Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
гр. Кюстендил,12.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 271 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, против М.В.В..
В
исковата молба се твърди, че страните по делото били в облигационни отношения
по силата на сключените между тях договори:
-
Договор за мобилни услуги № ********* от 17.06.2016 г. и Договор за лизинг от
17.06.2016 г., по силата на които на ответника били предоставени мобилен
телефон номер ********** и мобилно устройство Samsung Galaxy Grand
Prime Grey VE, с договорена
общата цена на лизинговата вещ 266,57 лева с вкл. ДДС.
-
Договор за мобилни услуги № ********* от 13.12.2016г., съгласно който на
потребителя е предоставен мобилен номер ********** и мобилно устройство Samsung
Galaxy J7 2016 Black.
-
Допълнително споразумение № ********* от 04.05.2018г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 04.05.2018г, като съгласно
посоченото допълнително споразумение влиза в сила нов абонаментен план с
уговорена месечна абонаментна такса в размер на 36,99 лева с вкл. ДДС, а на
потребителя е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S9 Blue. Предоставеното устройство било по отделен
договор за лизинг, съгласно който общата стойност на вещта бил в размер на
1195,77 лева с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се задължил да заплати двадесет и три месечни
вноски в размер на всяка от тях – 51,99 лева с вкл. ДДС, като следвало да се
фактурират заедно месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера.
-
Допълнително споразумение № ********* от 07.09.2018г. към договор за
мобилни услуги и Договор за лизинг от
07.09.2018г., според които за мобилен номер ********** влизал в сила нов
абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на
36,99 лв. с вкл. ДДС, а на потребителя било предоставено мобилно устройство Apple
iPhone 8 Plus 64 GL Space Grey, по
повод сключен отделен договор между страните за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 1462,57 лева с вкл.ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от
Договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да заплати 23 месечни
лизингови вноски в размер на 63,59 лева с вкл. ДДС всяка, които следвало да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Според
наведените доводи от ищеца, ответникът не изпълнил задълженията си за плащане
на сумите по посочените договори, като общият размер на незаплатените суми за
начислени такси, цени за потребени съобщителни услуги и лизингови вноски за
отчетните периоди, предхождащи началото на процесния – 10.04.2019г., бил на
стойност 710,06 лева.
След предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
потребителя, при които са използвани мобилните номера ********** и **********,
операторът издал фактура № ********** от 10.05.2019г., включваща задължение за
заплащане на неустойка за предсрочното им прекратяване в общ размер на 524,78
лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в общ размер на
1641,32 лева с вкл. ДДС.
По договора за
предоставяне на услуги чрез номер ********** била начислена неустойка в размер
на 280,19 лева, представляваща сбора от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера с вкл. ДДС по 30,82 лева всяка или в общ размер от 92,46 лева,
с добавена разликата в размер на 187,73 лева между стандартната цена на
устройство Samsung Galaxy S9 Blue
без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 04.05.2018г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 04.05.2018г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката по договора за
предоставяне на услуги чрез номер ********** бил 244,59 лева, като сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без включен ДДС по 30,82 лева
всяка или в общ размер от 92,46 лева, с добавена разлика в размер на 152,13
лева между стандартната цена на Apple iPhone 8 Plus 64 GL Space Grey без отстъпка, съгласно последно актуалната
ценова листа към 07.09.2018г. и дължимата обща преференциална цена по Договор
за лизинг от 07.09.2018г., съответстваща на оставащия срок от договора за
мобилни услуги.
Общата сума, начислена във фактурата, била в
размер на 2166,10 лева, като след приспадане на сумата в размер на 649,94 лева,
доброволно заплатена от длъжника след погасяване на задължения за отчетните
периоди, предхождащи 10.04.2019г., неудовлетворената част от вземането по
фактурата била в размер на 1516,16 лева.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор
България“ ЕАД по всяка фактура настъпвала петнадесет дни след издаването й, но
длъжникът не е извършвал плащания към момента на подаване на заявление по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за заплащане на парично задължение.
Поради горното било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд
– Кюстендил, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1207/2020 г. и била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при
условията на чл. 47 от ГПК, което обусловило интереса на заявителя от
предявяването на настоящия иск.
Ето защо се
иска да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено, че е налице вземане в
полза на ищеца против М.В.В., ЕГН **********, адрес: ***, както следва: сума в
общ размер на 1516,16 лева, дължима съгласно фактура № **********/10.05.2019г.,
от които – 498,72 лева предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по
договор за лизинг от 04.05.2018г., по силата на който на ответника било
предоставено устройство Samsung Galaxy S9 Blue за периода от 10.04.2019г. до 04.04.2020г.,
както и 1017,44 лева предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор
за лизинг от 07.09.2018г., по силата на който на ответника е било предоставено
устройство Apple iPhone 8 Plus 64 GL Space Grey за периода от 10.04.2019г. до 07.08.2020г.
Претендира се и
законна лихва върху вземанията, считано от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, както и деловодните разноски по заповедното и настоящото
производство.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК не е депозирала писмен отговор, поради което е загубила възможността да вземе
становище, да направи възражения, както и да посочи и да представи писмени
доказателства.
В съдебно
заседание ищецът
или негов процесуален представител не се явява, но в писмено становище поддържа
исковете. Ответната страна не се явява и не се представлява, като не изразява и
становище по претенцията.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че
страните по делото били обвързани от Договор за
мобилни услуги от 17.06.2016 г. с посочен в същия абонаментен план при
стандартен месечен абонамент от 29.99 лв. месечно за номер ********** и Договор
за лизинг от 17.06.2016 г. с предмет на договора – мобилен апарат Samsung Galaxy Grand Prime Grey
VE, на обща стойност 266.57 лв.
с вкл. ДДС, платим на 23 броя месечни лизингови вноски по 11,59 лв. всяка.
Прието като доказателство е и заверено копие на Запис
на заповед от 18.06.2016 г. за сумата от 266.57 лв. с издател ответника и
поемател – ищцовото дружество.
На
13.12.2016г. е сключен Договор за мобилни услуги с
посочен в същия абонаментен план при стандартен месечен абонамент от 29.99 лв.
месечно за номер ********** и Договор за лизинг от 17.06.2016 г. с предмет на
договора – мобилен апарат Samsung Galaxy Grand Prime Grey VE, на обща
стойност 266.57 лв. с вкл. ДДС, платим на 23 броя месечни лизингови вноски по 11,59
лв. всяка. Съгласно посочения
договор на потребителя е предоставен мобилен номер 0892 336309 и мобилно
устройство Samsung Galaxy J7 2016 Black. Сключено е допълнително споразумение № ********* от 04.05.2018г. към
съществуващ вече договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 04.05.2018г,
като съгласно посоченото споразумение е влязъл в сила нов абонаментен план с
уговорена месечна абонаментна такса в размер на 36,99 лева с вкл. ДДС, а на
потребителя е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S9 Blue по силата на цитирания договор за лизинг.
Общата стойност на лизинговата вещ бил в размер на 1195,77 лева с вкл. ДДС. За
ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се задължил да заплати двадесет и три месечни вноски в размер на всяка от тях –
51,99 лева с вкл. ДДС, като месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез посочените номера следвало да се фактурират заедно.
С
допълнително споразумение № ********* от 07.09.2018г. към договор за мобилни
услуги за мобилен номер ********** е договорен нов абонаментен план с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 36,99 лв. с вкл. ДДС, а на
потребителя било предоставено съгласно Договор за лизинг от 07.09.2018г.
мобилно устройство Apple iPhone 8 Plus 64 GL Space Grey, като общата цена на лизинговата вещ е в
размер на 1462,57 лева с вкл.ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от
Договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да заплати 23 месечни
лизингови вноски в размер на 63,59 лева с вкл. ДДС всяка, които следвало да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
По делото е представено заверено копие на Запис на
заповед от 04.05.2018 г. за сумата от 1195.77 лв. с издател М.В.В. и поемател –
ищцовото дружество.
Видно от материалите по приложеното към делото ч.гр.дело №
1207 от 2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил, ищецът е депозирал на
18.06.2020г. в Районен съд - Разлог заявление по чл. 410 от ГПК, което е
препратено съгласно правилата за местна подсъдност до Районен съд – Кюстендил,
въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1207/2020 г. и била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 390 от 17.07.2020г. за сумата в размер на 1516,16 лева, дължима по сключен Договор за мобилни услуги № ********* от
17.06.2016 г. и Договор за лизинг от 17.06.2016 г.; Договор за мобилни услуги №
********* от 13.12.2016г.; Допълнително
споразумение № ********* от 04.05.2018г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 04.05.2018г и Допълнително споразумение №
********* от 07.09.2018г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
07.09.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на заявлението – 18.06.2020г., до окончателното заплащане на
дължимата сума, както и сторените разноски – 30,32 лева държавна такса и 360
лева адвокатско възнаграждение. Тя е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Така, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок, като в срока по чл. 415 от ГПК той е
предявил настоящите положителни установителни искове с исковата си молба.
В хода на делото е депозирана молба с вх.№ 275401 от
21.09.2021г. от ответника М. Д. В., ведно със заверен
препис от платежно нареждане от 22.07.2021г. От последното е видно извършено
плащане от нейна страна по делото в полза на „Теленор България“ ЕАД за сумата
от 1516,16 лева. В посочената молба е описано, че сумата представлява погасено
задължение към ищцовото дружество, поради което се иска прекратяване на делото
с оглед извършеното погасяване на задължението.
В отговор на посочената молба е постъпило становище от
страна на процесуалния представител на ищеца с вх.№ 275449 от 24.09.2021г., с
която се декларира наличието на погасяване на задължението от страна на
ответника, като се иска заплащането на сторените деловодни разноски от ищеца,
изложени в представен списък по чл.80 от ГПК.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
непротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
Исковата
претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от с.к.
По допустимостта: При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
В
изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с
оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, съдът констатира, че заповедта е била връчена на длъжника в условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК.
Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 от ГПК са
съответни на предприетото оспорване, респ. следва да се приеме, че е спазен
срока за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се
възприема за допустима.
За
прецизност съдът ще посочи, че в издадената заповед за изпълнение № 390/2020 г.
в производството по ч.гр.д. № 1207/2020 г. от
описа на Районен съд – гр. Кюстендил, присъдената сума е в общ размер на
претендирания такъв с исковата молба, а именно – 1516,16 лв. В заявлението си
заявителят е посочил дължимите суми, както са прецизирани с исковата молба.
Общата дължима сума се формира от 498,72 лева, изискуеми за периода от 10.04.2019г. до
04.04.2020г., както и 1017,44 лева предсрочно изискуем остатък за периода от
10.04.2019г. до 07.08.2020г.. Тази идентичност на сумите и основанията
изпълва изискванията на закона и претенцията следва да бъде разгледана по
същество.
По основателността:
От събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че през отчетните периоди страните са били обвързани
от облигационни правоотношения, свързани с предоставени за ползване от мобилния
оператор мобилни услуги. По силата на тази договорна обвързаност, обективирана
в цитираните договори и допълнителни споразумения, ответникът поел задължението
за заплащането на дължимите месечни абонаментни такси съгласно уговорените
тарифни планове, както и дължимите лизингови вноски по повод предоставените за
ползване мобилни устройства. В тази връзка процесните договори са подписани от
страните и не се били оспорени в хода на производството. Това налага обоснован
извод, че ответникът е бил потребител на услугите, предоставяни от дружеството –
ищец, ползвал е предоставените от мобилния оператор услуги, но сумата,
предмет на иска, не е била
заплатена своевременно.
В хода на производството по делото ищецът
„Теленор България“ ЕАД е получил претендираното от него в размер на 1516,16 лв.
Доказателство за това е представеното преводно нареждане от страна на
ответника. Плащането е осъществено на 22.07.2021г. и следва да бъде взето
предвид от съда съгласно чл. 273 във вр. с чл. 235, ал. 3 от ГПК и т.9 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, като новонастъпил факт след предявяване на исковете, които съгласно чл.
422, ал. 1 от ГПК се считат за предявени от подаване на заявлението при
спазване на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК – в случая 18.06.2020г.
Плащането на претендираната сума в хода на производството има двояк характер –
от една страна погасяване на задължението на ответника-длъжник и от друга -
признание за наличие на право на вземане в полза на ищеца. Въпреки това, поради
липса на изрично обективирано искане за постановяване на решение при признание
на иска, то следва да се постанови
решение, като се съобразят всички обстоятелства по делото.
Поради липсата на спор, че претендираните
главници са били заплатени, но след депозирането на исковата молба, следва, че
ответникът дължи на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 18.06.2020 г., до датата на
извършеното плащане на вземането - 22.07.2021г., като в тази част претенцията
не е била оттеглена. (Изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с електронен онлайн
калкулатор, същото възлиза в размер на 168.46 лева, която следва да бъде заплатена от ответника по делото,
поради липса на изпълнение на задължението в тази част.).
По
разноските и дължимите държавни такси: Съдът взе предвид, че отговорността на страните за
разноски по чл. 78 от ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради
това разпоредбата на чл. 81 от ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът
се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. Решението в т.см. е предпоставено от
изхода на делото. Обусловено е и от кумулативното наличие на предпоставките на
чл. 78, ал. 2 от ГПК - с поведението си ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал иска, (каквото безспорно е извършеното
плащане в случая), като съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
При посочените правни разрешения следва да се вземе
предвид, че в случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (от който момент се счита предявен и
установителния иск по чл. 422 ГПК). От материалите по заповедното
производство е установимо, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в
хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК на 15.11.2020 г. От този момент за него е
започнал да тече двуседмичния срок по чл. 47, ал.2 от ГПК, да получи съдебните
книжа по делото, но до изтичането на този срок никой не се е явил в съда,
поради което съобщението
се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му. От този момент е
започнал да тече едномесечния срок по чл.412, т.8 от ГПК за длъжника да изпълни
доброволно претендираното от заявителя в заповедното производство вземане. В
срока изпълнение не е последвало, поради което е подадена и исковата молба на
09.02.2021г., с която е дадено началото на настоящото дело. Плащането е станало след започване на
исковото производство. Тъй като длъжникът не е погасил изцяло дълга си преди
процеса, неговото бездействие е дало повод за завеждане на делото, тъй като в
хипотезата на чл. 422 от ГПК исковата молба се счита за подадена от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. По тази причина настоящият състав
приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по
делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от
ищеца - арг. от
противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за направените
от ищеца разноски по гр. дело № 271 от 2021 по описа на Районен съд – Кюстендил
за платена държавна такса 69,68 лв., както и заплатеното адвокатско
възнаграждение от 406,36 лв., с вкл. ДДС.
По
разноските в заповедното производство: Исковата претенция е свързана с установяване на
задължения, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1207/2020 г., вкл. и разноските за него, а с оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане. В случая
дължимата главница е заплатена след депозиране на исковата молба. Длъжникът е
заплатил част от исковите суми – главницата, ведно с начислените неустойки и
мораторна лихва. Не са представени доказателства, от които да е видно, че
разноските, посочени в заповедта за изпълнение, са заплатени. Поради това в
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното
производство в общ размер от 390,32 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения
от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1766, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законни представители - Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, против М.В.В., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
иск за признаване на установено в отношенията между страните, че съществува
вземане в полза на ищеца против ответника за сумата в
размер на 1516,16 лева,
дължима съгласно фактура № **********/10.05.2019г., от които – 498,72 лева
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от
04.05.2018г., по силата на който на ответника било предоставено устройство Samsung
Galaxy S9 Blue за периода от
10.04.2019г. до 04.04.2020г., както и 1017,44 лева предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски по договор за лизинг от 07.09.2018г. , по силата на който
на ответника е било предоставено устройство Apple iPhone 8 Plus 64
GL Space Grey за периода от
10.04.2019г. до 07.08.2020г., за които суми в хода
на заповедното производство по ч.гр. д. № 1207/2020
г. на КРС, била издадена заповед за изпълнение № 390 от 17.07.2020г. на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ
след датата на завеждане на иска, И ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М.В.В., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1766, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законни представители - Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
18.06.2020 г., до датата на извършеното погасяване на вземането - 22.07.2021г., (която, изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, възлиза на сумата в размер на 168,46 лв.).
ОСЪЖДА М.В.В., ЕГН **********, с
настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1766, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, със законни представители - Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачик, сумата в
размер на 473,04 лв. (четиристотин седемдесет
и три лева и четири стотинки) – деловодни разноски за исковото производство, от
които 69,68 лева внесена държавна такса и 403,36 лв. адвокатско възнаграждение,
както и разноските, сторени в заповедното производство в общ размер на 390,32 лв. (триста и деветдесет лева и
тридесет и две стотинки), от които 30,32 лева платена държавна такса и 360,00
лева адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ при Районен съд – Кюстендил:____________