Решение по дело №1163/2010 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 478
Дата: 9 декември 2010 г.
Съдия: Емил Стефанов Банков
Дело: 20104400601163
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 октомври 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ...........

гр. Плевен, 09.12.10 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ

                                                                             ЕМИЛ БАНКОВ

при секретаря И.А. и в присъствието на прокурора ИСКРА ГАНЕВА като разгледа докладваното от съдията БАНКОВ ВНОХД № 1163 по описа за 2010 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.

С присъда № 85/21.09.10г.,постановена по НОХД № 439/10г.РС-Левски е признал подс.П.Й.П. и С.Н.Н. за виновни в това, че на 21.06.2010 г. в с.С.,обл.Плевенска, около 21.30 ч., от гараж, находящ се в имот на ул.”****” №***, след предварителен сговор помежду си, в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и МПС, отнели чужда движима вещ – лек автомобил „Вартбург” на стойност 235.20 лв., от владението на П.В.В.и В.В.Т., тяхна собственост, без съгласието им, с намерение противозаконно да я присвоят, като до приключване на съдебното следствие е изцяло възстановена на собствениците стойността на противозаконно отнетата чужда движима вещ, а именно сумата от 235.20 лв., поради което и на основание чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и 2, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и чл.42а от НК осъдил подсъдимия П.Й.П. на наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА,  при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител - два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА

- и безвъзмезден труд в полза на обществото за 100 часа в продължение на една година.

На основание чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и 2, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и чл.42а от НК осъдил подсъдимия С.Н.Н. на наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА,  при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител - два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА

- и безвъзмезден труд в полза на обществото за 100 часа в продължение на една година.

Върнал вещественото доказателство по делото – лек автомобил “Вартбург”, модел “С.”,  без регистрационни табели, иззет с протокол за претърсване и изземване от 22.06.2010 г. и предаден за отговорно пазене с протокол от 22.06.2010 г. на изкупилото го юридическо лице “Север Норд” ЕООД-гр.София.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимите да заплатят солидарно направените деловодни разноски в размер на 87.60 лв.

          Недоволен от присъдата е останал прокурор от РП-Левски,който е депозирал срещу нея протест,в който навежда доводи,че наложените на подсъдимите наказания са явно несправедливи.Моли съда да постанови решение,с което да измени присъдата на Районния съд като наложи на подсъдимите наказания „Лишаване от свобода”.

          Представителят на ОП-Плевен поддържа протеста и моли ОС да го уважи.

          Ответниците по протеста-лично и чрез защитника си изразяват становище,че протестът е неоснователен,а наказанието спрямо тях е определено правилно от първоинстанционния съд.Молят въззивния съд да постанови решение,с което да потвърди присъдата.

          Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:

          Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК,поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество същият е неоснователен.

          Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно.В конкретния случай Районният съд е преценил,че следва да се приложи разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК и наказанието „Лишаване от свобода” предвидено за извършеното от подсъдимите престъпление да се замени с наказание „Пробация” по отношение и на двамата подсъдими.Този извод на РС се споделя напълно и от настоящата инстанция.Както правилно е посочил РС приложението на текста на чл.55 от НК се налага заради наличието на многобройни смекчаващи отговорността на извършителите обстоятелства който имат значителен превес над единственото отегчаващо отговорността им такова.Вярно е и това правилно е коментирано от първоинстанционния съд,че и двамата подсъдими са осъждани за извършено от тях преди това престъпление в съучастие.Правилно е посочил РС,че извършването на престъплението,предмет на настоящето производство,в относително кратък период от време разкрива една сравнително по-висока степен на обществена опасност,както на деянието така и на извършителите.При налагане на наказанието обаче първоинстанционния съд е съобразил и многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.Факт е че същите са имали добро процесуално поведение още от самото начало на наказателния процес,оказали са пълно съдействие за разкриване на обективната истина и изразяват съжаление за извършеното.От друга страна следва да се има предвид и младата им възраст,а и фактът,че същите в момента са ученици.В този смисъл едно наказание „Лишаване от свобода” и ефективното му изтърпяване би ги лишило от възможността да завършат образованието си и в този смисъл би имало отрицателен възпитателен ефект. На следващо място РС е съобразил и стойността на предмета на престъплението,който факт не е маловажен при определяне размера на наказанието.Видно е,че тази стойност е по-ниска от размера на минималната работна заплата установена за страната.При наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,които имат значителен превес над единственото отегчаващо такова единственият правно обоснован извод,до който е можел да достигне първоинстанционния съд е приложението на разпоредбата на чл.55 от НК.

С оглед гореизложеното съдът намира,че въззивната жалба е неоснователна,а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва да бъде потвърдена.

При извършената на осн.чл.314 от НПК цялостна проверка на правилността на постановения съдебен акт въззивната инстанция не констатира нарушения,налагащи изменяне или отменяне на присъдата извън посочените в жалбата.

          Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 85/21.09.10г.,постановена по НОХД № 439/10г. по описа на РС-Левски.

          Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: