№ 444
гр. Велико Търново, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110103490 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Т. СР. срещу „П. К. Б.” ЕООД, с
която се иска да бъде прието за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от
6067.80 лева, представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги към договор
за потребителски кредит № 30036910926/16.5.2019 г.
Ищцата твърди, че на 16.5.2019 г. е сключила с ответника договор за потребителски
кредит, по силата на който й е предоставена сумата от 5000.00 лева срещу задължение да
върне същата на 36 месечни вноски от по 233.21 лева, както и че съгласно т. VI от договора
следва да заплати и сумата от 6067.80 лева, представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги. Заявява, че към договора има подписано споразумение за
предоставяне на въпросния пакет от допълнителни услуги, в което са изредени тези услуги,
но там не фигурира сумата от 6067.80 лева, а само е посочено, че възнаграждението става
изискуемо с подписване на споразумението. Сочи, че не е получава сумата от 6067.80 лева и
оспорва дължимостта на същата, заявявайки че не става ясно на какво основание е
начислена.
Ответникът изразява становище за нередовност и неоснователност на претенцията.
Твърди, че още преди встъпване в договорното правоотношение на ищцата е била
предоставена цялата необходима информация, съдържаща всички параметри на
предоставяните услуги, като същата сама е изявила желание да закупи предлагания пакет от
допълнителни услуги, чиято покупка не е задължително условие за отпускане на кредита.
Сочи, че въпросните допълнителни услуги дават възможност за приоритетно разглеждане на
искането за кредит, която услуга е предоставена на ищцата, възможност за отлагане на
1
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на падежната датата на вноски и възможност за
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. В този ред на мисли,
смята за доказано основанието, за което се дължи уговореното възнаграждение за
допълнителни услуги, за които ищцата сама е изявила воля да й бъдат предоставени.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
предявения иск. Заявява, че в стандартния европейски формуляр не е посочен процесният
„пакет от допълнителни услуги“, нито е посочена сумата, която би се дължала за него, като
счита, че ищцата е подведена при подписването на договора, тъй като не й е обяснено какви
суми ще връща и дали спорният „пакет от допълнителни услуги“ е включен, или не. Спори
наличието на съгласие за сключването на „допълнителния пакет“, като счита, че въпросната
уговорка противоречи на закона и добрите нрави.
Ответникът не изпраща представител в проведеното открито заседание, като с писмена
молба поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 16.5.2019 г. между „П. К.
Б.” ЕООД и Н. Т. СР. е сключен договор за потребителски кредит (ДПК) „П. К. С.“ №
30036910926/24.9.2015 г. за предоставяне на сумата от 5000.00 лева.
Съгласно попълнената бланка - искане за отпускане на потребителски кредит „П. К. С.”
(л. 30) в позиция III са посочени параметрите на искания кредит: сума на кредита - 5000.00
лева, срок на кредита - 36 месеца, размер на месечната вноска - 406.48 лева, дата на
погасяване - 1-во число на месеца.
Съгласно ДПК „П. К. С.” (л. 9-16) в позиция VI са посочени параметрите на одобрения
кредит: сума на кредита - 5000.00 лева, срок на кредита - 36 месеца, размер на вноската по
кредита – 233.21 лева, годишен процент на разходите (ГПР) - 39.10 %, лихвен процент (ЛП)
– 0.11 % на ден и дължима сума по кредита – 8 393.36 лева. Отново в позиция VI са
посочените параметрите на избран и закупен пакет от допълнителни услуги, а именно:
възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги – 6067.80 лева, размер на
вноската по закупения пакет от допълнителни услуги – 168.55 лева, като в позиция VI са
посочените и параметрите на общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги, а именно: общо задължение - 14 461.16 лева, общ размер на вноската – 401.76 лева,
дата на погасяване - 1-во число на месеца.
Със сключването на договора ищцата е подписала декларация (л. 10), според която й е
предоставена в ясна и разбираема форма стандартен европейски формуляр относно
условията на договора. Декларирала е, че са й предоставени разяснения, които са й дали
възможност да прецени доколко предлаганият договор съответства на възможностите и
финансовото й състояние, информация за основните характеристики на предлаганите
продукти и въздействието, което могат да укажат върху нея, в това число последиците в
2
случай на просрочени плащания, както и разяснения на пакета от допълнителни услуги,
които кредиторът може да предостави на клиента, въздействието, което могат да окажат
върху нея, както и правата и задълженията й по тях.
Съгласно коментираната декларация, неразделна част от договора са Общите условия
(ОУ) към същия. В т. 3.1 от ОУ е посочен начинът на сключване на договора - кредиторът,
чрез упълномощен от него кредитен експерт, представя на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит с допълнителни възможности за клиента, които
кредиторът може да предостави по избор на клиента. С помощта на кредитния експерт
клиентът е длъжен надлежно да допълни и провери всички клаузи и данни на искането, след
което клиентът е длъжен собственоръчно или електронно чрез използване на устройство за
ръчно полагане на подпис да подпише искането и да го предаде чрез кредитния експерт на
кредитора. В т. 15 от ОУ е посочено, че същата точка се отнася и прилага единствено по
ДПК, по които клиентът е поискал и избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като за
фактическото използване на всяка от услугите трябва да са налице съответните специфични
условия. Съгласно т. 15, въпросните допълнителни услуги включват, както следва:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит (т. 15.1); отлагане на
вноски (т. 15.2); намаляване на погасителни вноски (т. 15.3); промяна на дата на падеж (т.
15.4) и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства (т. 15.5).
Заедно с договора за кредит страните са сключи споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги (л. 10-гръб и л. 11). Според съдържанието на това споразумението
срещу уговорено възнаграждение за клиента възниква право да се възползва от следните
възможности: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Предвидено е, че
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги е платимо на равни месечни
вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. Уговорено е, че
сключването на споразумението не представлява условие за сключване на ДПК.
По делото е представен и погасителен план към ДПК (л. 17-18), съдържащ данни за
падежа на вноските, размера на главницата, размера на лихвата, размера на вноската по
кредита, размера на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги и общия размер на
месечната вноска.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Въз основа на представените писмени доказателства съдът приема за установено
съществуването на правоотношение по силата на ДПК № 30036910926/16.5.2019 г. Съгласно
договора „П. К. Б.” ЕООД е предоставило на Н. Т. СР. кредит в размер на 5000.00 лева, като
с получаване на заемната сума е завършен фактическият състав на договора, което е
породило задължение за кредитополучателя да върне заетата сума в срок до 1.5.2022 г. И
тъй като по делото няма спор относно дължимостта на предоставената главница и
3
уговорената възнаградителна лихва, съдът следва да се произнесе единствено по
дължимостта на възнаграждението по закупения „пакет от допълнителни услуги“.
„Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и
връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж. Такова услуги
биха могли да бъдат примерно издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. В случая договорените между страните
допълнителни услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението
на задълженията на потребителя по договора и имат за цел да улеснят взаимоотношенията
между него и кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Следователно посочените в договора опции не могат да се
квалифицират като допълнителни услуги по смисъла на ЗПК, а същите представляват
дейности, имащи отношение към усвояването и управлението на кредита. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е
изрично забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В този смисъл споразумението за
закупуване на „пакет от допълнителни услуги“ противоречи на закона по смисъла на чл. 22
от ЗПК.
На следващо място, видно е от съдържанието на договора, че уговореното
възнаграждение за „пакет от допълнителни услуги“ не е включено като елемент, формиращ
ГПР, а същевременно срещу предоставения „пакет“ кредиторът получава възнаграждение,
компенсиращо заплащането на пълния размер на вноска или неполучаване на същата на
падежа. Такова възнаграждение в полза на кредитора обаче е следвало да се включи в общия
размер на ГПР, като негов формиращ компонент, на основание чл. 19, ал. 1 от ГПК. При
добавяне на въпросното възнаграждение към ГПР обаче, последното би надхвърлило нивата
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По насетне, според съда споразумението за предоставяне на „пакет от допълнителни
услуги“, представляващо самостоятелна сделка с правна същност, аналогична с договора за
услуга, се явява нищожно поради противоречието му с добрите нрави. Това е така,
доколкото въпросното споразумение може и следва да се приравни на договор, при който
насрещната престация е до такава степен нееквивалентна на заплатеното, че практически
може да се счете, че такава престация всъщност липсва. В настоящия случай съдът намира,
че се касае за драстично изразена липса на еквивалентност, тъй като стойността на сделката
за „допълнителни услуги“ е 120 % от стойността на отпуснатия кредит, с който е обвързана,
а същевременно 4 от услугите, срещу които се заплаща цена, са поставени в зависимост от
допълнителни предпоставки, т.е. това са услуги под условие, които в конкретния случая са
останали и нереализирани, а единствената услуга, която се сочи, че е използвана -
приоритетно разглеждане на искането за кредит и изплащане на самия кредит, се покрива с
действие, което така или иначе е дължимо от кредитора - да осъществи преценка за наличие
на условията за отпускане на кредит, и се различава единствено по срочността си, която по
4
никакъв начин не оправдава заплащането на определената цена. Дори да се счете, че
дължимостта на възнаграждението за „пакета от допълнителни услуги“ е обусловена от
предоставянето на клиента на дължима услуга в по-кратки срокове и от предоставянето на
бъдещи възможности за същия, следва да се отчете, че се касае за договор, при който има
икономически по-слаба страна и заплащането на възможността длъжникът да поиска
промяна на договора не може да оправдае завишаването на дължимата сума по договора със
120 %. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съдът следи служебно и следва да зачете
последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите
нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при
които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес.
С оглед на горното, съдът приема, че искът за установяване недължимостта на сумата
от 6067.80 лева за закупен „пакет от допълнителни услуги“ е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищцата има право на сторените от нея разноски за заплатена
държавна такса в размер от 100.00 лева.
От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ищцата не е
заплатила възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати.
Предпоставките на разпоредбата са налице, тъй като не е било уговорено възнаграждение, а
безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Следователно адвокатът има
право на възнаграждение, като на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в
полза на адв. Г.Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на частта от държавната такса, от внасянето на която ищцата е освободена, а
именно сумата от 142.71 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Т. СР., ЕГН
********** не дължи „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *** сумата от 6067.80 (шест хиляди шестдесет
и седем лева и осемдесет ст.) лева, представляваща възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № 30036910926/16.5.2019 г.
ОСЪЖДА „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *** да заплати на Н. Т. СР., ЕГН ********** сумата
от 100.00 (сто) лева, представляваща направените по делото разноски за заплатена държавна
такса.
5
ОСЪЖДА „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *** да заплати на адвокат Г.Д. Г. от ВТАК сумата от
650.00 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата по гр. д. № 3490/2021 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 142.71 (сто четиридесет и два
лева и седемдесет и една ст.) лева, представляваща държавна такса за производството, както
и държавна такса от 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6