№ 375
гр. Благоевград , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500428 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и e след постановяване на
определение № 2114/06.08.2021г., по в.ч.гр.д. № 2202/2021г. по описа на Апелативен
съд-София, с което е отменено определение на Окръжен съд- Благоевград и делото е
върнато за произнасяне по основателността на жалбата.
Настоящата съдебна инстанция, като съобрази задължителните указания на
горната инстанция, материалите по делото и копието на изпълнителното дело намира
следното:
Подадена е жалба от длъжника „Пр.Л.“ ЕООД, чрез адв. Л.Д., с която се обжалва
отказът на съдебния изпълнител да прекрати образуваното изпълнително
производство, постановен на 22.02.2021г. В жалбата се сочи, че са налице
предпоставките за прекратяване на образуваното изпълнително производство на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради това че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Прави се искане за
отмяна на обжалвания отказ.
Взискателят Община Р., представлявана от кмета, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е
подал писмено възражение, в което са изложени съображения за неоснователност на
жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител Г.Ц. е представил
мотиви във връзка с депозираната жалба.
Настоящата съдебна инстанция, след като взе предвид изложените в жалбата
доводи, намира следното от фактическа страна:
1
Производството по изпълнително дело № 305/2017г., по описа на ЧСИ Г.Ц. е
образувано на 27.03.2017г. по искане на взискателя Община Р. за събиране на суми по
актове за установяване на задължения по декларации за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци срещу длъжника „Пр.Л.“ ЕООД. С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ извършване на всички действия
по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
На 05.02.2019г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи на
длъжника. На 12.01.2021г. ЧСИ е наложил запор на всички вземания на длъжника в
„ПИБ“ АД.
С молба от дата 22.02.2021г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да
вдигне наложените запори и принудителни обезпечителни мерки, поради прекратяване
на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С обжалвания акт
съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата, като е посочил, че не са налице
основанията за прекратяване на делото по реда на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Впоследствие и след събиране на дължимите такси в поза на ЧСИ, както и на
дължимата в полза на взискателя сума от 12,07 лв. /остатък на задължението/
съдебният изпълнител с разпореждане от дата 09.03.2021г. е приключил
производството по образуваното изпълнително дело на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК поради
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Със същото
са вдигнати наложените запори. Посоченият акт е съобщен на взискателя и длъжника,
не е обжалван, поради което е влязъл в сила.
С оглед на така изложеното от фактическа страна съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата на длъжника срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати
образуваното изпълнително дело поради перемпция е допустима /съобразно
определението на САС/, разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е разписано, че
изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия в продължение на повече от две години /настъпва така
наречената перемпция/, като това правило не се прилага единствено по делата за
издръжка. В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по конкретно в т. 10 от него въпросът за
погасителната давност и за нейното прекъсване в хода на изпълнителния процес е
разгледан в неразривна връзка с въпроса, касаещ прекъсването на срока на
перемпцията по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. В същото са посочени изпълнителни действия
които водят както до прекъсване на давността, така и до прекъсване на двугодишния
срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Според посоченото
тълкувателно решение прекъсващи давността и перемпцията са следните
изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и други действия, водещи до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В конкретния казус след образуване на изпълнителното производство на
27.03.2017г. с посочване на взискателя изрично на разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ и
преди изтичане на двугодишния срок, на 05.02.2019г. е насрочен опис на движима вещ
2
на длъжника. Съгласно горецитираното тълкувателно решение извършеното
изпълнително действие прекъсва двугодишният срок, необходим за да бъде прогласена
перемция. От 05.02.2019г. е започнал да тече нов двугодишен срок, който отново е
прекъснат на 12.01.2021г. с налагането на запорно съобщение. От последната дата е
започнал да тече нов срок, който към датата на произнасяне на съдебния изпълнител,
вкл. и към настоящия момент не е изтекъл. Не е налице бездействие на взискателя,
което да налага санкциониране, чрез прекратяване на образуваното изпълнително дело.
С оглед на изложеното по-горе и доколкото не са налице предпоставките за
перемиране на изпълнителното дело съдебният изпълнител е постановил обжалвания
акт при съобразяване на закона и материалите по изпълнителното дело. Ето защо
жалбата на длъжника против отказ на съдебния изпълнител да прекрати образуваното
изпълнително дело ще следва да се отхвърли.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата, депозирана от длъжника „Пр.Л.“
ЕООД, чрез адв. Л.Д., срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати образуваното
изпълнително производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, постановен на дата
22.02.2021г., по изпълнително дело № 305/2017г. по описа на ЧСИ Г.Ц..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3