Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.02.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.
гр. д. № 1099 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане
от 29.11.2019 г., с което по изпълнително дело № 20199240401426 ЧСИ Г.К.е
отказал след направено възражение да намали приетите разноски за адвокатския
хонорар в размер на 230 лева на 200 лева.
Жалбоподателят счита, че приетият хонорар от частния
съдебен изпълнител е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от
200 лева за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума, съгласно
чл. 10, т. 2 от Наредбата – за водене на изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Поддържа, че адвокатско
възнаграждение по т. 2 от чл. 10 от Наредбата за процесуално представителство,
защита и съдействие на взискателя, респ. извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане е незаконосъобразно начислено от ЧСИ и
недължимо, тъй като такива действия реално не са извършени от името и за сметка
на взискателя. На следващо място твърди, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното
дело не представлява под никаква форма действителната правна или фактическа
сложност. Предвид изложеното иска да се отмени като незаконосъобразно и прекомерно
обжалваното разпореждане, с което е отказано намаляване на възнаграждението до
размера от 200 лева, като се реши спора по същество по отношение на
адвокатското възнаграждение и дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ. Претендира разноски.
С писмен отговор взискателят Д.Н.Д.чрез процесуалния
си представител адв. Т.Д., оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че
е налице упражняване на законоустановено право на принудително изпълнение за
вземане по издаден изпълнителен лист, което не е платено. Твърди, че длъжникът
не е заплатил дължимата сума в срока за доброволно изпълнение и така се е
породила нуждата от налагане на запор върху сметките му. Счита, че се дължи
адвокатско възнаграждение от 30 лева за водене на изпълнително дело, както и
адвокатско възнаграждение от 200 лева за неговото образуване. Посочва, че със
своите възражения длъжникът значително увеличава фактическата и правна сложност
на процесното дело, а и адвокатското възнаграждение е определено в минимален
размер. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски в настоящото производство. Предвид изложеното иска да се отхвърли
жалбата и да се потвърди обжалваното постановление. Претендира разноски.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че разноските са
правилно определени.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, подаденото
възражение и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба
е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по
искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя,
като длъжникът счита, че определеният адвокатски хонорар над сумата от 200 лева
за образуване на делото, е незаконосъобразен и прекомерен.
Жалбата има допустим предмет на
съдебен контрол – разпореждането от 29.11.2019 г., с което е отказано
редуциране на адвокатското възнаграждение и е подадена в предвидения
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Изпълнително дело № 20199240401426 по
описа на ЧСИ Г.К.е образувано по молба на взискателя Д.Н.Д.срещу „Т.С.“ ЕАД,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.09.2019 г. по гр.д. № 61750/2018
г. на СРС, 166 състав, в която като способ за изпълнение е посочен запор върху
банкова сметка ***.
С покана за доброволно изпълнение,
изпратена на 12.11.2019 г., длъжникът „Т.С.“ ЕАД е поканен да заплати сумата по
изпълнителния лист в размер на 300 лева, както и сумата в размер на 230 лева за
адвокатско възнаграждение и сумата в размер на 129,60 лева за такси. Поканата
за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 19.11.2019 г.
На 12.11.2019 г. е наложен запор,
като сумата по запора е постъпила по изпълнителното дело на 19.11.2019 г., като
на 20.11.2019 г. частният съдебен изпълнител е изпратил съобщение до „Общинска
банка“ АД за вдигане на запора.
На 21.11.2019 г. длъжникът „Т.С.“
ЕАД е подал възражение срещу определения адвокатски хонорар за сумата над 200
лева и срещу таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане от
29.11.2019 г. ЧСИ Г.К.е отказал да намали адвокатското възнаграждение,
присъдено в полза на взискателя.
Видно е, че сумата по изпълнителното
дело е постъпила по сметка на частния съдебен изпълнител от запор на 19.11.2019
г., на която дата е връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника.
Съдът, при
установените по делото данни, намира за основателни доводите в жалбата на
длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, прието
за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая
са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на
изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В хода на изпълнителното
производство освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело, в
която е посочен способ за изпълнение запор върху банкова сметка, ***ги
процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради което
и съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа
и правна сложност. Посочването на начина на изпълнение в молбата от 11.11.2019
г. е условие за редовност на молбата за образуване на производството, съгласно
чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК, а не представлява самостоятелно извършено
процесуално действие от страна на взискателя. Събирането на сумите по
изпълнителния лист с наложения от съдебния изпълнител запор, и то на дата, на
която е връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника, не предполага
сложност на изпълнителното дело. При изложените по-горе мотиви настоящият
въззивен състав счита, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не се дължи.
Предвид
изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде
намалено до размера от 200 лева. Обжалваното разпореждане подлежи на отмяна,
като разноските за дължимо адвокатско възнаграждение се определят в размер на 200
лева.
При съобразяване становището на
настоящия въззивен съдебен състав, че дължимият хонорар е в размер на 200 лева,
основателно се явява и искането за редуциране на дължимата такса по тарифата,
като същата се определи по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 60
лева с ДДС, а не както е определена на 63,60 лева с ДДС.
Предвид изхода
на спора право на разноски има жалбоподателят, който своевременно заявява
искане за тяхното присъждане и на когото следва да се присъдят разноски в общ
размер на 123 лева, от които 25 лева за държавна такса, 48 лева за такси по
ТТРЗЧСИ и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Неоснователно
се явява възражението на взискателя за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, доколкото същото е определено в минималния по ЗПП и НЗПП
размер.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 29.11.2019 г., с
което по изпълнително дело № 20199240401426 ЧСИ Г.К.е отказал след направено
възражение да намали приетите разноски за адвокатския хонорар в размер на 230
лева на 200 лева,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20199240401426 ЧСИ Г.К.приетите разноски по изпълнението в
частта за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200 лева /двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЯ дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
в размер на 60 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., с ЕГН: **********, със съдебен адрес:
***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сумата 123 лева /сто двадесет и три лева/,
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.