Решение по дело №202/2011 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2011 г. (в сила от 18 януари 2012 г.)
Съдия: Милчо Димитров Михайлов
Дело: 20117250700202
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 155                                 21. 12. 2011  година                      град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                          трети състав                        На тринадесети декември                                 две хиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИЛЧО Д. МИХАЙЛОВ

Секретар: Н.Р.

Като разгледа докладваното от  председателя

Административно дело №  202                                        по описа за 2011 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава десета от АПК  във вр. с чл.32 от ППЗСП.

Образувано е по жалба на В.Ю.Л. ***, против Заповед № 549/07.10.2011 г. на директора на Дирекция  “Социално подпомагане” гр. Търговище - потвърдена с Решение № РД 05/0067 от 25.10.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане  гр.Търговище, за прекратяване на получаваната от В. Л. помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП.

Жалбоподателката  оспорва процесния акт, като излага доводи за незаконосъобразност. Твърди, че второто жилище не се ползва от семейството.

Ответникът по оспорването – директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Търговище, чрез юрисконсулт М. оспорва жалбата. Твърди, че в конкретния случай не са налице предпоставки за отпускане на исканата помощ. Моли оспорената заповед да бъде потвърдена.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните и с оглед на тях приложимата нормативна уредба, приема следното:

Жалба е подадена от легитимна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК  е неоснователна, по следните съображения:

С молба- декларация вх.№ 549/24.01.2011 г. до директора на Дирекция “Социално подпомагане” Търговище, оспорващата Л. е поискала да й бъде отпусната месечна социална помощ. Декларирала е, че тя и семейството й (съпруг и три непълнолетни деца) ползват съсобствено жилище в  с. Дългач, Община Търговище, което е единствено. Изрично е отбелязала, че тя и членовете на  семейството й не притежават друга недвижима собственост.

Извършената социална анкета е приключила с преценка,  че са налице нормативните предпоставки  за отпускане на исканата помощ. Въз основа на това със Заповед № 549 от 07.02.2011 г. на директора на Дирекция  “Социално подпомагане” гр. Търговище е отпусната  месечна помощ от 158.25 лв., считано от 01.01.2011 г.

При допълнителна анкета е установено,  че  през 2005 г.,  детето й Ф. К., което живее в семейството, чрез дарение е придобило друг недвижим имот – дворно място с къща, находящ се в същото село. Това обстоятелство е послужило като основание за издаване на оспорената заповед.

Заповедта е обжалвана  пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Търговище.  С  Решение № РД 05/0067-25.10.2011 г. на Директора на РДСП-Търговище е потвърдена, след което е обжалвана пред АС-Търговище.

Предвид съдържанието на представената преписка в изпълнение на служебните си задължения, съдът на основание чл.171, ал.4 от АПК с определение от 24.11.2011 г. указа на  административния орган, че не сочи доказателства за оправомощаване на длъжностното лице издало обжалваната заповед.

Във връзка с тези указания в съдебно заседание беше  представена заповед № РД 01/0008 от 19.01.2011 г. за упълномощаване на В. А. да издава заповеди във връзка с месечните социални помощи, включително и за тяхното спиране, какъвто е процесният случай.

При изложените факти съдът намира, че разгледана по същество процесната жалба е неоснователна, като оспорения административен акт е  издаден  от компетентен орган, при спазване на установената форма, административно-производствените правила и материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което следва да бъде потвърден по  следните съображения:

От фактическа страна по делото не съществува спор. В подадената молба-декларация, в раздел VIII, жалбоподателката е декларирала, че тя и семейството й не друга притежава движима и недвижима собственост, освен съсобственото жилище което ползва. Безспорно е, че детето й Ф. Кехайов (ненавършил пълнолетие) живее в семейството, като притежава  друг недвижим имот – “дворище от  5 855 кв.м. с къща и второстепенна постройка в същото населено място.

Изложените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателката, като в съдебно заседание ги потвърждава.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителното условие -  да не притежават движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. В разпоредбата не е предвидено изискване от имота реално да се получават доходи, а само да е обективно възможно такива доходи да бъдат получавани. Не е предвидено също ограничение относно начина, по който имотът може да бъде източник на доходи, от което следва, че в случая доходите могат да бъдат получени от продажба на имота, от наем на същия (на мястото и/или на сградата), от селскостопанска продукция, получена от имота и т. н.

При  тези констатации, настоящият състав на съда намира, че жалбоподателката не е отговаряла на едно от изискванията за отпускане на социална помощ по чл. 9 ППЗСП - това по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, поради което с обжалваната пред съда заповед правилно е прекратено получаването на такава помощ.

От извършената служебна проверка съгласно чл. 168, ал.1 от АПК на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК съдът не констатира нарушения при неговото издаване.

По изложените съображения жалбата на  В. Ю. Л. ***, против Заповед № 549 от 07.10.2011 г. на директора на Дирекция  “Социално подпомагане” гр. Търговище, потвърдена с Решение      № РД 05/0067 от 25.10.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане  гр.Търговище, за прекратяване на получаваната от В. Л. помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП, е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК съдът,

  

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  В.Ю.Л. ***, против Заповед № 549/07.10.2011 г. на директора на Дирекция  “Социално подпомагане” гр. Търговище - потвърдена с Решение № РД 05/0067 от 25.10.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане  гр.Търговище, за прекратяване на получаваната от В. Л. помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

 Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: