Решение по дело №2349/2020 на Окръжен съд - Бургас

                       

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

№І- 269         12.01.2021 година, гр.Бургас

 

В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети  декември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

                                      ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова                                                                                          

                                                                2.мл.с.Детелина Димова

 

при секретаря Ани Цветанова ,

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 2349  по описа на Окръжен съд-Бургас  за 2020година, за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на  В.В.  Д.,гражданин на ***** *********, чрез адвокат Петя Чернаева, против решение № 139/25.06.22020г., постановено по гр.д.№ 749/2019г. по описа на РС-Несебър в частта, с която ответникът въззивник В.В.Д. е осъден да заплати на „Въкейшън риал естейт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, к.к. „Слънчев бряг“, к-с „Сан Сити“ 3, an. С-24, представлявано от управителя Татьяна Алексеевна Липина, с пълномощник адв.Вилиана Михайлова Стоянова - член на САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 17, ет.2 ,  описани в решението по пера и по стойност парични суми,платени от ищеца-въззиваем за поддръжка на собствени на ответника апартаменти, както следва: Апартамент 805 с идентификационен кадастрален №51500.53.28.35.2, находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър, сграда F, вх.6, ет.партер; Апартамент 807 с идентификационен кадастрален №51500.53.28.35.4, находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър, сграда F, вх.6, ет.1; Апартамент  710 с идентификационен кадастрален №51500.53.28.18.13, находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър, сграда Е, вх.1, ет.1 и  Апартамент 809 с идентификационен кадастрален № 51500.53.28.35.6 , находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър, сграда F, вх.1, ет.1; като общият размер на уважените искове е от 5142.58 лева и са присъдени разноски съобразно уважената част на исковете.За искът по пункт седми от исковата молба, а именно: за   сумата от 1190 лева, платени на 11.08.2014г. за поддръжка на Апартамент 805, искът  е отхвърлен, в която част въззивна жалба срещу първоинстанционното решение  не е постъпила по делото.

              Във въззивната жалба на  В.В.  Д. се изтъкват съображения за неправилност на обжалваното решение,постановяването му при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон.Моли се обезсилване на постановеното решение като постановено по недопустим иск, евентуално-отхвърляне на иска като неоснователен.На първо място се сочи, че възприетата от районният съд фактическа обстановка не се подкрепяла от събраните по делото доказателства. На второ място се изтъква, че съдът при постановяване на доклада си не указал на страните и не разпределил между тях доказателствената тежест, като не били дадени указания и във връзка с оспорените от ответника фактури за заплащане от ищеца  на парични суми ,които при осчетоводяването им било записано основание, разкриващо действителните отношения между ищеца и ответника.Спорният факт според въззивника бил: защо фактурите са издадени на ищцовото дружествои на какво основание това дружество се явява клиент на  „ФОРТ НОКС“ ООД.Според  въззивника между страните били налице облигационни отношения, които не били оформени в писмен договор, според които ищецът следвало да предлага част от имотите на Д. в к.к.“Холидей Форт Клуб“ –ап.805,807 и 710 .За тази цел било извършено категоризиране на обектите от ищцовото дружество,като категоризация била издадена на името на ищеца.Менажирането на тези апартаменти се извършвало от ищцовото дружество, което счетоводно било записано като клиент на „ Форт Нокс“ ООД  и на това основание били издавани процесните фактури за начислени и заплатени задължения за собствените на Д. обекти.От постигнатите приходи следвало да се заплатят разходите  за апартаментите и остатъка следвало да се разпредели между Д. и ищеца; след приключване на сезон 2014г. това било направено и нямало спор между страните относно някакви незаплатени задължения.С оглед наличието на такива облигационни задължения между страните бил недопустим иска по чл.59 ЗЗД. С оглед обстоятелството, че ответникът не живеел в РБългария той не бил уведомен за това съдебно производство, поради което не могъл да организира правилно защитата си.Моли приемане на доказателства по реда на чл.266,ал.3 ГПК, които не могли да бъдат представени пред районния съд, а именно:заявление, подадено от ищеца до Община-Несебър  за категоризиране на обекти, собственост на ответника, като същевременно се моли издаване и на съдебно удостоверение, чрез които да се снабди от Община-Несебър с цялата преписка по това заявление.2/ представя копие от задграничен паспорт  за удостоверяване на твърдението, че през периода май-септември 2014г./когато били извършвани плащанията/, многократно влизал и излизал от територията на РБългария;3/ представя годишен финансов отчет  за 2014г. на ищцовото дружество, в който не били декларирани претендираните с исковата молба вземания, което от своя страна сочело на извод за наличие на облигационни отношения между страните по делото.Моли допускане на съдебно-счетоводна експертиза,която след справка в счетоводството на въззиваемия и на „Форт Нокс“ да отговори на въпроса на какво основание били издавани сочени във въззивната жалба фактури;моли за допускане до разпит на един свидетел, който да установи постигнатите между страните договорености,стопанисването и ползването на процесните апартаменти от ищеца-въззиваем през 2014г. Моли отмяна на обжалваното решение и обезсилването му като постановено по недопустим иск; при условията на евентуалност моли за отхвърляне на иска като неоснователен.Представя счетоводен баланс на въззиваемото дружество към 31.12.2014г.;формуляр за определяне на категория на средство за подслон; заявление за категоризация;копие на задграничен паспорт- начална страница и следващи с отбелязвания на влизане и излизане от РБългария.В проведените пред БОС съдебни заседания  въззивникът не се явява, представлява се от процесуален представител  адвокат Т. Илиева,която поддържа въззивната жалба и моли уважаването й; представя списък на разноските и претендира присъждането им.

               Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемото дружество „Въкейшън риал естейт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, к.к. „Слънчев бряг“, к-с „Сан Сити“ 3, an. С-24, представлявано от управителя Татьяна Алексеевна Липина, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба;заявява се становище за неоснователност твърдението на въззивника Д.: за наличие на договор за управление на собствените на ответника –въззивник три апартамента и за разпределение на печалбата от тази дейност между страните/ след приспадане на разходите за поддръжката им/;заявява се становище и за това, че категоризацията на обектите, стартирала през месец юни 2014г., приключила едва втората половина на месец август 2014г., а без категоризация не можело да се прави реклама на обектите, да се сключват договори с доставчици и т.н.Обстоятелството, че ответникът многократно пребивавал в България, не означавало и че е погасил задълженията  си с физически и юридически лица в България; не следвало да се кредитира и твърдението на въззивника- че не знаел за това дело и по тази причина не могъл своевременно да организира защита си/представляван е бил от особен представител пред районния съд/.Моли  съдът да не допуска исканите от   въззивника доказателства,като относно искането за представяне на преписка по категоризиране на обектите сочи, че е ирелевантно за спора, както и неотносим към спора била информацията за идванията на Д. в РБългария през 2014г. В проведените пред БОС открити съдебни заседания процесуалния представител на въззиваемото дружество- адвокат Н.Г. , поддържа писмения отговор срещу въззивната жалба, която намира за неоснователна; моли за потвърждаване решението на районния съд, не претендира разноски за настоящата инстанция.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо. В тази връзка следва да се отбележи за неоснователно твърдението на въззивника- за недопустимост на исковете по чл.59 ЗЗД, което твърдение би било основателно само в случай, че  ищецът  излагаше  в исковата си молба факти за наличие на договорни отношение с ответника и в противовес на това претендираше осъждането му на основание чл. 59 ЗЗД,каквато нередовност на исковата молба не се констатира.

При пристъпване към проверка за правилността на решението в обжалваната част съдът констатира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове  с правно основание чл. 59 ЗЗД.

  Производството е образувано  в РС-Несебър по искова молба на „Въкейшън риал естейт“ ЕООД, представлявано от управителя Татьяна Алексеевна Липина, чрез адв.Вилиана Михайлова срещу В.В.Д., гражданин на ***** *********, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество парична сума в общ размер от 6332,58 лева, ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,както и да бъдат присъдени разноските по съдебното производство.

 Ищецът твърди, че управителя на дружеството-ищец: Татяна Липина, и ответникът Д. се познавали от 2014година;ответникът Д. помолил  Липина да заплати на „Форт Нокс“ООД суми, представляващи такса „поддръжка“ на основание сключени  Договори за управление на общи части от сграда в режим на етажна собствеността за периода м.юли-м.септември 2014г.,  за  четири  собствени на  Д. недвижими имоти,находящи се в посочени в исковата молба сгради  в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър и представляващи конкретно  идентифицирани от ищеца апартаменти с  номера:  № 807; №805; № 809 и №710.Уговорката била:когато Д.  се завърне в България, да  възстанови заплатените суми. Липина заплатила от банковата сметка на „Въкейшън риал естейт“ ЕООД в полза на „Форт Нокс“ ООД, следните суми, представляващи дължимата такса поддръжка на имотите, собственост на ответника, а именно:

Сума в размер на 1428, 60 лева , платени на 11.08.2014г. за поддръжка на Апартамент 805;

Сума в размер на 218, 54 лева, платени на 11.09.2014г. за поддръжка на Апартамент 807;

 Сума в размер на 996, 93 лева,платени на 29.07.2014г. за поддръжка на Апартамент 710;

Сума в размер на 725, 12 лева, платени на 12.09.2014г. за ел.енергия на ап.805, ап.807 и ап.710;

Сума в размер на 1463, 43 лева,платени на 29.07.2014г. за поддръжка на Апартамент 809;

Сума в размер на 309,96 лева, платени на 11.09.2014г. за поддръжка на Апартамент 710;

Сума в размер на 1190лева,платени на 11.08.2014г. за поддръжка на Апартамент 805;

Така общо заплатените  суми са в размер на 6332,58 лева, с които ответникът без основание и  за чужда сметка / за сметка на представляваното от Липина дружество-ищец/ , се обогатил,без да е налице пряко преминаване на имуществото  от обеднялото лице в имуществото на получателя в лицето на ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Чанка Попова в качеството й на назначен от  районния съд по реда на чл.46,ал.7 ГПК особен представител на ответника Д.,с който се оспорва иска по основание и размер.Твърди се, че не е налице разместване на материални блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника и обратно.В конкретния случай ако някой се е обогатил за сметка на ищеца то това  не бил ответника,а поддържащата компания-Форт Нокс ООД,която получила суми от ищеца.Заявява се възражение за погасяване на претендираните суми по давност, не са ангажирани доказателства.

Районният съд е  квалифицирал предявените искове по чл.59 ЗЗД и е уважил   първите  шест иска, като е отхвърлил седмият иск: за сума в размер на 1190лева,платени на 11.08.2014г. за поддръжка на Апартамент 805, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С въззивната  си жалба   въззивника Д. твърди наличие на  облигацинно отношение между страните- сключен договор за наем , по силата на който ищцовото дружество приело да менажира апартаментите, собственост на ответника Д..

Във връзка с твърдението  за наличие на облигационна връзка  между страните  по повод  претендираните парични суми, с въззивната жалба  Д. представя писмени доказателства,които са допуснати от окръжния съд с поставено по делото определение № 260511/06.10.2020г. по съображенията, изложени в него.Ищецът Д. твърди , че след приключване на сезон 2014година  и заплащане на задълженията страните уредили помежду си имуществените си отношения,ищцовото дружество предало ключовете  и категоризацията на обектите и помежду им не е имало спор относно наличие на незаплатени задължения.

                Възоснова  на съдебно удостоверение, издадено  от БОС на въззивникът Д., от Община-Несебър  по делото е постъпила преписка за категоризация на апартаменти в к-с“ Холидей форт клуб“, кк“Слънчев бряг“, категоризацията проведена по искане на ищеца „Въкейшън реал естейт“ ЕООД. В преписката  се съдържат документите за собственост на ответника Д.-нотариални актове за апартаменти както следва: №710, вх.Е1,бл.Е, ет.4;    № 805,вх.F6,бл.Fет.1 и №807,вх.F6,бл.F, ет.2, находящи се в  туристически комплекс „Холидей Клуб“-гр.Несебър.От съдържащ се в преписката договор за наем, сключен  на 02.06.2014г. между В.Д. и „ВЪКЕЙШЪН РИАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД  се установява, че въззивният ответник Д. предоставил за временно и възмездно ползване  на  наемателя  „ВЪКЕЙШЪН РИАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, апартаменти с номера както следва:№710; №805 и №807.В  т.8 от същият договор е записано: „наемателят е длъжен да заплаща всички текущи разходи по ползването на имота-вода,ел.енергия и прочие“. От заявление до Община-Несебър е видно, че искането за категоризация на посочените по-горе три апартамента е подадено от „ВЪКЕЙШЪН РИАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД като юридическо лице, стопанисващо обектите/ л.56 от делото на БОС/;искането за категоризация  е подадено чрез пълномощник Вадим Николаевич Липин, упълномощен от представляващата дружеството Татьяна Липина, с нотариално заверено пълномощно.

      От  въззивника Д. пред БОС  е представен счетоводен баланс  на „ВЪКЕЙШЪН РИАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД към 31.12.2014г., в който липсват отразени вземания на същото дружество към физически и юридически лица.

      Пред районния съд  от ищеца  и от третото неучастващо в спора лице  „Форт Нокс“ ООД  са представени фактури и счетоводни документи. От заключението на вещото лице Т.С. по извършената  пред БОС съдебно-счетоводна експертиза се установява заплащане от страна на ищеца „ВЪКЕЙШЪН РИАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД в полза на  „ФОРТ НОКС“ ООД  на суми /с включено ДДС/ както следва: 80 лева за кабелна телевизия на обект ап.805 с фактура № 35393/24.06.2014г. ; 300 лева за кабелна телевизия на ап.807,ап.710,ап.805 с фактура № 35471/07.07.2014г.;  интернет за ап.710 в размер  на 44,26 лева  с фактура № 35800/10.07.2014г.; интернет  за ап. № 710,ап.№805 и ап.№ 807 на стойност 100 лева  с фактура № 35812/15.07.2014г.; такса поддръжка  за ап.№710 в размер на 996,94 лева  с фактура № 35836/30.07.2014г.; такса поддръжка  ап.805 в размер на 1428,60 лева с фактура № 35885/11.08.2014г.; такса поддръжка  за апартамент № 809 в размер на 1463,42 лева с фактура № 35835/30.07.2014г. и ел.енергия за ап. № 805, ап.№ 710, ап.807  в размер на 725,12 лева  с фактура № 35916/12.09.2014г.

Видно от заключението на вещото лице С., общият сбор на така заплатените суми е 5138,34 лева.

От първоинстанционния съд са приети като доказателство  представени по реда на чл.192 ГПК от третото лице четири броя договори за управление на комплекс „Холидей форт клуб“ сключени между „Форт Нокс“ ООД и ответника Д., а именно: договори с дати 19.10.2010г.,19.12.2013г.,22.05.2014г. и от 21.07.2011г. Постъпило по делото е и удостоверение от „Форт нокс“ ООД/без номер и дата-вж л. 113 от делото на РС-Несебър/, в което се сочи, че цитираните във фактурите плащания са извършвани и в изпълнение на задължения на Д. към „Форт Нокс“ ООД, произтичащи от договорите на управление.

 При  установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:

 В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването. Задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от един от основните принципи на гражданското право – за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59, ал.2 от ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните кумулативни елементи : 1/ Обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2/ Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; 3/ Липса на основание за обогатяването.

      Най-общо казано,вземането от неоснователно обогатяване възниква,когато е налице разместване на блага,без в отношенията между страните да съществува договорна обвързаност.

     В случая обаче от  твърденията на въззивния ответник и представените  от него писмени доказателства, неоспорени  от въззиваемато дружество, безспорно се установява наличие на договорни отношения,възникнали с договор за наем  между страните  по настоящето дело за обекти, представляващи апартаменти с номера както следва: №710, вх.Е1,бл.Е, ет.4;    № 805,вх.F6,бл.Fет.1 и №807,вх.F6,бл.F, ет.2, находящи се в  туристически комплекс „Холидей Клуб“-гр.Несебър. С чл.8 от този договор  са  уредени отношенията между страните по повод ползването-респ.заплащане текущите разходи , на сочените по-горе  три апартамента от наемателя-ищец по настоящето дело.При това положение и предвид  установяване на облигационни отношения между страните, предхождащи,респ. обуславящи плащането на част от претендираните суми, а именно: 80 лева за кабелна телевизия на обект ап.805 с фактура № 35393/24.06.2014г. ; 300 лева за кабелна телевизия на ап.807,ап.710,ап.805 с фактура № 35471/07.07.2014г.;  интернет за ап.710 в размер  на 44,26 лева  с фактура № 35800/10.07.2014г.; интернет  за ап. № 710,ап.№805 и ап.№ 807 на стойност 100 лева  с фактура № 35812/15.07.2014г.; такса поддръжка  за ап.№710 в размер на 996,94 лева  с фактура № 35836/30.07.2014г.; такса поддръжка  ап.805 в размер на 1428,60 лева с фактура № 35885/11.08.2014г. и ел.енергия за ап. № 805, ап.№ 710, ап.807  в размер на 725,12 лева  с фактура № 35916/12.09.2014г.,т.е. общо до размера от 3674,92 лева, съдът приема извода за неоснователност на всеки от  така предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД.

По изложените съображения и с оглед твърдяните от въззивника  пред въззивния съд нови обстоятелства от значение за делото и представените  в тази връзка доказателства / чл. 266,ал.1,т.2 ГПК/  съдът намира за частично неправилно първоинстанционното решение в обжалваната му част-т.е. до общия размер на обективно кумулативно съединените искове от 3 674,92 лева,  което налага отмяната му и  отхвърляне на исковете по чл. 59 ЗЗД  по всяка една от претенциите, посочени по-горе до общия им размер от  3674, 92 лева.

Въззивната жалба е неоснователна относно иска по чл.59,ал.1 ЗЗД  за сумата от 1463,42 лева,претендирана от ищеца като платена от него  без правно основание на трето лице / Форт Нокс“ ООД/  такса поддръжка  на собствения на ответника  Д.  апартамент № 809, с плащането на която ищецът се обеднил  за сметка на обогатяването на ответника Д.. Ответникът Д.  не  твърди и  не установява  с ищеца „ВЪКЕЙШЪН РИАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД да са били в  облигационна обвързаност по повод  същият този апартамент, с оглед на което платената  без основание от ищеца сума на третото лице „Форт нокс“ ООД, с която е погасено задължение  на ответника към последното дружество,безспорно  осъществява състава на чл.59,ал.1 ЗЗД. По общото правило на цитираната разпоредба  всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размер на обедняването. Според нормата на чл.59,ал.1 ЗЗД, за да възникне в правната сфера на едно лице правото на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД трябва да се установи наличието на следните предпоставки : обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Обогатяването може да се изрази не само в придобиването на определена имуществена облага или имуществени права, но и в спестяването на разходи, какъвто е настоящия случай. Същевременно обедняването може да има различни форми на проявление - ефективно намаляване на имуществото /намаляване на актива/ на ищеца или пропуск същото да се увеличи чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.Между посочените елементи от фактическия състав по чл.59, ал.1 ЗЗД – обогатяване и обедняване, е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, а обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат от  обща група факти или от един общ факт ,какъвто е настоящия случай.Районният съд е достигнал до същия правен извод, с оглед на което в тази му част  обжалваното решение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Настоящият съдебен състав констатира, че осъдителната част на първоинстанционното решение, което е предмет на обжалване пред настоящата инстанция,  е за сумата от общо 5142,58 лева, докато изчисленията на вещото лице С.  по допуснатата от БОС съдебно-счетоводна експертиза установяват  обща сума по относимите към спора фактури  в размера от 5138,34 лева,т.е.  сумата  от 4,24 лева,представляваща разликата между   5142,58 лева  и  5138,34 лева, искът по чл.59 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли .

           На основание чл.80 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските,които с оглед изхода по  спора  и на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да присъди в тежест на въззиваемия ищец както следва: разноски пред БОС, представляващи заплатена държавна такса  съобразно  отхвърлената част от исковете  в размер от 73,50 лева; 5 лева за съдебно удостоверение, 143,04 лева за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 1072,79 лева адвокатско възнаграждение.Въззиваемият не претендира разноски, поради което съдът не присъжда такива.С оглед  резултата по спора следва да се преизчислят разноските, които първоинстанционният съд е присъдил в тежест на ответника Д. и   които съобразно уважената част от исковете  са до размера от 380лева.

                   Мотивиран от изложеното и на основание чл. 59 ЗЗД  Бургаският Окръжен съд

 

                                                   Р Е Ш И :

 

                 ОТМЕНЯ Решение № 139/25.06.22020г., постановено по гр.д.№ 749/2019г. по описа на РС-Несебър в частта,с която В.В.Д., гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с код по БУЛСТАТ: ********, с постоянен адрес на територията на Република България: област Б., община Н., гр. Н., пощенски код ****, туристически комплекс „Холидей Форт Клуб“ бл. *, вх. *, *********** етаж, ап. ***,  е осъден  да заплати на „Въкейшън риал естейт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, к.к. „Слънчев бряг“, к-с „Сан Сити“ 3, an. С-24, представлявано от управителя Татьяна Алексеевна Липина, сумата от общо  3679,16 лева/три хиляди шестотин седемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, в която  сума са включени претенции както следва:

Сума в размер на 1428, 60 лева ,платени на 11.08.2014г. за поддръжка на Апартамент 805 с идентификационен кадастрален №51500.53.28.35.2, находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър, сграда F, вх.6, ет.партер;

Сума в размер на 218, 54 лева,платени на 11.09.2014г. за поддръжка на Апартамент 807 с идентификационен кадастрален №51500.53.28.35.4, находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър, сграда F, вх.6, ет.1;

Сума в размер на 996, 93 лева,платени на 29.07.2014г. за поддръжка на Апартамент  № 710 с идентификационен кадастрален №51500.53.28.18.13, находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър, сграда Е, вх.1, ет.1;

Сума в размер на 725, 12 лева,платени на 12.09.2014г. за ел.енергия на ап.805, ап.807 и ап.710;

 Сума в размер на 309, 96 лева,платени на 11.09.2014г. за поддръжка на Апартамент 710 и  сума в размер на 4,24 лева, като вместо  ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ  ПОСТАНОВЯВА:   

                  ОТХВЪРЛЯ   исковете  с правно основание чл.59 ЗЗД, предявени от „Въкейшън риал естейт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, к.к. „Слънчев бряг“, к-с „Сан Сити“ 3, an. С-24, представлявано от управителя Татьяна Алексеевна Липина, против В.В.Д., гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с код по БУЛСТАТ: ******, с постоянен адрес на територията на Република България: област Б., община Н., гр. Н., пощенски код ****, туристически комплекс „Холидей Форт Клуб“ бл. Е, вх. 1, *********** етаж, ап. ***,  за осъждането му да заплати  сумата от общо 3679,16 лева/ три хиляди шестотин седемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, в която са включени претенции както следва:Сума в размер на 1428,60 лева ,платена на 11.08.2014г. за поддръжка на Апартамент 805 с идентификационен кадастрален №51500.53.28.35.2, находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър, сграда F, вх.6, ет.партер; Сума в размер на 218, 54 лева,платени на 11.09.2014г. за поддръжка на Апартамент 807 с идентификационен кадастрален №51500.53.28.35.4, находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър, сграда F, вх.6, ет.1; Сума в размер на 996, 93 лева,платена на 29.07.2014г. за поддръжка на Апартамент 710 с идентификационен кадастрален №51500.53.28.18.13, находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър, сграда Е, вх.1, ет.1;Сума в размер на 725, 12 лева,платена на 12.09.2014г. за ел.енергия на ап.805, ап.807 и ап.710;Сума в размер на 309, 96 лева,платена на 11.09.2014г. за поддръжка на Апартамент 710 и сума в размер на 4,24 лева.

ОТМЕНЯ Решение № 139/25.06.22020г., постановено по гр.д.№ 749/2019г. по описа на РС-Несебър в частта ,с която В.В.Д., гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с код по БУЛСТАТ: ******, с постоянен адрес на територията на Република България: област Б., община Н., гр. Н., пощенски код ****, туристически комплекс „Холидей Форт Клуб“ бл. Е, вх. 1, *********** етаж, ап. ***,  е осъден  да заплати на „Въкейшън риал естейт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, к.к. „Слънчев бряг“, к-с „Сан Сити“ 3, an. С-24, представлявано от управителя Татьяна Алексеевна Липина, разноски за първоинстанционното производство над сумата от 380 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139/25.06.22020г., постановено по гр.д.№ 749/2019г. по описа на РС-Несебър в частта ,с която на основание чл. 59 ЗЗД  В.В.Д., гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с код по БУЛСТАТ: *****, с постоянен адрес на територията на Република България: област Б., община Н., гр. Н., пощенски код ****, туристически комплекс „Холидей Форт Клуб“ бл. *, вх. *, *********** етаж, ап. ***,  е осъден  да заплати на „Въкейшън риал естейт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, к.к. „Слънчев бряг“, к-с „Сан Сити“ 3, an. С-24, представлявано от управителя Татьяна Алексеевна Липина сума в размер на 1463, 43 лева / хиляда четиристотин шестдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща такса   за поддръжка на Апартамент 809 с идентификационен кадастрален № 51500.53.28.35.6 , находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Нокс“, гр.Несебър, сграда F, вх.1, ет.1, платена  от „Въкейшън риал естейт“ ЕООД на „ФОРТ НОКС“ ООД    на 29.07.2014г., както и в частта за разноските до 380 лева.

ОСЪЖДА „Въкейшън риал естейт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8230, к.к. „Слънчев бряг“, к-с „Сан Сити“ 3, an. С-24, представлявано от управителя Татьяна Алексеевна Липина,  да заплати на В.В.Д., гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с код по БУЛСТАТ: *****, с постоянен адрес на територията на Република България: област Б., община Н., гр. Н., пощенски код ****, туристически комплекс „Холидей Форт Клуб“ бл. Е, вх. 1, *********** етаж, ап. ***,  съдебно-деловодни разноски,извършени пред  Окръжен съд-Бургас в размера от  1887,84 лева/ хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                        2/мл.с.