Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 22.05.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на шестнадесети май през
две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №12097 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Г.Н.В. ЕГН ********** и Г.Х.Ф. ЕГН **********
*** искат да се осъди З. „Б.И.“ АД *** да им заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ суми от по 200 000 лв , представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д.Г.В.при ПТП на
14.08.2015 г около 15 часа немско време на магистрала А10 , км.195 в посока
гр.Хамбург ; по вина на О.Р.Х.водач на микробус „Мерцедес Спринтер
с рег.№*******; ведно със законната лихва от 14.08.2015 г до окончателното
заплащане на сумата .
Ищците твърдят , че от описаното ПТП са
загубили сина си респ.отглеждано , но неосиновено дете . Преживели изключително
тежко смъртта на Д.и животът им се преобърнал . Потънали в скръб и животът им е
лишен от смисъл , защото Д.бил прекрасен младеж с прекрасни възможности и
бъдеще .
Ответникът оспорва исковете като
недопустими респ.неоснователни . Приложимо е правото на ФРГ , тъй като ПТП е
настъпило на нейна територия и водачът на МПС е имал обичайно местоживеене в
Германия .Налице е съпричиняване от починалия , който не е ползвал предпазен
колан Претенциите са завишени като
размер .
Доводите на ответника за приложимост на
правото на ФРГ се оспорват от ищците . Същите считат , че съгласно Регламента
„Рим II“ е приложимо българското право . Дори да се приеме за
приложимо немското право , то и по него има възможност да се присъдят
неимуществени вреди .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Според справка от 25.10.2016 г на СДВР
Отдел „БДС“ виновният водач О.Р.Х.е с постоянен адрес *** .
Според преписи-извлечение от акт за
смърт от 28.08.2015 г Д.Г.В.е роден на *** г и е починал на 14.08.2015 г т.е. бил е навършил 18 години и пълнолетен .
Според удостоверение за наследници от
29.02.2016 г на Община Русе ищцата Г.В. е майка на Д.и едИ.твен негов наследник . Баща не е посочен , а бащиното име
на Д.очевидно е формирано от това на майка му .
Не се спори между страните и е видно от
справка от ИЦ на ГФ , че ответникът е застраховател по „ГО“ на виновния водач.
С доклада на съда по определение от
09.12.2016 г /обявен за окончателен в о.с.з на 21.02.2017 г/ съдът е указал на
ответника , че в негова доказателствена тежест е да докаже , че виновният водач
О.Р.Х.е имал обичайно местопребиваване във ФРГ . Доказателства в тази насока не
са представени .
Ищците представят документи от
наказателното производство във ФРГ - протоколи за оглед , снимков материал ,
скици и аутопсионна схема .
Според решение на Районен съд Б.при Б.от
16.02.2017 г О.Х.е осъден за процесното ПТП на 2
години лишаване от свобода за убийство поради невнимание . Виновният водач не
забелязва задръстване и намаляване на скоростта на автомобил преди него на пътя
и се врязва в него . Няма данни решението на немския съд е влязло в сила и да е
признато у нас .
Според разпитания пред съда свидетел З.Ф.,
ищците Г. и Г. били прекрасно семейство , но нямали официален брак . Д.считал Г.
за баща , а Г. го гледал и издържал . Д.тъкмо мислел да се жени , но се случил
ужасния инцидент и всички потънали в скръб . Всички 6 загинали били съседи и
познати . Г. и Г. станали много тъжни хора , затворили се в себе си . Само
ходели по гробища , състарили се и постоянно плачели . Г. бил баща на Д., но не
го припознал , защото нямало къде да работят младите хора . Г. „искал да
направи нещо“ , но не е правил постъпки да осинови Д..
Според разпитания пред съда свидетел С.А.;
Г. , Г. и Д.били много задружно семейство , което живеело предимно в Германия ,
но си идвали редовно и в България . Д.викал на Г. „татко“ и го уважавал като
баща . Д.бил едИ.твен син
на Г. и тя не можела да го прежали , все ходела по гробища . Г. и Г. много
жалели , не можели да забравят Д.и животът им загубил смисъл .
Според изслушаната по делото СМЕ на
вещото лице д-р А.М. ; смъртта на Д.Г.В.е настъпила от нараняване на главата ,
което е в причинна връзка с ПТП . Има данни , че Д.е бил с предпазен колан ,
защото е получил масивно нараняване от колан на таза .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.А.М. ; О.Р.Х.като водач на микробус „Мерцедес Спринтер с рег.№*******не отчита намаляване на скоростта и
спиране поради задръстване на движещ се пред него т.а.Волво
и се врязва в него . О.Х.е можел да предотврати удара ако своевременно е
намалил скоростта и също е спрял , но скоростта му е била 105 км/ч. Има данни ,
че починалият е бил с колан на таза , но не може да се изключи хлабавината на колана да е била голяма .Самият колан е бил двуточков поради техническа невъзможност да се монтира
триточков предпазен колан . Починалият е бил в задната част на автомобила ,
където деформацията на тавана е най-малка .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
По
приложимото право
Настоящият съд счита , че в случая е
приложимо българското процесуално и материално право – ГПК и чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ и чл.45 ЗЗД във вр.чл.52 ЗЗД – като
основанията за това са следните . Не се спори , че ответникът е застраховател
по „ГО“ на виновния водач и че ответникът е процесуално легитимиран ответник по
преките искове . Възраженията на ответника са за приложимост на немското
деликтно право . Известно , че Германския граждански законник /BGB/ поначало
не предвижда обезщетяване на близките за неимуществени вреди в случай на смърт
. Немската съдебна практика – за разлика от тази на страните възприели
разрешенията на Наполеоновия кодекс /Франция , Италия
, България и др/ -
акцентира върху присъждането на имуществени вреди , основно пропусната иЗ.ръжка от близките .
Тъй като ПТП е настъпило във ФРГ е
налице международен елемент и в отношенията
между ищеца и ответника е приложим Регламент /ЕО/ №864/2007 г на Европейския
парламент и на съвета от 11.07.2007 г относно приложимото право към извъндоговорни
задължение /т.нар.Регламент Рим II/. Общият
принцип на чл.4 ал.1 от Регламент №864/2007 г е приложимост на правото на
държавата , в която е настъпила вредата . В тази връзка с действително с
решение по дело №С-350/14 Съдът на ЕО е приел по преюдициално
запитване , че вредите за наследници, които имат постоянно местоживеене в една
страна на ЕС от смъртта на лице от ПТП в друга държава на ЕС трябва да се
квалифицират като „непреки последици“ . Прието е , че независимо , че близките
на починалата румънска гражданка живеят в Румъния и там са изпитали болки и
страдания , за деликтното правоотношение и за обезщетението е приложимо
италианското , а не румънското право.
В случая е приложимо изключението
на чл.4 ал.2 от Регламент №864/2007
г , според което ако лицето , чиято отговорност се търси и увреденото лице имат
обичайно местопребиваване в една и съща държава , то се прилага правото на тази
държава . Ищците са с обичайно местопребиваване в България ; както и виновния
водач О.Р.Х.. Въпреки дадените указания ответникът не представи убедителни
доказателства , че ищците или Х.са били с обичайно местопребиваване във ФРГ . Х.има
постоянен и настоящ адрес *** , България. Следователно приложимо е българското
право .
Претендираното право /обезщетение/ произтича от следните
обстоятелства : причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се
, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ от
смъртта на Д.Г.В.– син респ. отглеждано , но неосиновено дете .
По
иска на Г.Ф.
Ищецът не е от кръга на легитимираните
ищци за неимуществени вреди от смъртта на Д.Г.В.. Не се спори , че Д.В.не е
имал установен произход от Г.Ф. . Ф. нито е припознал Д., нито го е осиновил ; а
твърденията на свидетелите Ф.и А., че това станало поради „липса на средства“
са неубедителни . Дори Г. да е бил биологичен баща на Д.това не може да се
доказва с показания на свидетели , най-малко след като Д.вече е починал и едИ.твено може да се търси процесното
обезщетение от предполагаемия баща . В процесния
случай произход на починало лице не може да се доказва , нито такова лице може
да се осинови или припознае , като целта на закона е да няма опити за
облагодетелстване .
Неоснователно е позоваването на ППВС
№5/1969г и по-точно на хипотезата на „отглеждано , но неосиновено дете“ . Не е
доказано по убедителен начин ищецът да е имал намерение да осинови Д.и да е
предприел някакви конкретни стъпки в тази насока. Под "взето за отглеждане
и осиновяване, но още неосиновено дете" се имат
предвид случаите, в които с волеви акт на пълнолетни
лица е изразено намерение за установяване
на връзка като между родител
и непълнолетно дете, тогава,
когато в периода между предприемането на действия по
осиновяване до завършването на процедурата, настъпи увреждането, при което някой от
бъдещите осиновител или осиновен почине.
Всъщност осиновяване въобще не е било
необходимо и ищецът е можел да припознае Д., ако наистина е бил негов син или
поради съЗ.адената близост .
За това не са били необходими никакви средства и процедурата е много облекчена
. Д.не е имал установен произход от страна на бащата и е записан с второ
име на майка си Г. . Към датата на ПТП Д.е бил пълнолетен , а по
българското право пълнолетно лице не може да бъде осиновено. Искът на Ф. трябва
да се отхвърли .
По
иска на Г.В.
Ищцата е от кръга на лицата по Постановление №4 от 25.05.1961 г, Пленум на
ВС – майка на Д..
Съдът приема , че О.Р.Х.водач на микробус „Мерцедес Спринтер
с рег.№*******виновно е причинил ПТП, като не е съобразил намаляване на
скоростта и спиране поради задръстване на движещ се пред него т.а.Волво и се врязал в него . О.Х.е можел да предотврати удара
ако своевременно беше намалил скоростта и беше спрял , но скоростта му е била
105 км/ч. В този смисъл са приложените писмени доказателства от наказателното
производство във ФРГ и заключението на вещото лице М. .
Безспорно е установено от СМЕ на вещото
лице д-р М. , че смъртта на Д.е настъпила от процесното
ПТП и е в причинна връзка с него .
Не се доказа от ответника
съпричиняване от починалия на смъртта
му при процесното ПТП . САТЕ и СМЕ установяват , че починалият е бил с
предпазен колан , макар и същият да е бил по-стар модел , двуточков
и да не е давал добра защита на пътниците . Починалият не носи отговорност за
техническото състояние на автомобила , включително и за изправността на
коланите в него т.е. не е съпричинил ПТП .
Съгласно ППВС № 4/68 г. при определяне
на размера на неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те
не само се
посочат от съдилищата, но се вземе предвид
и значението им за размера на
вредите. Става
въпрос за конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието
"справедливост" по
смисъла на чл.52 ЗЗ. не е абстрактно.
При причиняване на смърт за определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди . Релевантни са
също конкретно установените изживявания на ищеца , обусловени и от обстоятелствата
във връзка с настъпването на смъртта на увредения , а също и възрастта на
лицата , обществено
положение на починалия и на ищеца , отношенията между пострадалия и близкия , вкл.дали са живели в общо домакИ.тво и дали са поддържали лични контакти , имали ли са
конфликти или са били в изключително близка емоционална връзка и редица
други обстоятелства. Според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на
ВКС съдът трябва да съобрази и общественото
разбиране за справедливост на даден етап от
развитие на обществото. Съгласно решение
№1 от 26.03.2012 г по т.д.№299/11 г на ВКС , II ТО при определяне
на дължимото обезщетение следва да се отчитат
в пълна степен конкретните икономически
условия. Застрахователните
лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за
икономическите условия в страна към релевантния момент. В този смисъл са
следните съдебни актове: решение по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на
ВКС, І т.о
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък трябва да
отстранява /доколкото е възможно/ последиците от загубата , като даде
възможност на ищеца за положителни емоции , за да може поне отчасти да се
възстанови и да продължи живота какъвто е бил преди смъртта на близкия . По
мнение на настоящия съд обезщетението трябва да е достатъчно , но не следва да
е прекомерно - да е в размер , които
деморализира и ненужно обогатява ищеца ; и който смущава общественото
нравствено чувство .
В
случая като обстоятелства обосноваващи висок размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на установени
от свидетелите нормални и близки отношения между ищцата и сина й ;
-
изпитана голяма мъка
и болка от загубата, като при ПТП са загинали и други лица /много тежко и трагично
ПТП/ ;
-
починалия е бил
опора и надежда на ищцата , животът е бил пред него /само на 18 години/ ;
-
планирал е
радостно събитие – сватба - но точно тогава е загинал.
Обстоятелства обосноваващи по-нисък
размер на обезщетението не се
установяват и съдът счита , че искът на ищцата трябва да се уважи в
пълен размер .
Ищците не са сторили разноски-
освободени са от такси и разноски и ползват безплатна адвокатска защита .
Ответникът дължи на адвокатското
дружество на ищцата на основание чл.38
ал.2 ЗАдв във вр. чл.38
ал.1 т.2 ЗАдв, на адвокатското дружество на ищцата сумата
от 6636 лева адвокатско възнаграждение . Сумата е с начислен ДДС върху
адвокатското възнаграждение , както би се заплатил от ищцата . От друга страна
ответникът не е „освободен от ДДС“, а може да не начислява ДДС по извършвани
от него доставки на застрахователни услуги /чл.47 З.ДС/.
Видно от представения списък на разноски
ответникът е получател по по ДДС доставка /адвокатска
услуга/ , заплатил е на адвокат М.И.Г.сумата от 48 000 лева с ДДС и
претендира сумата с ДДС. Тази сума е озадачаващо прекомерна и съдът счита , че
същата трябва да се намали до 14 000 лева или по 7000 лева по исковете на
всеки ищец .
Деловодни разноски – адвокатско
възнаграждение и половината от депозитите за експертизи - се дължат на
ответника от ищеца Ф. .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 8200 лева част от държавна такса и депозити за САТЕ и
СМЕ по уважения иск .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
иска на Г.Х.Ф. ЕГН ********** *** да
се осъди З. „Б.И.“ АД *** да му заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ сумата от 200 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д.Г.В.при ПТП на
14.08.2015 г около 15 часа немско време на магистрала А10 , км.195 в посока
гр.Хамбург ; по вина на О.Р.Х.водач на микробус „Мерцедес Спринтер
с рег.№*******; ведно със законната лихва от 14.08.2015 г до окончателното
заплащане на сумата .
ОСЪЖДА
Г.Х.Ф. ЕГН ********** *** да заплати
на ЗД „Б.И.“ АД *** сумата от 7325 лева деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и експертизи .
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД *** да заплати на Г.Н.В. ЕГН ********** от гр.Русе на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ сумата от 200 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д.Г.В.при ПТП на
14.08.2015 г около 15 часа немско време на магистрала А10 , км.195 в посока
гр.Хамбург ; по вина на О.Р.Х.водач на микробус „Мерцедес Спринтер
с рег.№*******; ведно със законната лихва от 14.08.2015 г до окончателното
заплащане на сумата .
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД *** да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв; на Адвокатско дружество „Ч. , П. и И.“ БУЛСТАТ *******гр.С.
сумата от 6636 лева адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД *** да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата
от 8200 лева от държавна такса и депозити за СМЕ и САТЕ .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: