Р Е Ш Е Н И Е
№ _____________ от _______ януари 2018г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на седми декември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
И.
мл. с. БОГДАН РУСЕВ
При участието
на секретаря КАПКА ЛОЗЕВА,
Като разгледа въззивно гражданско дело № 11112 от 2017-та година по
описа на Софийския градски съд, докладвано от мл. съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава ХХ ГПК вр. чл. 317 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 5116070/31.07.2017г. на СРС, от Ю.Д.Г.
чрез адв. П.Д. срещу Решение № 137173/05.06.2017г. по
гр.д. № 75352/2016г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 156 състав, с което са
отхвърлени предявените от Ю.Д.Г. срещу „Ч.Е.Б.“ АД искове: по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за отмяна на уволнението ѝ, извършено със Заповед №
ЗП-14/17.10.2016г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на длъжността
„юрисконсулт“; по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за присъждане на сумата от 600,00 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа в периода 22.12.2016г.-22.06.2017г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането ѝ; по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 70,00 лева, представляваща обезщетение за 14 дни неизползван
платен отпуск за 2016г.; по чл. 242 вр. чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 850,00 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода 01.03.2016г.-17.10.2016г.; по чл. 220, ал. 1 КТ вр.
чл. 334, ал. 1 КТ за сумата от 75,00 лева, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие. Ю.Г. е осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД разноски по
делото в размер на 150,00 лева.
С въззивната
жалба описаният съдебен акт се оспорва единствено в частта му, с която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като се излагат съображения за неговата неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, както и постановяването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Неправилно решаващият делото състав приел, че заповедта за
уволнение е връчена на 11.11.2016г. Това станало едва
на 13.12.2016г., когато въззивницата посетила офиса
на бившия си работодател. При това получила копие, а не оригинал. Добавя се, че
доказателственият материал не позволявал да се изясни
реално в кой точно момент се приема да е връчена заповедта за уволнение –
19.10.2016г., 11.11.2016г. или 13.12.2016г. При
връчването ѝ с нотариална покана не бил спазен редът за това, не се
сочело къде е било залепено уведомлението по чл. 47 ГПК, а отбелязването от
нотариуса в нотариалната покана не удостоверявало спазването на предвидената в
тази разпоредба процедура. Издалото заповедта лице – Е.В.Н., нямало право да
натоварва нотариус с предприемане на действия по връчването на заповедта за
уволнение. Моли се първоинстанционното решение в
обжалваната си част да бъде отменено, а предявените искове – уважени.
Претендират се разноски. В насроченото по делото публично съдебно заседание
пред въззивния съд въззивницата
Г. не се явява, като се представлява от адв. Д.,
който поддържа въззивната жалба. Позицията си
аргументира подробно в хода на устните състезания, представяйки и списък по чл.
80 ГПК.
Уведомено за подадената въззивна жалба на 04.08.2017г. и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемото „Ч.Е.Б.“ АД чрез юрк. Д.И.е депозирало отговор, вх. № 5126024/25.08.2017г.
(подаден по пощата – клеймо от Национална поща М&BM Express от 18.08.2017г.). В същия
обосновава позиция за правилност и законосъобразност на първоинстанционното
решение и за неоснователност на подадената жалба, излагайки съответни
контрааргументи на доводите на въззивницата. Моли
оспореният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира разноски. В насроченото по
делото пред въззивния съд публично съдебно заседание
„Ч.Е.Б.“ АД се представлява от юрк. И., която оспорва
въззивната жалба. Позицията си обосновава в хода на
устните състезания, както и в писмени бележки, вх. № 167549/12.12.2017г. на СГС. Представя списък по чл. 80 ГПК, като
заявява, че не възразява относно размера на претендираните
от насрещната страна такива.
Софийският градски съд, като
взе предвид подадената въззивна жалба и съдържащите
се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 вр. чл.
315, ал. 2 ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно, а в оспорената си част - допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК,
когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като
потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното
решение.
С искова молба, вх. №
8027101/22.12.2016г. на СРС, въз основа на която е образувано първоинстанционното гр.д. № 75352/2016г. на СРС, въззивницата-ищца Ю.Г. е предявила срещу ответника „Ч.Е.Б.“
АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на
уволнението ѝ, извършено със Заповед № ЗП-14/17.10.2016г., за незаконно и
за възстановяване на заеманата от нея длъжност „юрисконсулт“. Основателността им
е обосновала с факта, че не ѝ е връчвано предизвестие, с неясния момент
на връчване на заповедта за уволнение, включително с оглед това, че тя я е
получила лично едва на 13.12.2016г., както и поради обстоятелството, че
заповедта ѝ е предоставена в заверено копие, а не в оригинал.
Дружеството-ответник е подало в срок отговор на исковата молба, в която е
оспорило предявените срещу него искове. По делото са събрани писмени
доказателства, както и са изслушани показанията на свидетелката В.И.. За да
отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, районният съд е приел, че по делото
не се спори относно трудовото правоотношение между страните, заеманата въз
основа на него длъжност, уговорения размер на месечното трудово възнаграждение
и работното време. Заповедта за уволнение била издадена от лице със
законосъобразно делегирани за това правомощия, като същата била надлежно
връчена на ищцата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 11.11.2016г.,
откогато следвало да се счита за прекратено и трудовото правоотношение.
Последвалото получаване на препис от заповедта било ирелевантно,
а неотправянето на предизвестие, с оглед дължимото за неспазено предизвестие
обезщетение, не било основание за незаконосъобразност на уволнението. Поради
неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ неоснователен се явявал и
този по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По делото не се спори, а и
доказателствата по него се установява, че по силата на Трудов договор № ТД 02/01.03.2016г.
Ю.Д.Г. е заемала длъжността „юрисконсулт“ в Дирекция „Маркетинг, бизнес анализи
и прогнози“ на „Ч.Р..Б.“ АД. Трудовият договор е за допълнителен труд по чл.
111 КТ, за неопределено време, при непълно работно време (1 час дневно извън
работното време по основния трудов договор), при основно месечно трудово
възнаграждение от 100,00 лева и 15-дневен срок за предизвестие при
прекратяването му. Изпълнението му е започнало от 01.03.2016г., когато Г. е
постъпила на работа, видно от отбелязването върху него.
Със Заповед №
ЗП-14/17.10.2016г., изх. № CB-IND-111/19.10.2016г. на „Ч.Е.Б.“ АД, трудовото правоотношение с Г. е
прекратено на основание чл. 334, ал. 1 КТ, считано от датата на връчване на
заповедта, като е разпоредено на служителката да бъде
изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ за неспазен срок на предизвестието.
Заповедта е подписана от Е.В.Н., упълномощена от К.С. и Ж.П.– членове на УС на
„Ч.Е.Б.“ АД, с пълномощно, заверено на 05.05.2016г.
от Нотариус № 274 – Р.Д., да подписва заповеди за прекратяване на трудови
правоотношения със служителите на дружеството (т. 1 от пълномощното). До Ю.Г. е
отправена покана да се яви в канцеларията на „Ч.Е.Б.“ АД за да бъдат оформени
съответни документи, свързани с прекратяването на трудовото ѝ
правоотношение, считано от 19.10.2016г. Видно от представеното копие, върху
писмото Нотариус № 274 – Р.Д. е удостоверил на 15.11.2016г., че Ю.Г. не е
намерена на постоянния си адрес в град София, ж.к. „*****, където е била
търсена, поради което на 28.10.2016г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 и
ал. 2 ГПК. Нотариусът е приел, че, тъй като лицето не се е явило в нотариалната
кантора да получи предназначените за него книжа в законоустановения
двуседмичен срок, то същото следвало да се счита за уведомено на 11.11.2016г. От показанията на св. И., разпитана пред първоинстанционния съд, се установява, че още през месец
август 2016г. ищцата била предупредена, че трудовото ѝ правоотношение ще
бъде прекратено, като тя започнала да излиза в болнични и да не се отзовава на
поканите. Били съставяни нотариални покани за връчване. Едва по-късно – м.
11-12.2016г., тя се явила в канцеларията на дружеството. Показанията на
свидетелката обаче не установяват момента на връчване на заповедта за
уволнение. Същите са общи и неконкретни досежно
релевантните за спора факти, поради което и нямат съществено значение за
изясняването на делото от фактическа страна. Видно от представеното заверено
копие, върху процесната заповед за уволнение ищцата е
записала, че я е получила на 13.12.2016г.
Доказателствената тежест относно иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е за ответника-работодател – той следва при условията на
пълно и главно доказване да установи, че законосъобразно е осъществил
уволнението. Във въззивната си жалба въззивницата е въвела доводи за неправилност на първоинстанционното решение, свързани с редовността на
връчването ѝ на издадената заповед, момента, когато е станало това, както
и относно компетентността на лицето, издало заповедта за уволнение, да
предприема действия по връчването ѝ чрез нотариална покана.
В настоящия случай трудовото
правоотношение е такова за допълнителен труд по чл. 111 КТ. Съгласно чл. 334,
ал. 1 КТ, трудовите договори за допълнителен труд могат да бъдат прекратени от всяка
от страните с предизвестие от 15 дни. Отправянето на предизвестието е
достатъчно основание за прекратяване на правоотношението, като не се изисква
наличието на други предпоставки. Според чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, тогава, когато
правоотношението се прекратява с предизвестие, трудовото правоотношение се
счита за прекратено от момента, в който изтече срокът на предизвестието, а
издадената заповед за прекратяване само констатира прекратяването. Когато обаче
срокът на предизвестието не е спазен, трудовото правоотношение се прекратява с
изтичането на съответната част от срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ). Страната, която прекратява трудовото правоотношение без да спази срока за
предизвестие, дължи обезщетение на другата страна – чл. 220 КТ. Работодателят
или служителят обаче могат да не желаят да изчакат изтичането на срока на
предизвестието и да искат правоотношението помежду им да се прекрати от датата
на връчване на заповедта за прекратяване. Тогава действието на трудовия договор
се прекратява с връчването на заповедта за уволнение, съпътствано от възникване
на задължение за неспазилата срока за предизвестие страна за заплащане на
обезщетение. В настоящата хипотеза работодателят е издал заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с Г., считано от датата на връчване.
Следователно трудовото правоотношение ще се счита за прекратено от момента, в
който Г. е узнала за наличието и съдържанието ѝ. Изрично в издадения акт
е предвидено разпореждане за заплащане на обезщетение за неспазеното
предизвестие.
Неправилно първоинстанционният
съд е преценил обаче, че това прекратяване е настъпило на 11.11.2016г. КТ не ограничава работодателя относно начина, по
който той следва да доведе заповедта за уволнение до знанието на служителя.
Липсва пречка това да стане чрез нотариална покана. По силата на чл. 50 ЗННД,
при връчването на същите се спазват правилата на чл. 37-58 ГПК, в това число и
тези по чл. 47 ГПК, включително и изискването при неуспешно връчване на
съобщението при първото посещение адресатът да бъде търсен поне общо три пъти в
рамките на повече от месец, по различно време на деня и в работни, почивни и
празнични дни. Следва да се отбележат и събраните данни дали лицето пребивава
там и къде са залепени уведомленията по чл. 47, ал. 1 ГПК. В настоящия случай
тези изисквания не са изпълнени. Нотариусът е удостоверил само едно посещение
на адреса, като не е уточнил къде и какви уведомления са поставени. Поради това
и не може да се приеме, че осъщественото по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК вр. чл. 50 ЗННД връчване на заповедта за уволнение е
надлежно и трудовото правоотношение е прекратено с изтичане на двуседмичния
срок за получаване на книжата на 11.11.2016г.
Моментът, в който недвусмислено се установява, че до знанието на ищцата Г. е
сведено наличието и съдържанието на оспорения акт за прекратяване на трудовото
правоотношение, е този, в който същата е получила препис от него –
13.12.2016г., откогато следва да се счита, че е прекратил действието си
трудовият ѝ договор. В конкретния случай тази по-късна дата, от която
следва да се приеме, че е преустановило действието си трудовото правоотношение,
не променя извода за законосъобразността на уволнението, тъй като и към 11.11.2016г., и към 13.12.2016г., предпоставките за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 334, ал. 1 КТ са били едни и
същи – съответно изявление на работодателя (заповед) и съобщаването му на
служителя, осъществено именно на 13.12.2016г.
Не води до незаконосъобразност
на осъщественото уволнение обстоятелството, че на Г. на 13.12.2016г. е връчено
копие от процесната заповед за уволнение, а не
оригинал. Това е така, тъй като смисълът на връчването на съответния акт е
неговият адресат да узнае за съществуването и съдържанието му. На 13.12.2016г. въззивницата Г. е потвърдила с подписа си, че е получила
Заповед № ЗП-14/17.10.2016г. Следователно същата тогава е узнала както за
издадената заповед, така и за нейното съдържание, което няма законоустановена пречка тя да стори това и от предоставено
ѝ копие.
Неоснователно е и възражението
за липса на пълномощия у Евгения Накова, подписала процесната
заповед за уволнение, да възложи на нотариус връчването ѝ. Този довод не
е въведен с исковата молба, нито своевременно в първоинстанционното
производство, като се появява едва в хода на устните състезания пред първата
инстанция, поради което не може да послужи за оспорване на правилността на първоинстанционното решение. За пълнота следва да се
отбележи, че липсва законово ограничение за работодателя да делегира
правомощието си за прекратяване на трудовото правоотношение (ТР 6-2013-ОСГК),
каквото е налице в настоящата хипотеза. Първо в т. 10 от представеното по делото
пълномощно Накова е натоварена да подписва кореспонденция и документи с
работници и служители на дружеството, като връчването на съответни книжа от
нотариус следва да се третира като форма на кореспонденция. Второ – доколкото
по-горе бе изяснено, че удостовереното от Нотариус № 274 – Р.Д. връчване по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 11.11.2016г. е
ненадлежно, а заповедта е връчена на служителката на 13.12.2016г., то това дали
Накова е била специално оправомощена или не да
предприеме връчването на съответните книжа чрез нотариална покана е ирелевантно по настоящия спор.
Поради изложените съображения въззивният съд намира, че, като е отхвърлил предявения иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, първоинстанционният
Софийски районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което в
тази си част следва да бъде потвърдено. Неоснователността на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ води неминуемо и до неоснователност на предявения иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото за уважаване на последния е абсолютно необходима
предпоставка установяването на незаконно уволнение и отмяната му. Затова и в
тази си част първоинстанционният съдебен акт е
правилен и следва да бъде потвърден.
По разноските пред въззивната инстанция:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен
съдебният акт. Действително, доколкото се касае за трудов спор, при
неблагоприятен за нея изход от делото, въззивницата е
освободена от необходимостта да заплати държавна такса и разноски, но не и от
заплащането на сторените от насрещната страна разноски за адвокатска защита или
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като подадената въззивна жалба бива отхвърлена, то право на разноски има
единствено въззиваемата страна „Ч.Е.Б.“ АД. Същото
още в отговора на въззивната жалба е заявило
своевременно такава претенция, в това число и за юрисконсултско
възнаграждение. Представен е списък по чл. 80 ГПК за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева. Действително по делото пред въззивния съд въззиваемото
дружество е представлявано от надлежно упълномощен юрисконсулт, който е
съставил и депозирал писмения отговор на въззивната
жалба, явил се е в открито съдебно заседание, като е обосновал и защитил
позицията на представляваната от него страна, включително и с подробни писмени
бележки. Затова и претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 1 НЗПП, съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдена като юрисконсултско възнаграждение сумата от 100,00 лева, която
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137173/05.06.2017г. по гр.д. № 75352/2016г. на Софийския
градски съд, ІІ ГО, 156 състав, в частта му, с която са
отхвърлени предявените от Ю.Д.Г. срещу „Ч.Е.Б.“ АД искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението ѝ, извършено със Заповед
№ ЗП-14/17.10.2016г., и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването ѝ на
длъжността „юрисконсулт“ в Дирекция „Маркетинг, бизнес анализи и прогнози“ на „Ч.Е.Б.“
АД.
В ОСТАНАЛАТА СИ ЧАСТ РЕШЕНИЕТО НЕ Е ОБЖАЛВАНО И СЛЕДВА ДА СЕ СЧИТА ЗА
ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА Ю.Д.Г., егн **********, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК
*****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лв. (сто лева), представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК с касационна жалба, подадена чрез Софийския градски съд в
едномесечен срок от съобщението.
Решението, на основание чл.
7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.