Решение по дело №1258/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1453
Дата: 4 септември 2018 г. (в сила от 18 декември 2018 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20183110201258
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2018 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

 

          №………………………… /04.09.2018 г., гр. Варна

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:             

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                          

  с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1258 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на К.Х.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Н.М. *** срещу Наказателно постановление № 23 – 0000188 от 07.02.2018 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на жалбоподателя И., на основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за това, че на 09.01.2018 г. около 12:00 часа в обл. Варна, на автомагистрала „Хемус“, на пътен възел „Аерогара Варна“ в посока с. Карапелит, управлява влекач марка „Ман“ с рег. № У3950 АТ от кат. N3, с прикачено полуремарке марка „Флигел“ с рег. № У 0455 ЕК от кат. О4 и двете собственост на дружеството – превозвач „СКС – 55“ ЕООД, с ЕИК: *********, извършващ обществен превоз на товари – празни палети с маршрут на движение с. Кабиле – с. Карапелит, видно от товарителница № 048887/09.01.2018 г., като при проверката е констатирано, че при извършване на горепосочения превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/ 15.03.2006 г., управлявайки гореспоменатата съчленена композиция, състояща се от МПС с рег. № У3950 АТ, оборудвано с дигитален тахограф марка „Continental Automotive” тип „РМ. **********“ сериен номер № 1381.**********“, одобрен тип „е1 – 84“ и ППС с рег. № У 0455 ЕК, водачът не представя за периода от 09:07 (UTC) на 31.12.2017 г. до 11:16 (UTC) на 03.01.2018 г. тахографски листи, ако е управлявал МПС, оборудвано с аналогов тахограф, всеки ръчен запис и/или разпечатка, или удостоверение за дейности по образец, като в представената дигитална карта с номер № 0000000143150000, издадена на 05.07.2017 г., валидна до 04.07.2022 г. няма регистрирани дейности за горецитирания период – нарушение на разпоредбата на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014.

         Жалбоподателят К.Х.И. намира издаденото наказателно постановление за нищожно, неправилно, материално и процесуално незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда твърдения, че самият административно – наказващ орган е приел в обстоятелствената част на наказателното постановление, че водачът И. е представил на проверяващия го инспектор всички изискани документи, но въпреки това му е бил съставен АУАН и впоследствие е било издадено наказателно постановление. Също така посочва, че в периода от 09:07 (UTC) на 31.12.2017 г. до 11:16 (UTC) на 03.01.2018 г. се е намирал в почивка, като твърди, че в хода на проверката се е случило пътно – транспортно произшествие и самият той не помни какви документи е предоставил на проверяващия инспектор от ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна. Според жалбоподателят И., той самият не е извършвал никакво нарушение, тъй като представените от него писмени доказателства в предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не противоречат на разпечатката от дигиталния тахограф, тъй като всички тахографи обичайно отчитат с 2 часа разлика. Също така във въззивната жалба се застъпва становище за приложимостта на разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Поради гореизложените аргументи, жалбоподателят И. моли за отмяна на наказателното постановление.

         В проведеното на 25.06.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1258 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят К.Х.И. не се явява, а се представлява от своя процесуален представител адв. Н.М. ***, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария върху обективната несъставомерност според нея на нарушението, за което е била ангажирана административно – наказателната отговорност на водача, доколкото липсва нормативно установено задължение същият да прави ръчно въвеждане на данни в дигитален тахограф и попълване на тахографски листи за времеви период, в който не е бил водач на МПС.

         В проведеното на 25.06.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1258 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител мл. експерт с юридическа правоспособност Ивайло Г., който моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че нарушението е довършено на дата 09.01.2018 г. и последващото представяне на документи не води до извод за несъставомерност на деянието, за което е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, още повече, че в представеното удостоверение за дейности не е обхванат точно процесния времеви период.

 

         От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

         На 09.01.2018 г. жалбоподателят К.Х.И. извършвал обществен превоз на товари – празни палети по маршрут с. Кабиле – с. Карапелит с управлявания от него влекач марка „Ман“ с рег. № У3950 АТ от кат. N3, с прикачено полуремарке марка „Флигел“ с рег. № У 0455 ЕК от кат. О4 и двете собственост на дружеството – превозвач „СКС – 55“ ЕООД, с ЕИК: *********.

         Моторното превозно средство било оборудвано с дигитален тахограф марка „Continental Automotive” тип „РМ. **********“ сериен номер № 1381.**********“, одобрен тип „е1 – 84“.

         Около 12:00 часа на 09.01.2018 г. жалбоподателят И. ***, на автомагистрала „Хемус“ и конкретно на пътен възел „Аерогара Варна“, където по същото време бил позициониран екип на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, състоящ се от свидетелите Д.Р.Б. и Б.Г.И., които изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилното движение в този пътен участък.

         Свидетелите Б. и И. спрели за проверка управляваната от жалбоподателя И. съчленена композиция, като поискали от водача да представи за периода от 09:07 (UTC) на 31.12.2017 г. до 11:16 (UTC) на 03.01.2018 г. тахографски листи, ако е управлявал МПС, оборудвано с аналогов тахограф, всеки ръчен запис и/или разпечатка, или удостоверение за дейности по образец, тъй като същевременно установили, че в представената от водача дигитална карта с номер № 0000000143150000, издадена на 05.07.2017 г., валидна до 04.07.2022 г. нямало регистрирани дейности за горецитирания период.

         Жалбоподателят И. не представил нито тахографски листи, нито ръчен запис и/или разпечатка, или удостоверение за дейности по образец, поради което и на същата дата 09.01.2018 г. св. Д.Р.Б. му съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на разпоредбата на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014.

         В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, към което било приложено удостоверение за дейности, което било разгледано от административно – наказващият орган, но след като било преценено за неоснователно, на 07.02.2018 г. Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, наложил на жалбоподателя И. административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014.

 

         По отношение на доказателствата.

         Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св. Д.Р.Б. и на св. Б.Г.И.; Удостоверение за дейности (Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR; Справка за установените нарушения в сферата на автомобилните превози от страна на К.Х.И., изготвена от ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна; Заповед № РД – 08 – 249/ 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; разпечатка от информационния масив на програма Caltacho.

         На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на двамата инспектори от ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна – свидетелите Б. и И., като последователни, взаимнодопълващи се, а и най – важното, подкрепени от всички събрани в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства.

         Двамата свидетели са единодушни и категорични, че в хода на проверката, състояла се на 09.01.2018 г., водачът К.Х.И. така и не е представил нито тахографски листи, нито ръчен запис и/или разпечатка, или удостоверение за дейности по образец, удостоверяващи дейността му за периода от 09:07 (UTC) на 31.12.2017 г. до 11:16 (UTC) на 03.01.2018 г., а същевременно свидетелите са установили, че в представената от водача дигитална карта с номер № 0000000143150000 няма регистрирани дейности за същия този времеви период от 09:07 (UTC) на 31.12.2017 г. до 11:16 (UTC) на 03.01.2018 г.

         На практика конкретно този факт не се оспорва от страна на жалбоподателя, доколкото нито във въззивната жалба, нито в пледоарията на адв. Н.М. в дадения ход на делото по същество се наведоха подобни твърдения, че някой от изброените документи е бил представен в хода на проверката, още по – малко се представиха доказателства в този смисъл. Напротив – наред с възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е представено пред административно – наказващия орган удостоверение за дейности (Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR), което на практика и е признание, че такова не е представено в хода на проверката на 09.01.2018 г.

         Съдът би желал да вземе отношение и да коментира достоверността на представеното удостоверение за дейности. Според процесуалният представител на въззиваемата страна същото е съставено с оглед целите на процеса, като съдът ще се въздържи от една подобна позиция, но същевременно няма как съдът да не се солидаризира със становището на административно – наказващия орган, че има разминаване във времевия период, описан в самото удостоверение за дейности и времевия период, за който не са представени никакви доказателства за дейността на водача. Това е така, защото както и обясни св. Б. дигиталните тахографи отчитат с 2 часа назад през зимните месеци и в действителност се получава едно несъвпадение между времевия период, очертан в удостоверението за дейности и процесния времеви период, за който липсва информация какви дейности е извършвал водача И..

         В своята пледоария адв. Н.М. подчерта, че процесният период съвпада с Новогодишните празници и е логично водачът да е почивал, но в действителност това становище представлява само едно предположение, което обаче не е обезпечено с никакви доказателства, защото ноторно известно е, че дори и в почивните и празнични дни се извършват автомобилни превози от тежкотоварни превозни средства.

         Още веднъж давайки вяра на свидетелските показания на инспекторите от ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна и разпечатката от информационния масив на програма Caltacho, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че на 09.01.2018 г. около 12:00 часа в обл. Варна, на автомагистрала „Хемус“, на пътен възел „Аерогара Варна“ в посока с. Карапелит, жалбоподателят И. е управлявал влекач марка „Ман“ с рег. № У3950 АТ от кат. N3, с прикачено полуремарке марка „Флигел“ с рег. № У 0455 ЕК от кат. О4 и двете собственост на дружеството – превозвач „СКС – 55“ ЕООД, с ЕИК: *********, извършващ обществен превоз на товари – празни палети с маршрут на движение с. Кабиле – с. Карапелит, видно от товарителница № 048887/09.01.2018 г., като при проверката е констатирано, че при извършване на горепосочения превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/ 15.03.2006 г., управлявайки гореспоменатата съчленена композиция, състояща се от МПС с рег. № У3950 АТ, оборудвано с дигитален тахограф марка „Continental Automotive” тип „РМ. **********“ сериен номер № 1381.**********“, одобрен тип „е1 – 84“ и ППС с рег. № У 0455 ЕК, водачът не е представил за периода от 09:07 (UTC) на 31.12.2017 г. до 11:16 (UTC) на 03.01.2018 г. тахографски листи, ако е управлявал МПС, оборудвано с аналогов тахограф, всеки ръчен запис и/или разпечатка, или удостоверение за дейности по образец, като в представената дигитална карта с номер № 0000000143150000, издадена на 05.07.2017 г., валидна до 04.07.2022 г. няма регистрирани дейности за горецитирания период.

 

         При така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:

         На първо място следва да се има предвид, че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на К.Х.И. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

         Императивната разпоредба на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент № 165/2014 предвижда задължение за водача да представи всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на регламента. В конкретния случай от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установи, че до приключване на проверката в обедните часове на 09.01.2018 г. жалбоподателят И. не е представил на контролните органи за периода от 09:07 (UTC) на 31.12.2017 г. до 11:16 (UTC) на 03.01.2018 г. всеки ръчен запис и/или разпечатка, или удостоверение за дейности по образец, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

         Следва да се подчертае, че нарушението бива довършено още с непредставянето на цитираните документи в хода на проверката на пътя пред инспекторите на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна. Нормативното задължение на водача се изразява в това още в хода на проверката да представени документите, очертани в разпоредбата на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент № 165/2014, а не няколко дни по – късно. Още повече, че в случая се установи, че има несъвпадение между периода, очертан в удостоверените за дейности, представено пред административно – наказващия орган и процесния период, за който е ангажирана административно – наказателната отговорност на водача с наказателното постановление.

         Съдът не би могъл да се съгласи със становището, застъпено във въззивната жалба, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. И не защото в т. 21 – 23 от Група ⅠⅠ от Приложение Ⅰ от Регламент 2016/403 на ЕПС деянието е квалифицирано като „много тежко нарушение“ (както е отбелязано в съпроводителното писмо към въззивната жалба), тъй като това само по себе си не е основание за неприложимост на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, но следва да се подчертае, че обществената опасност на процесното нарушение е изключително висока. В крайна сметка за един период от време няма никаква информация какво е правил водача на превозното средство, което осуетява възможността на контролните органи да извършат проверка на работното му време, което неминуемо е свързано с опасността от произшествия на пътя. На практика това е нарушение, което поставя в риск всички участници в движението на пътя, поради което и според съда е обществено неприемливо да се проявява снизхождение и бъде прилагана разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.

         За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно и другото основно възражение на жалбоподателя, че поради случило се пътно – транспортно произшествие, същият не си спомня какви точно документи е представил на проверяващия го инспектор. Нито св. Б., нито св. И. споделиха да се е случвало произшествие в хода на проверката, така, че тези твърдения на жалбоподателя не просто не са подкрепени с никакви доказателства, а напротив – са изцяло оборени от събраните гласни доказателства.

         Размерът на наложеното административно наказание „глоба“ е строго фиксиран в разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, административно – наказващия орган изцяло се е съобразил с него, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.

         Предвид изложеното, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0000188 от 07.02.2018 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна е законосъобразно и правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         Потвърждава Наказателно постановление № 23 – 0000188 от 07.02.2018 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на К.Х.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за това, че на 09.01.2018 г. около 12:00 часа в обл. Варна, на автомагистрала „Хемус“, на пътен възел „Аерогара Варна“ в посока с. Карапелит, управлява влекач марка „Ман“ с рег. № У3950 АТ от кат. N3, с прикачено полуремарке марка „Флигел“ с рег. № У 0455 ЕК от кат. О4 и двете собственост на дружеството – превозвач „СКС – 55“ ЕООД, с ЕИК: *********, извършващ обществен превоз на товари – празни палети с маршрут на движение с. Кабиле – с. Карапелит, видно от товарителница № 048887/09.01.2018 г., като при проверката е констатирано, че при извършване на горепосочения превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/ 15.03.2006 г., управлявайки гореспоменатата съчленена композиция, състояща се от МПС с рег. № У3950 АТ, оборудвано с дигитален тахограф марка „Continental Automotive” тип „РМ. **********“ сериен номер № 1381.**********“, одобрен тип „е1 – 84“ и ППС с рег. № У 0455 ЕК, водачът не представя за периода от 09:07 (UTC) на 31.12.2017 г. до 11:16 (UTC) на 03.01.2018 г. тахографски листи, ако е управлявал МПС, оборудвано с аналогов тахограф, всеки ръчен запис и/или разпечатка, или удостоверение за дейности по образец, като в представената дигитална карта с номер № 0000000143150000, издадена на 05.07.2017 г., валидна до 04.07.2022 г. няма регистрирани дейности за горецитирания период – нарушение на разпоредбата на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: