Решение по дело №136/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 364
Дата: 24 ноември 2022 г. (в сила от 24 ноември 2022 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20221420200136
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Враца, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20221420200136 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-2200003 от
28.01.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца , с което на
„ДЕКОВ 63“ ООД - гр.Враца, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.
„Сестри Хаджикръстеви“№1, вх.А, ет.5, ап.10 с ЕИК:*********, представлявано от
управителя В.Д. И., за извършено нарушение на чл.19, т.1 от НАРЕДБА №7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при извършване на товаро-разтоварни работи, на основание
чл.399, чл.416, ал.5 от КТ и чл.55 от ЗЗБУТ/Закон за здравословните и безопасни
условия на труд/ и във връзка с чл.413, ал.2 КТ, е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500. 00 /хиляда и петстотин/
лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

На основание чл.63д ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА жалбоподателя по делото -
„ДЕКОВ 63“ ООД - гр.Враца, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.
„Сестри Хаджикръстеви“№1, вх.А, ет.5, ап.10 с ЕИК:*********, ДА ЗАПЛАТИ на
ответника по делото - Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
уведомяването пред Административен съд – гр.Враца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
1

Съдържание на мотивите

„ДЕКОВ 63“ ООД - гр.Враца, със седалище и адрес на управление: гр.Враца,
ул.„Сестри Хаджикръстеви“№1, вх.А, ет.5, ап.10 с ЕИК:********* представлявано от
управителя В.Д.И. е обжалвал НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-2200003
от 28.01.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца , с което за
извършено нарушение на чл.19, т.1 от НАРЕДБА №7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
извършване на товаро-разтоварни работи и на основание чл.399 и чл.416, ал.5 от КТ и с
чл.55 от ЗЗБУТ и във връзка с чл.413, ал.2 КТ му е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500. 00 лева,
Жалбоподателят в жалбата си твърди, че атакуваното наказателно
постановление е постановено в противоречие с материалния закон и е издадено при
липса на съставомерно /субективно/ поведение на жалбоподателя и при допускане на
съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди се, че
допуснатите процесуални нарушения лишават жалбоподателя от основното му право в
производството да научи какво нарушение е извършил и защо наказващия орган
приема това.
Твърди се, че АУАН е съставен при неспазване на предвидената в чл.40 и чл.43
ЗАНН процедура и не съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Поддържа се,
че наказателното постановление е изготвено в нарушение на изискванията на чл.57,
ал.1 ЗАНН и в него се установяват пороци от външна страна, като описаното
нарушение не кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. Поддържа се, че АУАН и
НП не са издадени от компетентни органи и са съставени извън сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Твърди се още, че вписаните в АУАН и в НП правни норми са посочени
бланкетно, без релевантно за настоящия спор допълнение с относимите други
нормативни актове. Поддържа се, че вмененото на жалбоподателя нарушение е
посочено формално, което в максимална степен нарушава правото му на защита и
препятства проверката дали същият е извършил административно нарушение.
Поддържа се, че правните норми в атакуваното наказателно постановление не
съответстват на правото на Европейския съюз (във връзка с това е налице и официално
изявление на Европейската комисия). Твърди се, че фактическата обстановка е
непълна и е посочена по начин да обслужи субективната наказваща позиция на
административния.
В съдебно заседание чрез адв.А.Коцанкова и Д.Николов и в писмената защита
приложена от тях по делото се поддържа, че субект на административно-наказетлната
отговорност не е юридическото лице, както и нарушението не е доказано по безспорен
начин и неправилно е посочена мателноправната норма, която е нарушена. В тази
връзка се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно и се претендират разноски
при уважаване на жалбата.
Ответникът по делото чрез старши юрисконсулт Кирилова от Дирекция
„Инспекция по труда”- Враца в съдебно заседание и в писмена защита излага
съображения за неоснователност и необоснованост на депозираната жалба и иска
същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде потвърдено, като се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Производството по делото е по реда на чл.58б от ЗАНН.
Районният съд - гр.Враца, като провери основателността на жалбата,
съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по делото
1
доказателства прие следното от фактическа страна:
При извършена проверка от служителите на Д „ИТ“- Враца - П. Г. Т. и Т. Г. ИВ.,
на 05.01.2022г. в обект Паркинг и хале с.Чирен стопанисван от „Деков-63"-ООД
гр.Враца по повод станал смъртен инцидент на 31.12.2021г. с външно лице **********
и от дадените писмени обяснения от управителя на дружеството се установило, че
работодателят при извършване на товарно - разтоварна работа с челен товарач-
високоповдигач "Bobcat T3093CD №360811-034", е допуснал лицето ********** в
зоната на възможно падане на товари при извършване на товарно-разтоварни работи и
преместване на товари с повдигателни съоръжения, с което е нарушил чл.19, т.1 от
Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товарно-разтоварни работи ДВ бр.11/2006г. Констатирано е, че
нарушението е извършено на 31.12.2021г. в с.Чирен общ.Враца.
Извършеното нарушение било обективирано в Акт №06-220003/13.01.2022г.
съставен от Т.И. –гл.инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“-Враца.
Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила в присъствието на
свидетелите П.Т. и К.П. и управителя на дружеството нарушител – В. И. – който го е
подписал, без възражения.
Впоследствие при идентично описание на фактическата обстановка на
нарушението в АУАН и след преценка на констатациите на актосъставителя е издадено
и атакуваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-2200003 от 28.01.2022г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, с което на „ДЕКОВ-63“
ООД - гр.Враца, на основание чл.399 и чл.416, ал.5 от КТ и с чл.55 от ЗЗБУТ /Закон за
здравословните и безопасни условия на труд/ и във връзка с чл.413, ал.2 КТ е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500. 00 /хиляда и петстотин/ лева, за
извършено нарушение на чл.19, т.1 от НАРЕДБА №7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
извършване на товаро-разтоварни работи.
При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни
доказателства, като са допуснати до разпит свидетелите по Акта и актосъставителя
Тихомир Илиев, като показанията им се припокриват с установеното в хода на
проверката и изложеното в АУАН и в НП, поради което съдът ги кредитира изцяло
като обективни, безпристрастни и логически последователни.
Изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите – Т. Г.
ИВ./актосъставител/, П. Г. Т. и К. ИВ. П./свидетели по АУАН/ жалба, Протокол за
извършена проверка №ПР2200098 от 13.01.2022 г. на Д“ИТ“ гр.Враца, АУАН № 06-
2200003 от 13.01.2022 г., Наказателно постановление № 06-2200003 от 28.01.2022г.
издадено от директор на Д“ИТ“гр.Враца както и останалите приложени по преписката
и в хода на производството доказателства .
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2
ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и
неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че акта и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи, съобразно приложените заповеди и в сроковете по
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от същия закон при
спазване на административно производствените правила и при пълно изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна
2
квалификация на нарушението.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.416
КТ.
Съгласно чл.48, ал.1 ЗАНН, административнонаказателната преписка се
разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено
нарушението. В настоящия случай е безспорно, че установеното нарушение е
извършено в с.Чирен,обл.Враца поради което местнокомпетентен орган да разгледа и
реши преписката е Д „ИТ” – Враца. При това положение и с оглед посоченото в
предходните два абзаца настоящия състав намира, че:
- местно компетентна да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда”
– Враца;
- родово компетентна да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда”
– Враца и
- лично компетентен да се произнесе по преписката с наказателно постановление
е Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Враца.
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски
при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.
Неоснователно е възражението в жалбата, че при издаване на наказателното
постановление са нарушени давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1, предл. 2 от ЗАНН “Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по
прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”
В случая процесният АУАН е издаден на 13.01.2022 г.- изцяло в срока по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН –осем дни след извършената на 05.01.2022 г. проверка, на която е
установено нарушението, а нарушението е отрито при извършената проверка на
05.02.2022 г. Видно от мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по т.
д. № 3/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия, административнонаказателното преследване
се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е
съществувала възможност той да бъде открит, или пък от момента, в който горестоящ в
йерархията на администрацията орган е счел, че е налице осъществено нарушение от
точно определен нарушител. Застъпено е разбирането, че по смисъла на чл. 34, ал. 1
ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното
деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването
на възможност това да бъде сторено. В случая нарушението е станало известно на
проверяващите органи на 05.01.2022 г., когато е извършена проверката, при която
контролните органи са установили, че е извършено нарушението. Именно това е
първата дата, на която е била налична необходимата информация за индивидуализация
на нарушението. Ето защо, доколкото АУАН е съставен на 13.01.2022 г., същият е
издаден в рамките на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В този смисъл е Решение
№ 3947 от 13.06.2022 г. на Административен съд - София по адм. д. № 1442/2022 г.
3
Фактическите констатации, посочени в НП се доказват без противоречиво от
всички налични доказателства по делото, като съдът не възприема наведените от
представителя на нарушителя съображение за неправилно приложение на закона, както
и за неправилно наложена санкция поради липсата на извършено нарушение по
посочения законов текст. В тази връзка от данните по делото – приложените писмени
доказателства и разпита на свидетелите се установява, твърдяното нарушение.
Процесното административно нарушение е във формата на допустителство,
като законът не държи сметка за наличието или не на вредни последици.
Съгласно чл.19, т.1 от Наредбата не се допуска присъствието на хора и
придвижването на подвижно работно оборудване и транспортни средства в зоната на
възможно падане на товари при извършване на товарно-разтоварни работи и
преместване на товари с повдигателни съоръжения.
Съгласно чл.275, ал.1 КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и
безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или
служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.
Съгласно чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да
осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по
безопасен начин.
Съгласно чл.14, ал.1 от /ЗЗБУТ/ юридическите и физическите лица, които
самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват
работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, както и
лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да
осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се
намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. В ал.2 е
посочено, че лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон,
както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на
други компетентни служби или лица.
В случая ********** е изпълнявал трудова дейност с местоизвършване –
„паркинг и хале“ в с.Чирен стопанисвани от „Деков-63“ООД, и при извършване на
трудова дейност при жалбоподателя. За дружеството е налице задължение за спазване
на сигурни и безопасни условия на труд, в конкретния случай с оглед изпълняваната
дейност при товаро-разтоварна работа с челен товарач Bobcat T3093CD №*********,
дружеството е следвало да изпълнява задължението си указано му в чл.19, ал.1 от
цитираната Наредба. Полагането на труд в полза на дружеството от страна
на жалбоподателя е установено по безспорен начин. Затова и задължението за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд тежи върху дружеството,
осигуряващо съответната дейност и това лице в случая е „Деков-63“ ООД. Предвид
извършваната трудова дейност на пострадалото лице Николов за дружеството-
работодател на 31.12.2021г., на обект стопанисван от него, „Деков-63“ ООД се явява
негов работодател. Това дружество като работодател на пострадалото лице Николов
при осъществяване на трудова дейност при него трябва да осигури здравословни и
безопасни условия на труд.
Именно жалбоподателят като юридическо лице, осигуряващо наемането и
организацията на трудовия процес е субект на задължение за спазване както на
4
разпоредбите на КТ, така и на нормите на НАРЕДБА №7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при извършване на товаро-разтоварни работи, и по конкретно
чл.19 от цитираната Наредба забраняваща допускане на присъствието на хора и
придвижването на подвижно работно оборудване и транспортни средства в
зоната на възможно падане на товари при извършване на товарно-разтоварни
работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения.
В този смисъл е и разпоредбата на § 1, т.2 от ДР на Закона за здравословните и
безопасни условия на труд, която сочи, че: "Работодател" е понятието, определено
в § 1, т.1 на ДР от КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата
отговорност за предприятието, кооперацията или организацията, независимо че
обекта, в който е осъществявана дейността може и да не е собственост на
работодателя и да не се обслужван от него.
Именно като е допуснал лицето ********** в зоната на възможно падане на
товари при извършване на товарно-разтоварни работи и преместване на товари с
повдигателни съоръжения, при извършване на товаро-разтоварна работа с челен
товарач-високоповдигач "Bobcat T3093CD №360811-034" жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.19 от посочената Наредба.
На процесната дата дружеството-жалбоподател като работодател не е осигурило
ефективен контрол за извършване на работата в процесния обект и при извършване на
товарно- разтоварна работа с челен товарач-високоповдигач "Bobcat T3093CD
№360811-034", е допуснал лицето ********** в зоната на възможно падане на товари
при извършване на товарно-разтоварни работи и преместване на товари с
повдигателни съоръжения.
Именно поради този занижен контрол не са били осигурени здравословни и
безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на лицето
********** да бъдат отстранени, ограничени или намалени. В резултат на попадане на
Николов в зоната на възможно падане на товари при извършване на товаро-разтоварни
работи и преместване на товари с повдигателни съобръжения е настъпила смъртта на
**********.
Изпълнителното деяние в настоящия случай е вменено на дружеството-
жалбоподател, и се състои в това, че не е осигурило здравословни и безопасни
условия за труд на работниците и служителите, така че опасностите за живота и
здравето да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като е допуснало
присъствието на лицето - ********** в зоната на възможно падане на товари при
извършване на товаро-разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни
съобръжения.
По делото безспорно е установено извършването на административното
нарушение, което е от вида на формалните и се осъществява чрез бездействие - т.е.
безспорно е установено административното нарушение от обективна страна, като
субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждана, тъй като се касае за
ангажиране отговорността на ЮЛ, която отговорност е обективна и безвиновна.
В случая не е налице и евентуален „маловажен случай” на адм. нарушение
по чл.28 от ЗАНН, защото в КТ има предвиден изричен законов текст – чл.415”в”от
КТ, който гласи – „За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители…” - за да са налице основанията за
5
приложението на визираната разпоредба то следва да са изпълнени изрично
посочените кумулативно две предпоставки – нарушението да е своевременно
отстранено и липса на вредни последици за работниците. В настоящия случай, нито
нарушението е отстранено своевременно, нито може да се твърди, че не са произтекли
вредни последици за конкретният работник тъй като същият е починал и изводимо от
изложеното, е че не са налице условията по този текст не е приложим
привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ.
В разпоредбата на чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е предвидено, че
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В настоящият случай на
жалбоподателят „Деков-63“ ООД е наложена имуществена санкция в минимален
размер от 1500.00 лева.
Следва жалбата на дружество нарушител, да се остави без уважение, като
изцяло неоснователна, а обжалваното НП се потвърди, като обосновано, правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, жалбоподателят„Деков-63“ ООД, следва да бъде
осъден на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда”- Враца направените в хода на делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 120. 00 лева, съгласно чл.27е от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-
2200003 от 28.01.2022г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови решението си.
6