Присъда по дело №44/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 15
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Соня Христова Каменова
Дело: 20225500200044
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Стара Загора, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на осми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
СъдебниМария Атанасова Минчева

заседатели:Пламен Ганчев Ганев
при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева
и прокурора Р. Т. Р.
като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Наказателно дело от общ
характер № 20225500200044 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ВЛ. П. Р., ЕГН **********, роден на *** г.
в град ***, живущ в град ***, ***, български гражданин, с *** образование,
***, *** за ВИНОВЕН в това, че през периода 14.08.2017 г. – 14.09.2017 г., в
град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, като
представляващ и пълномощник на „***” ЕООД град Стара Загора с ЕИК ***,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС от
„***” ЕООД град Стара Загора с ЕИК ***, като потвърдил неистина в
подадени пред ТД на НАП – Пловдив, Офис Стара Загора - справки-
декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки с описани в тях
данъчни фактури, а именно:
1.) по Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 24001932033/14.08.2017
г. и прилежащия й дневник за покупки за данъчен период месец юли.2017 г.,
включвайки фактури с издател „***" град *** с ЕИК ***, както следва:
-ф-ра № 43077/03.07.2017 г. с данъчна основа 52 500 лв. с ДДС 10
1
500 лв.,
-ф-ра № 43091/06.07.2017г. с данъчна основа 35 000 лв. с ДДС 7 000
лв.,
-ф-ра № 43098/10.07.2017г. с данъчна основа 70 000 лв. с ДДС 14
000 лв., в резултат на което за данъчен период м.юли.2017 г. приспаднал
неследващ се данъчен кредит общо в размер на 31 500 лв.;
2.) по СД по ЗДДС с вх.№ 24001941732/14.09.2017 г. и прилежащия
й дневник за покупки за данъчен период месец август 2017 г., включвайки
фактури с издател „***" град *** с ЕИК ***, както следва:
-ф-ра № 43107/14.07.2017 г. с данъчна основа 70 000 лв. и ДДС 14
000 лв.,
-ф-ра № 43112/18.07.2017 г. с данъчна основа 52 500 лв. и ДДС 10
500 лв.,
-ф-ра № 43119/26.07.2017 г. с данъчна основа 35 000 лв. и ДДС 7000
лв.,
-ф-ра № 43132/31.07.2017 г. с данъчна основа 35 000 лв. и ДДС 7000
лв.,
-ф-ра № 43421/01.08.2017 г. с данъчна основа 33 000 лв. и ДДС 6600
лв.,
-ф-ра № 43506/03.08.2017 г. с данъчна основа 45 000 лв. и ДДС 9000
лв.,
-ф-ра № 44894/05.08.2017 г. с данъчна основа 54 000 лв. и ДДС 10
800 лв.,
-ф-ра № 45527/07.08.2017 г. с данъчна основа 47 250 лв. и ДДС 9450
лв.,
-ф-ра № 45601/09.08.2017 г. с данъчна основа 34 720 лв. и ДДС 6944
лв.,
-ф-ра № 45655/11.08.2017 г. с данъчна основа 46 350 лв. и ДДС 9270
лв.,
-ф-ра № 45688/14.08.2017 г. с данъчна основа 34 100 лв. и ДДС 6820
лв.,
2
-ф-ра № 45709/16.08.2017 г. с данъчна основа 49500 лв. и ДДС 9900
лв.,
-ф-ра № 45821/18.08.2017 г. с данъчна основа 36 000 лв. и ДДС 7200
лв.,
-ф-ра № 45907/19.08.2017 г. с данъчна основа 49 500 лв. и ДДС 9900
лв.,
-ф-ра № 45914/22.08.2017 г. с данъчна основа 35 650 лв. и ДДС 7130
лв.,
-ф-ра № 46013/25.08.2017 г. с данъчна основа 48 600 лв. и ДДС 9720
лв.,
-ф-ра № 46043/28.08.2017 г. с данъчна основа 57 000 лв. и ДДС 11
400 лв.,
-ф-ра № 46058/29.08.2017 г. с данъчна основа 47 250 лв. и ДДС 9450
лв. и
-ф-ра № 46069/31.08.2017 г., с данъчна основа 34 500 лв. и ДДС 6900
лв., в резултат на което за данъчен период м.август.2017 г. приспаднал
неследващ се данъчен кредит общо в размер на 168 984 лв.,
като общият размер на избягнатото за установяване и плащане
данъчно задължение за посочените данъчни периоди е 200 484 лв. и като
такова се явява в особено големи размери, като до приключване на
първоинстанционното съдебно следствие посоченото данъчно задължение,
заедно с лихвите, е внесено в бюджета – престъпление по чл.255, ал.4 във
връзка с ал.3 във връзка с ал.1, т.2, предложение първо и т.7 във връзка с
чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
глоба в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лв.), платима в полза на
Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора.
ПРИЗНАВА подсъдимия ВЛ. П. Р. – с посочена по-горе самоличност
– за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му по-
тежко обвинение за престъпление по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2,
предложение първо и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл.189 от НПК подсъдимия ВЛ. П. Р. – с
3
посочена по-горе самоличност – да заплати по бюджетната сметка на ОД на
МВР - Стара Загора направените разноски по делото в хода на досъдебното
производство в размер на 1053 лв. (хиляда петдесет и три лв.).
Присъдата подлежи на жалба и/или протест пред Апелативен съд –
Пловдив в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 15/08.06.2022 г., постановена по
НОХД № 44/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Подсъдимият ВЛ. П. Р. е предаден на съд за престъпление по чл.255,
ал.3 във връзка с ал.1, т.2, предложение първо и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от
НК, извършено през периода 14.08.2017 г. – 14.09.2017 г., с обща стойност на
избягнатото за установяване и плащане от страна на „***” ЕООД с ЕИК ***,
чийто пълномощник е бил, данъчно задължение по ЗДДС в размер на 200 484
лв.
Съдебното следствие протече в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК,
като изразеното съгласие обхвана показанията на всички разпитани в хода на
досъдебното производство свидетели и заключенията на съдебно-
счетоводните експертизи.
Подсъдимият ВЛ. П. Р. не дава обяснения по обвинението, но
заявява, че не оспорва фактите от същото. Чрез защитника си пледира за
преквалифициране на престъплението по повдигнатото срещу му обвинение
като такова по чл. 255, ал.4 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1, т.2,
предложение първо и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, поради това, че
освен плащане на инкриминираното в обвинителния акт данъчно задължение,
извършено от него в хода на досъдебното производство, е заплатил и лихвите
върху него след внасяне на обвинителния акт.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора също счита,
че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, въз основа на
което престъплението по повдигнатото в обвинителния акт обвинение следва
да бъде преквалифицирано по чл. 255, ал.4 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1,
т.2, предложение първо и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият ВЛ. П. Р. е роден на *** г. в град ***. Живее в същия
град. Със съжителката си К.М.Е., с която живее на семейни начала, имат * *
*, *. Подсъдимият е с *** *** образование. Не е осъждан. Подсъдимият
издържа себе си и семейството си чрез търговия с торове, считано от 2003 г.
Гореизложените обстоятелства се установяват след съпоставка на
обясненията на подсъдимия от хода на съдебното следствие с обстоятелствата
по Справка за съдимост рег. № 104/28.01.2022 г. по описа на Бюро
„Съдимост“ при Районен съд – *** (л.51 нохд) и Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние (л.107, том 10 ДП).
„***” ЕООД с ЕИК *** е регистрирано на 18.06.2014 г., със
седалище в град Стара Загора и едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството - свидетелката К.М.Е., видно от съдържащото се на
л.59, том 7 ДП Удостоверение изх.№ 20190605102414/05.06.2019 г. на
Агенция по вписванията.
С пълномощно от 18.06.2014 г. (л.129, том 10 ДП), в деня на
1
регистрация на дружеството, свидетелката К.М.Е. (л.13, том 7 ДП)
упълномощила подсъдимия ВЛ. П. Р. да представлява „***” ЕООД с ЕИК ***
при извършване на цялостната му търговска дейност, включително да
представлява „дружеството пред всички държавни и административни
органи, общинска и областна администрация, агенции и институции,
включително пред НАП, банкови институции и други, така, че макар
формално свидетелката К.М.Е. да била собственик и управител на „***”
ЕООД, реално, не тя, а подсъдимият ВЛ. П. Р. осъществявал цялата дейност
на дружеството.
„***“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 04.07.2014 г. и е
дерегистрирано на 19.02.2020 г.
След инкриминирания период, на 11.06.2018 г. е вписано
прехвърляне на дружествения дял от К.М.Е. на подсъдимия ВЛ. П. Р.,
съответно – К.М.Е. е заличена като управител на дружеството, а подсъдимият
е вписан като такъв.
От показанията на свидетелката К.М.Е. се установява, че през
инкриминирания период единствено и само подсъдимият ВЛ. П. Р. е
извършвал търговска дейност от името на „***” ЕООД – Стара Загора.
Основата дейност на „***” ЕООД – Стара Загора била свързана с
търговия и доставка на органични и минерални торове за земеделието.
Подсъдимият ВЛ. П. Р. развивал дейността си, извършвайки покупки и
продажби с този предмет. Счетоводните документите, издавани в резултат на
извършваната търговска дейност били предавани във „***“ ЕООД - Стара
Загора – дружество, което осъществявало счетоводното обслужване на „***”
ЕООД. Управител на „***“ ЕООД била свидетелката Т. И.а Д. (л.10, том 7
ДП). Управляваното от свидетелката дружество осчетоводявало първичната
счетоводна документация на „***“ ЕООД, като свидетелката Т. И.а Д.
изготвяла и справките-декларации по ЗДДС и прилежащи дневници за
покупки и продажби, които със свой електронен подпис подавала ежемесечно
в ТД на НАП-Пловдив, Офис Стара Загора.
Горепосочените обстоятелства относно лицето, което е било
упълномощено да подава информация към ТД на НАП се установяват, освен
от показанията на свидетелката Т. И.а Д., още и от Заявление за подаване на
документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставени
от НАП с УЕП на упълномощено лице от „***“ ЕООД, касаещо периода от
м.юли.2017 г. до м.09.2017 г., с приложена към същото справка за
електронния адрес, от който е подавана информацията (л.101 – 104, том 1
ДП).
През лятото на 2017 г., търсейки доставчик на торове на изгодни
цени, подсъдимият ВЛ. П. Р. се запознал с лица от град ***, които го уверили,
че могат да му съдействат за реализация на търговските му планове. Едно от
тези лица бил свидетелят Г.А.К. (л.46, том 7 ДП) - едноличен собственик и
2
управител на „***“ ЕООД - ***. При срещите между подсъдимия и свидетеля
Г.А.К. последният уверявал подсъдимия, че е във възможностите му да уреди
големи доставки на торове от чужбина. Между двамата били проведени
срещи и кореспонденция във връзка с бъдещи доставки на големи количества
амониев нитрат.
През м.август 2017 г. подсъдимият ВЛ. П. Р. получил по
електронната поща фактури с предмет - доставка амониев нитрат. Получател
по фактурите било представляваното от него дружество „***” ЕООД, а
издател и доставчик „***“ *** (клон на чуждестранен търговец), ЕИК ***,
вписано в търговския регистър на 17.09.2011 г., видно от Удостоверение изх.
№ 20190605102526/05.06.2019 г. на Агенция по вписванията (л.62, том 7 ДП).
Фактурите били изпратени от електронната поща на свидетеля Г.А.К. -
***@abv. Получените по този начин от подсъдимия фактури били:
ф-ра № 43077/03.07.2017 г. с предмет 150 000 кг амониев нитрат – с
данъчна основа 52 500 лв. с ДДС 10 500 лв. (л.98, том 1 ДП);
ф-ра № 43091/06.07.2017 г. с предмет 100 000 кг амониев нитрат - с
данъчна основа 35 000 лв., с ДДС 7 000 лв. (л.97, том 1 ДП);
ф-ра № 43098/10.07.2017 г. с предмет 200 000 кг амониев нитрат - с
данъчна основа 70 000 лв., с ДДС 14 000 лв. (л.96, том 1 ДП).
Подсъдимият решил, че същите са му предоставени от свидетеля
Г.А.К. в резултат на договореностите им за доставки.Въпреки, че по тези
фактури нямало реална доставка, а и подсъдимият ВЛ. П. Р. не бил извършил
плащане по тях, той решил същите да бъдат включени в дневниците за
покупки на „***” ЕООД и въз основа на тях да се ползва от правото на
приспадане на данъчен кредит. Така фактурите били предадени във „***“
ЕООД на свидетелката Т. И.а Д., която ги осчетоводила и включила в
дневника за покупки за м.07.2017 г.
По този начин, въпреки че чрез посочените фактури не били
осчетоводени реални сделки чрез включването им в дневника за покупки,
същите намерили отражение и в изготвената за същия данъчен период
Справка-декларация по ЗДДС на „***” ЕООД, подадена от свидетелката Т.
И.а Д. по електронен път в ТД на НАП - Пловдив, Офис Стара Загора.
В справката-декларация по ЗДДС за м.07.2021 г. - вх.№
24001932033/ 14.08.2017 г., били декларирани ДО на покупките 3 668 699.70
лв., ДДС покупки – 733 217.08 лв., ДО на продажбите 3 807 376.55 лв., ДДС –
761 475.31 лв. и с деклариран ДДС за внасяне в размер на 28 258.23 лв.,
приспаднат бил ДДС в размер на 28 258.23 лв., ДДС за ефективно внасяне –
0 лв.
Въз основа на подадената от „***“ ЕООД СД по ЗДДС с вх.№
24001932033/14.08.2017 г. (л.93, том 7 ДП) и прилежащия й дневник за
покупки за данъчен период м.юли.2017 г. (л.98 и сл., том 7 ДП), в който били
включени горепосочените фактури, с издател „***“ ***, с ЕИК ***, от „***”
3
ЕООД неправомерно бил приспаднат данъчен кредит в размер на 31 500
лева.
След подаване на горната справка-декларация, след 14.08.2017 г. и в
началото на м.09.2017 г. подсъдимият ВЛ. П. Р. получил по същия начин – от
електронната поща на свидетеля Г.А.К. (***@abv) - още фактури:
ф-ра № 43107/14.07.2017 г. с предмет 200 000 кг амониев нитрат -с
данъчна основа 70 000 лв. и ДДС 11 400 лв. (л.95, том 1 ДП);
ф-ра № 43112/18.07.2017 г. с предмет 150 000 кг амониев нитрат - с
данъчна основа 52 500 лв. и ДДС 10 500 лв. (л.94, том 1 ДП);
ф-ра № 43119/26.07.2017 г. с предмет 100 000 кг амониев нитрат - с
данъчна основа 35 000 лв. и ДДС 7000 лв. (л.93, том 1 ДП);
ф-ра № 43132/31.07.2017 г. с предмет 100 000 кг амониев нитрат - с
данъчна основа 35 000 лв. и ДДС 7000 лв. (л.92, том 1 ДП);
ф-ра № 43421/01.08.2017 г. с предмет 110 000 кг амониев нитрат - с
данъчна основа 33 000 лв. и ДДС 6600 лв. (л.60, том 1 ДП);
ф-ра № 43506/03.08.2017 г. с предмет 100 000 кг комплексна тор - с
данъчна основа 45 000 лв. и ДДС 9000 лв. (л.59, том 1 ДП);
ф-ра № 44894/05.08.2017 г. с предмет 120 000 кг комплексна тор - с
данъчна основа 54 000 лв. и ДДС 10 800 лв. л.58, том 1 ДП);
ф-ра № 45527/07.08.2017 г. с предмет 105 000 кг комплексна тор - с
данъчна основа 47 250 лв. и ДДС 9450 лв. (л.57, том 1 ДП);
ф-ра № 45601/09.08.2017 г. с предмет 112 000 кг амониев нитрат - с
данъчна основа 34 720 лв. и ДДС 6944 лв. (л.56, том 1 ДП);
ф-ра № 45655/11.08.2017 г. с предмет 103 000 кг комплексна тор - с
данъчна основа 46 350 лв. и ДДС 9270 лв. (л.55, том 1 ДП);
ф-ра № 45688/14.08.2017 г. с предмет 110 000 кг амониев нитрат - с
данъчна основа 34 100 лв. и ДДС 6820 лв. (л.54, том 1 ДП);
ф-ра № 45709/16.08.2017 г. с предмет 110 000 кг комплексна тор - с
данъчна основа 49 500 лв. и ДДС 9900 лв. (л.53, том 1 ДП);
ф-ра № 45821/18.08.2017 г. с предмет 120 000 кг амониев нитрат - с
данъчна основа 36 000 лв. и ДДС 7200 лв. чл.52, том 1 ДП);
ф-ра № 45907/19.08.2017 г. с предмет 110 000 кг комплексна тор - с
данъчна основа 49 500 лв. и ДДС 9900 лв. (л.51, том 1 ДП);
ф-ра № 45914/22.08.2017 г. с предмет 115 000 кг амониев нитрат - с
данъчна основа 35 650 лв. и ДДС 7130 лв. (л.50, том 1 ДП);
ф-ра № 46013/25.08.2017 г. с предмет 108 000 кг комплексна тор - с
данъчна основа 48 600 лв. и ДДС 9720 лв. (л.49, том 1 ДП);
ф-ра № 46043/28.08.2017 г. с предмет 190 000 кг амониев нитрат - с
данъчна основа 57 000 лв. и ДДС 11400 лв. (л.48, том 1 ДП);
4
ф-ра № 46058/29.08.2017 г. с предмет 105 000 кг комплексна тор - с
данъчна основа 47 250 лв. и ДДС 9450 лв. (л.47, том 1 ДП) и
ф-ра № 46069/31.08.2017 г. с предмет 115 000 кг амониев нитрат - с
данъчна основа 34 500 лв. и ДДС 6900 лв. (л.46, том 1 ДП).
Всички фактури отново били с издател „***“ ***-*** и получател -
управляваното от подсъдимия ВЛ. П. Р. дружество „***” ЕООД. Въпреки, че
отново не били осъществени реални сделки, а и поради този факт отсъствали
и придружаващи фактурите документи, както и отсъствали плащания по тях
от страна на „***” ЕООД, подсъдимият ВЛ. П. Р. решил фактурите да бъдат
включени в дневниците за покупки на „***” ЕООД и въз основа на същите да
се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит. Така фактурите били
предадени във „***“ ЕООД на свидетелката Т. И.а Д., която ги осчетоводила,
включвайки ги в дневника за покупки за м.08.2017 г., който пък намерил
отражение в изготвената за същия данъчен период Справка-декларация по
ЗДДС на „***” ЕООД, подадена от нея по електронен път в ТД на НАП -
Пловдив, Офис Стара Загора.
В справката-декларация по ЗДДС за м.08.2021 г. - вх.№
24001941732/ 14.09.2017 г., били декларирани ДО на покупките 1 878 135.97
лв., ДДС покупки – 375 475.36 лв., ДО на продажбите - 1 976 959.80 лв., ДДС
– 395 391.96 лв., деклариран бил ДДС за внасяне в размер на 19 916.60 лв.,
ДДС приспаднат – 3 742.73 лв., ДДС за ефективно внасяне – 16 173.87 лв.
Въз основа на подадената от „***“ ЕООД СД по ЗДДС с вх.№
24001941732/14.09.2017 г. (л.51, том 10 ДП) и прилежащия й дневник за
покупки за данъчен период м.август.2017 г. (л.52, том 10 ДП), в който били
включени горепосочените фактури, с издател „***“ ***, с ЕИК ***, от „***”
ЕООД бил приспаднат данъчен кредит в размер на 168 984 лева.
От показанията на свидетелката К.Г.Д. (търговски директор на „***“
***, л.36, том 7 ДП) се установява, че основната дейност на този търговец
била свързана с модернизация на железопътен участък Септември – Пловдив.
Между „***“ *** и „***” ЕООД не съществували каквито и да е било
търговски взаимоотношения, съответно помежду им нямало сключени
договори. По всички горепосочени фактури с доставчик „***” *** и
получател „***” ЕООД не е имало осъществени доставки, нито пък е било
извършвано плащане на такива.
На „***” ЕООД била извършена ревизия от ТД на НАП – Пловдив
въз основа на Заповед за възлагане № Р-16002417007140-020-001/20.10.2017
г., с обхват на ревизионното производство, включващо проверка на
задължения по ЗДДС за периода 01.07.2017 г. - 30.09.2017 г.
Ревизията приключила с Ревизионен акт № Р-16002417007140-091-
001/05.04.2018 г. (л.1238 - л.1234, том 6 ДП), срещу който била подадена
жалба от „***” ЕООД. С Решение № 354/21.06.2018 г. (л.1253 - л.1246, том 6
ДП) на Директора на ДОДОП – Пловдив, Ревизионен акт № Р-
5
16002417007140-091-001/05.04.2018 г. бил потвърден.
С Решение № 2532/30.11.2018 г. по АХД № 2177/2018 г. на
Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 31.01.2019 г. (л.75, том 7
ДП),
-била отхвърлена жалбата на „***” ЕООД срещу Ревизионен акт №
Р-16002417007140-091-001/05.04.2018 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден
с Решение № 354/21.06.2018 г. на Директора на ДОДОП – Пловдив, в частта
относно искането му за обявяването му за нищожен;
-била оставена без разглеждане жалбата на „***” ЕООД срещу
Ревизионен акт № Р-16002417007140-091-001/05.04.2018 г. на ТД на НАП -
Пловдив, потвърден с Решение № 354/21.06.2018 г. на Директора на ДОДОП
– Пловдив, в останалата й част и производството в тази част – прекратено.
В хода на приключилото, видно от гореизложеното – с влязъл в сила
акт, ревизионно производство е констатирано, че през м.07. и м.08.2017 г.
„***” ЕООД е приспаднало неправомерно данъчен кредит по 22 бр. фактури,
издадени от „***” ***, с предмет на доставките минерални торове (амониев
нитрат и комплексна тор NPK), с данъчна основа общо в размер на 1 002 420
лева, като общият размер на неправомерно приспаднатия данъчен кредит по
ЗДДС е 200 484 лв.
Междувременно контактите и комуникацията между подсъдимия
ВЛ. П. Р. и свидетеля Г.А.К. продължили, като последният уверил
подсъдимия, че ще направи доставки на торове чрез собственото си
дружество „*** 2017“ ЕООД, в резултат на което на 19.09.2017 г. били
постигнати договорености и на 08.10.2017 г. била издадена фактура №
1035/08.10.2017 г. с доставчик „*** 2017“ ЕООД и получател „***” ЕООД, с
предмет – доставка на амониев нитрат по договор, с данъчна основа 320 000
лева. Въз основа на издадената фактура подсъдимият ВЛ. П. Р. направил
плащания по банков път в полза на „*** 2017“ ЕООД, фактурата била
включена в дневника за покупки и справката-декларация по ЗДДС на „***”
ЕООД за съответния данъчен период. Въпреки направените плащания,
доставка от „*** 2017“ ЕООД не била получена.
С Постановление на Окръжна прокуратура - Стара Загора от
14.01.2021 г. (л.23, том 11 ДП) материалите от досъдебното производство,
касаещи фактура № 1035/08.10.2017 г. с доставчик „*** 2017“ ЕООД и
получател „***” ЕООД са отделени и изпратени на Софийска градска
прокуратура по компетентност – с оглед наличието на данни за престъпление
по чл.255 от НК, имащо за предмет укриване на данъчни задължения по
ЗДДС от страна „*** 2017“ ЕООД - ***.
В горепосоченото постановление се сочи, че по жалба на
подсъдимия ВЛ. П. Р. във връзка с финансовите отношенията между него и
свидетеля Г.А.К. (извън тези, касаещи горепосочената фактура), в ТСБОП
била извършена проверка по преписка № 3927/2019 г. по описа на Районна
6
прокуратура - Стара Загора и образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.211 от НК - измама в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай, с пострадал ВЛ. П. Р..
Изложените непосредствено по-горе обстоятелства са извън
предмета на обвинението, но се посочват, защото като такива, обрисуващи в
общ план отношенията между подсъдимия и свидетеля Г.А.К., са от значение
при преценка на достоверността на показанията на последния, които – наред с
противоречията спрямо обективно установени факти, като например
електронния адрес от който са изпращани инкриминираните фактури и
неговият ползвател – са и изключително уклончиви.
С Решение № 559/04.12.2019 г., постановено по ТД № 209/2019 г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора, влязло в сила на 12.12.2019 г. (л.199,
том 10 ДП), на основание чл.632, ал.1 ТЗ „***” ЕООД, ЕИК *** е обявено в
неплатежоспособност, с начална дата – 31.12.2016 г.; открито е производство
по несъстоятелност на този длъжник; наложена е обща възбрана и запор на
всички негови недвижими и движими вещи, прекратено е дейността на
предприятието му, обявено е в несъстоятелност и е спряно производството по
несъстоятелност.
С Решение от 20.04.2021 г. по същото дело, влязло в сила на
28.04.20221 г. (л.217, том 10 ДП) е постановено прекратяване на
производството по несъстоятелност на длъжника „***” ЕООД, ЕИК *** и
заличаването му от Търговския регистър и РЮЛНЦ при Агенция по
вписванията.
Въз основа на извършената ревизия на „***” ЕООД, приключила с
влезлия в сила РА № Р-16002417007140-091-001/05.04.2018 г., с който са
констатирани данъчни задължения по ЗДДС, произтичащи от неправомерно
приспаднат данъчен кредит от проверявания данъчен субект по отношение
на фактурите с доставчик „***“ *** - ***, ТД на НАП - Пловдив е сезирала
Окръжна прокуратура - Стара Загора, изпращайки на 21.01.2019 г.
уведомление по чл.205 ал.2 от НПК.
Чрез заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза (л.9, том 10 ДП), в
добросъвестното изготвяне на което от вещото лице С.С.П. не съществуват
основания за съмнение, се потвърждава установеното в хода на ревизионното
производство обстоятелство, че вписаните в дневниците за покупки за
м.07.2017 г. и м.08.2017 г. на „***” ЕООД фактури с издател „***“ *** не са
съставени за реално осъществени сделки. За доказване на данъчно събитие,
съгласно чл.6 от ЗДДС във връзка с чл.25 от ЗДДС, е необходимо заедно с
оригиналната фактура да са налични и придружителни документи за
произхода на фактурираните стоки и реалното изпълнение на услугите,
доказателства за начина на разплащане между контрагентите.
Съществуването на такива документи по делото не е установено. Наред с
това, по делото е налично Придружително писмо, издадено от „***“ ***,
7
адресирано до ТД на НАП – л.739, том 4 ДП, в което се сочи, че дружеството
не е издало инкриминираните фактури; че не разполага с копие на тях; че не е
извършило доставките относно които са съставени; че не е имало сделки с
„***” ЕООД. Тези обстоятелства са видни и от приложените към
придружителното писмо счетоводни документи на „***“ *** – дневници за
продажби по ЗДДС за м.07.2017 г. и м.08.2017 г., в които разглежданите
фактури не са включени, гл. книги на сметки от гр.41, сметка 4532 и гр.70 за
м.07/2017 г. и м.08./2017 г., гл. книги на сметки от гр.30 за м.07/2017 г. и
м.08./2017 г., аналитични салда на сметки от гр.30 за м.07/2017 г. и м.08./2017
г.
Най-после, обстоятелството, че фактурите с доставчик „***“, *** –
***, включени в дневниците за покупки на „***” ЕООД за м.07/2017 г. и
м.08./2017 г., не отразяват реални доставки и че по същите не е извършено
плащане, не се оспорва от подсъдимия ВЛ. П. Р..
Видно от горепосоченото заключение - основано на анализ на
всички налични по делото документи, вкл. и счетоводните такива на „***”
ЕООД и „***“ *** – е, че тъй като не е налице данъчно събитие по смисъла
на чл.25 от ЗДДС по фактурите с доставчик „***“ *** – ***, неправомерно
е ползван от „***” ЕООД данъчен кредит в общ размер 200 484 лв., от
които 31 500 лв. за данъчен период м.07.2017 г. и 168 984 лв. за данъчен
период м.август 2017 г.
От заключението на изготвена от същото вещо лице - С.С.П.,
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (л.76, том 10 ДП), се
установява, че задълженията по главницата, установени с РА № Р-
16002417007140-091-001/05.04.2018 г. са платени още в хода на досъдебното
производство, както и че са останали неплатени лихвите.
В хода на съдебното следствие се прие справка от ТД на НАП –
Пловдив, Офис Стара Загора – вх.№ 4989/16.05.2022 г. (л.94 нохд), от която е
видно, че размерът на лихвите върху неправомерно ползвания данъчен кредит
от „***” ЕООД за м.07.2017 г. е 4935.39 лв., а за м.08.2017 г. – 25 021.02 лв.
В хода на съдебното производство се представиха * вносни бележки
(л.69 и л.70 нохд), от които е видно, че на 07.04.2022 г. от подсъдимия ВЛ. П.
Р. в полза на ТД на НАП, Офис Стара Загора, са извършени плащания, както
следва:
-в размер на 5092.50 лв., с основание за внасяне - лихва върху
главница от 31 500 лв.;
-в размер на 25 863.94 лв., с основание за внасяне – лихва върху
главница 168 984 лв.
От изложеното е видно, че в хода на съдебното следствие са
погасени и лихвите върху неправомерно ползвания данъчен кредит от „***”
ЕООД за м.07.2017 г. и за м.08.2017 г.
Гореизложените обстоятелства съдът прие за установени въз основа
8
на посочените при фактологичното им изложение доказателствени материали,
като между тях отсъстват противоречия относно основните факти от
предмета на делото, а именно, че по фактурите с доставчик „***“ *** – ***,
чрез включването на които в дневниците за покупки, а от там и в съответната
справка-декларация по ЗДДС, е ползван от „***” ЕООД данъчен кредит в
размер на 31 500 лв. за данъчен период м.07.2017 г. и 168 984 лв. за данъчен
период м.08.2017 г., не са осъществени реални доставки; че неправомерно
ползваният данъчен кредит с общ размер 200 484 лв., заедно с лихвите е
внесен в бюджета.
Въз основа на гореизложените фактически обстоятелства, съдът
прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
Обект на посегателство на престъплението по чл.255 от НК е
данъчната система – т.е. данъчните обществени отношения във вид на
финансови правоотношения, в които Държавата е субект с властническо
(надмощно) положение, тъй като чрез данъчни нормативни актове –
законови и подзаконови – регламентира възникването, вида и размера на
данъчни задължения. Данъчното задължение представлява задължение за
плащане на установено по вид и размер данъчно вземане, възникнало въз
основа на закон или акт на данъчен орган, като под “укрити данъци” по
смисъла на НК се разбират само данъците – данък върху добавената стойност,
данък върху дохода, данък върху печалбата, акцизът като вид косвен данък,
местните данъци.
Като пълномощник на управителя на търговското дружество, от
чието име е осъществявал търговска дейност, подсъдимият ВЛ. П. Р. е от
кръга наказателноотговорни лица, които според ТР № 4/12.03.2016 г. на ВКС
на РБ могат да бъдат субект престъпните състави по чл.255, чл.255а, чл.256
НК (съответно - чл. 255 - 257 НК).
В конкретния случай, през инкриминирания период от време, цялата
дейност на „***” ЕООД град Стара Загора, ЕИК *** е осъществявана от
подсъдимия ВЛ. П. Р., действал като пълномощник на посочения търговец.
Като такъв същият е бил длъжен, при осъществяване на търговската дейност
на посоченото данъчно задължено лице, да се съобразява с действащото
законодателство и да води отчетността му в съответствие със законовите
правила – ТЗ, ЗДДС, Закон за счетоводството (ЗС) и ДОПК.
Съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период
регистрираното лице по този закон – а такова е било „***” ЕООД град Стара
Загора, от името на които е извършвал търговска дейност подсъдимият, е
длъжно да подаде справка-декларация, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл.124 от същия закон (дневник за покупки и дневник за
продажби). Съгласно чл.125 и чл.124 от ЗДДС месечната справка-декларация
и дневниците за покупки и продажби към нея представляват документи, в
които регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да декларира, да потвърди за
всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата търговска
9
дейност, която информация е основание за възникване на права и задължения.
Именно затова, ТЗ, ЗДДС, ЗС и ДОПК изискват тези документи да съдържат
вярна информация за дейността на търговския субект, регистриран по ЗДДС и
в частност - „***” ЕООД град Стара Загора, ЕИК ***. Изискваната за
деклариране информация е относно реално, действително осъществените през
съответния данъчен период доставки на стоки (услуги) и платената за тях
цена с включения в нея ДДС, като основен носител на същата са отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС.
Дневниците за покупки и тези за продажби като съдържание
представляват хронологичен опис на извършените продажби, респ. покупки
на стоки и услуги през даден месечен (данъчен) период. Този счетоводен
документ, който е с реквизити, определени в ППЗДДС – наречен регистър в
чл.124 от ЗДДС - възпроизвежда съдържанието на първичните счетоводни
документи - фактурите, описани в него. По тази причина, ако първичните
счетоводни документи са с невярно съдържание, независимо, че при
осчетоводяването им ще бъдат спазени правилата и изискванията на
Националните счетоводни стандарти за съставянето на вторичните
счетоводни документи (счетоводни регистри), всички съставени счетоводни
документи в резултат на осчетоводяването на неверни първични документи
ще бъдат с невярно съдържание, макар и привидно да създават впечатление за
редовно водено счетоводство от гледна точка на изискванията на ЗС. С
невярно съдържание ще е и справката-декларация по чл.125 от ЗДДС, тъй
като нейното съдържание обобщава данните относно включените фактури в
дневника за покупки и в дневника за продажби.
Посочените регистри – дневници за покупки и продажби – са
неразделна част от справката–декларация по чл.125 от ЗДДС, изискуема за
всеки данъчен период от регистрираното по ЗДДС лице до 14-то число на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. По единия раздел на
справката–декларация задълженото лице декларира данъчно задължение, т.е.
размера на ДДС, който то следва да внесе по сделките, по които е доставчик,
а в другия раздел декларира данъчния кредит, който има право да получи по
фактурираните сделки, по които е получател. На внасяне в Републиканския
бюджет подлежи само разликата и то в случай, че начисленият данък
надвишава данъчния кредит, който е начислен по доставки към задълженото
лице.
В случая, чрез описване на фактури за доставки, каквито реално не
са били получени, в справката–декларация за м.07. и м.08.2017 г. на „***”
ЕООД е завишена общата сума на данъчния кредит, в резултат на което
значително е намалено данъчното задължение по ЗДДС, следващо от
декларираната данъчна основа на извършените продажби за съответния
данъчен период, имащо за последица избягнато за установяване и плащане на
данъчно задължение по ЗДДС.
От установените факти по делото е видно, че подсъдимият ВЛ. П. Р.
10
не е автор на подадените справки-декларации по чл.125 от ЗДДС и отчетните
регистри към тях. Подсъдимият обаче е лицето, което е осигурявало на
свидетелката Т. И.а Д., чието дружество – „Верея Акаутинг“ ЕООД, е
обслужвало счетоводно „***” ЕООД, от името на което той е извършвал
търговска дейност, фактурите за покупки и продажби. Подсъдимият не е бил
обикновен приносител (осигурител) на фактурите. Същият е знаел, че
фактурите с доставчик „***“ *** – *** удостоверяват привидно реално
неосъществени между „***” ЕООД и посочения доставчик сделки. Това е
така, тъй като именно той е осъществявал цялата търговска дейност на „***”
ЕООД, а от там и е знаел, че представляваното от него дружество не е
получавало осчетоводените чрез инкриминираните фактури доставки, както
и че по тях не извършено плащане. Бидейки лице с дългогодишен търговски
опит, подсъдимият няма как да не е съзнавал, че ползвайки в счетоводството
си посочените фактури с невярно съдържание, въвежда в заблуждение
данъчния орган относно реалния размер на дължимото от представляваното
от него дружество данъчно задължение, т.е. знаел е, че липсва правно
основание за приспадане на данъчен кредит и въпреки това е използвал
фактурите с невярно документирана в тях търговска дейност.
Както вече се посочи, с включването на фактури с невярно
съдържание в дневника за покупки на данъчно задълженото лице за
съответния данъчен период, както този отчетен регистър, така и справката-
декларация по чл.125 от ЗДДС, са придобивали невярно съдържание, защото
справката-декларация обобщава съдържанието на данните от включените
фактури в дневника за покупки и в дневника за продажби, а в случая и се
генерира автоматично от ползвания при създаването й програмен продукт.
Според ППВС № 3/1982 г.,“невярно съдържание има, когато изявените
обстоятелства, отразени в документа, не отговарят на обективната истина”.
В съдебната практика на ВКС (Р.№ 124/17.07.2012 г. по н.д. №
269/2012 г. ІІІ н.о. НК, Р. № 191/ 20.12.2018 г. по н. д. № 821/2018 г., III н. о.,
НК, Р. № 112/27.07.2015 г. по н. д. № 2024/2014 г., НК, III н. о. и др.) се
приема, че когато подсъдимият предоставя неверни данни и документи с
невярно съдържание, които са послужили за съставянето на ежемесечните
справки-декларации по ЗДДС, независимо, че същите са съставени и
подадени от други лица – в случая от счетоводителя, обслужващ счетоводно
„***” ЕООД, от името на което подсъдимият е извършвал търговска дейност,
същият съзнателно потвърждава неистина и ангажира своята наказателна
отговорност.
От установените по делото фактически обстоятелства, отнесени към
гореизложеното е видно, че подсъдимият ВЛ. П. Р. е осъществил основния
състав на престъплението по повдигнатото срещу му обвинение - чл.255,
ал.1 от НК - чрез * от възможните форми на изпълнително деяние, а
именно, като е потвърдил неистина в подадените справки-декларации по
чл.125 от ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки (т.2) и като е
11
приспаднал неследващ се данъчен кредит (т.7).
Подсъдимият ВЛ. П. Р. е бил с представата за общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е обществено опасните му последици и
е искал тяхното настъпване, понеже е съзнавал, че отразяването на фактурите
с доставчик „***“ *** – ***, привидно удостоверяващи реално
неосъществени доставки към „***” ЕООД, в дневника за покупки на този
търговец, ще доведе до неверен резултат в справката-декларация по чл.125 от
ЗДДС, което ще осуети установяването на действителните данъчни
задължения по ЗДДС на представляваното от него дружество и тяхното
плащане.
Избягнатото за установяване и плащане данъчно задължение от
„***” ЕООД за м.07.2017 г. е 31 500лв., а за м.08.2017 г. – 168 984 лв., т.е.
общият му размер е 200 484 лв.
Стойностното изражение на постигнатия през инкриминирания
период престъпен резултат ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия ВЛ. П. Р. по чл.255, ал.3 от НК, тъй като, поради това, че сумата
от 200 484 лв. надхвърля дванадесет хиляди лева, същата представлява
данъци в особено големи размери, според дефиницията на чл.93, т.14 от НК.
Извършените от подсъдимия ВЛ. П. Р. * деяния - по време на два
последователни данъчни периода - са осъществени през непродължителни
периоди от време, осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление – чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2 и т.7 от НК, извършени са
при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл,
подчинен на постигнатия чрез всяко от деянията краен резултат - избягване
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери.
Гореизложеното определя правната квалификация на извършеното
от подсъдимия ВЛ. П. Р. престъпление като такова, осъществено при
условията на чл.26, ал.1 от НК.
Поради това, че подсъдимият е заплатил – още в хода на
досъдебното производство - укритото данъчно задължение, а след внасяне
на обвинителния акт са платени и лихвите върху него, е осъществен по-леко
наказуемият състав на чл.255, ал.4 от НК.
Имайки предвид всичко гореизложено, съдът призна подсъдимия
ВЛ. П. Р. за виновен в това, че през периода 14.08.2017 г. – 14.09.2017 г., в
град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, като
представляващ и пълномощник на „***” ЕООД град Стара Загора с ЕИК ***,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС от
„***” ЕООД град Стара Загора с ЕИК ***, като потвърдил неистина в
подадени пред ТД на НАП – Пловдив, Офис Стара Загора - справки-
декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки с описани в тях
данъчни фактури, а именно:
12
1.) по Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 24001932033/14.08.2017
г. и прилежащия й дневник за покупки за данъчен период месец юли.2017 г.,
включвайки фактури с издател „*** ***" град *** с ЕИК ***, както следва:
-ф-ра № 43077/03.07.2017 г. с данъчна основа 52 500 лв. с ДДС 10
500 лв.,
-ф-ра № 43091/06.07.2017г. с данъчна основа 35 000 лв. с ДДС 7 000
лв.,
-ф-ра № 43098/10.07.2017г. с данъчна основа 70 000 лв. с ДДС 14
000 лв., в резултат на което за данъчен период м.юли.2017 г. приспаднал
неследващ се данъчен кредит общо в размер на 31 500 лв.;
2.) по СД по ЗДДС с вх.№ 24001941732/14.09.2017 г. и прилежащия
й дневник за покупки за данъчен период месец август 2017 г., включвайки
фактури с издател „*** ***" град *** с ЕИК ***, както следва:
-ф-ра № 43107/14.07.2017 г. с данъчна основа 70 000 лв. и ДДС 14
000 лв.,
-ф-ра № 43112/18.07.2017 г. с данъчна основа 52 500 лв. и ДДС 10
500 лв.,
-ф-ра № 43119/26.07.2017 г. с данъчна основа 35 000 лв. и ДДС 7000
лв.,
-ф-ра № 43132/31.07.2017 г. с данъчна основа 35 000 лв. и ДДС 7000
лв.,
-ф-ра № 43421/01.08.2017 г. с данъчна основа 33 000 лв. и ДДС 6600
лв.,
-ф-ра № 43506/03.08.2017 г. с данъчна основа 45 000 лв. и ДДС 9000
лв.,
-ф-ра № 44894/05.08.2017 г. с данъчна основа 54 000 лв. и ДДС 10
800 лв.,
-ф-ра № 45527/07.08.2017 г. с данъчна основа 47 250 лв. и ДДС 9450
лв.,
-ф-ра № 45601/09.08.2017 г. с данъчна основа 34 720 лв. и ДДС 6944
лв.,
-ф-ра № 45655/11.08.2017 г. с данъчна основа 46 350 лв. и ДДС 9270
лв.,
-ф-ра № 45688/14.08.2017 г. с данъчна основа 34 100 лв. и ДДС 6820
лв.,
-ф-ра № 45709/16.08.2017 г. с данъчна основа 49500 лв. и ДДС 9900
лв.,
-ф-ра № 45821/18.08.2017 г. с данъчна основа 36 000 лв. и ДДС 7200
лв.,
13
-ф-ра № 45907/19.08.2017 г. с данъчна основа 49 500 лв. и ДДС 9900
лв.,
-ф-ра № 45914/22.08.2017 г. с данъчна основа 35 650 лв. и ДДС 7130
лв.,
-ф-ра № 46013/25.08.2017 г. с данъчна основа 48 600 лв. и ДДС 9720
лв.,
-ф-ра № 46043/28.08.2017 г. с данъчна основа 57 000 лв. и ДДС 11
400 лв.,
-ф-ра № 46058/29.08.2017 г. с данъчна основа 47 250 лв. и ДДС 9450
лв. и
-ф-ра № 46069/31.08.2017 г., с данъчна основа 34 500 лв. и ДДС 6900
лв., в резултат на което за данъчен период м.август.2017 г. приспаднал
неследващ се данъчен кредит общо в размер на 168 984 лв.,
като общият размер на избягнатото за установяване и плащане
данъчно задължение за посочените данъчни периоди е 200 484 лв. и като
такова се явява в особено големи размери, като до приключване на
първоинстанционното съдебно следствие посоченото данъчно задължение,
заедно с лихвите, е внесено в бюджета – престъпление по чл.255, ал.4 във
връзка с ал.3 във връзка с ал.1, т.2, предложение първо и т.7 във връзка с
чл.26, ал.1 от НК, чийто фактически състав е осъществен както от обективна,
така и от субективна страна.
Гореизложеното наложи подсъдимият ВЛ. П. Р. да бъде признат за
невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му по-тежко обвинение за
престъпление по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, предложение първо и т.7
във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
За престъплението по чл.255, ал.4 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1,
т.2, предложение първо и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години и глоба до 1000 лева.
Подсъдимият ВЛ. П. Р. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV от гл. VІІІ на НК и от престъплението няма
невъзстановени имуществени вреди.
Поради изложеното, след като призна подсъдимия ВЛ. П. Р. за
виновен в извършване на престъплението по чл.255, ал.4 във връзка с ал.3 във
връзка с ал.1, т.2, предложение първо и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК,
съдът постанови освобождаването му от наказателна отговорност на
основание чл.78а, ал.1 от НК.
Съобразявайки се с добрите характеристични данни за личността на
подсъдимия (с *** образование, трудово ангажиран, водещ уседнал начин на
живот), с обстоятелството, че още в хода на досъдебното производство
избягнатото за установяване и плащане данъчно задължение е платено, но и с
това, че в стойностно изражение същото надвишава многократно сумата от
14
дванадесет хиляди лева, определяща укритото данъчно задължение като
такова в особено големи размери, съдът прие, че на подсъдимия ВЛ. П. Р.
следва да бъде наложено административно наказание глоба с размер близък,
но надвишаващ минималния, а именно 1500 лв.
При този изход на процеса съдът постанови, че подсъдимият ВЛ. П.
Р. следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР - Стара Загора
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1053
лв. (хиляда петдесет и три лв.).
Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
15
Съобщи за изтекли лични данни