№ 3633
гр. А., 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110110916 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Медицински център А.“
ООД срещу ответниците Г. В. И. и М. А. И., с която е предявен по реда на чл.
422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД от ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат на ищеца в условията на солидарна отговорност сумата
от 3 800,00 лева, представляваща незаплатени такси, дължими съгласно
Договор/Споразумение за съхранение на стволови клетки № *****/2023 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
61095/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
В исковата молба се твърди, че на 31.03.2023 г. между страните са сключени
Споразумение за извършване на медицински услуги и Договор за съхранение
на стволови клетки № *****/2023 г., по силата на които ищецът поел
задължения към ответниците, както следва: да вземе проба от кръвта на
майката, които ще използват за извършване на диагностични изследвания,
серология, тестове за PCR вирусология и скринингови тестове за новородени,
за откриване на заболявания в кръвта на майката или диагностициране и
откриване на алергични, медикаментозни и хранителни непоносимости на
детето, които да помогнат за правилно медицинско лечение и медикаментозно
приложение; да получи, съхрани за кратко, опакова, етикетира, транспортира
и достави на Б. Б. з. (F. H. B.), които да получат, обработят и тестват
хемопоетични и мезенхимни клетки /кръв и тъкан/, както и да извлича,
обработва, криопрезервира и съхранява стволови клетки от пъпната връв
и/или тъкан от пъпната връв за възможно бъдещо използване за медицинско
приложение за срок от 20 години след раждането на детето им, срещу такса в
размер на 5 300 лв., платима след извършване на изследванията и успешно
извличане и съхранение на стволовите клетки. Ищецът твърди, че е изпълнил
1
задължението си, като сочи, че от дължимата такса са приспаднати 500 лв.
поради невъзможност за съхранение на проба от кръв. Излага, че от страна на
ответниците е заплатена единствено авансово сумата от 1000 лв. на 10.04.2023
г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
С молба от 14.08.2024 г. ищецът уточнява, че „Договорът за съхранение на
стволови клетки и Споразумението за извършване на медицински услуги
представляват един общ договор, а разделянето им на два документа е
единствено с оглед на това, че медицинските услуги на подлежат на облагане с
ДДС, а услугите, свързани със стволови клетки, се облагат с ДДС“, както и че
„Споразумението за извършване на медицински услуги е част от Договора за
съхранение на стволови клетки и същите представляват един общ договор,
уреждащ в цялост взаимоотношенията на страните относно извличането,
тестването, обработката, криопрезервацията и съхранението на стволовите
клетки“.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.
Ответниците правят възражение за нередовност на исковата молба и сочат, че
не става ясно каква част от претенцията на ищеца се отнася за договор за
съхранение на стволови клетки, и каква част се дължи по споразумение за
извършване на медицински услуги. Оспорват да са подписвали договор за
съхранение на стволови клетки и правят искане за откриване на производство
по чл. 193 ГПК. Сочат, че на 31.03.2023 г. съгласно кореспонденция между
страните по „Вайбър“, ответницата И. изпратила свои лични данни за „Пакет
20 години на стойност от 5 300 лв.“, а медицинският център й изпратил номер
на договор „*****/31.03.2023 г.“, което подробно аргументират, че не може да
се счита за дадено съгласие за сключване на договора. Излагат също и че
качеството на взетия медицински материал е условие за сключване на
договора за съхранение на стволови клетки. Сочат, че не са изразявали воля за
сключване на договор за съхранение, т.к. материалът не бил достатъчен. Не
оспорват, че са заплатили сумата от 1000 лв., но излагат, че същата е платена
единствено с оглед извършването на изследвания. Твърдят, че след като са
разбрали, че количеството хемопоетични клетки са недостатъчни за
съхранение, са отказали подписването на договора за съхранение. Оспорват
дължимостта на суми по споразумението за медицински услуги, като сочат, че
ищецът не е изпълнил задължението си да вземе годна проба от кръв от
плацентата на детето и тъкан от пъпната връв на детето. В условията на
евентуалност се прави искане за намаляване на претенциите, с оглед непълно
и некачествено изпълнение на задълженията от страна на ищеца. Молят съда
да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По делото са представени следните писмени документи, приети като
доказателства:
Споразумение информирано съгласие за извършвани на медицински услуги
/неподписано/, таблица с такси /неподписана/, информирано съгласие за
генетичен скрининг тест за новородено, формуляр за съгласие за защита на
данните, фактура № ***********/19.05.2023 г., издадена от ищцовото
дружество, с получател – Г. В. И., за сумата от 2100 лева – цена за услуга
2
„диагностика, вирус-ия, серология, PCR, скрининг и др.“ след приспадане на
сумата от 1000 лева – аванс за медицинска услуга; фактура №
**********/19.05.2023 г., издадена от ищцовото дружество, с получател – Г.
В. И., за сумата от 2100 лева – цена за услуга „обработка биологичен
материал, съхранение 20 год.“; сертификат за получена мостра от тъкан от
пъпна връв; покана от 20.07.2023 г. от ищцовото дружество до ответниците за
заплащане на процесната сума от 3800 лева.
От ищеца е представен с исковата молба Договор № *****/31.03.2023 г. BG-
Договор за съхранение на стволови клетки. Върху договора е положен подпис
за ответницата Г. В. И., който е своевременно оспорен по реда на чл. 193 ГПК,
поради което по реда на чл. 194 ГПК съдът е допуснал проверка на
истинността на този документ.
От неоспореното от страните и прието от съда заключение по допуснатата
съдебно-почеркова експертиза, което настоящият състав кредитира като
обективно, обосновано и правилно, се установява, че поставеният подпис за
ответницата не е изпълнен от нея, т.е. този документ се явява неистински и
като такъв следва да бъде изключен от доказателствения материал на
основание чл. 194, ал. 2 ГПК.
С отговора на исковата молба са представени:
Писмо от биобанка, с което ответниците са уведомени, че взетата от детето им
проба от кръв от пъпната връв не може да бъде съхранена, тъй като не
съдържа препоръчителния лимит от жизнеспособни стволови клетки, поради
което ще бъде унищожена след 6 месеца.
Ответниците са представили и извлечение от електронна кореспонденция, от
което е видно, че сумата от 1000 лева е изплатена на ищцовото дружество от
ответника. От представеното извлечение не се установява основанието за
плащане на посочената сума.
С отговора на исковата молба са представени бланки на документи
/непопълнени/, които настоящият състав намира за неотносими към предмета
на доказване, поради което няма да обсъжда.
Пред СРС е разпитана като свидетел Е. Г. И., майка на ответника М. И..
Свидетелката И. излага, че ответниците имали желание да сключат договор за
съхранение на стволови клетки от новородено им дете, но тъй като се оказало,
че това съхранението би било невъзможно по медицински причини, договор
не бил сключен.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото е включен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на парично задължение, представляващо
възнаграждение за извършена работа по единен договор за изработка,
включващ договор за съхранение на стволови клетки № *****/2023 г. и
споразумение за извършване на медицински услуги.
За да бъде проведен успешно искът на изпълнителя за заплащане
възнаграждение за възложената работа, той следва да установи чрез
провеждане на пълно и главно доказване, че между него и ответника е
сключен валиден договор за изработка, неговия предмет (видове работа,
възнаграждение и др.), изпълнението на възложената работа съобразно
3
уговореното и приемането й от възложителя без възражения, както и размера
на претендираното възнаграждение.
В случая в подкрепа на твърденията си за възникване на правоотношение по
договор за изработка между страните ищецът представя 2 бр. Фактури, които
обаче не са подписани за получател.
Представените информирано съгласие за генетичен скрининг тест на
новородено и формуляр за съгласие за защита на данните, подписани от Г. И.,
също не установяват наличие на облигационно правоотношение между
страните с твърдяното в исковата молба съдържание.
При това положение не може да се приеме за доказано възникването на
твърдяното правоотношение между страните. По никакъв начин не е
установено от ищеца и съдържанието на твърдяното правоотношение,
включително и размерът на договореното възнаграждение.
Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК свидетелски показания са недопустими за
установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лв.
В случая с молбата от 14.08.2024 г. ищецът изрично твърди, че между
страните е сключен „един общ договор“ на стойност 5300 лева, като
разделянето на вземанията в две фактури е единствено с данъчни цели.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че въпреки че на ответника изрично
е указано, че не сочи доказателствената за наличие на облигационно
правоотношение с ответника М. А. И., както и за солидарна отговорност
между двамата ответници, то нито са направени доказателствени искания,
нито са представени доказателства за установяване на тези обстоятелства.
Следва да се подчертае още, че дори и да беше установено наличието на
облигационно правоотношение между дружеството и ответниците, то нито се
твърди, нито се доказва ищецът да е изпълнил възложената работа съобразно
уговореното. Това е така, тъй като от ищеца е представен единствено
сертификат от биобанка, съгласно който е получена мостра от тъкан от пъпна
връв. С това доказателство не се установява изпълнение на задълженията на
ищеца по твърдения договор, които задължения съгласно изложеното в
исковата молба се изразяват в това „да вземе проба от кръвта на майката,
които ще използват за извършване на диагностични изследвания, серология,
тестове за PCR вирусология и скринингови тестове за новородени, за
откриване на заболявания в кръвта на майката или диагностициране и
откриване на алергични, медикаментозни и хранителни непоносимости на
детето, които да помогнат за правилно медицинско лечение и медикаментозно
приложение; да получи, съхрани за кратко, опакова, етикетира, транспортира
и достави на Б. Б. з. (F. H. B.), които да получат, обработят и тестват
хемопоетични и мезенхимни клетки /кръв и тъкан/, както и да извлича,
обработва, криопрезервира и съхранява стволови клетки от пъпната връв
и/или тъкан от пъпната връв за възможно бъдещо използване за медицинско
приложение за срок от 20 години след раждането на детето им“.
Напротив, от представеното от ответниците писмо от същата биобанка се
установява, че проба от кръв от пъпната връв не може да бъде съхранена, тъй
като не съдържа препоръчителния лимит от жизнеспособни стволови клетки,
поради което ще бъде унищожена след 6 месеца.
С оглед изложеното искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
4
отхвърлен.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорната
претенция за мораторна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответниците следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1500 лв. разноски, от които: 1200 лв. адвокатско възнаграждение и
300 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от
„МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР А.“ ООД с ЕИК: ********** и адрес: **********,
срещу Г. В. И. с ЕГН: ********** и адрес: **********, и М. А. И. с ЕГН:
********** и адрес: гр. А., ЖК.О. К. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * общ.
Столична, обл. А. (столица), искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване между страните,
че Г. В. И. и М. А. И. дължат СОЛИДАРНО на „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР А.“
ООД сумата от 3 800,00 лева (три хиляди и осемстотин лева), представляваща
главница за неплатени такси, дължими съгласно подписан
договор/споразумение за съхранение на стволови клетки № *****/2023 г.,
сключен на 31.03.2023 г., ведно със законна лихва за период от 04.09.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена ЗАПОВЕД № 37006 ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК от
12.12.2023 г. по частно гражданско дело № 61095 по описа на СРС за 2023 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР А.“ ООД с ЕИК: ********** и адрес:
**********, да заплати на Г. В. И. с ЕГН: ********** и адрес: **********, и
М. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. А., ЖК.О. К. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.
* общ. Столична, обл. А. (столица), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
1500,00 лева /хиляда и петстотин лева/ - разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5