Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Плевен, 05.11.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Анна Баракова,
като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно административнонаказателно
дело № 569 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С решение № 289/18.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 639/2021
г., Районен съд – гр. Плевен е потвърдил наказателно постановление /НП/ №
19-0938-006189 от 28.11.2019 година на Началника сектор към ОДМВР - Плевен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДвП на М.М.А. ***, ЕГН ********** са
наложени административни наказания "глоба" в размер на
3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца,
за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Против горното решение е постъпила касационна жалба от М.М.А.,
чрез адв.М.Б. от ПлАК, с която се иска съдебното решение да се отмени като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, и да се присъдят разноски. Развити са оплаквания
относно постановеното първоинстанционно решение с оглед неправилната оценка на
събраните по делото доказателства, свързани с преценка свидетелските показания
на актосъставителя и свидетелите. От свидетелските показания е видно, че е било
налице изпреварване на друг автомобил, и няма данни за умишлено подаване на газ
и повишаване на оборотите. Разпитаният полицейски служител – св.Б.М., посочва,
че оставените следи на пътното платно може да са от занасяне на автомобила, но
не може да каже точно. Св. сочат за навлизане в насрещното движение, насрещно
движещ се автомобил, вероятно набиване на спирачка, и поради лошата пътна
обстановка, колата е започнала да се върти и е ударен другият автомобил. Така
описаните факти не изпълват състава на визираното нарушение и не сочат на
умишлено подаване на газ и въртене на гуми, респективно привеждане на
автомобила в странично движение, както е прието от съда. Твърди, че съставът на
нарушението не съдържа създаването на опасност за останалите участници в движението,
поради което е налице противоречие между правно и фактическо описание, което е
основание за отмяна поради нарушаване на правото на защита. Моли да се уважи
касационната жалба и да се присъдят направените разноски в производствата.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.С., преупълномощена от адв.Б.. Счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита, че съдът превратно е тълкувал свидетелските показания,
както и е пропуснал да забележи, че единият от свидетелите не е очевидец на
твърдяното нарушение, а единият от свидетелите е майка на лицето, чийто лек автомобил
е ударен, и въпреки това обаче същите описват фактическа обстановка различна от
тази, възприета в АУАН и НП. С оглед на това моли да се отмени решението на първоинстанционния
съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът Областна Дирекция на МВР - Плевен, редовно призован, не
се представлява и не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на РС-Плевен кореспондира със събраните писмени и гласни
доказателства.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да
обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
В
конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост
на въззивното решение, тъй като РС не е направил правилна оценка на събраните
доказателства, касаещи нарушението, за което е санкциониран А. – настоящ
касатор.
Настоящият съдебен състав намира, че горните оплаквания са
неоснователни.
В обстоятелствената част на оспореното решение е изложена
възприетата от РС - Плевен фактическата обстановка, че на 16.11.2019 година, полицейските
служители Б.М. и А.Й. посетили сигнал, подаден от дежурния при ОД на
МВР-Плевен, за настъпило ПТП в гр.Плевен, ул.“Димитър Константинов“ до №23,
пред пицария „Темпо“. Провели разговор с А., със собственика на другия
автомобил Ауди А6, и с А.Й.
и П.М. – очевидци. Въз основа на
дадените от страна на тези лица обяснения и обективните находки по пътното
платно – ясни следи от движението на автомобил „МЕРЦЕДЕС Ц 220“, с рег. № ******
лек автомобил по улица „Димитър Константинов“ от едната, до края на другата
лента на пътното платно приели, че настъпилото ПТП /блъскане в паркираният лек
автомобил Ауди А6/ е резултат от умишлено подаване на газ и повишаване
оборотите на двигателя, превъртане на задвижващите колела на автомобила и
привеждането му в странично движение с вратите напред, което довело до
неконтролируемо движение на автомобила лява - в дясна пътна лента и от дясна -
в лява пътна лена на пътното платно и то с несъобразена скорост, вследствие на
което А. изгубил контрол над автомобила. РС е изложил и мотиви, че свидетелите са
категорични относно времето и мястото на извършването на нарушението, както и
неговият автор. Посочил е, че разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДП съдържа
императивното задължение, с което е изрично забранено да бъдат използвани
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, и това свое задължение
жалбоподателят не изпълнил. Показанията на разпитаните свидетели установяват по
категоричен и несъмнен начин, че на посочената в акта и наказателното
постановление дата жалбоподателят умишлено подал на газ и повишили оборотите на
двигателя, което довело до превъртане на задвижващите колела на автомобила и
привеждането му в странично движение с вратите напред, което довело до
неконтролируемо движение на автомобила лява - в дясна пътна лента и от дясна -
в лява пътна лента на пътното платно, с което осъществил фактическия състав на
нарушение по чл. 104 Б ЗДП. Посочил е, че липсва повторно санкциониране за
същото нарушение, поради което е мотиви е потвърдил НП.
По наведените
касационни основания съдът съобразява следното:
Твърденията в касационната жалба, че РС не е извършил правилна
оценка на събраните по делото доказателства, свързани с преценка свидетелските
показания на актосъставителя и свидетелите, са неоснователни. Видно от
показанията на св.М., от следите по пътя е видно, че автомобилът на А. е
преминавал от едната в другата лента, като това е станало два или три пъти,
преди да спре в паркиралия автомобил. Посочил е също, че има занасяне от лента
в лента, и категорично следите са от дрифт. Следите са започвали от
кръстовището, което е на повече от двадесет метра от мястото на ПТП, и няма как
да са от спирачен път.
Въпреки че същият свидетел не е очевидец на настъпването на ПТП,
същият е очевидец по отношение на оставените следи от автомобила на касатора.
Нещо повече, другите двама свидетели подробно разказват за движението в другата
лента, за насрещен автомобил, за настъпилия удар между автомобила на А. и
паркирания автомобил, доколкото са били в непосредствена близост със същия
паркиран автомобил, но не са изследвали оставените следи от гумите на
автомобила на касатора и няма как да дадат показания относно същите. Те дават
показания само относно обстановката непосредствено преди удара, като по тази
причина техните показания не са в противоречие с показанията на св.М., а
взаимно се допълват и отразяват различни периоди от движението на автомобила на
касатора преди настъпването на ПТП.
От така изложените пред него обстоятелства РС е направил правилен
извод, че е осъществено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което А. е
привлечен към отговорност. Защото при изпреварване, дори да е неправилно и с
висока скорост, и рязко спиране следи от спирачен път ще са налични едва след
началото на това спиране. В случая явно гумите са превъртани, тъй като са
оставени следи от тях, и то значително преди сблъсъка с паркиралия автомобил –
още от светофара, който е на двадесет метра от мястото на ПТП. Именно по тази
причина са оставени следи, каквито не биха останали дори при движение с висока
скорост и неправилно изпреварване, ако не са задействани спирачките. В случая
от следите от гумите на автомобила на касатора е видно, че е налице преминаване
от едната в другата лента, и то два или три пъти, и именно от оставените следи
е направен изводът, че е било налице странично движение на автомобила с вратите
напред.
Следва да се посочи, че създаването на опасност за останалите
участници в движението не е част от състава на нарушението. Но наличието на
такава опасност в случая не означава, че е налице противоречие между правно и
фактическо описание, което да е основание за отмяна поради нарушаване на
правото на защита. Нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП съществува и при
опасност, и при липса на опасност за другите участници в движението. За друго административно
нарушение, осъществено със същото деяние, А. е наказан с друго НП. Липсва
нарушаване на правото на защита.
С оглед на изложеното, РС правилно е установил фактите. Към така
установените факти правилно е приложил материалния закон, като е съобразил, че
за извършеното нарушение е предвидено наказание в абсолютен размер.
При направената служебна проверка, по реда
на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението
Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 289/18.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 639/2021 г.
на Районен съд – гр. Плевен.
Решението не
подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.