РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Б., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XXII СЪСТАВ, в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Н. С. ГЕМЕДЖИЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200174 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
по повод постъпила в съда жалба, подадена от акционерно дружество с фирма
(наименование) „У. Б. З. А. Л. - Б.“, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр.Б., булевард ..., представяно от изпълнителния директор д-р Б.
Г. М..
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №НП-
117/16.12.2021 г., издадено от д-р Г. Х. – и. д. на И. а. „М. н.“.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.221, ал.2 от
Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл.86, ал.2, т.6 ЗЗ, на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена
санкция” в размер от 800.00 лева.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е
незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон,
както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
процеса на издаването му. В съдебно заседание се отправя искане за
присъждане на направените съдебно-деловодно разноски.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се процесуален представител, който отправя искане за
1
оставяне процесната жалба без уважение, потвърждаване на НП и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено на 22.12.2021 г., видно от приложеното
известие за доставяне. Жалбата е постъпила при наказващия орган на
30.12.2021 г. с вх.№Ж-49/30.12.2021 г. Ето защо съдът намира, че е
процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
четиринадесетдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84
ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Болницата-жалбоподател осъществява лечебна дейност в съответствие с
Разрешение №МБ- 42/16.12.2016 г. на M3, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., бул. .... Лечебното заведение има сключен договор с
НЗОК/РЗОК - Б.. В него функционира „Отделение по ортопедия и
травматология“ с второ ниво на компетентност в изпълнение на утвърдения
медицински стандарт по „ортопедия и травматология“. Началник на
отделението е д-р С. Х.. Пациентът Н. М. Н. (на 68 г.) на 13.05.2021 г. в 03:53
ч. постъпил в болницата и незабавно бил хоспитализиран в „Отделение по
ортопедия и травматология“ с диагноза: „Fractura calcanei sinistri (Фрактура на
лявата петна кост). Aedema traumaticum permagnum.“
Съставен бил лечебно-диагностичен план, в който е определено:
„Лечение - оперативно“. Приложена е терапия с Фраксипарин, Терцеф,
Гентамицин и Цикатридин. На 18.05.2021 г. в 11:07 ч. Н. бил изписан без
промяна в клиничното състояние и без приложено оперативно лечение.
Издадена била епикриза с окончателна диагноза: Фрактура калканеи
синистри. Едема трауматикум, в която било отразено, че „пациента желае да
се лекува по местоживеене“.
Към ИЗ (История на заболяването) има приложени подписани от Н. Н.
следните декларации за информирано съгласие:
2
Документ № 5 „Декларация информираност и съгласие на пациента по
отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото
заболяване“ на дата 13.05.2021 г. В декларацията е отразено: „Д-р К. К. в
качеството си на представител на лечебното заведение ми разясни реда на
заплащане на диагностиката и болничното лечение на моето заболяване по
КП 219 и История на заболяването 8534. 1. Информиран съм, че заболяването
ми е включено в клинична пътека 219. Разходите за диагностиката и
болничното ми лечение се заплащат изцяло от НЗОК с изключение на скъпо
струващи медицински изделия, които НЗОК не заплаща. 2.
По време на престоя ми в лечебното заведение изпълнител на болнична
медицинска помощ съм заплатил сума в размер на която включва процедури
750.00 лв.
„Декларация за информирано съгласие относно осъществяването на
диагностично-лечебната дейност и свързаните с това рискове“. В
декларацията в т. Лечебен план е записано „Оперативно лечение“.
„Декларация за писмено информирано съгласие на основание чл. 84,
ал.2 от Закона за здравето“ от дата 13.05.2021 г. В т.4 е записано „По време на
болничното ми лечение следва да заплатя за направения от мен избор на
платени медицински и допълнителни услуги: - други 750.00 лв.“
По време на извършената по-късно проверка била предоставена Заповед
№РД-05-597/27.04.2021 г. на изпълнителния директор на лечебното заведение
за утвърждаване на ценоразпис на медицинската помощ, медицински услуги и
допълнително поискани услуги в УМБАЛ - Б. АД.
В ценоразписа с „код на информационната система“, с №013214 е
записано „Отделение по ортопедия и травматология - леглоден - 150.00 лв.“
Представено било копие на фактура №**********, издадена на
18.05.2021 г. на името на Н. М. Н.. Като основание за издаване на фактурата
било отразено: „Отделение по ортопедия и травматология - цена леглоден - 5
X 150.00 стойност - 750.00.
Към ИЗ бил приложен документ удостоверяващ, че Н. Н. е с
непрекъснати здравноосигурителни права към 14.05.2021 г., въпреки което
пациента е заплатил сумата от 750.00 лв. (фактура №**********/18.05.2021
г.). Като основание за издаване на фактурата е отразено: „Отделение по
3
ортопедия и травматология - цена леглоден - 5 X 150.00 стойност - 750.00 лв.
В представения ценоразпис с „код на информационната система“ с
№013214 е записано „Отделение по ортопедия и травматология - леглоден -
150.00 лв.“
В двете декларации за информирано съгласие, които е подписал
пациента, фигурира информация за „болничното лечение, която включва
„процедури“ и за „платени медицински и допълнителни услуги - „други“, но
не фигурира заплатената от него определена цена за „леглоден“.
Лечебното заведение (болницата-жалбоподател) е издало финансови
документи с данни, които не съответстват с подписаната декларации за
информирано съгласие от пациента не е зачело правото на г- н Н. да получи
информация за цената на всяка една услуга. При хоспитализацията пациента
има право да получи ценова информация, което значи, че още при постъпване
за лечение на 13.05.2021 г. лечебното заведение е било длъжно да я представи
на пациента.
В резултат на посоченото и на 11.10.2021 г. в гр.София и в тримесечния
[1]
давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, д-р М.Н. (началник отдел в
ИАМН) съставила против дружеството-жалбоподател Акт №А-120/11.10.2021
г. за установяване на административно нарушение (АУАН).
Конкретно отразеното в акта нарушение било квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл.86, ал.2, т.6 ЗЗ. В словесен вид
вмененото административно нарушение било, че пациента Н. М. Н. не е бил
информиран за това, че следва да заплати сумата от 750.00 лева за
„леглоден“.
На същата дата и срещу подпис, на изпълнителния директор на
дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН.
На 16.12.2021 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по
чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН
от съставянето на АУАН, Павел Маринов - директор на РИОСВ – Б., издал
процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение,
вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН,
както в словесен, така и в цифров вид.
На 25.11.2021 г. процесната жалба постъпила в РИОСВ – Б..
4
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.233а ЗЗ.
От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за
установено по несъмнен начин, че вмененото нарушение е извършено.
Разпоредбата на чл.86, ал.2, т.6 ЗЗ, посочена като нарушена, при
хоспитализация пациентът има право да получи информация за цената на
всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените
продукти в извънболничната и болничната помощ.
Нито в посочената декларация, нито в ценоразписа на лечебното
заведение фигурира паричната сума от 150 лв. за леглоден в отделение по
„Ортопедия и травматология“. В нито един документ не е упоменато, че
пациента ще заплати по 150 лв. за леглоден в случай, че клиничната пътека не
е завършена, поради негова вина. С други думи категорично пациента Н. Н. не
е бил запознат как ще се определи задължението му, в случай на
дехоспитализация по негова инициатива. В допълнение, следва да се посочи,
че още към момента на хоспитализация не е могла да се предвиди сумата от
750 лв., което действително буди недоумение как точно е формирана тя.
Съгласно чл.221, ал.2 ЗЗ предвиденото наказание за извършеното
нарушение е от 500.00 лева до 1 500.00 лева. При така установените факти по
делото, административнонаказващият орган правилно е оценил значимите за
определяне размера на санкцията обстоятелства и е наложил санкция в размер
малко над предвидения минимума, предвиден в закона, като размерът на
наложеното наказание е съобразен с тежестта на нарушението. Съдът счита,
че определянето на наказанието в размера от 800.00 лева е съобразен с
обществената опасност на деянието и счита, че е справедливо.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че случаят не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. В тази норма е
предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
5
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган
за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН не са
налице и наказващият орган не ги е приложил, той следва да потвърди
наказателното постановление поради издаването му в съответствие със
закона. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното
нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на
обществена опасност, поради което правилно административнонаказващия
орган не е приложил тази разпоредба.
С оглед очерталия се завършек на производството искането на
процесуалния представител на ИАМН за присъждане на разноски е
основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е
настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63д, ал.4 и5 ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на
делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от
Наредбата за правната помощ.
Мотивиран от посочено и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с
чл.58д, т.1 ЗАНН, 22. наказателен състав на Районен съд – Б.
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НП-117/16.12.2021
г., издадено от д-р Г. Х. – и. д. на И. а. „М. н.“;
ОСЪЖДА акционерно дружество с фирма (наименование) „У. Б. З.
А. Л. - Б.“, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.Б., булевард
..., представяно от изпълнителния директор д-р Б. Г. М. да заплати на
И. а. „М. н.“ сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Б. на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
_______________________ Вярно с оригинала:
Съдия при Районен съд – Б.:
Р. Ж.
7