщетение за това.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК
допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на
ответника. Отново излага анализ на начина, по който са изчислени стойностите на
продадената енергия и анализ на приложимата нормативна уредба. Сочи, че с решение
№ 1115 от 28.01.2019г. по адв.дело № 5284/2018г. е
потвърдено решение № 1177 от 23.02.2018г. по адм.дело
№ 8522/2015г. на Адм съд София град, с която е отменена т.1.7 на
Решение СП-1, като в частта, в която е отменена т.1.8 от решението и обезсилена
поради липса на правен интерес на дружеството-жалбоподател от обжалването й,
при което въпросът за отмяната на т.1.8 е все още висящ пред адм.съдилища.
Счита, че отмяната
на посочената точка от Решение № СП-1 има действие от момента на издаването на
административния акт и следователно е приложимо и между страните в настоящото
производство. Сочи се, че доколкото с отмяната на т.1.7 от Решение СП-1 с
обратна сила, е отменено и нетното специфично производство от 2000 квч за ВяЦ, работещи до
2 250 часа, при което ответникът дължи заплащане на цябото
количество електронергия, произведено до достигането
на пълни годишни ефективни 2 250 часа работа – в конкретния случай на
произведените 6 750 мвч по цена от 188.29 лева
за мвч.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в
допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и
отново излага анализ на нормативната уредба приложима към процесните
отношения. Сочи се, че
доколкото Решение СП 1 е декларативен административен акт, то отменената т.1.7
установява един от параметрите, послужили за утвърждаване на преференциалните
цени на ел.енергия с Решение № Ц-10/30.03.2011г., съгл.задължението на КЕВР да
установи НСП, използвано за утвърждаване на преференциалната цена по т.8., и
няма обратно действие. Позовава се на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ като твърди, че
правото на производителя да използва създадения преференциален режим на
продажба е ограничено със закона преди приемането на Решение СП -1.
Претендира се отхвърляне изцяло на исковете.
Правна
квалификация на правата, претендирани от ищеца : чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за
признати и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната
мрежа; ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; между страните е
налице валидно облигационно правоотношение, по силата на Договор № 104/26.08.2009г.; за отношенията между страните досежно
изкупуване на произведената енергия са приложими Решение № Ц-10/30.03.2011 г. и Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР; произведената през м.ноември 2015г. ел.енергия от
646.483 мвч след достигане на НСП е изкупена по цени
за излишък; произведената през
м.декември 2015г. ел.енергия от 242.181 мвч след
достигане на НСП е изкупена по цени за излишък; изкупените количества
произведена ел.енергия са продадени и получени от обществения доставчик НЕК АД
в изпълнение нормата на чл.94 ЗЕ.
СПОРНИ
СА останалите обстоятелства.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146 ГПК съдът указва на страните разпределяне доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти като всяка страна следва да
установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни
последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на
доказване подлежат следните обстоятелства: по
отношение на ищеца – всички факти, обосноваващи приложимост на
твърдяната преференциална цена по отношение на доставеното през м. септември
2015 г. количество ел енергия, както и размера на тази цена; обосноваване на
задълженията и забавата по основание, период и размер; по отношение на ответника
– точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора, фактите, изключващи
приложимост на претендираната от ответника
преференциална цена.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание
представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА
НАЗНАЧАВАНЕТО на съдебно-техническа
експертиза със задача на вещото лице :
След проверка в КЕВР да посочи нетното
специфично количество, използвано от КЕВР при определяне на преференциалната
цена на електрическа енергия, произвеждана от вятърни ел.централи, работещи до
2 250 часа, в решение № 10/30.03.2011г. по т.8
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 150
лв., вносими от ответника, в едноседмичен срок от
връчване на определението, като вещото лице ще бъде определено след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ срок за изготвяне на заключението по
чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на
основание чл.199 ГПК да представи заключението си в същия срок.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в
1-седмичен срок от съобщаването да конкретизира задачи на поисканите СТЕ и СЧЕ
УКАЗВА на страните възможността в 1-седмичен срок от съобщаването на
настоящото определение да изрязат писмено становище
по проекто-доклада, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или
чрез съдействие на медиатор. В случай на постигната
спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 9 от ГПК. За постигане на спогодба страните
могат да ползват и Центъра по медиация, създаден към съдебен район на ВОС, с
адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12,, като информация за същия и процедурата, могат
да бъдат намерени на сайта на ВОС.
НАСРОЧВА открито
съдебно заседание за 09.05.2019г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните и третото лице
помагач на ответника
Препис от определението да се
изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
На ищеца да се връчи и препис
от отговора на допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: