Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 120 /
11.06.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
И.Въжарска
Прокурор:
А.Стоянов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №313 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Д.Х.С. *** –
чрез упълномощения адв.К.Т. от ХАК, против Решение №260015/11.02.2021г.,
постановено по АНД №5/2021г. на РС Свиленград. Сочи се, че решението било незаконосъобразно
и неправилно, тъй като било постановено в нарушение на закона, като законът бил
приложен неправилно, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и явно било несправедливо. Установените по делото обстоятелства не
обуславяли по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение. Извършеният
от съда анализ на доказателствата бил необективен, нелогичен и необоснован,
понеже се основавал само на гласните доказателства, а те не били проверени.
Изложените доводи относно кредитирането на показанията на полицейските
служители били твърде общи и можели да бъдат отнесени към всеки друг случай. Не
било мотивирано защо не се кредитират показанията на св.И., които били
еднопосочни, а и не били лишени от житейска логика. Относно извода на съда, че
нарушението е извършено при пряк умисъл на нарушителя, се твърди, че въобще не
било доказано изявлението на водача, че искал да изпробва автомобила. Нямало
видеозапис на действията на водача в конкретната ситуация и това било пречка да
се установи обективната истина. Неправилна била преценката на съда относно
приложението на чл.28 от ЗАНН и счетената за висока обществена опасност на
извършеното деяние и на дееца, както и преценката на поведението му като
рисково. Необоснован бил изводът на съда, че водачът преустановил рисковите
маневри едва когато видял полицейския автомобил. Освен това преценката на съда
за достатъчно опит у водача се опровергавала от анализа на събраните
доказателства, а и допълнително се представя пред касационната инстанция СР
№*********/10.07.2019г., за да се установи, че водачът управлява автомобила
едва от година и два месеца преди нарушението. Макар, че жалбоподателят бил
водач на МПС от 2013г., то до настоящия случай бил санкциониран само веднъж с
фиш, връчен на 09.01.2020г. Поради това се сочи, че водачът не може да бъде
определен като такъв с опит и като деец с висока степен на обществена опасност,
а така следвало да се приеме, че били налице обстоятелствата да се приложи
чл.28 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение изцяло и
бъде постановено решение, като се отмени Наказателно постановление №20-0351-000939/29.10.2020г.
на Началник Група ОД МВР Хасково, РУ Свиленград.
Ответникът Група ОД МВР
Хасково, РУ Свиленград не взема становище по постъпилата касационна жалба.
Окръжна Прокуратура счита, че
касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград
е потвърдил Наказателно постановление №20-0351-000939/29.10.2020г. на Началник
Група ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, с което на Д.Х.С. за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175б, ал.1, пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12месеца.
От фактическа страна съдът е установил, че същата е съвпадаща с описаната в
АУАН, като се установявало по категоричен начин от всички събрани
доказателства, че на 19.09.2020г. полицейските служители Д. и Ш.при обход по
маршрута им, движейки се по бул.Б., Х., при кръстовището с ул.В. Л., забелязали
л.а. БМВ 316, рег.№ Х....КР, да извършва
рискова маневра, идвайки по ул.В. Л., като подал рязко газ и превъртял задните
колела на автомобила, а по този начин извел автомобила преднамерено извън
контрол на една страна, в лентата за движение по бул.Б.. Не са установени от
съда процесуални нарушения при издаване на акта и наказателното постановление.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са издадени от
компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено
в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по
извършването му. Правилен е изводът на съда, че вмененото на касатора нарушение
е безспорно установено и доказано, а от събраните и подробно обсъдени от съда
доказателства се установява, че водачът е извършил рискова маневра чрез
описаното рязко подаване на газ и превъртане на задните колела на автомобила,
като по този начин автомобилът се извежда преднамерено извън контрол на една
страна в лентата по бул.Б., т.е. не се използва пътят, отворен за обществено
ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Съдът
е счел нарушението за доказано както от обективна, така и от субективна страна,
като мотивирано е приел, че към момента на извършване на нарушението жалбоподателят
е формирал в съзнанието си представа за проявлението на всички признаци от
състава на нарушението. Обосновано съдът е посочил защо кредитира показанията
на полицейските служители, както и са обсъдени обясненията на водача-нарушител
и неговата спътничка, които не са кредитирани, тъй като били счетени като
изолирани от останалия доказателствен материал.
В настоящия случай Д.Х.С. е
санкциониран за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като съгласно тази
разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При извършване на нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП нарушителят – като водач, който oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или
ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 12 месеца и глоба 3000,00 лева.
При установеното от фактическа страна РС
Свиленград е направил законосъобразен и обоснован извод, че с действията си
жалбоподателят С. е извършил нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Мотивирано съдът е
приел, че в обстоятелствената част на постановлението ясно са описани всички
елементи от обективната страна на нарушението. Действително съдът е направил
своя извод за извършеното нарушение от С. въз основа на показанията на
контролните органи, но по делото не е било спорно установеното и описано във
възражението по съставения АУАН от самия жалбоподател като поднасяне и
залюляване на автомобила. В случая следва да се имат предвид и другите
обстоятелства, изложени от самия жалбоподател – управлението е в центъра на
града и не е било с висока скорост, като е непосредствено след излизането му от
завоя, където е бил и спрян от полицейските служители. Именно при подробното и
обосновано обсъждане на целия събран доказателствен материал, включително и
изложеното от жалбоподателя и св.И., а не само на показанията на полицейските
служители, е направен извода за умишлено поднасяне на задната част на
автомобила, при което с навлизането в другото платно е създадена опасност за
останалите участници в движението. Нормалното, правилно и желано от всички
участници в движението управление на автомобила не предполага описаното поднасяне
на автомобила, т.е. отклонение от траекторията на движение, която следва водача
при управление. В случая нито жалбоподателя, нито св.И., сочат основателна
причина за поведението на водача при управлението на автомобила, при което е
възникнал ефекта с поднасяне. Нещо повече – дори св.И. счита, че поднасянето е
станало при неправилна преценка на подаването на газ и нямало преднамереност.
Последното – начинът, по който е постигнат ефектът на поднасяне, както и дали е
било споделено със свидетелката причината за това, е без значение. Управлението
на автомобила и действията на водача са били извършени в централната част на града,
като няма данни за влошена пътна настилка, лошо метеорологично време или
влияние от друг участник в пътната обстановка, както и скоростта не е била
висока, за да има друга причина за неовладяване и загуба на контрол върху
автомобила, освен съзнателното подаване на газ. Умишленото и съзнателно опасно
шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила не може да бъде
определено като използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари, поради което е направен
и изводът, че пътят не се е използвал за обществено ползване по предназначение.
Като неоснователно касационна инстанция
счита и възражението относно извода на РС Свиленград за неприложимост на чл.28
от ЗАНН, като напълно споделя доводите на въззивната инстанция. В случая е от
значение не само опитът на водача – който не е малък дори ако бъде прието, че 1
година и два месеца, но и създадена опасност за движението и участниците в него,
тъй като навлизането в насрещното платно би могло да има фатални последици.
Именно поради високата степен на опасност от подобно управление на автомобил и
зачестилите прояви на водачи е въведена с изм.ДВ бр.101 от 2016г., в сила от
21.01.2017г., разпоредбата на чл.104б от ЗДвП – за защита на
здравето и живота на останалите участници в движението, като заради това е
определен и сравнително висок размер на наказанието глоба, кумулативно и с
лишаване от право да се управлява МПС.
Настоящата инстанция
споделя извода на районния съд относно съставомерност на извършеното деяние,
както и относно субективната страна на нарушението. Неоснователни са наведените
пред настоящата инстанция възражения, че районният съд не се е обосновал при
своя извод, както и избирателно е ценил доказателствата. Събраните в хода
на производството гласни доказателства, както и писмените такива, установяват
по несъмнен начин, че лицето е извършило деянието за което е санкционирано.
Съдържащите се в касационната жалба оплаквания преповтарят изцяло възраженията
за нарушения, релевирани и в жалбата пред въззивната инстанция. Същите са били
предмет на обсъждане в мотивите на оспореното съдебно решение, като решаващият
състав подробно е аргументирал изводите си за тяхната неоснователност.
Настоящата инстанция намира изложените в тази връзка доводи и съображения на
съда за съответни на приложимата нормативна уредба и изяснените по делото
факти, поради което като правилни следва да бъдат изцяло споделени.
Поради изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Свиленград е потвърдил наказателното
постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260015/11.02.2021г.,
постановено по АНД №5/2021г. на РС Свиленград.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.