№ 473
гр. Л., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20224310100536 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова
молба от „Б. Д.“ АД против М. Г. Г. и Х. И. П. – Г. за установяване на
вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, предмет на
издаден заповед за изпълнение, а при условия на евентуалност за присъждане
на вземания по главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор
за потребителски кредит.
В молбата се твърди, че между „С. Ж. Е.“ АД и ответниците е
постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който на
ответниците е предоставен кредит в размер на 14 300 евро, ведно с
възнаграждение за ползвания ресурс, със срок за връщане до 30.07.2021 г.
Твърди се, че вноските по договора не са обслужвани след 30.03.2019 г.,
поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като изявлението до
ответниците са връчени на 04.01.2021 г. чрез залепване на уведомления.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищецът има вземания в размер
на 4 748,33 евро главница, ведно със законната лихва от 05.02.2021 г. до
изплащането й, 691,18 евро - възнаградителна лихва за периода 30.04.2019 г.
до 03.01.2021 г., 248,53 евро - лихва за забава /лихвена надбавка/, от която
1
152,93 евро за периода 30.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и 95,60 евро за периода
14.05.2020 г. до 03.01.2021 г., а при условията на евентуалност на присъждане
на вземане по главница в размер на 4 748,33 евро, ведно със законната лихва
от 30.03.2022 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до изпащането й, 1
279,96 евро - възнаградителна лихва за периода 30.04.2019 г. до 30.07.2021 г.,
529,65 лв. - лихва за забава /лихвена надбавка/ за периода 30.04.2019 г. до -
30.07.2021 г., изключае периода на извънредното положение /13.03.2020 г. До
13.05.2020 г./ и 316,55 евро - обезщетение за забава за периода 30.07.2021 г.
/падежа на последната вноска/ до 30.03.2022 г. /датата на подаване на
исковата молба/. Заявено е искане за сторени разноски в производството.
В депозиран по делото отговор особеният представител на ответниците
твърди, че уговорката за заплащане на възнаграждение за ползването на
предоставения финансов ресурс е недействителна поради противоречие с
императивна разпоредба от Закона за потребителските кредити, която
забранява начисляването на лихва над размера на законната. Особеният
представител оспорва размера на вземането за заплащане на обезщетение за
забава, като твърди, че то не е начислявано съгласно уговореното в договора
– 90 дни след последното плащане по договора, както и че е начислявано
върху целия остатък от кредита, а не върху вноските с настъпил падеж.
В хода на производството ищецът се представлява от юрисконсулт В.,
който по същество излага становище за основателност на заявените искове,
като излага съображения в тази насока и поддръжа искането за присъждане
на разноски.
Ответниците се представляват по делото назначен от съда особен
представител - адв. В. Г., която по същество излага становище за
основателност на исковете за установяване на вземания по главница и
обезщетение за забава, но не и относно възнаградителна лихва, по
съображения, изложени в отговора на исковата молба.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
За служебно известен на съда е обявен факта, че „Б. Д.“ АД е
правоприемник на „Е.“ АД /с предишно наименование „С. Ж. Е.“ АД/ с
доклада на делото.
2
Между „С. Ж. Е.“ АД и М. Г. Г., като кредитополучател и Х. И. П., като
съдлъжник, е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на
който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя Г.
потребителски кредит в размер на 14 300,00 евро, за срок до 30.07.2021 г.,
който се усвоява по сметка, открита в „С. Ж. Е.“ АД, клон Плевен. В договора
е уговорено, че отпуснатия кредит ще се възстановява на 120 месечни
анюитетни вноски в размер на 197,71 евро, с падеж 30-то число на всеки
месец, с номинален лихвен процент от 9,95 %, формиран от БЛПSGEB за
евро, увеличен с надбавка от 6,10 %. Към датата на сключване на договор
приложимия БЛПSGEB е 3,85 %. Върху просрочените погасителни вноски е
уговорено, че се начислява наказателна надбавка от 6 пункта над номиналния
лихвен процент, като към датата на сключване на договора лихвения процент
върху просрочените погасителни вноски е 15,95 %, а върху цялата главница,
след настъпване на предсрочна изискуемост се начислява наказателна
надбавка от 6 пункта над номиналния лихвен процент. Годишният процент на
разходите към датата на сключване на договора е 12,47 %, като размера на
таксите е 357,39 евро и е предвидено сключването на застраховка живот, по
която общия размер на разходите е 968,92 евро. С подписването на договора
кредитополучателят Г. е дал съгласие банката едностранно да променя
договорения лихвен процент при промяна на пазарните условия и лихвената
политика, водещи до увеличаване размер на БЛПSGEB с два пункта нагоре
или надолу спрямо размера му към деня на сключване на договора, като
информира потребителя за всяка промяна с посочване на новия лихвен
процент датата, от която се прилага новия БЛПSGEB или за съответно
заместилия го лихвен процент, вкл. за промяна на размера и броя на
месечните анюитетни вноски. В раздела от договора за правата и задължения
на кредитополучателя е посочена възможността да предсрочно погасяване на
кредита, съответно вземанията, за които той няма да дължи изпълнение
/договорни лихви, такси или други разходи/, възможността за отказ от
договора в срок от 14 дни от сключването му, вкл. за какво дължи връщане –
главница и лихви от датата на усвояване до връщане, без неоправдано
забавяне и не по-късно от 30 календарни дни от подаване на уведомлението за
упражнен отказ. При не издължаване отчасти или изцяло на месечни
анюитети съгласно погасителния план договорната лихва се увеличава с
надбавка /от 6 пункта/, като санкционната лихва се начислява отделно от
3
анюитетните вноски. Вземанията по договора е уговорено, че стават
предсрочно изискуеми при забава заплащането на задължение над 90 дни.
Към договора е приложен погасителен план.
В покана-уведомление, адресирана до ответниците, ищецът е отправил
изявление до тях, че вземанията по договор от 06.07.2011 г. се обявяват за
предсрочно изискуеми. Поканите са изпратени за връчване чрез Ч. П.,
връчени на 04.01.2021 г. чрез залепване на уведомление, след направени три
посещения на адресите, едно в неработен ден, видно от протоколи от същата
датата /04.01.2021 г./.
Въз основа на подадено заявление от “Б. Д.”, като правоприемник на „С.
Ж. Е.”АД пред РС Л. е образувано ч. гр. д. № 333/2021 г. В производството в
полза на “Б. Д.” АД, солидарно против М. Г. Г. и Х. И. П. – Г., е издадена
заповед и е допуснато незабавното й изпълнение за сумите от 4 748,33 евро
главница, ведно със законната лихва от 05.02.2021 г. до изплащането й, 691,18
евро - възнаградителна лихва за периода 30.04.2019 г. до 03.01.2021 г., 248,53
евро - лихва за забава /лихвена надбавка/, от която 152,93 евро за периода
30.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и 95,60 евро за периода 14.05.2020 г. до
03.01.2021 г. И сторените разноски в размер на 322,50 лв. - платена държавна
такса от 222,50 лв. и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
е връчена на длъжниците чрез залепване на уведомление.
В хода на производството е изслушано заключение на вещо лице по
допусната съдебно-икономическа експертиза. В него вещото лице посочва, че
сумата по кредита, чиито вземания са предмет на установяване, е усвоена по
посочена в договора разплащателна сметка на 06.07.2011 г. По договора е
предложено изпълнение по 93 вноски и част от 94-та вноска, като по нея е
погасена сума по главница в размер на 109,99 евро, договорна лихва и
застрахователна премия, като непогасена е останала част от главница в размер
на 42,82 евро. Към 03.01.2021 г., с предложеното изпълнение към 03.01.2021
г., е погасена главница в размер на 9 551,67 евро, 7 979,46 евро -
възнаградителна лихва и 923,47 евро - застраховка. На 04.02.2021 г. е
постъпила сума в размер на 52,26 евро, която е приспадната от задължението
за възнаградителна лихва. В периода март 2021 г. до май 2022 г. са постъпили
от принудително изпълнение суми в размер на 1 047,84 евро, с които са
погасени вноски № 94-100 и част от вноска 101 така към 27.09.2022 г.
4
задълженията по партидата на ответниците към 27.09.2022 г. са 3 700,49 евро
главница, 638,92 евро - договорна лихва и 269,53 евро - обезщетение за забава
за периода 30.04.2019 г. до 03.01.2021 г. За периода, в която по партидата на
длъжниците е начислено обезщетение за забава /30.04.2019 г. до 03.01.2021 г./
е начислявано при спазване на следния механизма: всяка главница с настъпил
падеж е олихвявана с нас 6 пункта над договорната лихва или с 15,95 % на
годишна база, при 360 календарни дни в годината, умножени по броя на
просрочията до следващата падежна дата. За периода 13.04.2020 г. до
12.05.2020 г. не е начислявана санкционна лихва и обезщетение за забава.
След 30.04.2020 г. методиката е променена, като се олихвява с 6 % на
годишна база върху формираната главница към предходния период и на всяка
падежна дата се добавя следващата просрочена главница. За периода от
датата на отпускане на кредита до датата на обявяването му за предсрочно
изискуем /03.01.2021 г./ размерът на възнаградителната лихва не е променяна,
като за този времеви отрязък той е бил 9,95 %. Методиката за определяне на
базисния лихвен процент е базирана на стойности на привлечени ресурси от
граждани, фирми, небанкови институции и банкови институции, като се
изчислява по формулата (K1*S)+(K2*R) - D, където S е цена на привлечени
ресурси от граждани, фирми и небанкови институции, а R - цена на привлечен
ресурс от банкови институции, K1 и K2 са параметри за определяне теглата, а
D е отстъпка от формират сума. От тези параметри банката може да влияе на
цената на привлечения ресурс, но не и върху параметрите с регулаторен
характер. Размерът на вземанията за договорна лихва и обезщетение за забава
към 03.01.2021 г. е 691,18 евро - възнаградителна лихва и 269,53 евро
обезщетение за забава, а към 30.07.20221 г. 638,92 евро - възнаградителна
лихва и 533,24 евро - обезщетение за забава. Счетоводството на ищеца във
връзка с договорната връзка е водено редовно.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване на вземания по главница,
договорна лихва, обезщетение за забава, предмет на издадена заповед за
изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1
ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД, а при условия на евентуалност с искове за
присъждане на главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор
за потребителски кредит, с правна квалификация чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1
5
ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД.
Между „С. Ж. Е.” АД и ответника е постигнато съгласие и сключен
договор по силата, на който „С. Ж. Е.” АД е предоставила на ответника Г.
сума в размер на 14 300 евро. Със средствата на 06.07.2011 г. е заверена
сметката на кредитополучателя, като банката е изпълнила задължението си да
предостави средства в уговорения в договора размер. Договорът е сключен в
изискуемата от закона форма /писмена/, а съдържанието му отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК към датата на сключването му.
Сключеният между страните договор е потребителски. Според чл. 10, ал.
1 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да е изготвен по ясен и
разбираем начин. За да е недействителен един договор за потребителски
договор по причина, че не е съставен на ясен и разбираем език, то от него за
потребителя следва да е неясна основната му цел, като от него той да не може
да се ориентира за съдържанието на правата и задълженията си по него.
В процесния договора е посочен размера на отпусната сума, срокът за
връщането й, размерът на договореното възнаграждение, което потребителя
следва да заплати за срока на договора, начина на определянето му,
възможността за неговото изменение в рамките на срока на договора в посока
надолу или нагоре и условията, при което това може да бъде сторено.
В договора е уговорено, че възнаграждението за ползвания ресурс не е
фиксирано за срока на връзката, а е формирано от променлива величина и
постоянна компонента, което е допустимо от закона. Променливата величина
се формира съгласно методика, като включените в нея компоненти не са под
контрола на банката – кредитор. Методиката не е разписана в договора, но
към момента на сключването му /средата на 2011 г./ не имало такова законово
изискване.
В рамките на срока на договора размерът на договорното възнаграждение
не е променян.
В договора за кредит е посочен общият размер на предоставената сума и
условията за усвояването й – по посочена разплащателна сметка, открита на
името на кредитополучателя. Посочен е размера на таксата при отпускането
на кредита и разходите по застраховане.
В договора са посочени изискванията за погасяване на кредита, като към
6
него е приложен погасителен план, който включва информация относно
размера, броя и периодите за погасяване на вноските, разпределението на
сумите по различните компоненти, формиращи вноската /главница, договорна
лихва, застраховка/.
В раздела права и задължения на кредитополучателя е записана
възможността потребителя да се откаже от сключения договор, включително
какво следва да върне по договора. Посочен е срока, в който той може да
упражни това си право.
От изложеното извода е, че на кредитополучателят е предоставяне цялата
информация, на база на която да извърши преценка за икономическите
параметри на договора, като това е сторено по ясен и разбираем начин.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответниците е
навел възражение за недействителност на уговорката за заплащане на
договорна лихва с аргумент, че включването на такава не е допустимо.
Възраженията съдът намира за неоснователни.
Договор за банков кредит е абсолютна търговска сделка /арг. чл. 1, т. 7
ТЗ/. Правна му уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 430 – 432 ТЗ, които
го определят като възмездна сделка /арг. чл. 430, ал. 2 ТЗ/. Когато договора за
банков кредит е сключен с потребител - физическо лице, което при
сключването на договор действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност /чл. 9, ал. 3 ЗПК/, по него приложение намира режима на
потребителските кредите, разписан в ЗПК. Законът за потребителския кредит
не дефинира потребителския кредит като безвъзмезден и не установява
забрана за уговарянето на възнаграждение за ползването на предоставения
финансов ресурс. Такава забрана не е въведена и по отношение на договора за
заем, уреден в гражданското право, който също допуска страните да уговарят
заплащането на възнаграждение /арг. чл. 240, ал. 2, изр. 1-во ЗЗД/.
Разпоредбата на чл. 33 ЗПК, на която се позовава особеният представител на
ответника, не касае възнаградителната лихва, а обезщетението за забава върху
просрочените суми. Уговарянето на възнаграждение за ползването на
предоставена на потребител кредит е допустимо и включването на такава
уговорка не е в противоречие с императивна правна норма, с оглед на което
възражението за недействителността й е неоснователно.
По договора ответниците не са изпълнили задълженият си да погасяват
7
отпуснатия им кредит при условията и сроковете, уговорени в него.
Длъжниците са преустановили обслужването на кредита, като последно са
предложили изпълнение по вноска с падеж 30.04.2019 г. Банката ищеца е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, отправила е
изявление до тях, връчено им чрез залепване на уведомление на 04.01.2021 г.,
като след тази датата вземаният по главница са изискуеми изцяло.
Възнаградителна лихва по договора ищецът е начислил по партидата на
ответниците до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуема /в
съотвествие с тълкуването, дадено в т. 2-ра на ТР 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС/. След датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем
/04.01.2021 г./ и преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед /05.02.2021 г./ ответниците са предложили изпълнение /на 04.02.2021
г./ за сумата от 52,96 евро. С нея при ищеца е погасена част от договорната
лихва, която към датата на образуване на производството е 638,92 евро.
Събраните суми въз основа на проведено принудително изпълнение не се
отчитат при определяне размера на вземанията по издадена заповед за
изпълнение /арг. т. 9 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съобразявайки заключението на вещото лице съдът приема за
установено съществуването на вземане по главница в размера на 4 748,33
евро, ведно със законната лихва от 05.02.2021 г. до изплащането й и
възнаградителна лихва от 638,92 евро за периода 30.05.2019 г. до 03.01.2021 г.
За горницата до сумата от 691,18 евро съществуването на вземането за
възнаградителна лихва следва да се отрече.
През м. април 2019 г. ответниците последно са предложили изпълнение
по договорната връзка. Неизпълнението на задължението им за плащането на
вноските кредита е дало основание на банката да начисли обезщетение за
забава върху всяка вноска /арг. чл. 33, ал. 1 ЗПК/. Изискванията на закона са
спазени за периода май 2020 г. до датата на обявяване на кредита за
предсромно изискуем, като обезщетението е начислявано с процент под този
на законната лихва /за периода той е 10 %/. За предходния период април 2019
г. до април 2020 г. обезщетението е начислявано на база размера на законната
лихва, както разписва чл. 33, ал. 1 ЗПК, а с 15,95 %. Размерът на законната
лихва върху просрочените вноски, на база действащия размер на законната
лихва е 94 евро, до който вземането следва да се установи. Общо за периода
от 30.04.2019 г. до 03.01.2021 г., върху просрочената главница, ищецът има
8
вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на 196,23 евро, до
който следва да се установи съществуването на вземане на посоченото
основание.
По евентуално заявените искове съдът не следва да се произнася, тъй
като не се сбъднало вътрешно процесуалното условие, под което те са заявени
/при извод за ненастъпила изискуемост на неплатената част от вземанията на
ищеца/.
Ищецът е заявил искане за разноски. В заповедната производството той е
сторил разноски в размер на 322,50 лв. /платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/. В исковото производството ищецът е
сторил разноски в размер на 1 253,04 лв. /платена държавна такса,
възнаграждение за особен представител и за вещо лице/. По делото ищецът е
представляван от юрисконсулт, за който съдът определя възнаграждение в
размер на 100,00 лв. /отчита се, че делото е приключило в рамките на едно
открито съдебно заседание/. Общо сторените разноски по делото от ищеца са
в размер на 1 675,54 лв., от които, при изхода на спора, в тежест на
ответниците следва да се възложи сума в размер на 1 642,03 лв.
По делото ответниците са представлявани от назначен им от съда особен
представител – адв. В. Г., на който следва да се изплати възнаграждение в
размер на 500,00 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗВАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. Г., с ЕГН
********** и Х. И. П., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Л., ж. к. “М.”,
*********, че дължат солидарно на „Б. Д.“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 19 /правоприемник на „Е.”
АД/ сума в размер на 4 748,33 евро /четири хиляди седемстотин четиридесет и
осем евро тридесет и три евроцента/ – главница, ведно със законната лихва от
05.02.2021 г. до погасяването й, 638,92 евро /шестстотин тридесет и осем евро
деветдесет и два евроцента/ – договорна лихва за периода 30.05.2019 г. до
03.01.2021 г. г., 196,23 евро /сто деветдесет и шест евро двадесет и три
9
евроцента/ - обезщетение за забава за периода 30.04.2019 г. до 03.01.2021 г.,
предмет на издадена Заповед № 188 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от 08.02.2021 г. по ч. гр. д. № 333/2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за горницата до сумата от 691,18 евро -
възнаградителна лихва и 248,53 евро – обезщетение за забава.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Г. Г., с ЕГН ********** и Х.
И. П., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Л., ж. К. “М.”, ********* да
заплатя солидарно на „Б. Д.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „М.“ № 19 /правоприемник на „Е.” АД/ сумата от
1 642,03 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и два лева и три стотинки/ -
сторени разноски според уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. В. Г. – особен представител на ответниците М.
Г. Г. и Х. И. П., възнаграждение в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/ от
внесения депозит, за което се издаде РКО.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
10