№ 447
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Хр. Ап.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100601371 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда на СРС, НО, 122-ри с-в от 21.10.2020г. по НОХД №15789/2019г.
подсъдимия М. ИВ. Н. е признат за виновен в това, че на 03.08.2018г. около 19:45ч., в гр.
София, по бул. „Брюксел“,с посока на движение от ул. „Продан Таракчиев“ към бул.
„Цариградско шосе“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Мареа“ с рег.номер ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно – 1.7 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК и го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, „глоба“ в размер на 1000лв и го е
лишил от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Против присъдата, в законоустановения срок, е постъпила жалба от защитника на
подсъдимия, в която се оспорва правилността на постановения съдебен акт в неговата
цялост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяването на нова – оправдателна
присъда, алтернативно се релевира искане за намаляване размера на наказанието.
В хода на съдебните прения защитата на подсъдимия пледира за отмяна на
атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия.Намира,че същата е
вътрешнопротиворечива и необоснована. Алтернативно прави искане за връщане на делото
за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание.
Представителят на СГП намира постановената присъда за правилна , а обвинението за
безспорно доказано.
В правото си на последна дума подс. Н. заявява, че подкрепя изложеното от своя
адвокат.
1
Въззивния съд, след като обсъди изложените в жалбата възражения, както и тези,
изложени от страните в открито съдебно заседание, и като провери правилността на
атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният съд ,след като извърши собствен анализ на събраните доказателства пред
първата съдебна инстанция не намери основания за ревизия на установените фактически
положения,според които:
Подсъдимият М. ИВ. Н., с ЕГН: **********, е роден на **** г. в гр. Враца, българин,
с българско гражданство, неженен, с висше икономическо образование, работещ,
неосъждан, с адрес: гр. София, ж.к. „****, вх. единствен, ет. 7, ап. 33. Същият е
правоспособен водач на МПС с издадено свидетелство за управление на МПС с №
********* за категории „В“ и „АМ”.
На 03.08.2018 г. около 19:45 ч. в гр. София, по бул. „Брюксел”, с посока на движение
от ул. „Продан Таракчиев” към бул. „Цариградско шосе“ подсъдимият М. ИВ. Н. управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат”, модел „Мареа” с per. № ****, при
което реализирал пътнотранспортно произшествие със специален товарен автомобил
/цистерна/ марка „Форд“, модел „Корго“ с per. № **** и водач - свидетелят В.А.. Товарният
автомобил бил спрян на пътното плато с цел почистване на шумоизолиращите платна на
булеварда, за което било сигнализирано със светлини и табели, когато в задната му част се
ударил управлявания от подсъдимия автомобил. Свидетел-очевидец на произшествието
станал свидетеля В.В., който управлявал мотора си зад лекия автомобил на подсъдимия и
възприел удара. Свидетелят В. спрял, за да провери какво е състоянието на участниците в
пътнотранспортното произшествие, усетил, че подс. Н. лъха на алкохол и в 19:46ч. подал
сигнал за пътния инцидент на телефон 112.
По подадения сигнал за настъпилото пътнотранспортно произшествие на бул.
„Брюксел“ местопроизшествието посетили свидетелите С.К. и А.Д. - служители на МВР при
отдел „Пътна полиция“ - СДВР. При огледа на местопроизшествието и от сведения на
очевидци полицейските служители констатирали, че пътнотранспортното произшествие е
настъпило около 19:45 ч. в резултат на управлението с несъобразена скорост на лек
автомобил „Фиат“ от подсъдимия М.Н. по бул. „Брюксел“, в посока от ул. „Продан
Таракчиев“ към бул. „Цариградско шосе“, поради което настъпил удар с предната част на
автомобила в задната част на спрелия на пътното платно товарен автомобил. Свидетелите К.
и Д. извършили проверка на водачите на участвалите в пътнотранспортното произшествие
моторни превозни средства с цел установяване на употреба на алкохол. Пробата на
подсъдимия Н. под № 395 на използваното техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с
фабричен номер 0055, взета в 20:57 ч. на 03.08.2018 г., отчела положителен резултат над 1,2
на хиляда, а именно - 2,15 промила алкохол в издишания от подс. Н. въздух.
За извършените нарушения на Закона за движението по пътищата свидетелят Д.
съставил на подсъдимия Н. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№824635/03.08.2018 г. Въз основа на съставения АУАН, на подсъдимия със ЗППАМ
№3244/03.08.2018г. била наложена и принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС“ за не повече от 18 месеца. Предвид
показанията на техническото средство, на подсъдимия бил съставен и връчен Талон за
изследване № 0026661/03.08.2018 г., в който последният вписал, че не приема показанията
на техническото средство. Поради това полицейските служители откарали подсъдимия Н. в
УМБАЛ „Света Анна” - гр. София, където в 22:05 ч. на 03.08.2018 г. от подсъдимия били
взети две кръвни проби за химическо изследване в епруветки без поставени стикери,
облепени с лейкопласт и парафинирани. Анамнезата на подсъдимия при постъпването му в
болницата била взета от св. К., която отразила в изготвения протокол за медицинско
изследване, а самите кръвни проби били взети от медицинската сестра. С оглед динамиката
2
в спешното отделение св. К. пропуснала да подпише съставения протокол. Подсъдимият Н.
на свой ред също не положил подписа си върху последния.
На 06.08.2018 г. било извършено химическо лабораторно изследване на взетите от
подсъдимия Н. кръвни проби, с което се установило наличието на етилов алкохол в
концентрация 2,26 на хиляда. Резултатът от химическото изследване бил отразен в протокол
за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта
№791/06.08.2018 г. от свидетел М. - химик в Специализираната химическа лаборатория към
УМБАЛ „Света Анна” - София” АД. В изготвения протокол св. М. отразила състоянието на
предадените й за изследване проби, а именно – 2 бр. епруветки без стикери, облепени и
парафинирани.
Към момента на реализиране на пътнотранспортното произшествие (към 19:45 ч. на
03.09.2018 г.) концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия М.Н. е била 1,7 на хиляда.
Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от първоинстанционния състав
е обективен и изчерпателен.Първият съд е изложил съображения,защо кредитира едни и
отхвърля други от събраните по делото доказателства.Аргументите му са съобразени с вярно
тълкуване на закона,в съответствие с формалната и житейска логика.Липсват нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените.
Безспорно се установява, че на инкриминираната в обвинителния акт дата, място и
час подсъдимият Н. е управлявал собствения си лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Мареа“ с ДК № ****, като е реализирал ПТП с намиращо се пред него превозно средство.
Категорично установен е и фактът, че след получен сигнал на телефон 112, отзовалите се
полицейски служители – свидетелите К. и Д. са тествали подс. Н. за алкохол в кръвта, като
са използвали техническо средство – дрегер. Безспорно освен това е и обстоятелството, че
очевидци на възникналото транспортно произшествие са били свидетелите В. и А..Изводи в
тази насока се съдържат както в показанията на гореспоменатите свидетели, така и в
приобщените по делото писмени доказателства: акт за установяване на административно
нарушение, талон за медицинско изследване, разпечатка от техническо средство "Алкотест",
заключение от изготвена комплексна експертиза и аудио-техническа такава.
Спорният въпрос по настоящото наказателно производство е дали е допуснато
нарушение на изискванията на Наредба №1/2017г. относно вземането на кръвна проба и
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Н..
По делото липсва спор, а и категорично се установява от извлечение от "Алкотест
дрегер 7410+" с фабричен номер ARSM 0055, че към момента на изследване на подсъдимия
Н., техническото средство е отчело резултат над 1, 2 на хиляда, - 2.15 на хиляда, както и че
изследването е реализирано с технически изправно средство за измерване, обективирано в
писмен документ, удостоверяващ, че е отчетена положителна проба за алкохол, както и
нейната стойност. Правилно СРС е кредитирал в цялост показанията на свидетелите В. и А.,
тъй като в съдържателен план показанията им съдържат данни за настъпилото транспортно
произшествие с участието на подсъдимия Н., деня и мястото на същото, състоянието на
водача непосредствено след удара, както и относно пристигането на полицейски служители,
подложили на проверка с дрегер водачите на земесените в ПТП-то превозни средства.
Показанията им са еднопосочни и досежно факта, че подсъдимият Н. при управлението на
лекия си автомобил е ударил отзад спрялата цистерна, вследствие на което се е включил и
еърбегът му. Заявеният от двамата свидетели час на настъпване на ПТП-то , както и появата
на полицейските служители и тестване на водача намира доказателствена опора както в
изготвената аудио-техническа експертиза, така и в резултата от дрегера, както и в
показанията на свидетелите К. и Д.. Свидетелите В. и А. са категорични и относно
обстоятелството, че извършената проверка за алкохол с техническо средство е извършена
именно на подсъдимия, а не на появилия се малко след инцидента негов познат.
3
Правилно районният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите К. и Д.,
доколкото същите са логични, непротиворечиви и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал. От показанията им се установява отзоваването на подаден
сигнал за възникналото ПТП, предприетата проверка, която са извършили спрямо
подсъдимия Н. и управлявания от него лек автомобил, вкл. установяването на неговата
самоличност, както и на факта, че е употребил алкохол. От заявеното от тях се установява и
обстоятелството, че след първоначално отчетения резултат от 2.15 на хиляда, извършен с
техническо средство Алкотест дрегер, подсъдимият е поискал извършване на медицинско и
химическо изследване чрез даване на кръв. Така депозираните от двамата свидетели
показания се намират в корелация с останалите налични писмени доказателства по делото –
АУАН, заповед за налагане на ПАМ, протокол за химическо изследване, протокол за
медицинско изследване. Въззивният съд отдава липсата на спомени по отношение на
детайли, свързани с процесния случай (транспортирането на подсъдимия до болничното
заведение, където да му бъде взета кръвна проба, изготвянето на процесния АУАН), от
страна на полицейските служители при разпита им в хода на първоинстанционното съдебно
следствие на изминалия период от време, както и на големия брой еднотипни случаи, с
които се сблъскват при изпълнение на служебните си задължения.
Възражението на защитата за опорочаване на процедурата по установяване
употребата на алкохол заради допуснатото несъответствие на начина на вземане на пробите
за изследване на биологичен материал с изискванията, уредени в Наредба № 1 от 2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
въззивния съд намира за неоснователно.Не всяко нарушение на
изискванията,регламентирани в Наредбата води до опорочаване на резултатите от
извършената проверка за употреба на наркотични вещества или алкохол, а само такова
нарушение, което би компрометирало достоверността на проведеното изследване с
техническо средство или медицинското изследване на пробите. В тази връзка
правилно,първия съд е посочил, че изискването за поставяне на стикери върху вакуумните
епруветки е предвидено в Наредба № 1 /2017 г. Въззивният състав приема, че липсата на
стикер действително е плод на забавено във времето приложение на влезлите в сила
разпоредби на Наредба № 1 /2017 г. и се доверява на автентичността на взетите кръвни
проби, съобразявайки, че върху протокол за химическо изследване № 791/06.08.2018 г.
изрично е посочено, че двата броя епруветки са без стикери, но са облепени и
парафинирани. В подкрепа на извода,че процедурата по взимане и изследване на кръвната
проба на подсъдимия е била обезпечена и няма съмнение досежно факта, че същата не е
била отваряна или манипулирана са и показанията на св. М.. Ценейки информационното
съдържание на заявеното от М., правилно първия съд е приел, че липсата на стикери върху
епруветките не поставя под съмнение съдържанието на пробата. Според св.М. облепването с
лейкопласт и парафинирането гарантира целостта на взетата проба от момента на нейното
взимане до доставянето й в лабораторията за тестване. Действително,в конкретният случай е
било налице смесване на предписанията между Наредба 1 и тези, визирани в Наредба 30, в
какъвто смисъл са и показанията на св.М. относно епруветките, стикерите и попълнените
бланки формуляри. Въпреки тези констатации обаче и отчитайки обективната невъзможност
да бъдат припокрити изцяло изискванията на действащата към инкриминирания момент
правна уредба касателно употребата на стикери, въззивният съд намира, че кръвните проби
са били обезопасени по необходимия начин, гарантиращ целостта им. Безспорно установено
е както от приложения протокол за медицинско изследване (л.30 от ДП), така и от
показанията на св. К., че липсват подписи – както нейн, така и на подсъдимия в приложения
протокол. Въпреки този пропуск обаче изготвения протокол представлява годно писмено
доказателство, от което се установява както самоличността на изследваното лице, а именно
– подс. Н., така и данните за неговото състояние към момента на вземане на пробата.От
показанията на св.К. се установява естеството на работа в спешното отделение по взимане
4
на кръвни проби, попълването на въпросника, както и интензитета и обема на работа.
Свидетелката К. твърди, че тя е попълнила протокола с изключение на датата и часа, като
последните са попълнени от присъствалата медицинска сестра. От показанията на
свидетелката К. се установява факта, че манипулациите по вземане на кръвните проби, вкл.
надписването на епруветките, е била дейност, извършванаа от медицинската сестра. Това
обстоятелство на свой ред не противоречи на изискванията на чл.12, ал.1 от Наредбата,
съгласно който медицинското изследване се извършва от лекар, медицинска сестра,
акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент. Тоест в процесния случай дори
пробата да е взета от медицинска сестра (неустановена по делото), а не от св. К., този факт
сам по себе си не представлява нарушение на реда за вземане на проби.
Акуратно районният съд, при извеждане на изводите си по фактите, в частност -
относно концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Н., към момента на деянието, се е
доверил на заключението на изготвената комплексна съдебно медицинска и химическа
експертиза, съгласно което на 03.08.2018г. към 19:45ч. концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия е била 1.7 на хиляда.
Правилни са изводите на СРС, че действията на подс. Н. от обективна и субективна
страна осъществяват признаците на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В процесния случай безспорно установено е, че от обективна страна подс. Н. на
инкриминираните ден и място е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Мареа“ с ДК № ****, след употреба на алкохол с концентрация над
1.2 на хиляда, а именно - 1.7 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно
изискванията на Наредба № 1/19.07.2017г.. Правилно районният съд е посочил, че от
субективна страна деянието е извършено при формата на вината пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал, че управлява лек автомобил след като е употребил алкохол (който
факт самият той е споделил на св. К. по време на снемане на анамнезата и попълване на
въпросника), въпреки изричната забрана за това.
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода
от една до три години, глоба от двеста до хиляда лева, както и лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност съгласно нормата на чл. 343 г. от НК.
Правилно през призмата на смекчаващи отговорността обстоятелства контролираната
инстанция е отчела чистото съдебно минало на подсъдимия и оказано съдействие на
полицейските служители при пристигането им на местопроизшествието и тестването на
подсъдимия за наличие на алкохол, а на отегчаващи – причинените материални щети на
друго превозно средство, както и наличието на предходни наказания на ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира определените от първоинстанционния съд
наказания "лишаване от свобода", в размер на една година и шест месеца, както и
кумулативно предвиденото "глоба" в максимален размер за справедливи от гледна точка на
установеното по делото съотношение между смекчаващи и отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства. Касае е се за деяние, което е могло да причини освен материални
щети, но и да засегне физическия интегритет на присъствалите на място служители по
чистотата – единствено наличието на предпазна цистерна зад тях ги е предпазила от
неизбежен удар с управлявания от подсъдимия лек автомобил.
На следващо място, първоинстанционният съд обосновано е отложил изпълнението
на наказанието "лишаване от свобода" за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
като минималният отлагателен срок е от естеството да укаже необходимото поправително и
превъзпитателно върху поведението на подсъдимия.
При индивидуализация на наказанието "лишаване от право на управление на МПС"
районният съд е спазил изискванията на закона, определяйки размер на наказанието от 2
5
години, съответстващо на чл. 49, ал. 2 НК,като е отчел миналото на подсъдимия като водач
на МПС и факта ,че е наказван и по административен ред за нарушение на правилата за
движение по пътищата.
В обобщение на гореизложеното,въззивният съд счете,че наложените наказания на
подсъдимия са справедливи и от естеството да изпълнят целите на наказанието визирани в
чл.36 от НК.Липсват основания за проява на по-голяма снизходителност към
подсъдимия.Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са от категорията на
многобройните ,а липсва и изключително такова,което да води до приложението на чл.55 от
НК.
С оглед гореизложените съображения и като не намери основания за ревизия на
първоинстнационния съдебен акт осн. чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.10.2021г., постановена по Н.О.Х.Д. № 15789/2019г.по
описа на СРС, НО, 122-ри с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6