РЕШЕНИЕ
№ 543/15.3.2021г.
гр. Пловдив, 15.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет
и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от ОП
Пловдив Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Св.
Методиева касационно административно - наказателно дело № 3302 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател
„Майпуззи“ ООД гр. Пловдив, с ЕИК *********, обжалва, чрез пълномощника си адв.
Х., Решение № 260462 от 26.10.2020 г., постановено по АНД № 4512/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, 23 наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 507383-F-537524 от 22.04.2020
г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ В ТД на НАП-Пловдив, с което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция от 500 лева на
основание чл.179, ал.1, пр.3 от ЗДДС за нарушение по чл.125, ал.5, вр. с ал.3
от ЗДДС. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати в полза на
НАП юрисконсултско възнаграждение от 120
лева.
С жалбата и в съдебно заседание,
чрез пълномощника адв. Х., се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, което се твърди да е
издадено при непълнота на мотивите. Твърди се, че дружеството - жалбоподател се
наказва два пъти за едно и също нещо, което обстоятелство не било съобразено от
първоинстанционния съд. Моли се за отмяна на решението и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът по жалбата ТД на НАП -
Пловдив е депозирал отговор по касационната жалба чрез юрисконсулт А., като
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна по подробно изложени
съображения в отговора. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С писмена молба за съдебното заседание се поддържа искането за
отхвърляне на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
– Пловдив Чераджийски, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като
е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена,
въз основа на коректен и пълен анализ на доказателствата, описаната в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти, първоинстанционният съд е направил верен и законосъобразен извод за
наличие на установено нарушение, извършено от дружеството - жалбоподател, което
правилно е било квалифицирано от страна на административния наказващ орган като
такова по чл.125, ал.5, вр. с ал.3 от ЗДДС.
Противно на твърденията в
касационната жалба, настоящият съдебен състав счита, че съдът, постановил
обжалваното решение, е изложил и конкретни мотиви по възраженията на жалбоподателя,
като е направил анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл.179,
ал.1 от ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС субект
–търговец и е стигнал до законово обоснован извод относно това, че както
неподаването на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за
всяко от които е приложима санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Касационният съд напълно
възприема тези изводи на първоинстанционния съд, като в тази връзка счита
изложеното още пред ПРС възражение за осъществяване на двойно наказване на
жалбоподателя за едно и също нещо за неоснователно. И това е така, защото всяко
от задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл.125, ал.1 от ЗДДС/
и за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /по чл.125, ал.3 от ЗДДС/
са отделни такива на задължения субект, относими към декларирането и съответно
към отчитането му, както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират посочените
разпоредби на ЗДДС. Касационният съд не възприема доводите на жалбоподателя
относно това, че след като законът в разпоредбата на чл.125, ал.3 от ЗДДС
предвижда подаване на справката - декларация заедно с отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС, то наказанието за неподаването на който и да било от двата
документа би следвало да е само едно, тъй като е налице едно нарушение. В тази
насока, действително от приложените по делото на РС - Пловдив писмени
доказателства се установява, че спрямо същото дружество е било издадено
наказателно постановление и за нарушение по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС,
досежно неподаване в срок на справката -декларация за същия период. В случая
обаче, според съда, следва да се изхожда именно от хипотезата на санкционната
разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която отграничава ясно две отделни изпълнителни
деяния – както неподаването на справка -декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС,
така и неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, съответно
неподаването им в срок. Изискването да се подават заедно, предвидено в нормата
на чл.125, ал.3 от ЗДДС произтича от самия характер на отчетните регистри, въз
основа на които именно, съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС, се съставя и справката -
декларация. Точно заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения
при неподаване, на който и да било от двата документа, респективно неподаването
им в срок. Ето защо и санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в
разпоредбата на чл.179 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и
е в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно, следва за коректност да
се посочи, че районният съд, дори и да бе установил нарушение на правилото „не
два пъти за едно и също нещо“, не би следвало да прекратява производството,
както се иска от страна на жалбоподателя, защото няма такова правомощие по
ЗАНН, а следваше да отмени второто по ред наказателно постановление като
незаконосъобразно. В случая обаче, такава хипотеза не е била налице пред
първоинстанционния съд. Впрочем, жалбоподателят не е и ангажирал доказателства
пред районния съд другото наказателно постановление, което е представил там, да
е било и влязло в законна сила.
Обосновано
районният съд е отхвърлил и искането на жалбоподателя да признае нарушението за
маловажен случай. В тази насока и изложените от страна на първоинстанционния
съд мотиви са достатъчно изчерпателни, като следва да се има предвид и фактът,
че на практика задължението на жалбоподателя да подаде отчетните регистри няма
данни да е било изпълнено дори и към момента на започване на
административно-наказателното производство спрямо него, сиреч липсват данни
същият да е отстранил нарушението си.
Предвид
посоченото и съдът намира, че преценката на Районен съд Пловдив е била
обоснована и правилна и поради това и като е потвърдил наказателното
постановление съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. При това
положение и тъй като не са налице сочените от жалбоподателя касационни
основания, а и при
извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218,
ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
то се достигна до извода, че решението следва да бъде оставено в сила. Ето защо,
при този изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за ответника в това производство, то съобразно с нормата на
чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата
за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, както
и факта, че представителството е осъществено чрез депозиране на отговор по
касационната жалба и молба за съдебното заседание, но без участие на
юрисконсулт в същото, съдът намери, че следва да присъди в полза на ТД на НАП
- Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80
лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260462 от 26.10.2020 г., постановено по АНД № 4512/2020 г. на
Районен съд – Пловдив, 23 н.с.
ОСЪЖДА „Майпуззи“ ООД гр. Пловдив, с ЕИК203499806 и адрес гр. Пловдив,
ул.“Княз Богориди“ № 5, ет.2, да заплати в полза на
ТД на НАП – Пловдив ул.“Скопие“ № 106 сумата от 80 лв. /осемдесет лева/
разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.