№ 11180
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110148533 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ФИРМА срещу И. А. И., с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер
на 2509,24 лева – главница, от която сумата 2441,78 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 67,46
лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума;
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 263,05
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до
21.05.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът И. А. И. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните
1
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане
на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна
енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 33, находящ се в гр. София,
район „Триадица“, ул. „Ярослав Вешин“, бл. 16, вх. В, ет. 6, с абонатен № 266403, през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
ФИРМА. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2021
г. по ч. гр. д. № 34151 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника И. А. И. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Третото лице – помагач ФИРМА не оспорва предявените искове, като счита същите за
основателни и доказани.
С докладвана в първото по делото открито съдебно заседание молба процесуалният
представител на ищеца – юрк. Петракиева е направила искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. С протоколно определение съдът е констатирал,
че са налице кумулативните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а
именно ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в
съдебното заседание, редовно е уведомен, без да е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие, на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание, а така предявените искове вероятно
са основателни при посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед представените по
делото доказателства. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е
обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило
2
разноски в общ размер на 105,45 лева, от които 55,45 лева за внесена държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от ответника,
а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 94,92
лева за довнесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед
изхода на настоящия спор и предвид даденото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС решение, ответникът И. А. И. следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 300,37 лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за
внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С. А. и И. И.в Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, срещу И. А. И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. АДРЕС, както следва: по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата
2509,24 (две хиляди петстотин и девет лева и 24 ст.) лева – главница, от която сумата
2441,78 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 33,
находящ се в гр. София, район „Триадица“, ул. „Ярослав Вешин“, бл. 16, вх. В, ет. 6, с
абонатен № 266403, и сумата 67,46 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.06.2021
г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 263,05 (двеста шестдесет и три лева и 05 ст.)
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до
21.05.2021 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 23.06.2021 г. по ч. гр. д. № 34151 по описа за 2021 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И. А. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ул. АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С. А. и И. И.в Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, сумата 300,37 (триста лева и 37 ст.)
лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни
разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и
3
адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. ФИРМА, представлявано от
управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач на страната на ищеца
ФИРМА по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 34151 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4