Присъда по дело №30/2025 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 3
Дата: 26 февруари 2025 г.
Съдия: Диана Пенчева Петрова Енева
Дело: 20253320200030
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Кубрат, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
СъдебниРА.ЦА В. МАРИНОВА

заседатели:ГРЕТИНА Р. КОЛЕВА
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
и прокурора П. Г. П.
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Наказателно дело от
общ характер № 20253320200030 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. М. – роден ***, с постоянен адрес в ***,
с българско гражданство, разведен, неосъждан (реабилитиран по право),
безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на неустановени дни и
дати в периода месец април 2024 г. – месец септември 2024 г. в ***, в имоти,
находящи се на ул. „Струма“ № 4 и ул. „Рила“ № 13, действайки в условията
на продължавано престъпление, е извършил действия на полово сношение и
полово удовлетворение с лице от същия пол – А. О. Ю. от с. с, прониквайки с
половия си член в ануса и устата му, като употребил за това сила и
заплашване, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъпление по чл. 157, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което по реда
на чл. 373, ал. 2 от НПК, определя наказание „лишаване от свобода“ за срок от
ТРИ ГОДИНИ, намалено с една трета на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във
вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК на ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което отлага на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от четири години.
1

ОСЪЖДА подсъдимия М. С. М., със снета по делото самоличност, да
заплати в полза на ОД на МВР – гр. Разград сумата 1 869.41 лева (хиляда
осемстотин шестдесет и девет лева, четиридесет и една ст.) – разноски на
досъдебното производство, по сметка на РС – Кубрат сумата 5.00 (пет) лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК вещественото доказателство по
делото: един брой плик с материал взет при вчесване на половата област, след
извършен преглед на лицето М. С. М., приложен по досъдебното
производство, ДА СЕ УНИЩОЖИ след влизане в сила на присъдата.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред
ОС – Разград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И към Присъда № 3/26.02.2025 г., постановена по НОХД № 30/ 2025 г. по
описа на РС - Кубрат

РП – Разград, ТО – Кубрат е повдигнала обвинение срещу М. С. М. - род. ***, жив. в
***, български гражданин, с основно образование, разведен, неосъждан(реабилитиран по
право), безработен, ЕГН **********, за това, че на неустановени дни и дати в периода месец
април 2024г. - месец септември 2024 г., в ***, в имоти, находящи се на ул. „Струма“ № 4 и
ул. „Рила“ № 13, действайки в условията на продължавано престъпление, е извършил
действия на полово сношение и полово удовлетворение с лице от същия пол - А. О. Ю. от с.
с, прониквайки с половия си член в ануса и устата му, като употребил за това сила и
заплашване – престъпление по чл. 157, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството е по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. М. М. обвинение, като моли съда да
го признае за виновен в извършване на престъплението и да му наложи наказание две
години лишаване от свобода, което да се редуцира с една трета – на една година и четири
месеца, и изпълнението му да се отложи с изпитателен срок от четири години. Наред с
горното прокурорът предлага разноските по делото да се присъдят на подсъдимия.
Защитникът на подс. М. М. – адв. С. В. моли съда да наложи на подзащитния му
наказание лишаване от свобода, ориентирано около предвидения от закона минимум, което
да се редуцира с една трета, като изпълнението на същото се отложи с изпитателен срок.
Подс. М. М. фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
признава за виновен. Моли съда да му наложи условна присъда.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в
обвинителния акт, фактическа обстановка:
Подс. М. С. М. е роден ***, жив. в ***, ***, български гражданин, с основно
образование, разведен, неосъждан(реабилитиран по право), безработен, ЕГН **********.
Св. А. О. Ю. живеел в ***, обитавал сам имот, находящ се на ***, работел като
животновъд и след работа обичал да употребява алкохол, предимно в компанията на подс.
М. С. М., който считал за свой приятел.
Подс. М. М. също живеел в ***, на ***, сам, работел на частно, където го повикат.
Също като св. Ю. консумирал алкохол в големи дози и често се събирА. в неговият дом да
пият. По често събиранията били в домът на подс. М., но макар и рядко се събирА. и в
домът на св. Ю..
През месец април 2024 г., на неустановена по делото дата, подс. М. посетил имота на
св. Ю. и го поканил в домът си да консумират алкохол. Двамата консумирали ракия, като по
някое време подс. М. отправил към Ю. неприлично предложение за интимна близост, като
последният отказал. М. се приближил до Ю. и го накарал да му лапне половия член и да му
направи свирка -фелацио. Ю. отказал, но М. го хванал за главата с двете си ръце, след което
си събул панталона и бельото, и така чрез употреба на сила против волята му вкарал
половият си орган в устата на Ю.. След като няколко минути М. осъществявал орално
проникване в устата на Ю., заявил на последния, че иска да осъществи анален секс с него.
Ю. категорично отказал на подс. М. да направи това, но след отказа му, той хванал Ю. за
двете китки и със сила го избутал към разположеното в стаята легло. Използвайки сила и
против волята на Ю., подсъдимият събул долнището на анцуга му, след което продължил да
смъква и долното му бельо. Събличайки дрехите му, подс. М. продължавал да държи за
китките пострадалия Ю.. През цялото време Ю. се съпротивлявал, но тъй като М. бил
физически по - здрав, не успял да се изплъзне от ръцете му. Както бил в това положение и
1
след като М. свА.л и долното му бельо, подсъдимият вдигнал краката на Ю. нагоре и против
волята му насила вкарал половия си орган в ануса му и така извършил полово сношение с
него. Около двадесет пъти успял да вкара половия си орган в ануса на Ю., след което се
изпразнил – еякулирал, в аналното отверстие. След приключване на тези действия Ю. станал
от леглото и отишъл да се измие на чешмата в стаята. Тогава установил, че има
кръвотечение от ануса, вследствие на насилствените действия извършени от М.. Тъй като се
притеснявал да сподели за това пред други хора, не посетил и лекар, който да установи какви
наранявания има в аналната област, а се прибрал в домът си. Св. Ю. не споделил на никой за
случилото се и поради това, че обв.М. го заплашил, че ако сподели с някого за случилото се,
ще му бъде нанесен побой.
На следващата вечер подс. М. отново посетил имота на Ю. и го поканил да се
почерпят с ракия. Въпреки, че знаел за евентуалните желания на М., Ю. отишъл в имота на
М., тъй като същия отправил заплахи към него, че ще го набие, ако не отиде. След като
пристигнали в имота на обвиняемия двамата седнали да консумират алкохол. По някое
време М. заявил желанията си към Ю., а именно отново да му направи свирка и след това да
осъществи анален секс с него. Ю. отново отказал, но случката от предишната вечер се
повторила – подс. М. го хванал с две ръце за главата и насила, против волята му, вкарал
половият си орган в устата на Ю.. След това хванал двете му китки, по същият начин му
свалил и дрехите, вдигнал краката му нагоре и против волята му насила с половия си орган
проникнал в ануса на Ю. и така извършил полово сношение с него. Отново се изпразнил в
ануса на Ю., след което последният се прибрал в домът си. Св. Ю. отново не споделил на
никой за случилото се, тъй като подс. М. отново го заплашил, че ако сподели с някого за
случилото се, ще му бъде нанесен побой.
Всичко това се случило и на третата и следващите вечери до неопределена дата на
месец септември 2024 г., когато за последен път Ю. бил подлаган на такива сексуални
действия от страна на М., като освен в домът на М., тези действия се разигравали и в домът
на пострадалия. Това бил и денят след който Ю. спрял да посещава М. в домът му.
На 02.09.2024 г. Ю. бил призован в РУ Кубрат за провеждане на разпит в качеството
му на свидетел по водено досъдебно производство за извършено престъпление против
собствеността. Пред разследващият полицай С. С. споделил за това, че е обект на
неприлични сексуални действия, извършени от подс. М. С. М.. Именно това негово
признание станало и повод да се отпочне приложеното към обвинителния акт досъдебно
производство.
На 03.09.2024 г. А. Ю. е бил прегледан от съдебен лекар. Съгласно заключението
на съдебно-медицинската експертиза, след освидетелстване на А. О. Ю. при оглед на
аналната област в колянно - лакътно положение, са установени повърхностни цепковидии
разкъсвания на лигавицата около аналното отверстие, разположени на 1 и 2 '/г часа по
часовниковия циферблат със съответни дължини 0,5 и 1 см. По своята медико-биологична
характеристика същите обуславят болка и страдание, причинени са от упражнен натиск с
твърд тъп предмет и имат давност 1-2 дни.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза при прегледа на подс.
М. С. М. не са установени травматични увреждания по главата, тялото, крайниците,
половата и анална област на М..
Съгласно заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства на вещо лице при БНТЛ към ОДМВР-Русе е видно, че при
изследване на двата обекта - долнище на анцунг и черни мъжки боксерки, предадени с
протокол за доброволно предаване от 02.09.2024 г. от св. Ю., е доказано наличие на човешка
семенна течност.
От заключението на изготвената КСППЕ на св. А. Ю. е видно, че Ю. не страда от
2
психично заболяване; може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и
може да дава достоверни обяснения за тях, ако желае; Ю. не е бил с нарушени годности и е
бил в състояние да възприема правилно фактите, които имат значение за делото, а след това
да ги пресъздаде правилно, ако желае; не е с нарушени годности и може да участва в
наказателното производство в качеството на свидетел.
От заключението на изготвената КСППЕ на подс. М. М., се установява, че М. не
страда от психично заболяване; той не е бил с нарушени годности и е разбирал свойството и
значението на извършваното и е бил в състояние да ръководи постъпките си; може правилно
да възприема фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения
за тях, ако желае; не е с нарушени годности и може да участва в наказателното производство
в качеството на обвиняем и да носи наказателна отговорност.
Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена на основание
направеното от страна на подс. М. самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство. В подкрепа на фактическата обстановка са и показанията на
свидетелите – А. Ю. и С. С., разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът
кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи
както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Показанията на свидетелите
са в подкрепа на приетите за установени от съда факти и обстоятелства.
Фактическата обстановка се подкрепя и от направеното от подс. М. самопризнание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Фактите, признати от
подсъдимия, се извеждат от непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи по
отношение на фактите и обстоятелствата от значение за съставомерността на деянието,
източници. Преценката на гласните доказателствени средства и заключенията на комплексни
съдебнопсихиатрична и психологическа експертизи, които съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област, както и
доказателствената стойност на приложените по делото писмени доказателства, налагат
извод, че изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка е обоснована, като
самопризнанието на подсъдимия е подкрепено от доказателствените средства.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните писмени
доказателства: от досъдебно производство № 290ЗМ - 272/ 2024 г. по описа на РУ – Кубрат –
справка за съдимост (л. 7), характеристична справка, протоколи и резултати от изследване,
протоколи за доброволно предаване на веществени доказателства и протоколи от изследване
на същите.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс.
М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 157, ал.
1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че на неустановени дни и дати в периода месец април 2024г.
- месец септември 2024 г., в ***, в имоти, находящи се на ул. „Струма“ № 4 и ул. „Рила“ №
13, действайки в условията на продължавано престъпление, е извършил действия на полово
сношение и полово удовлетворение с лице от същия пол - А. О. Ю. от с. с, прониквайки с
половия си член в ануса и устата му, като употребил за това сила и заплашване.
От обективна страна, подс. М. е осъществил състава на посоченото престъпление, тъй
като в посочените от пострадалия време и места е извършил престъпни хомосексуални
действия и чрез двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 157, ал. 1
от НК- действия на полово сношение, изразило се в проникване с половия му член в ануса
на св. А. Ю., и действия на полово удовлетворение, изразили се в проникване с половия му
член в устата на св. А. Ю., против волята му, изявено словесно несъгласие и с телесна
съпротива – св. се е опитвал да се предпази с ръце, но подсъдимият е употребил сила, която
е съпътствала опита му и процеса на извършване на посочените хомосексуалните действия,
хващайки здраво с ръце и обездвижвайки тялото и крайниците на пострадалия,
принудително събличайки го и поставяйки го в поза, удобна за извършване на проникване с
3
половия му член в устата и ануса на пострадА.я. Под употреба на сила следва да се разбира
физическо въздействие върху пострадалия, накърняване на телесната му неприкосновеност,
като не се изисква то да се е изразило в причиняване на телесна повреда. Несъмнено от
показанията на св. А. Ю. се установява, че актовете на принуда са съпроводени и с
изричането на заплахи от подсъдимия срещу него с нанасяне на побой, ако откаже исканите
актове на сношение и полово удовлетворение.
От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. М. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Представното му съдържание е
обхващало и съзнание, че от страна на пострадА.я липсва доброволност за извършване на
хомосексуалните действия, както и съзнание касателно начините, по които сломява
съпротивата на жертвата си - употребата на физическа сила и заплахи.
С оглед на посочената и приета по–горе правна квА.фикация за извършеното от подс.
М. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и
обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да
бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК. Съдът намира, че няма основания
за определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т1 от НК, тъй като не са налице
нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най-
лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. При определяне размера на
наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото, както
смекчаващите – съжалението за стореното, чистото съдебно минало, така и отегчаващите
такива, а именно високата степен на обществена опасност на деянията като такива.
Не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, н.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение №
1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ВКС – н. к. при определяне на наказанието съгласно
правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се
третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В
случая самопризнанието на подс. М. не е негово изначално процесуално поведение, а е
направено само и с оглед заявеното искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие.
Предвид горното и след оценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства с
оглед действителното им значение, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно три
години лишаване от свобода, което е съобразено с обществената опасност на деянието и
дееца, поради което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и
генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата начл. 36 от НК. Така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета съгласно чл. 58а, ал.1 от НК и
на подс. М. да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК и
преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. М. не е наложително същият да
изтърпи така наложеното му наказание две години лишаване от свобода, поради което и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с
изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подс. М. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОДМВР – Разград сумата от 1 869.41 лв., представляваща разноски, направени в
хода на досъдебното производство.
Причини за извършване на деянието – ниско правосъзнание и незачитане на
4
установения в страната правов ред, вкл. в частта относно правото на телесна
неприкосновеност и забрана на сексуалната злоупотреба и експлоатация .
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


Съдия при Районен съд - Кубрат:
5
Съобщи за изтекли лични данни