Р Е
Ш Е Н
И Е № 456
гр.Сливен, 29.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Добринка Недкова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 6220
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на
производството са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове по чл.439, вр.124,
ал.1 ГПК против Министерство на
отбраната РБ /МО/ гр.София за недължимост на суми по
издаден изпълнителен лист, поради погасяване на задължението по давност.
Ищцата твърди,
че получила покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20182230402273 по описа на ДСИ
при СлРС, образувано въз основа на изпълнителен лист
от 11.02.2008г., издаден по ч.гр.д. № 462/2008г. на СлРС.
Сочи, че от положените печати върху изпълнителния титул било видно, че имало
образувано изп.д. № 2045/2008г. по описа на ДСИ при СлРС, което било прекратено поради перемпция
на 12.05.2014г. Съдебният изпълнител отбелязал, че последното изпълнително
действие било извършено на 29.12.2009г. След това прекратяване било образувано
въз основа на същия изп.лист изп.д.
№ 336/2014г. на ДСИ при СлРС, което било перемирано на 28.08.2018г., като по него не били извършвани
изпълнителни действия. Така последното изпълнително действие било на
29.12.2009г. и от тази дата ищцата сочи, че изтекъл пет годишен давностен срок за събиране на задължението, изтекъл на
29.12.2014г., а ответникът образувал ново изпълнително дело след изтичане на
давността.
Иска се от съда да
признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
5 548,57 лв.- главница за неплатено задължение наемна цена по договор за
наем на обект, войскова лавка, инвентарен номер 14, поделение 22 220
гр.Сливен от 10.02.2004г. за м.декември 2006г., януари и февруари 2007г., по
изпълнителен лист от 11.02.2008г., издаден по ч.гр.д. № 462/2008г. на СлРС, сума в размер на 50 лв., представляваща допълнителни
разноски по изп.д. № 2273/2018г. на ДСИ СлРС, сума в размер на 30,80 лв. разноски по изп.дело № 2273/2018г. на ДСИ СлРС
и сума в размер на 561,47 лв., такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК по изп. дело № 2273/2018г. на ДСИ СлРС,
поради погасяване на задължението по давност.
Претендира деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното
дружество депозирало отговор.
Счита исковете за недопустими,
неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 11.02.2008г., издаден по ч.гр.д. № 462/2008г. на СлРС по реда на чл.237, вр.чл.242 ГПК/отм./, ищцата, в качеството й на ЕТ “ТОНИ-С.Ч.“*** била осъдена да заплати
на ответника сума в размер на 6759,33 лв., представляваща неизпълнено
задължение за заплащане на наемна цена по договор за наем на обект,
представляващ войскова лавка инвентарен № 14 в поделение 22 220 гр.Сливен
от 10.12.2004г. за периода м.декември 2006г., януари и февруари 2007г.
От изпълнителният лист е видно, че първоначално било образувано
изпълнително дело № 2045/2008г. на СИС при СлРС,
което било прекратено, поради перемпция на
12.05.2014г. От положеният печат върху изпълнителния лист се установява, че
последното изпълнително действие по това изпълнително дело било извършено на
29.12.2009г. Изпълнително дело № 2045/2008г.
не е приложено като доказателство в настоящия процес, въпреки изрично
указание на съда към ответника в тази връзка / при разпределеня
на доказателствената тежест с Определението на съда по чл.140 ГПК/, поради
което съдът следва да съобрази посочената от съдебния изпълнител на печата
дата, като последно действие по изпълнението 29.12.2009г.
На 04.07.2014г. било образувано ново изпълнително дело № 336/2014г. по
описа на ДСИ при СИС СлРС. С постановление на
съдебния изпълнител от 28.08.2018г. изпълнителното производство било
прекратено, поради перемпция с отбелязване на печата
на изпълнителния лист, че няма извършено изпълнително действие. В кориците на
това изпълнително дело обаче се съдържа постановление на съдебния изпълнител от
24.07.2014г., с което на основание чл.458 ГПК държавата е присъединена като взискател по делото. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че последното изпълнително действие, впрочем и единствено по
изпълнително дело № 336/2014г. е извършено на 24.07.2014г.
На 29.11.2018г. било образувано изпълнително дело № 2273/2018г. по описа на
ДСИ при СИС СлРС, по което била връчена призовка за
доброволно изпълнение на ищцата на 23.10.2019г. Това производство било спряно с
постановление на съдебния изпълнител от 10.12.2019г. и не е било предприето и
извършено нито едно изпълнително действие.
Исковата молба е депозирана на 06.11.2019г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло,
като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист,
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено
нещо недължимостта на това вземане на ответника,
поради несъществуването му или погасяването му по давност.
Правният интерес на ищеца –
физическо лице е продиктуван от обстоятелството, че срещу него в качеството му
на ЕТ е издаден изпълнителен лист и е налице висящ изпълнителен процес срещу
физическото лице. Законът предоставя право на иск на носителя на спорното
право, който търси защита в процеса. Материалният закон определя носителя на
спорното право. Ищецът, физическо лице макар и вече да не е едноличен търговец,
в каквото качество е издаден изпълнителния лист има право на иск, тъй като
отпадането на материалната правоспособност не влече след себе си процесуална
неправоспособност. При заличаване на едноличен търговец от търговския регистър,
той губи търговското си качество, но остава гражданско правен субект и остава
да отговаря с имуществото си за поети в
това му качество задължения – т.е. доколкото се отнася за едноличен търговец,
то няма разлика между имуществото на ЕТ и ФЛ. Регистрацията налична или
заличена не раздвоява физическото лице в две различни качества и тъй като
продължава да носи отговорност за задълженията си, то за него е налице правен
интерес от настоящия иск.
При
предявен отрицателен установителен иск ответникът
носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е
възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи,
унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи факта,
правопораждащ претендираното
от него вземане, едва след което ищеца
да установи възраженията си за неговата недължимост.
В конкретния казус ищецът се позовава единствено на изтекла
погасителна вземането давност, настъпила след издаването на изпълнителния
титул, т.е. поради настъпване на пет годишна давност от последното изпълнително
действие по изпълнително дело, образувано през 2008г. до образуването на изпълнителното дело през
2018г.
Ответното дружество от своя страна застъпва становище,
че давността не е изтекла и била
прекъсната с образуването на изпълнителните дела през 2014г. и 2018г.
Съгласно мотивите на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г.
по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК ВКС РБ, анализиращи чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а доколкото, чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението, чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал.
2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея
не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае
вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.
При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
В конкретния случай изпълнителният лист е издаден на
несъдебно изпълнително основание по ГПК /отм./.
С даденото в т. 14 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС разрешение се прие, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в” ЗЗД и не
прекъсва давността за вземането. Така в случая по изпълнително дело № 2045/2008г.
давността била прекъсната с предприемането на изпълнително действие на
29.12.2009г. /отбелязано на изпълнителния лист, като последното извършено
действие по принудително изпълнение/. От тази дата започнал да тече нов пет
годишен давностен срок, който е следвало да изтече на
29.12.2014г. Преди да изтече този срок било образувано изпълнително дело №
336/2014г., по което на 24.07.2014г. с постановление на съдебния изпълнител бил
присъединен като кредитор държавата,
което действие прекъснало давността и от тази дата започнала да тече нова пет
годишна давност, изтекла на 24.07.2019г. Въпреки, че междувременно на
29.11.2018г. било образувано изпълнително дело № 2273/2018г. на СИС при СлРС, то образуването му не прекъсва давността, а и по това
дело няма предприето или извършено действие по принудително изпълнение на
вземането.
По горните съображения исковата претенция се явява
основателна, тъй като от последното изпълнително действие по изп.дело от 2014г. 24.07.2014г., прекъснало давността,
същата е изтекла на 24.07.2019г., тъй като по новообразуваното изпълнително
дело № 2273/2018г. няма предприето и извършено действие по принудително
изпълнение към момента.
Следва да се
признае, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 5 548,57 лв.-
главница за неплатено задължение наемна цена по договор за наем на обект,
войскова лавка, инвентарен номер 14, поделение 22 220 гр.Сливен от
10.02.2004г. за м.декември 2006г., януари и февруари 2007г., по изпълнителен
лист от 11.02.2008г., издаден по ч.гр.д. № 462/2008г. на СлРС,
сума в размер на 50 лв., представляваща допълнителни разноски по изп.д. № 2273/2018г. на ДСИ СлРС,
сума в размер на 30,80 лв. разноски по изп.дело №
2273/2018г. на ДСИ СлРС и сума в размер на 561,47
лв., такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК по изп.
дело № 2273/2018г. на ДСИ СлРС, поради погасяване на
задължението по давност.
С оглед изхода на спора, ответникът дължи разноски
на ищцата в размер на 1747,63 лв., от която 247,63 лв. платена държавна такса и
1500 лв. платен адвокатски хонорар.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК по отношение на Министерство на отбраната РБ, гр.София с адрес за
кореспонденция гр.Стара Загора, ул.“Августа Траяна“ №
23, че С.З.Ч., ЕГН: ********** *** НЕ ДЪЛЖИ следните суми: 5 548,57 лв. /пет хиляди петстотин
четиридесет и осем лева и 0,57 ст./, главница за неплатено задължение наемна
цена по договор за наем на обект, войскова лавка, инвентарен номер 14,
поделение 22 220 гр.Сливен от 10.02.2004г. за м.декември 2006г., януари и
февруари 2007г., по изпълнителен лист от 11.02.2008г., издаден по ч.гр.д. №
462/2008г. на СлРС, сума в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, представляваща допълнителни разноски по изп.д.
№ 2273/2018г. на ДСИ СлРС, сума в размер на 30,80 лв.
/тридесет лева и 0,80 ст./, разноски по изп.дело №
2273/2018г. на ДСИ СлРС и сума в размер на 561,47 лв.
/петстотин шестдесет и един лева и 0,47 ст./, такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК по изп. дело № 2273/2018г. на ДСИ СлРС, като ПОГАСЕНИ
ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Министерство на
отбраната РБ, гр.София с адрес за кореспонденция гр.Стара Загора, ул.“Августа Траяна“ № 23 ДА
ЗАПЛАТИ на С.З.Ч., ЕГН: ********** ***
размер на 1747,63 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и седем лева и 0,63 ст./,
деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: