Р Е
Ш Е Н И Е № 2789
гр. Пловдив, 03.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1307 по
описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск са правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба
от АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ ООД против Т.Д.М. за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2378,88 лв., представляваща обезщетение по
чл.221, ал. 2 КТ, ведно със законна лихва, считано от 23.11.2017 г. до
окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
18620/2017 г. по описа на ПРС, ХІІІ-ти с-в.
На 01.03.2018 г. е постъпила насрещна искова молба
от ответника за признаване на
уволнението за незаконно и за осъждане на ищеца да заплати обезщетение по чл.
222, ал. 2 КТ.
Предявените насрещни искове са отделени в отделно
производство по гр.д. № 3825/2018 г. по описа на ПРС, І гр.с-в., като с
Определение от 29.03.2018 г., вл. в сила на 26.04.2018 г. производството по
делото е спряно до приключване на гр.д. № 3825/2018 г. по описа на ПРС, І
гр.с-в.
С писмо от 10.05.2019 г. е постъпил по делото препис
от влязлото в сила решение по гр.д. №
3825/2018 г. по описа на ПРС, І гр.с-в., с което се отхвърлят предявените от
ищеца против ответника искове за признаване на уволнението за незаконно и за
осъждане на ищеца да заплати обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ.
Ищецът твърди, че на 19.06.2017 г. е сключил с
ответника трудов договор № ***, в т.9, от който било предвидено, че срокът на
предизвестие при прекратяване на трудовия договор и за двете страни е 3 месеца.
Поради неявяване на работа в дните от 09.10.2017 г. до 10.10.2017 г., без да е
налице уважителна причина за това, след изпълнение на процедурата по чл. 193 КТ, ищецът със Заповед № *** е наложил
на ответника дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта се сочи, че е
връчена на ответника на 23.11.2017 г. с писмо с обратна разписка, като в тази връзка се цитира съдебна практика,
касаеща връчването на книжа на работник/служител. Излагат се подробни
съображение, които се посочва, че обуславят законосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание, което обаче е било предмет на производството по гр. д.
3825/2018 г. по описа на ПРС, І гр.с-в. и не следва да се обсъждат, доколкото е
налице забраната по чл. 299 ГПК.
С оглед
дисциплинарното уволнение ищецът счита, че ответникът му дължи заплащане на обезщетение
по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, което посочва да е в размер на 2 378,88 лв. Тъй като ответникът не заплатил на ищеца тази
сума, то ищецът депозира заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което е уважено и против заповедта в срок е
постъпило възражение в срок, обусловило и правния интерес от предявяване на
иска предмет на настоящото производство. Претендира се и законна лихва от
датата на депозиране на заявление – 23.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
Моли се искът да се уважи и се претендират разноски за заповедното и настоящото
исково производство.
В
законоуставения срок е постъпил отговор
на исковата молба от ответника. Ответникът оспорва предявените искове, като не
спори относно размера на брутното трудово възнаграждение, но оспорва размера на
претендираното обезщетение, като счита, че същото следва да бъде определено,
считано от изтичане на предизвестието по молба по чл. 326, ал. 1 КТ до датата
на прекратяване на договора или за 39 дни. Моли се искът да се отхвърли за
разликата до размера на брутното трудово възнаграждение за 3 месеца. Претендира
разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
С влязлото в сила решение
по гр.д. № 3825/2018 г. по описа на ПРС,
І гр.с-в., с което се отхвърлят предявените от ищеца против ответника искове за
признаване на уволнението за незаконно и за осъждане на ищеца да заплати
обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ.
Съгласно чл. 299 ГПК спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите,
когато законът разпорежда друго. С оглед така цитираната правна норма, съдът
приема, че с влезлия в сила съдебен акт е установена законността на
дисциплинарното уволнение и съответно прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, поради и което направените в тази връзка
възражения от страна на ответника не следва да се разглеждат.
Не се спори и от приетия по
делото Трудов договор № *** се установява, че ответницата е била в трудови
правоотношения с ищцовото дружество по силата на сключения трудов договор на
длъжност ***, като е уговорен срок на предизвестие за прекратяване на договора
3 месеца. Трудовият договор е със срок на изпитване до 18.12.2017 г., като е
предвидено, че след изтичане на срока за изпитване трудовият договор преминава
автоматично в трудов договор за неопределено време. Съгласно правната доктрина/Коментар на КТ,
изд. Сиби, 2001г/ и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 от ГПК - решения №№ 10/2011г по гр.д. № 1476/2009г, ІV ГО и 11/2015, по
гр.д. № 4911/2014г на ІІІ ГО на ВКС трудовият договор със срок за изпитване не
е срочен договор, а е самостоятелен вид трудов договор. Сключва се когато
страна по трудовото правоотношение иска да се провери годността на работника
или служителя да изпълнява съответната работа, дали работата е подходяща на
работника. Срок за изпитване може да се уговори както при договор за
неопределено време, така и при всички видове срочни договори, като видът на
трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване.
Наличието на клауза за изпитване не прави трудовият договор срочен, а дава
право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно
волеизявление в рамките на срока на изпитване. Сключения договор- срочен или за неопределено
време- в чието съдържание се съдържа и клауза за изпитване поражда общите права
и задължения на страните по договора, както при всяко друго трудово
правоотношение, възникнало от трудов договор.
Не се спори и от приетия по
делото, като писмено доказателство фиш за юли 2017 г. се установява, че месечно
брутно трудово възнаграждение на ответника за последния пълен отработен
месец е в размер от 792,96 лв.
Със Заповед № *** трудовото
правоотношение по Трудов договор № ***
на ответницата е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Приета е като писмено
доказателство предизвестие от ответницата до управителя на ищцовото дружество,
депозирано на 30.08.2017 г. с отбелязана в горния ляв ъгъл резолюция без подпис
„Да се освободи веднага щом се намери човек“.
На 10.10.2017 г. е изпратено до
ответницата искане за писмени обяснения на основание чл. 193, ал.1 КТ във
връзка с налагане на дисциплинарно наказание за даване на обяснения защо на
09.10.2017 г. и 10.10.2017 г. ответницата не се е явила на работа. Искането е получено
от ответницата на 16.10.2017 г.
Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ при
дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
От посоченото по горе влязло в
сила решение се установява, че са налице предпоставките за уважаване на
предявения иск, доколкото безсрочното трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ чрез налагане на наказание дисциплинарно
уволнение.
Налице е спор между страните по
отношение на размера на дължимото обезщетение, доколкото ответницата счита, че
с оглед на депозираното предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 326 КТ, считано от изтичане на 3 месеца, то
обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ следва да се определи за периода от
депозиране на предизвестието на 30.08.2017 г. до прекратяване на трудовото
правоотношение на 09.10.2017 г. т.е за 39 дни.
Възраженията на ответницата по
отношение на размера на дължимото обезщетение, които са свързани и с
основанието на което е прекратен трудовия договор, по отношение на което е
налице влязло в сила решение, са неоснователни. В Решение № 34 от 24.03.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 2962/2016 г., IV г. о., ГК е прието, че правото на
едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или
служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ. Касае
се за субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на
работника или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на
трудовия договор на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да
мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че
едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. При
прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят
отправя писмено предизвестие до работодателя и по отправеното писмено
предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие.
Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане па срока на
предизвестието- чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, освен ако той или работодателят
пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл. 220 КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор
възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна
обезщетение с определен в закона размер-брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за
заместване на първоначално дължимата престация, а именно спазване на срока на
предизвестие чрез отработването му, с друга престация, а именно: плащане на
определената в закона сума. За да произведе действие разпоредбата на чл. 220 КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати. Ако сумата по
чл. 220 КТ не се заплати, прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът
за предизвестие трябва реално да се отработи. В този случай, ако в рамките на
срока на предизвестие, работникът или служителят извърши нарушение на трудовата
дисциплина, за което работодателят да го уволни дисциплинарно, прекратяването
на трудовото правоотношение настъпва на основание наложеното дисциплинарно
уволнение, от момента на връчване на надлежно мотивирана от работодателя
заповед на работника или служителя.
Освен гореизложеното с влязъл в
сила съдебен акт е установено, че трудовото правоотношение на ответницата е
настъпило с налагането на наказанието дисциплинарно уволнение. Видът и размерът
на обезщетението, което се дължи от ответницата на работотаделя – ищцовото
дружество се определя съобразно фактическия състав на прекратяване на трудовото
правоотношение, като нормата на чл. 221, ал. 2 КТ е ясна и категорична и не
обвързва размера на обезщетението с изтичане на други срокове, извън
основанието на което действително е прекратено трудовото правоотношение.
С оглед на гореизложеното съдът
счита, че предявения иск се явява основателен и доказан, както по основание,
така и по размер, доколкото размерът на обезщетението се определя, съгласно чл.
228 КТ на база брутното трудово възнаграждение, получено от ответницата през
последния пълен отработен месец – 792,96 лв., а срокът на предизвестието е
уговорен в договора и е тримесечен. Размерът на дължимото от ответницата
обезщетение е 2378,88 лв.
Доколкото искът има за предмет
лихвоносно вземане, то следва да се приеме за доказана и претенцията за законна
лихва, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските, направени в заповедното и
настоящото исково производство. Ищецът претендира разноски в заповедното
производство в размер на 47,58 лв.- държавна такса и 300 лв.- адвокатско
възнаграждение и в исковото производство в размер на 47,58 лв.- държавна такса
и 600 лв.- адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По отношение на платеното в заповедното производство адвокатско възнаграждение,
то същото е в определения минимум и не следва да се намалява. Заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв. за процесуално
представителство в исковото производство е над предвидения в НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален
размер от 396,52 лв. С оглед на обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
като голяма част от спорните въпроси са изяснявани по делото, по което са
разгледани исковете, касаещи дисциплинарното уволнение, както и предвид факта,
че е проведено само едно съдебно заседание, на което са приети писмени
доказателства, съдът счита, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер от 600 лв. следва да бъде намалено до минималния размер от 396,52 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Т.Д.М., ЕГН **********,*** дължи на АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“ № 4, ет.2, офис 7 сумата
от 2378,88 лв. – главница,
представляваща обезщетение по чл.221, ал. 2 КТ в размер на три брутни трудови
възнаграждения, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.11.2017
г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 18620/2017 г. по описа на ПРС, ХІІІ-ти с-в.
ОСЪЖДА Т.Д.М., ЕГН **********,*** да заплати на АЙГЕР
ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“ № 4, ет.2,
офис 7 разноски, както следва: сумата от 347,58
лв.- разноски по ч.гр.д. № 18620/2017 г. по описа на ПРС, ХІІІ-ти с-в.,
включващи сумата от 47,58 лв.- държавна такса и сумата от 300 лв.- адвокатско възнаграждение и сумата от 444,10 лв. – разноски по гр.д. №
1307/2018 г. по описа на ПРС, включващи сумата от 47,58 лв.- държавна такса и
сумата от 396,52 лв.- намалено поради прекомерност адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ