Определение по дело №2570/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1893
Дата: 9 ноември 2020 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20207180702570
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 


  1893/9.11.2020г.

 

гр.Пловдив, 09.11.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Двадесет и първи състав  в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                           Председател:     Явор Колев

                                                                   Членове:     Янко Ангелов

                                                                                        Величка Георгиева

 

като разгледа докладваното от съдия В.Георгиева частно к.а.н.д. № 2570 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на ТД на НАП - Пловдив          против протоколно определение от 12.06.2020 г., постановено по а.н.д.№ 1073/2020 г. на Районен съд – Пловдив, в частта относно отказа да се присъди следващото се юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.

Твърди се в молбата, която при условията на алтернативност моли да се счита за жалба, че определението на районния съд в частта за разноските е неправилно. Посочва се, че искането за присъждане на разноски е направено от процесуалния представител на НАП на 12.06.2020 г. в проведеното открито съдебно заседание по АНД, на която дата съдът се е произнесъл със своето определение по това искане, т.е. при действието на новоприетата разпоредба на чл.63, ал.3 ЗАНН. Предвид това, твърди, че за НАП възниква правото на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 вр. с ал.8 по силата на препращащата към разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК вр. с чл.144 АПК. При това положение се твърди, че изводът в определението на районния съд за недължимост на искането за присъждане на разноски в производството по чл.59 и сл. ЗАНН е постановен в противоречие с действащата разпоредба на чл.63, ал.3 ЗАНН, даваща възможност районните и административните съдилища да присъждат разноски в съдебните производства по реда на ЗАНН. Посочва, че в горния  смисъл е и постановено протоколно определение № 475 от 10.03.2020 г. по АНД № 1071/ 2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив по аналогичен казус. Претендира отмяна на постановеното определение в частта за разноските и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за производството пред Районен съд – Пловдив в размер на  120 лв. по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

 

На ответника по жалбата е изпратен препис от същата, получен на 21.07.2020 г. лично от E.H.. В дадения от съда срок не е постъпило становище по жалбата.

          Съдът намира депозираната жалба в срока за обжалване, но по същество за неоснователна.

Съдът  намира, че искането за отмяна на протоколно определение от 12.06.2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, постановено по адм.д.№ 1073 по описа на съда за 2020г. в частта относно разноските за неоснователно. Нормата на чл.63, ал.1 ЗАНН сочи, че районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление или електронния фиш. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредба на ал.2 на чл.63 ЗАНН в предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба.

Съгласно нормата на чл.63, ал.3 ЗАНН В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

С други думи, нормата на ал.3 дава възможност да се присъдят разноски в случаите на разглеждане и решаване на делото по същество, но не и когато същото бъде прекратено. Съдът намира, че при такова изрично и недвусмислено формулиране на правото за присъждане на разноски в алинея 3 от чл.63 ЗАНН не буди съмнение обстоятелството, че при прекратяване на производството с определение от съда, разноски не се дължат. В случая цитираната разпоредба на ЗАНН е специална, тъй като действително препраща към реда за присъждане на разноските към АПК, но визира само определен кръг от случаите, в които могат да се присъдят такива разноски.

Водим от горното, Административен съд- Пловдив, ХХI състав

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 12.06.2020 г., постановено по а.н.д.№ 1073/2020 г. на Районен съд – Пловдив, в частта относно отказа да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.

Определението е окончателно.

 

 

 

        Председател:                                          Членове: