Р Е Ш Е Н И Е №108
гр. Габрово, 24.07.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурор от Окръжна прокуратура Габрово АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ, като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ КАНД № 95 по
описа на съда за 2023 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба
от директора на Национално тол управление – специализирано звено към АПИ гр.
София, чрез пълномощник юрк. Е.К., против Решение № 46 от 25.04.2023г. по АНД
№47/2023 г. на Районен съд Севлиево.
С обжалваното решение е отменено наказателно постановление №
006823 от 08.12.2022г., с което на М.В.Б. ***, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение на
пътищата, е наложена глоба в размер на 1800,00 лв. за извършено нарушение по
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Касационният жалбоподател твърди,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са допуснати процесуални нарушения. Констатациите в АУАН не са
оборени в производството пред районния съд, а деянието е доказано по несъмнен
начин. Твърди, че правилно е ангажирана отговорността на нарушителя, тъй като
управляването на ППС по платената пътна мрежа, без да е заплатена определената
от закона такса е нарушение, което е наказуемо по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП.
Според жалбоподателя при провеждане на административно наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, като правилно е приложен
материалния закон. Правилно бил санкциониран водача на процесното ППС, като
нарушението било безспорно установено. Въз основа на подробно изложени мотиви
моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП. Претендира
присъждане на разноски- вэъзнаграждение за юрисконсулт, като заявява възражедие
за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат от ответната
страна.
Касационният жалбоподател,
редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание по
делото. Представено е писмено становище, в което се излагат допълнителни
съображения за уважаване на жалбата и се поддържа направеното искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
Ответникът по касационната жалба
е представил писмен отговор, в която оспорва същата. Твърди, че
административният орган не бил изпълнил задълженията си да установи по
безснпорен и несъмнен начин самоличността на извършителя и неговата вина.
Липсвали доказателства в тази насока, а тежестта на установяване на конкретното
деяние била за АНО. В тази връзка правилни били мотивите на съда, че
законодателят предвиждал санкция за собственика на превозното средство, тъй
като тол таксата се заплащала от собственика или ползвателя на превозното
средство. Предвид изложените мотиви според ответника по жалба решението на РС
Севлиево било правилно и законосъобразно и следвало да бъде потвърдено, ведно
със законовите последици, включително присъждане на разноски- възнаграждение за
адвокат.
В с.з. не се явява представител
на ответника по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и счита, че не са налице основанията за отмяна на обжалваното решение.
Настоящият касационен състав на
Административен съд Габрово, като взе предвид събраните по делото доказателства
от РС Севлиево, становищата и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, изхожда от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на редовно събраните
писмени и гласни доказателства Районен съд Севлиево правилно е установил
фактическата обстановка. Съобразно установените по делото факти на 26.06.2022г.
в 08:30 часа на път I-8,
км. 0+500 е
извършена проверка от контролните органи на управлявано от М.Б. пътно превозно
средство с рег. № *****,
вид- товарен автомобил, марка и модел ДАФ ФТХФ 105 с общо техническа допустима
максимална маса 20 500кг. Контролните органи установили, че същото попада
в категорията на ППС, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата и че същото е било засечено на 08.06.2022 година в 07:07 часа на
път 1-4, км. 76+135, тол сегмент – 4:35/04- Севлиево-8, включен в обхвата на
платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Тези факти били отразени в
съставения АУАН № 006823/08.06.2022г., а именно, че на горепосочената дата М.В.Б.
е управлявал горепосоченото ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, с което е извършил нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. В посочения акт е
отбелязано, че горепосоченото обстоятелство се потвърждава от приложен доклад
от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.
След съставянето на акта, същият
бил предявен на жалбоподателя, който вписал, че има възражения, без да ги
конкретизира.
Въз основа на посочения АУАН, на
08.12.2022 година директор на НТУ към АПИ гр. София съставил обжалваното
наказателно постановление, в което са възпроизведени напълно с отразените в
акта фактически обстоятелства. Наказващият орган приел, че в хода на извършената служебна проверка на
административнонаказателната преписка, се установило, че за процесното ППС не
са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна
мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси, т.е. че не е
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. В тази връзка в хода на проверката било установено, че за процесното
ППС, на посочената дата 08.06.2022 година, в 07:07 часа, няма получени тол
декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна
инфраструктура“ за сегмента на рамката /40141/, на която е отчетено
нарушението. Като доказателство бил създаден и приложен към
административнонаказателната преписка доклад от Електронната система по чл. 167 а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че
процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и е
засечено на 08.06.2022 г., в 07:07 часа, по път I-4,
км. 76+135, тол сегмент – 4:35/04-Севлиево-8, като за посоченото ППС е
регистрирано тип нарушение - няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Приложени били и статични изображения във вид на снимков материал,
удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху посочения
по-горе пътен участък на дата 08.06.2022 г., в 07:07 часа.
Административно-наказващият орган
квалифицирал описаното деяние като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и на
основание посочената разпоредба от закона наложил на жалбоподателя глоба в
размер на 1800,00 лева. В наказателното постановление е посочено, че на
26.06.2022 година М.Б. е
заплатил дължимата, независимо от съответната административнонаказателна
санкция, такса по чл. 10б, ал. 3 от ЗП в размер на 133,00 лева, което се
потвърждава и от издадената за плащането квитанция за платени пътни такси в
Република България от 26.06.2022 година. В НП е посочено още, че съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с
възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен
срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение, но същата не е
била заплатена и съответно не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок
от връчването на акта за установяване на административно нарушение на
нарушителя.
Въз основа
на приложената Заповед № РД-11-486/20.04.2021 г. на председателя на
управителния съвет на АПИ съдът е приел, че АУАН е съставен от компетентен
орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, а наказателното
постановление е издадено от
оправомощено на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП лице със Заповед № РД-11-167/08.02.2021
г. на председателя на управителния съвет на АПИ.
При преценка
на така установените факти и обстоятелства и съблраните в хода на
административна наказателното ппроизводство и съдебното оспорване доказателства
РС Севлиево е достигнал до извод, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според
състава на първоинстанционния съд в процесното наказателно постановление освен
описаната фактическа обстановка, вменяваща незаплащането от страна на водача на
дължимата се тол такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, не е
посочено точно извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, а е посочено
единствено административно санкционната разпоредба, въз основа на която му е
наложено съответното адм. наказание - чл. 179, ал.
3а от ЗДвП.
Тази санкционна разпоредба не се отнася до посочената и установена в АУАН и
издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка по делото, свързана с
неплащане на дължимата се тол такса, а се отнася до друго - това, че водачът
управлява ППС, като не изпълни задълженията си за установяване на изминато
разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно различна фактическа
обстановка. Следователно ако АНО би приложил точно материалния закон, свързан с
установената фактическа обстановка - неплащане на задължителна тол такса от
страна на жалбоподателя в качеството му на водач на процесното ППС, то той не
би съставил АУАН и НП за такова извършено административно нарушение на водача,
тъй като такава отговорност /с изключение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП/ носи собственикът или ползвателя на процесното ППС при
такова нарушение по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбите на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗП
задължават собствениците, респективно ползвателите на ППС, да осигурят
заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по
път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси. Тези "съответни задължения" са
регламентирани в Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние (Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. Съгласно чл.
10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП
предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа
на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено
от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от
собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и
начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Неизпълнението на
горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съобразявайки това въззивният
съд е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие
на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице, а ал. 2
предвижда размера на налаганите имуществени санкции на собственик - юридическо
лице или едноличен търговец. Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява
контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 изр. първо от ЗДвП електронната система създава доклади
от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, както и като се отчете, че съгласно чл. 179, ал. 2,
т. 7 от ЗДП длъжностните лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна
основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то
следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в
отсъствие на нарушителя по смисъла на чл. 187а,
ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронната система е създала
доклад. Дали този доклад ще даде основание на длъжностните лица, при изпълнение
на задълженията им по чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, да пристъпят в един винаги
по-късен момент спрямо доклада на системата, към съставяне на АУАН в присъствие
или в отсъствие на нарушителя, или ще бъде издаден електронен фиш, то при всяко
развитие на административнонаказателното производство презумцията, следваща се
от нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, ще бъде приложима. Оттук
следва и извода, че след като нарушението е установено от електронна система за
контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП чрез годен доклад, и както е видно от
издаденото НП при водене на административнонаказателното производство
администратвинонаказващия орган не е установил водача на МПС на инкриминираната
дата, то в случая същият е следвало да издаде НП на собственика на МПС, а не на
водача М.Б.. В случая по делото не е установено и подаване на декларация по
реда на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика,
следователно същият следва да бъде приет за нарушител.
По подробно
изложени мотиви състава на РС Севлиево е приел, че щом контролните органи са
решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на
нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то и те е следвало да
процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Едва след това и само
ако собственикът е възразил, е следвало да бъде съставен АУАН срещу водача,
посочен от собственика в подадена декларация, придружена и от СУМПС, което в
настоящия случай не е сторено.
Въз основа на така изложеното
първоинстанционният съд е приел, че след като не е приложил точно материалния
закон, АНО е извършил и нарушение и на ЗАНН. Този извод се налага, тъй като са
налице допуснати съществени пороци, респ. нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, отнасящи се за издадения АУАН, и чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като и в двата горепосочени акта не са посочени точно законовите разпоредби,
които са били нарушени виновно.
В заключение, съдът е достигнал до извод за допуснати нарушения при
прилагането на материалния и процесуалните закони в осъщественото
административнонаказателно производство, довели до незаконосъобразност на
издаденото НП, поради което го е отменил.
Настоящата касационна инстанция
споделя мотивите на РС Севлиево, поради което не следва да ги преповтаря, а
препраща към тях. Направените в касационната жалба възражения са неоснователни,
по следните съображения:
Както в процесните АУАН и НП,
така и в жалбата си до АС Габрово административно-наказващият орган недопустимо
приема, че управлението на ППС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10б
ал. 4 от Закона за пътищата, представлява административно нарушение по чл. 179 ал.
3а от ЗДвП. Фактическият състав на административното нарушение, наказуемо по
силата на посочената разпоредба, изисква да е налице неизпълнение на
"съответните задължения за установяване на изминатото разстояние/т.е.
бездействие/, съгласно ЗП, за участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа", чието ползване е започнато или незакупуване на маршрутна
карта. РС Севлиево подробно е посочил правната регламентация на тези «съответни
задължения», поради което същата не следва да бъде преповтаряна.
Независимо, че в процесните АУАН
и в НП е посочена една и съща правна квалификация на нарушението, описаните в АУАН факти са относими
към нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а наличието на очертания
фактически състав на нарушението по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП за пръв път е изложено от Директора на
Национално тол управление в издаденото наказателно постановление, където е
посочено, че: «в хода на извършената служебна проверка на
административнонаказателната преписка е установено, че за ППС с рег. № *****, на посочената дата
08.06.2022 година, в 07:07 часа, няма получени тол декларации и маршрутни
карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за
сегмента на рамката /40141/, на която е отчетено нарушението». В съставения
против М.Б. АУАН тези факти отсъстват. Следователно, в нарушение на чл. 42 ал.
1 т. 4 от ЗАНН АУАН не съдържа никакви констатации относно съставомерните по
приложения санкционен текст обстоятелства /като от буквалното тълкуване на
цитирания текст може да се заключи, че същите са установени от наказващия орган
след съставяне на АУАН/. Затова и наказаното лице не е могло да упражни правото
си на защита по това обвинение по предвидения в ЗАНН ред /след съставяне и
предявяване на акта/, вменено му за пръв път с издаденото наказателно
постановление. Така посоченото представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, което е основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление. АУАН има обвинителна функция и с него се лимитират
пределите на административнонаказателното обвинение от фактическа и от правна
страна, поради което описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено, следва да се съдържат еднозначно в акта за установяването му и
в издаденото въз основа на същия наказателно постановление.
По така изложените мотиви
настоящият касационен съдебен състав приема, че като е отменил процесното
наказателно постановление, въззивният съд се е произнесъл с мотивиран и
законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Затова следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на делото, искането на касационния жалбоподател за
присъждане на разноски е неоснователно и такива не следва да се присъждат.
От страна на ответника по касационната жалба се претендират и доказват
извършени във връзка с делото разноски. Същите представляват договорено и
заплатено възнаграждение за адвокат, представляващ ответника по касационната
жалба. С оглед своевременно заявеното възражение за прекомерност на
претендираното като разноски възнаграждение за адвокат и предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото пред АС Габрово, настоящият съдебен
състав намира, че размерът на присъденото като разноски възнаграждение за
адвокат следва да бъде редуциран към минимално установения в Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за подобен вид дела, а
именно в размер на 480 лева съобразно чл. 18, ал. 2 във вр. С чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредбата. В останалата част, до пълно заявения размер от 720 лева
заявената претенция за присъждане на разноски е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена по изложените по- горе съображения.
Агенция «Пътна инфраструктура» гр. София да заплати на М.В.Б. *** сума в
размер на 480 лева, представляваща разноски по делото пред настоящата
касационна инстанция /възнаграждение за адвокат/.
Водим от горното и на основание чл.
63в от ЗАНН във вр. с чл.
221, ал. 2 пр. 1-во от АПК,
Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46 от 25.04.2023г. по АНД №47/2023г. на
Районен съд Севлиево, с което е отменено наказателно постановление № 006823 от
08.12.2022г., издадено от Директор на Национално тол управление –
специализирано звено към АПИ гр. София, с което на М.В.Б. ***, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 1800,00 лв. за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция «Пътна
инфраструктура» гр. София да заплати на М.В.Б. *** сума в размер на 480 лева,
представляваща разноски по делото пред настоящата касационна инстанция
/възнаграждение за адвокат/.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: